Р Е Ш Е Н И Е
№ 197/ 05. Май 2022г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и трети март 2022г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 109/ 2022г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Г.И.М. ***, чрез адв. П. Д.
от АК - Враца срещу Решение № 2153-14-2/04.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ
– Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 1/14.10.2021г. на Ръководител
Пенсионно осигуряване, с което на осн. чл. 99 ал.1 т.2, б. „д“ КСО и чл. 10 ал.2 от НПОС е изменена
отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 255 лв., считано от 11.08.2021г.- датата на подаване на
заявлението.
Жалбоподателката оспорва решението и потвърденото с
него разпореждане като незаконосъобразно относно началната дата на отпускане на
пенсията. Моли, да се отмени в тази част и преписката да се върне за ново
произнасяне на пенсионния орган с указания за отпускане на пенсията от датата
на инвалидизирането – 11.02.2021г. Излага аргументи, че ЕР на ТЕЛК е връчено на
29.09.2021г. и е влязло в сила след изтичането на 14-дневен срок от тази дата,
а заявлението е подадено на 11.08.2021г., с което е спазен едномесечния срок по
чл. 94 ал.3 КСО. От представеното допълнително МЕД е видно, че ЕР на ТЕЛК не е
било връчено на жалбоподателката, няма отбелязана дата с подпис за връчването
на ЕР на ТЕЛК. Претендира присъждане на направените деловодни разноски съгласно
представен списък.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Плевен не изразява
становище по жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 118 ал.1 и ал.3 КСО.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен е
съобщено на жалбоподателката на 13.01.2022г. с писмо с обр.разписка. Жалбата е
подадена по пощата на 27.01.2022г. в законния 14-дневен срок за съдебно
обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателката е подала заявление Вх. № 2112-14-576/11.08.2021г.
за отпускане на лична пенсия за инвалидност, към което е приложила трудова
книжка, доказваща осигурителен стаж.
В ТП на НОИ – Плевен на 25.06.2021г. служебно е
постъпило ЕР на ТЕЛК № 90202/19.05.2021г. при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД –
Плевен, с което на Г.И.М. *** след освидетелстване по документи е определена 60
% трайно намалена работоспособност, считано от 11.02.2021г.- дата на
инвалидизирането със срок – пожизнен, в което е отбелязано от РЗИ след
проверка, че ЕР на ТЕЛК е влязло в сила на 21.06.2021г. Но липсва подпис на
освидетелстваното лице и дата на получаването му.
С Разпореждане № 2/25.08.2021г. Ръководителят на ПО
при ТП на НОИ – Плевен е отпуснал на Г.И.М. лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване за 60% трайно намалена работоспособност от 11.08.2021г.
пожизнено по чл. 74 ал.1 КСО по подаденото на 11.08.2021г. заявление при
навършена възраст 72г. и 5 м. и осигурителен стаж до датата на инвалидизиране
/11.02.2021г./ - 5г. 08м. 07д. в минимален размер съгласно чл. 75 ал.4 КСО –
255лв. до определянето на действителния размер на пенсията. Разпореждането е
връчено на 30.09.2021г. с писмо с обратна разписка, пенсията е изплатена през
м. септември с добавките за м. август и септември.
С ново разпореждане № 1/14.10.2021г. на Ръководителя
на ПО при ТП на НОИ – Плевен е изменена личната пенсия за инвалидност поради
общо заболяване за 60% ТНР от
11.08.2021г. пожизнено по чл. 99 ал.1 т.2, б.“д“ КСО вр. чл. 10 ал.2 НПОС при
осигурителен стаж до датата на инвалидизиране /11.02.2021г./ - 5г.08м.07д., а
след изчисляване на действителния размер на пенсията, който е по-нисък от
минималния, е запазен първоначално отпуснатия минимален размер - 255 лв.,
считано от 11.08.2021г. Новото разпореждане е връчено на 30.11.2021г. с обратна
разписка. На 03.12.2021г. в законния едномесечен срок съгласно чл. 117 ал.2 т.1
вр. ал.1 т.2 б. „а“ КСО М. оспорила разпореждането пред Директора на ТП на НОИ
– Плевен относно началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност –
11.08.2021г. – датата на подаване на заявлението в НОИ. Претенцията й е за
отпускане на пенсията от датата на инвалидизирането – 11.02.2021г., в какъвто
смисъл моли да се измени разпореждането. Излага аргументи, че е посочила в
заявлението си до ТЕЛК адрес за кореспонденция, съвпадащ с постоянния й адрес в
*****************, на който адрес живее повече от 20г., но не е била уведомена
нито за датата на заседанието на ТЕЛК, нито за решението и препис от решението
не й е бил връчен. Потърсила информация от ТЕЛК, но оттам я препратили в НОИ,
където се явила на 11.08.2021г. Служителката там й обяснила, че документите на
ТЕЛК са в НОИ и има право на пенсия, затова подала заявление. Посочва, че
препис от Решението на ТЕЛК е получила едва на 29.09.2021г. по нейно искане,
след като се явила лично в ТЕЛК, като прилага копие от него към жалбата си, на
същата дата получила пощенски запис от 525 лв. – пенсия и добавки за м. август
и м. септември 2021г. Счита, че неправилно е отпусната пенсията с начална дата
от момента на подаденото в НОИ заявление, тъй като пропускането на двумесечния
срок не е по нейна вина, а по обективни, независещи от нея причини, изложени
по-горе, а именно по вина на ТЕЛК не е била уведомена за заседанието на
комисията и за взетото решение, за да може да упражни своевременно правото си
на пенсия и затова несправедливо е била ощетена.
Видно от приложеното към жалбата срещу разпореждането копие
от ЕР на ТЕЛК № 90202/19.05.2021г. /незаверен препис/, върху него с печат на РЗИ
– Плевен с дата и подпис е отбелязано, че е влязло в сила на 21.06.2021г. , а
за дата на получаването от лицето е вписана 29.09.2021г. с подпис на
освидетелстваното лице.
В тази връзка е изпратено запитване от ТП на НОИ до РЗИ – Плевен /РКМЕ/ на коя дата е
връчено ЕР на ТЕЛК на М. с оглед преценка на началната дата за отпускане на
пенсията. В писмото се посочва, че на 25.06.2021г. в ТП на НОИ е получено ЕР на
ТЕЛК, в което няма дата и подпис на лицето, а положеният печат от РЗИ за „влязло
в сила“ е с дата 21.06.2021г., в приложеното копие от лицето е отразена дата на
получаване на решението на 29.09.2021г.
В отговор с писмо 08-523-1/14.12.2021г. РЗИ – Плевен
посочва, че според справка в информационната система за контрол на медицинската
експертиза в България се установило, че ЕР на ТЕЛК е влязло в сила на
21.06.2021г., както и че не се намира обратна разписка, от която да е видно
кога ЕР е изпратено на лицето по пощата.
С Решение № 2153-14-2/04.01.2022г. Директора на ТП на
НОИ – Плевен отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил разпореждането. В
мотивите си се позовал на разпоредбата на чл. 94 ал.3 КСО, според която извън
случаите по ал.1 пенсия за инвалидност се отпуска от датата на подаване от
лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на
инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на
НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК / НЕЛК /
по отношение на правоимащото лице. Прието е, че след предоставената информация от
РЗИ – Плевен, следва да се приеме че ЕР на ТЕЛК е влязло в сила на 21.06.2021г.
при липсата на други доказателства за връчване на ЕР на ТЕЛК на лицето и
едномесечния срок по чл. 94 ал.3 КСО следва да се брои от тази дата. Затова в
случая Директорът на ТП на НОИ – Плевен е счел, че М. е подала заявление за
отпускане на инвалидна пенсия на 11.08.2021г. т.е. след изтичане на
едномесечния срок по чл. 94 ал.3 КСО, както и след изтичане на двумесечния срок
по чл. 94 ал.1 КСО, поради което правилно пенсията е отпусната от датата на
подаване на заявлението в ТП на НОИ – Плевен
- 11.08.2021г.
Съгласно чл. 98 ал.1 КСО ръководителят на пенсионното
осигуряване към ТП на НОИ – Плевен е териториално и материално компетентен да
издава разпореждания за отпускане и изменение на пенсиите. На осн. чл. 117 ал.1
т.2 б.”а”, ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за отказ или неправилно
определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към
тях подлежат на задължително обжалване по административен ред пред
по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в едномесечен
срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като
решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново
разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до
издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на
обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове
за обжалване и произнасяне са спазени.
Разпореждането е издадено от ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Плевен, а решението, с което е
потвърдено, е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен и следователно от
съответния териториално и материално компетентен орган в рамките на
предоставените от закона правомощия.
Директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл по
обжалваното разпореждане и доводите на жалбоподателката относно спорния начален
момент за отпускане на пенсията за инвалидност, в подкрепа на становището на
пенсионния орган. Разпореждането съдържа всички необходими реквизити на
индивидуален административен акт и отговаря на изискванията за форма, като
съдържа мотиви.
Но фактическите и правни изводи в решението и
потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО са неправилни, тъй като
не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, което съставлява
съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на
оспорения административен акт.
В хода на съдебното производство е приобщено заверено копие
на медицинското досие на Г.И.М.. От него е видно, че ЕР на ТЕЛК №
902020/19.05.2021г. не е било връчено на освидетелстваното лице – в него липса
дата и подпис на жалбоподателката или упълномощено от нея лице, удостоверяващ
датата на връчването на решението. В досието липсва и обратна разписка за
връчване на решението на жалбоподателката по пощата на посочените в него
постоянен и настоящ адрес. Действително върху ЕР на ТЕЛК е поставен печат на
РЗИ – Плевен с подпис на проверилия го експерт с отбелязана дата на влизане на
решението в сила на 21.06.2021г., което обаче не кореспондира със съдържащите
се в досието документи и отбелязването върху самото решение. Налично е Решение
№ 3231/ 11.06.2021г. на Медицинската комисия по чл. 98 КСО при ТП на НОИ –
Плевен, която е преценила ЕР на ТЕЛК като правилно и законосъобразно и не го е
обжалвала. Медицинското направление за ТЕЛК е издадено от личния лекар с дата
11.02.2021г. и в него е посочен постоянен и настоящ адрес на жалбоподателката в
гр. Левски, ул. „Крум Попов“ № 22, а заявлението –декларация до ТЕЛК е подадено
чрез РКМЕ служебно и в него е посочен постоянен адрес ***, както и настоящ
адрес ***, то не е подписано от жалбоподателката. Жалбоподателката в съдебно
заседание пояснява, че много отдавна е живяла на този адрес във Варна, но
повече от 20 г. живее на посочения адрес в гр. Левски. В приложената медицинска
документация – актуална епикриза от 28.01.2021г. е посочен адреса в гр. Левски,
който е и актуалния й адрес по приложената лична карта, издадена на
18.01.2011г. – безсрочна. Същият адрес е посочен в заявление до ТЕЛК от
20.04.2006г., подписано от заявителката и на него е получавала съобщение от
04.05.2006г. Този адрес е посочен и в епикриза от 26.11.2005г., в епикриза от
21.10.2009г. и амбулаторни листове от преглед от януари 2021г. Съобщението за
явяване на ТЕЛК е изпратено до жалбоподателката на адрес в гр. Варна, ул. „Бук“
№ 45, който не е актуален и се е върнало като неполучено с отбелязване, че
адресът не съществува. Съобщение за ЕР на ТЕЛК не е изпращано на
жалбоподателката на никой от посочените в МЕД адреси, нито в експертното досие
при РКМЕ е налична обратна разписка за връчването му на жалбоподателката, не е
удостоверено и лично връчване с дата и подпис на жалбоподателката, тъй като
такива не се съдържат в експертното досие.
Поради това съдът счита, че ЕР на ТЕЛК не е било надлежно
връчено на жалбоподателката, респективно не е влязло в сила на 21.06.2021г.,
както е отбелязано върху него. Към заявлението за отпускане на пенсията от
11.08.2021г. жалбоподателката е приложила единствено трудова книжка за удостоверяване
на осигурителен стаж. ЕР на ТЕЛК е постъпило в ТП на НОИ по служебен път на
25.06.2021г. с отбелязване за влизането му в сила на 21.06.2021г. и въз основа
на него е била отпусната пенсията. Жалбоподателката е представила копие от това
решение с подпис и вписана от нея дата 29.09.2021г. за първи път към жалбата си
срещу второто разпореждане, подадена на 03.12.2021г.
Право на пенсия за инвалидност по реда на чл. 71 и
следващите от КСО имат лицата, които са загубили напълно или частично
работоспособността си завинаги или за продължително време и имат определена с
ЕР на ТЕЛК/НЕЛК 50 и над 50 % ТНР, като за лицата над 30 годишна възраст се
изисква минимум 5 години осигурителен стаж и 1/3 от този стаж трябва да е
действителен, а не приравнен. В случая не е спорно, че тези предпоставки са налице за жалбоподателката. Тя е на
възраст 72 години, има над 5 години действителен осигурителен стаж, удостоверен
с трудова книжка. Право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване имат
само лицата, на които не е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, което обстоятелство жалбоподателката е декларирала и също не е спорно.
Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се изчислява по реда
на чл. 75 КСО и индивидуалният размер съгласно чл. 75 ал.4 т.3 КСО за лица с трайно намалена
работоспособност от 50 до 70,99% не може да бъде по-малък от 85 % от минималния
размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, определен съгласно чл. 70
ал.12 КСО със Закона за Бюджета на държавното обществено осигуряване. В случая
изчисления размер на индивидуалната пенсия на жалбоподателката по правилата на
чл. 75 КСО е по-малък от минималния размер на пенсията за инвалидност съгласно
чл. 75 ал.4 т.3 КСО и затова е отпусната в минималния, определен от закона
размер и също не се оспорва.
Според е единствено въпроса относно началната дата на
отпускане на пенсията за инвалидност.
Съгласно чл. 73 ал.1 КСО правото на пенсия за
инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането и се отпуска за срока на
инвалидността като пенсиите за инвалидност на лицата, навършили възрастта за
пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, се отпускат пожизнено. В случая
жалбоподателката е навършила тази възраст и инвалидната пенсия се отпуска
пожизнено, пожизнен е и срока на инвалидността, а датата на инвалидизирането е
посочена в ЕР на ТЕЛК – 11.02.2021г. , когато е издадено медицинското
направление за ТЕЛК от личния лекар, придружено със заявление-декларация по
образец. От 11.02.2021г. се поражда правото на пенсия и от тази дата следва да
се отпусне пенсията.
В чл. 94 ал.1 КСО се посочва, че пенсиите и добавките
към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с
необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, а ако
документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на
правото, се отпускат от датата на подаването им.
Цитирания чл.94 ал.1 КСО, който е обсъден в решението
на Директора на ТП на НОИ, обаче е неотносим към пенсиите за инвалидност и към
настоящия казус. Регламентацията относно началната дата на отпускане на
пенсията за инвалидност е в чл. 94 ал.3 КСО, който гласи, че извън случаите по
ал.1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на
подаване от лицето на заявление-декларация до ТЕЛК, но не по-рано от датата на
инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на
НОИ в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на ЕР на ТЕЛК или на
НЕЛК по отношение на правоимащото лице.
В случая пенсията за инвалидност на жалбоподателката и
добавките към нея следва да се отпуснат от 11.02.2021г. – датата на
инвалидизирането и подаване на документите до ТЕЛК, тъй като необходимите
документи за трудов стаж са приложени от жалбоподателката със заявлението за
отпускане на пенсията, а ЕР на ТЕЛК е постъпило в ТП на НОИ служебно още на
25.06.2021г. като влязло в сила. В хода на съдебното производство се изясни, че
по отношение на жалбоподателката ЕР на ТЕЛК не е било връчено и респективно не
е влязло в сила към 11.08.2021г., когато е подала заявлението за отпускане на
инвалидна пенсия в НОИ. Затова не може да се приеме, че по отношение на нея то
е било влязло в сила към този момент. Следователно тя не е пропуснала
едномесечния срок по чл. 94 ал.3 КСО от влизане в сила на ЕР на ТЕЛК. 11.08.2021г.
е най-ранната достоверна дата, на която може да се приеме, че жалбоподателката
е узнала за постановеното ЕР на ТЕЛК, тъй като то е било служебно известно на
ТП на НОИ и тя е била информирана за него и че има право на инвалидна пенсия,
но не е удостоверено надлежното му връчване на жалбоподателката, за да се брои
срок за обжалване. Затова изводът, че е влязло в сила още на 21.06.2021г.,
както е отбелязала РЗИ, не кореспондира с доказателствата по МЕД и неправилно е
прието, че жалбоподателката е пропуснала едномесечния срок по чл. 94 ал.3 КСО. Няма
как да се направи извод, че е пропуснала срок, който не е започнал да тече, тъй
като ЕР на ТЕЛК не е било надлежно връчено. Затова в полза на жалбоподателката
съдът приема, че тя е упражнила правото си в рамките на едномесечния срок по
чл. 94 ал.3 КСО и пенсията за инвалидност следва да се отпусне от 11.02.2021г.
– датата на инвалидизирането, а не както неправилно е приел пенсионният орган –
от датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията – 11.08.2021г.
Решението
и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни поради противоречие с
материалния закон и целта му, както и поради съществени процесуални нарушения и
следва да се отменят, а административната преписка да се върне на пенсионния
орган, съобразно задължителните мотиви в настоящото решение по тълкуването и
приложението на закона за произнасяне по заявлението на жалбоподателката за
отпускане на пенсия за инвалидност с начална дата от 11.02.2021г. – датата на
инвалидизирането.
При този
изход на делото на осн. чл. 143 ал.1 АПК в полза на жалбоподателката следва да
се присъдят направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв.
Водим от
горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-14-2/04.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и
потвърденото с него Разпореждане № 1/14.10.2021г. на Ръководител Пенсионно
осигуряване, с което на осн. чл. 99 ал.1 т.2, б. „д“ КСО и чл. 10 ал.2 от НПОС е изменена отпуснатата
на Г.И.М. *** лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване в размер на 255 лв., считано от 11.08.2021г.- датата на
подаване на заявлението.
ВРЪЩА административната
преписка на Ръководителя на Пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Плевен за произнасяне по заявлението на Г.И.М. *** за
отпускане на лична пенсия за инвалидност, при съобразяване със задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона относно началната дата на
отпускане на пенсията – от 11.02.2021г. – датата на инвалидизирането, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Плевен да заплати на Г.И.М. *** направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/