О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№100
гр.
Пловдив, 01.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдията Панайотова гр.д. № 103/
2019 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба вх.№ 34708/25.11.2018 г. от Т. „С. ***,представлявана от председателя й А.Х.против
решение № 1341/07.11.2018 г. ,постановено по гр.д.1210/2018 г. по описа на ПОС
,4 състав ,с което жалбоподателят е
осъден да заплати на И.Д.Д. сумата от 75 207,70 лв. ,дължима по сключен
между страните споразумение от 10.04.2008г.,ведно с приложение № 1 към него и
анекс от 08.03.2011 г.,с който падежната дата на задължението е продължена до
10.03.2014г, с което споразумение страните признават, че ищецът в
качеството си на Изпълнител е извършил възложените му СМР на притежавания от
ответната кооперация недвижим имот – „метално хале тип склад“, подробно описани
в приложението и на обща стойност 75 207.70 лв, приети от
ответника в качеството му на Възложител без възражения, както и сумата от 1 463.83
лв - обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 24.04.2015г – 23.04.2018г, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
25.05.2018г, до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 8 566.87 лв. – разноски в
производството за държавна такса и адвокатски хонорар, както и разноски в
обезпечителното производство.
С въззивната
жалба жалбопадателят е заявил искане за отмяна на решението и постановяване на
друго в обратния смисъл като е релевирал
оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение ,довело по
постановяване на неправилно решение ,изразяващо се в недопускане на поискани от него доказателства за
установяване липсата на правоотношение между страните ,произтичащо от договор
за изработка като същевременно е поискал
такива да бъдат допуснати от въззивния съд.
Въззиваемият И.Д.Д.
е подал отговор ,с който оспорва въззвната жалба като счита решението за правилно и заявява
искане същото да бъде потвърдено, а направените доказателствени искания да
бъдат оставени без уважение.
Съдът намира заявените доказателствени искания за
допустими и имащи отношение към спора ,поради което ще
следва да бъдат уважени.
С исковата молба ищецът е заявил претенция против
ответната кооперация за заплащане на сумата от 75 207,70 лв.
,представляваща главница ,дължима на основание споразумение от 10.04.2008 лв.
,както и мораторно обезщетение и законна лихва ,считано от завеждане на
делото.В обстоятелствената част на исковата молба същият е въвел твърдения ,че
процесното споразумение е подписано между страните ,тъй като ищецът като
изпълнител е извършил подобрения и СМР
на притежавания от ответника имот „Метално хале тип склад“,находящ се в
гр.П ,бул.“Ш„ № 256 като извършените подобрения и СМР са подробно описани по вид ,количество и стойности в приложение 1
към споразумението.С подписване на споразумението ответникът признава ,че
работата е извършена от ищеца ,приел е същата без забележки и се е задължил да заплати определената там
цена на посочения падеж ,който падеж е предоговорен с анекс от 08.03.2011 г.
В отговор на тази искова молба ответникът е възразил
като е отрекъл ищецът да е извършил подобренията и СМР ,посочени в приложение 1
.Заявил е ,че към 10.04.2008 г. между ответника и ищеца в лично качество и като
управител на представлявано от него дружество не съществуват каквито и да е
правни отношение относно притежавани от първия сгради ,находящи се в гр.П
,бул.“Ш„ № 256. Заявил е ,че между ответника и дружество „Л“ООД ,представляван
от ищеца е налице наемно правоотношение
като считано от 22.09.2008 г предмет на това правоотношение е и
посочения склад по силата на анекс към съществуващия договор за наем. След
подписването на този анекс дружеството наемател със съгласието на наемодателя е
направил подобрения по 4 пункта на обща
стойност 6 200 лв.,която сума е била прехваната с наемната цена. Заявил е
също така твърдения,че вземането ,предмет на споразумението няма нито договорно
основание ,нито законово такова. Направил е възражение за нищожност на
споразумението поради липса на предварително решение на УС на кооперацията ,а в
първото съдебно заседание е направил и възражение за нищожност поради липса на
основание.
В проекта за доклад ,възприет впоследствие като доклад
по делото , съдът е посочил
обстоятелствата ,твърдяни от ответника като
е отразил направеното възражение за нищожност поради липса на предварително
решение на УС за задължаване на кооперацията с исковата сума като обаче не са
отчетени фактическите твърдения ,обуславящи нищожността на споразумението
поради липса на основание ,изразяващи се в липсата както на договорно ,така на
законово основание на задължение на
ответника към ищеца към дата 10.04.2008 г.
за заплащане на СМР ,извършени от последния . Също с проекта за доклад в
тежест на ответника съдът е разпределил установяване на правоизключващото
възражение за нищожност ,очевидно имайки предвид тази поради липса на съгласие
без да е отчетено ,че възражението за нищожност на споразумението поради липса
на основание предвид оборимата презумпция по чл.26 ал.2 изречение второ от ЗЗД
,обръща доказателствената тежест и същата отново е за ответника ,комуто е
следвало да бъде разпределена.Това не е направено и в първото съдебно заседание ,когато ответникът
изрично се е позовал на нищожност поради липса на основание ,а направените от
него доказателствени искания ,имащи за цел оборване на посочената презумпция са
оставени без уважение.
Гореказаното сочи ,че съдът е допуснал процесуално
нарушение ,изразяващо се в непълен доклад ,неразпределение на доказателствената
тежест по отношение на въведеното възражение за нищожност на споразумението
поради липса на основание и недопускане
на относими към оборване на презумпцията
по чл.26 ал.2 изречение второ от ЗЗД доказателства ,поради което се явява допустимо събирането на такива пред
въззивната инстанция.Ответникът – жалбоподател е поискал допускане на свидетели
за обстоятелства ,свързани с извършени
подобрения и СМР от страна на ищеца към 10.04.2008 г. на обект „Метално
хале тип склад“,находящ се в гр.П ,бул.“Ш„ № 256,както и с подобрения ,извършени
от дружеството „Л“ООД.Поискал е и допускане на ССЕ със задача ,формулирана във въззивната жалба
и предвид допустимостта и относимостта на тези доказателства същите ще бъдат
допуснати , а на въззиваемата страна ще се даде възможност за становище и, съблюдавайки
принципа на равнопоставеност на страните в процеса- за ангажиране на доказателства.
Мотивиран
от горното ,съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
Допуска
двама свидетели на жалбоподателя Т. „С. *** при режим на довеждане за
установяване на обстоятелства ,свързани с извършени
подобрения и СМР от страна на ищеца към 10.04.2008 г. на обект „Метално
хале тип склад“,находящ се в гр.П ,бул.“Ш„ № 256,както и с подобрения
,извършени от дружеството „Л“ООД в същия обект
Допуска ССЕ със задача ,посочена във вззивната жалба
при възнаграждение от 250 лв. ,вносими от жалбоподателя и вещо лице,което съдът
ще определи поименно след внасяне на възнаграждението.
Дава възможност на въззиваемата страна да вземе
становище и за равнопоставеност – да ангажира доказателства в 1 седмичен срок от връчване на настоящето
определение.
Насрочва
делото в о.з. на 08.04.2019 г. – 10 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.