№ 31
гр. Раднево, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20255520200052 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 327а-81/05.12.2024г. на И.В.
И. на длъжност Началник РУ Раднево при ОД на МВР Стара Загора, с което на
Д. Д. Д. с адрес гр. ***** ЕГН ********** на основание чл. 45, ал. 3 от Закона
за закрила на детето (ЗЗД) е наложено административно наказание Глоба в
размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Т. Д., който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира за
юрисконсултско възнаграждение.
РП Раднево, ТО Раднево – не изпращат представител.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване,
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено против
1
жалбоподателката Д. Д. Д. за това, че на 09.06.2024г. около 01:50 ч., в гр.
Раднево, обл. Стара Загора, пред общински център на културата „Нончо
Воденичаров”, в качеството си на настойник не е придружила след 22.00ч., на
обществено място непълнолетния Г.Г.Т. с ЕГН ********** от гр. Раднево, с
което виновно е нарушила чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила на детето.
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков №454343,
съставен от С. И. И.– на длъжност младши полицейски инспектор при РУ
Раднево, в който по идентичен начин са описани нарушенията посочени в
издаденото НП и посочени нарушените правни норми. Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателката, подписан от нея и другите посочени в
акта лица. При запознаване със съдържанието на съставения АУАН в графата
за възражения или обяснения е вписано ръкописно:
„Не съм съгласна с направената констатация. Детето е било придружено
от пълнолетно лице. Аз съм запозната и познавам лицето.”
На датата на съставянето му е връчен препис от него на
жалбоподателката. В законоустановения срок пред АНО не са представени
писмени възражения от жалбоподателката относно съставения и акт, както и
относно нарушенията посочени в него. С издаденото НП на 05.12.2024 г. е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателката.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателката на 18.02.2025 г. Поради
несъгласие с посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред
РС Раднево е било обжалвано издаденото НП.
В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят С. И. И.
изложи факти идентични с посочените в акта. Свидетелят посочи, че не е бил
свидетел при извършване на нарушението, както и че причина за съставяне на
акта е докладна записка от колегите му от автопатрул, които са установили
нарушението. След изготвянето на докладната записка свидетелят посочи, че
е взето отношение съгласно закона. Свидетелят категорично заяви, че не са й
представени писмени доказателства, относно настойничеството на
жалбоподателката.
В съдебно заседание като свидетел е разпитан и Е. В. В., който заяви, че
при проверката са установили непълнолетни лица, на които са повикани
родителите им, за да бъдат предадени.
2
Така изложеното от фактическа страна съдът приема за установено от
приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитаните
свидетели, както и на писмени такива: наказателно постановление № 327а-
81/05.12.2024г., АУАН Серия АД, бл. №454343 от 19.11.2024г., удостоверение
за съпруг/а и родствени връзки на Г.Т.Т., удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки на Г.Г.Т., справка относно извършена проверка по преписка
№ 327р-10204/2024г. по описа на РУ Раднево, доклад за установен факт и
предприето действие, протокол за предаване на малолетно и/или
непълнолетно лице на родител от органите на РУ-Раднево на лицето С.Т.С.,
протокол за предаване на малолетно и/или непълнолетни лице на родител от
органите на РУ Раднево на лицето Д.С.С., протокол за предаване на
малолетно и/или непълнолетно лице на родител от органите на РУ Раднево на
лицето Г.Г.Т., докладна записка относно удължаване на срок по пр. №327р-
10204/2024г. по описа на РУ Раднево, сведение от Д.С.С., сведение от С.Г.С.,
сведение от Г.Г.Т., сведение от С.Д.С. сведение от М.Г.Б., сведение от Т.С.Т.,
сведение от Г.В.С., сведение от Д. Д. Д., сведение от И.Р.С., писмено
становище от главен юрисконсулт М.А..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена
в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор
/ по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
3
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Същата се определя като психично отношение на
дееца към деянието и резултата от него. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето
на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на
съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на
страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно
тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение. Именно административно наказващия орган е
този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно
нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от
лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то
НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже
извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само
когато размерът на административното наказание или имуществената санкция
може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
настоящият състав на Радневския районен съд намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение
на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от
4
свидетелските показания на свидетел С. И. И. не се установява по несъмнен и
безспорен начин наличието на виновно извършените от жалбоподателката Д.
Д. нарушения, като ответника не ангажира доказателства в подкрепа на
установената в НП фактическа обстановка.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка
на извършеното нарушение, тъй като отговорност за отглеждането и
възпитание на непълнолетното дете Г.Г.Т. носят неговите родители, като в
конкретния случай баща на детето е Г.Т.Т. /л.8 от делото/, който следва да
упражнява контрол върху поведението и възпитанието на детето, докато
жалбоподателката Д. Д. Д. е баба на непълнолетното дете Г.Г.Т. и не се явява
негов „родител”. Също така жалбоподателката не се явява и настойник на
непълнолетния Г.Г.Т., тъй като не е учреден орган по настойничество по
смисъла на Закона за лицата и семейството или по смисъла на гл.ХI от СК
„Настойничество и попечителство”. По делото не е представено
удостоверение за настойничество от жалбоподателката Д. Д. Д., а и обективно
се установи, че няма такова качество.
Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП
съдът констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и
се явява друго, самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно поради следното:
При извършената преценка за съответствие с материалния закон съдът
намира за основателни твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради издаването му след изтичане на преклузивния срок по чл.34, ал.1 от
ЗАНН.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете, в които може да се
състави акт за установяване на административно нарушение, тяхното начало
се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на
нарушението, в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното
постановление. Общият срок относно съставянето на акта е тримесечен
спрямо откриване на нарушението и едногодишен срок от извършването му, а
за постановлението - шестмесечен от съставяне на акта. Тези срокове са
преклузивни, т. е. процесуалноправни и изтичането им е абсолютна пречка да
се образува административно наказателно производство, респ. абсолютно
5
основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането им се погасява
правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват
наказателното преследване - актосъставителят да състави акта, а
административно-наказващият орган- да издаде наказателното постановление.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административно наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
едната година от извършване на нарушението……” От приложения по дело
АУАН бл. №454343 е видно, че същият е съставен на 19.11.2024г., а
нарушителят е установен още на същата дата - 09.11.2024г. При това
положение, направеният довод пред съда за нарушение на цитираната
разпоредба е основателен, тъй като акта за установяване на
административното нарушение е съставен на 19.11.2024г., тоест повече от три
месеца от откриването на нарушителя. Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН е
императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително.
Бездействието на административно наказващия орган повече от три месеца е
пречка за издаване на НП и изключва отговорността на нарушителя.
Съставянето на АУАН след изтичане на предвидените в чл. 34 от
ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила. За тези
обстоятелства съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото направено
искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателката за
присъждане направени разноски следва да бъде уважено, като се осъди ОД на
МВР Стара Загора да заплати на жалбоподателката сумата от 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, вр. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 327а-81/05.12.2024 г. от
05.12.2024г. на И.В. И. на длъжност Началник РУ Раднево при ОД на МВР
Раднево, с което на Д. Д. Д. от гр. **** , ЕГН ********** на основание чл. 45,
ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) е наложено административно
наказание Глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 8, ал. 3 и
6
ал. 4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д. от гр. ****
, ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева направени разноски по делото.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен Съд Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на Глава ХІІ на АПК.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7