МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 4996 по описа на Варненския
районен съд за 2011 година, ІV състав.
Против подсъдмия С.А.Р. Варненският районен прокурор е повдигнал
обвинение по чл.151 ал.1 от НК за това, че през месец май 2009г., в гр. Долни чифлик, област
Варненска, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна
възраст - с малолетната Н. А. Ю., родена на ***г. и извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК.
В съдебно заседание подс.Р.
признава вината си като признава и изцяло фактите изложени в обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства в тази насока. Съдът с
определение е постановил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени
в обвинителния акт.
В пледоарията
си по съществото
на делото представителят на ВРП поддържа обвинението.
Моли съда за осъдителна присъда с налагане на наказание “Лишаване от свобода”
под минималния размер след пприложението на чл. 58А и
чл.55 от НК.
Защитника на подсъдимия Р. счита, че с
оглед заявеното от подсъдимия в това производство, наказанието следва да бъде
определено при условията на чл. 55 от НК, като визира и смегчаващи
отговорността обстоятелства с оглед определяне размера на наказанието.
В
последната си дума подсъдимия заявява,
че желае да сключи брак със свид. Ю. и да живее с нея
и децата им. Моли съда за по-ниско наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
изложеното в обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият
Р. е от ромски произход, многократно осъждан за извършени престъпления от общ
характер. Последната му присъда е влязла в сила на 23.10.2006г., като му било
определено наказание „Лишаване от свобода" за срок от четири години. Подс. Р. започнал да търпи ефективно наказанието си в
местата за лишаване от свобода. С протоколно определение по ЧНД № 1345/08г. на
ВРС от 29.08.2008г., подс. Р. бил условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието си от 1 година 2 месеца и
14 дни. Предвид това подс. Р. бил освободен от
затвора и се установил да живее в гр. Долни чифлик, област Варненска.
Първоначално заживял в дома на чичо си. След това живял известно време в дома
на св. Л. П. на ул. „Ботевска" № 39. В известен период подс.
Р. живял и в дома на св. Ив. П. на ул. „Армейска" № 8. Там именно се
запознал и започнал да се среща със св. Ю.. Тогава тя била на 12 години.
Св. Ю. е от ромски произход.
Майка й К. И. А. /с неустановен адрес и неразпитана
по делото/ я изоставила заедно с другите си деца и заминала за чужбина. Така
св. Ю. заживяла с баща си - св. А. А. в гр. Долни чифлик. Въпреки, че А. не бил
биологичен баща на св. Ю., той бил посочен като такъв в Акта й за раждане
поради осиновяването й от него. След заминаването на майката на Ю., св. А.
заживял с друга жена - св. Роза Н.. От връзката им се родили две деца, като в
дома на св. Н., св. А. довел и трите си деца от предната си връзка, сред които
била и св. Ю.. А., Н. и петте им деца живеели на адрес в гр. Долни чифлик, ул.
„Бор" № 30.
Лишена от родителски контрол и
адекватни грижи, след запознанството си с подс. Р.,
св. Ю. започнала да се среща с него и да остава в тях. С времето това станало
достояние на много хора. За срещите им разбрал баща й и св. Н., които на
няколко пъти прибирали св. Ю. обратно в дома си. Св. Ю. проявил твърдост и
останала постоянно да живее с подсъдимия. Това, че подс.
Р. заживял с малолетната Ю., станало достояние и на полицията в гр. Долни
чифлик. Св. П. работел като полицейски инспектор в местното полицейско
управление. Познавал и св. Ю. и подс. Р.. Разбрал и
за тяхната връзка. От момента, в който св. Ю. и подс.
Р. заживели заедно, св. П. многократно провеждал беседи с подсъдимия на тази
тема. Предупреждавал го, че св. Ю. е малолетна и не бива да поддържа сексуални
или интимни отношения с нея. Пред него подсъдимия заявявал, че знае за
малолетието на Ю., но искал да живеят заедно и да се грижи за нея, тъй като
нямало кой да прави това.
В същата
насока работел и св. Д. - инспектор ДПС при ПУ -гр. Долни чифлик. Във връзка с
работата си с малолетната Ю., той се запознал и с подсъдимия Р.. След като
разбрал, че двата заживели заедно, той извикал подс. Р.
на беседа. Обяснил му, че св. Ю. няма навършени 14 години и ако той започне с
нея сексуални контакти, ще извърши престъпление. Очевидно подс.
Р. послушал св. Д. и за известно време спрял да се вижда с Ю., но за кратко.
Впоследствие св. Ю. отново посещавала дома на св. П., където по това време подс. Р. живеел. Това дало повод на св. Д. отново да
проведе беседа с подсъдимия по същата тема.
Въпреки всички предупреждения
да няма сексуални контакти с приятелката си св. Ю., през м. май 2009г. такива
между двамата се осъществили. Тогава св. Ю. била на 12 години. След полово
сношение между двамата през този период св. Ю. забременяла. След като преминала
нормална бременност, на 25.01.2010г. в АГ - болница в гр. Варна се родил Антон Н.
А.ов. Биологичния баща на Антон е подс.
Р.. За раждането на малолетната Ю. били уведомени Дирекция „Социално
подпомагане" - гр. Долни чифлик /св. Я. Д. - социален работник/ и
полицията в гр. Долни чифлик /св. Д./. Със Заповед № ЗД-Д-Дч-01
-0006/15.02.2010г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане" - гр.
Долни чифлик, роденото дете Антон А.ов било настанен
в Дом за медико - социални грижи за деца в кв. Виница
в гр. Варна. Детето е постъпило в Дома на 15.02.2010г. и му бил определен
социален работник - св. К..
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена комплексна Съдебно - психиатрична и психологична
експертиза /л.106 – 112/ по отношение на малолетната Н.
А. Ю.. От заключението на същата се установявя, че Ю.
не страда от психично заболяване, алкохолна или наркотична зависимост. Тя
възприема правилно, запаметява и възпроизвежда факти и събития. Разбира
правилно ситуации, включително и такива, свързани с общуване между половете.
Разграничава доброволен и насилствен полов акт, в състояние е да
разбира свойството и значението на извършеното с нея. Поради физическата си и
психическа незрялост не е дооценявала значението на извършеното с нея
съвкупление. Ю. може да дава достоверни показания по делото.
По досъдебното производство е била назначена и изготвена и
комплексна
Съдебно - психиатрична и психологична експертиза /л.118-
120а/ по
отношение на подс. Р.. Установено е, че подсъдимия е
психично здрав. Той е разбирал свойството и значението на извършеното, както
към периода на инкриминираното деяние, така и към момента на освидетелстването
му и е могъл да ръководи постъпките си. Подс. Р. е с
адекватна за възрастта си психосоциална зрялост.
Била назначена и изготвена Съдебно - медицинска експертиза /л.197-•
199/. Анализирайки
събрания в хода на ДП писмени доказателства - медицински документи, същата дава
отговор на въпроса за възможната дата на деянието, извършено от подсъдимия. От
заключението на същата става ясно, че подс. Р. се е
съвкупил с малолетната Ю. на неустановена с точност дата през м. май 2009г.,
като най - вероятните дати на зачеването са в периода 14-20 май 2009г.
Изложената
фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраният в
хода на досъдебното производство доказателствен материал, приобщен по реда на
чл.372 ал.2 вр. чл.283 от НПК.
При формиране на решението си съдът изцяло кредитира
показанията на св.Ю., А., Н., Д., П., П., П., Д. и К. дадени в хода на досъдебното
производство, доколкото същите са последователни и непротиворечиви.
Признанието на подсъдимият по реда на чл. 371 т.2 от НПК съдът кредитира като преценява същото за обвързано с останалия
доказателствен материал по делото.
Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото
е съдебно-медицинска експертиза, и две комплексни Съдебно - психиатрична и психологична експертизи
като обективни и компетентно дадени.
След като прецени всички доказателства релевантни по
делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна
за виновен подс. С.А.Р. в извършването на
престъпление по чл.151 ал.1 от НК – за това, че през месец май 2009г., в гр. Долни чифлик, област
Варненска, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна
възраст - с малолетната Н. А. Ю., родена на ***г. и извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК.
Правните
съображения на съда при вземанена това решение са
следните:
Подсъдимият
е реализирал престъпно съвъкупление със св.Н. Ю. по
нейна воля и с нейното съгласие. Съгласието на свидетелката изключва съставомерността на деянието като такова по чл. 152 от НК.
В случая се касае за осъществен доброволно полов акт, при който свидетелката Ю.
е била ненавършила 14 годишта
възраст. Свид. Ю. е родена на ***г. и към момента на
съвкуплението с подсъдимия – м.май 2009г. същата е била на възраст под 14
години .
Престъплението
по чл. 151 е резултатно. Престъпният резултат се заключава в половият акт между
извършителя и малолетния пострадал.
Подсъдимият
е действал при форма на вина пряк умисъл. Той е съзнавал, че е насочил
активните си действия към пострадалата, съзнавал е че тя въпреки, че е съгласна
да се съвъкупява с него, това е запретено
от закона, но е насочил дейстивята именно в тази
насока- да извърши полов акт.
Причина за извършване на престъплението – ниско правосъзнание, незачитане законите на страната.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, български гражданин, осъждан.
При определяне на наказанието
на подсъдимия, на основание чл.373
ал.2 от НПК,
съдът констатира задължителното приложение
на чл.55 от НК, при условията на чл. 58 А от НК /към момента на
деянието/ . Същевременно, за да определи наказанието при условията на горния
текст , съдът
прецени степента на обществена опасност
на конкретното деяние като висока, предвид обществените отношения които се
засягат с него както и на обстоятелствата на извършването му –
по отношение на 12-годишно лице, последвала бременност и раждане. От друга страна съдът
се съобрази и с обществената опасност на дееца, като
взе предвид :
Смегчаващите отговорността
обстоятелства : младата възраст на подсъдимия, критичното отношение към извършеното
и съдействието за разкриване на обективната
истина пред съда.
Отегчаващите отговорността обстоятелства- съдът констатира
предходната съдимост на подсъдимия сочеща на трайно установени престъпни
навици.
От изложените обстоятелства съдът формира извод, че следва да определи наказанието при баланс на смегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, в
рамките на задължителното приложение на чл.55 от НК, а именно
: ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА.
За да определи режима на изтърпяване на наказанието съдът взе предвид, че
съобразно чл.61 т.2 от ЗИНЗС на подс. Р.
следва да се определи първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване на наказанието и то да бъде изтърпяно в условията на затвор.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски
за възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: