Решение по дело №4430/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 04.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV б въззивен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретар Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Дончева в. гр. дело № 4430 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Инициирано е с въззивна жалба, подадена от пълномощник на ищцата С.Р.М., срещу решение от 21.12.2016 г. по гр. дело № 27340/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 120-ти състав, в частта, с която предявеният, срещу П.НА Р.Б.иск е отхвърлен като неоснователен, т. е. за разликата над уважения размер от 3000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението в размер от 25 000 лева.

            В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакуваната част от съдебното решение, в подкрепа на което се твърди, че определеното от районния съд обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо, тъй като не е съобразено с установените в чл. 52 от ЗЗД критерии и с конкретните неимуществени вреди, които са претърпени от страна на ищцата. Според жалбоподателката, следва да бъде отчетено обстоятелството, че в периода от 28.05.2007 г. до 12.06.2007 г. по отношение на нея е била взета мярка за неотклонение задържане под стража, което представлява съществена и неоснователна намеса в правата й. Изразява се становище, че формираният от районния съд извод за наличие на основание за занижаване размера на определеното обезщетение е неправилен, тъй като други наказателни производства извън процесното нямат пряко отношение към предмета на делото, а и не е налице метод, по който в такава хипотеза да позволява точно да се определи в каква част от размера на вредите се изразява съпричинаването.

            По тези съображения се иска обжалваната част на първоинстанционното решение да бъде отменена, като вместо това да се постанови въззивно решение, с което искът на С.М. да се уважи до пълния предявен размер.

            Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемата страна П.на Р.Б., но в законоустановения срок не е подаден отговор.

            Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, преценени съобразно закона, приема за установено следното от фактическа страна:

            По повод искова молба на С.Р.М., насочена срещу П.НА Р.Б.е образувано гр. дело № 27340/2016 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 120-ти състав.

            В исковата молба се твърди, че: на 12.11.2004 г. било образувано ДП № 5085/2005 г. по описа на 02 РПУ на МВР, по което с постановление от 28.05.2017 г. С.М. била привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл 209, ал. 1, пр. 1 и пт. 2 от НК. В хода на производството М. била разпитана, но в обясненията си същата не признала да е винована по възведеното с постановлението обвинение. Твърди се, че с постановление от 22.05.2007 г., връчено на 28.05.2007 г. М. била задържана за 72 часа, след което с определение от 31.05.2007 г. по н. ч. д. № 1462/2007 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, спрямо ищцата била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, която впоследствие била отменена с определение на Софийски градски съд. По повод внесен в съда обвинителен акт било образувано н.о.х.д. № 5551/2008 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав, разглеждането на което било насрочено в открито съдебно заседание на 10.10.2008 г. Първоинстанционното производство по делото завършило с присъда от 14.10.2010 г., с която С.М. била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. Срещу присъдата бил депозиран протест, по повод на което  било образувано в.н.о.х.д. № 5076/2010 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 9-ти състав, производството по което приключило с решение от 26.05.2011 г., с което първоинстанционната присъда била потвърдена като законосъобразна и същата влязла в законна сила. Заявява се, че в хода на продължилото общо седем години производство по наказателното дело, по което ищцата имала качество на обвиняем, съответно подсъдим, същата ищцата претърпяла множество вреди, които са в пряка причинна връзка с производството. Тези вреди произтичали от обстоятелството, че производството било съпътствано с ограничения в нейните права, а и като цяло животът й се променил в негативна насока, тъй като приятелите й и тези на децата й се отдръпнали от тях. Освен това, децата на ищцата се срамували от майка си, която в очите на приятелите им била престъпник. Ищцата твърди, че наказателното производство влошило отношенията и с роднините, тъй като предмет на делото било тежко умишлено престъпление. Като негативна последица от развилото се наказателно производство, ищцата изтъква, че имала затруднения с намирането на работа, била осъществена незаконна намеса в личния й живот и било извършено посегателство върху честта, достойнството и доброто й име, тъй като била неосъждана, което и причинило психическо напрежение, както и вътрешен дискомфорт от участието й в наказателното производство. Ищцата изпитвала стрес и емоционални страдания, поради тежестта на престъплението, в което била неоснователно обвинена. Всичко това се отразило неблагоприятно върху психичната й сфера. Освен горното, ищцата заявява, че претърпяла неимуществени вреди и във връзка с неоснователно взетата спрямо нея мярка за неотклонение задържане под стража в периода от 28.05.2007 г. до 12.06.2007 г., изразяващи се в ограничаване правото й на свободно придвижване, от което произтичали значителни ограничения в личния, семеен, професионален и обществен живот, предвид ограничените контакти с външния свят, а и задържането било съпроводено с престой в неблагоприятни условия в следствения арест, редом с други лица, обвинени в извършването на престъпления. Притесненията и стресът, които били причинени на ищцата от неоснователно образуваното наказателно производство, станали причина за възникването на сериозни проблеми със здравето – загуба на тегло, косопад, заболяване на щитовидната жлеза, проблеми със сърцето, които наложили оперативна намеса за поставяне на пейсмейкър, множество пристъпи, а всичко това неминуемо променило начина на живот на ищцата. С оглед на всичко това се твърди, че с извършените действия по повдигане и поддържане на неоснователно обвинение от органите на П.на Р.Б., по отношение на ищцата било осъществено непозволено увреждане, поради което се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер от 25 000 лева, което да компенсира причинените неимуществени вреди. Твърди се, че в този размер обезщетението е справедливо, както и че за определянето му следва да бъдат взети предвид тежестта на повдигнатото обвинение, броят на деянията, в извършване на които ищцата била обвинена по делото, обстоятелството, че наказателното производство се развило и в двете си фази, неговата продължителност, както и положителните данни за личността на ищцата. Претендира се и присъждане на законна лихва върху главницата от датата, на която оправдателната присъда е влязла в законна сила, както и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от представител на П.на Р.Б., с който доводите на ищцата изцяло се оспорват. Направено е: възражение за изтекла по отношение претенцията за лихви погасителна давност, като се твърди, че претендираното от ищцата вземане, представляващо лихва за забава от влизане в сила на присъдата до исковата молба е погасено по давност, считано от три години преди исковата молба.

Твърди се, че от представените към исковата молба доказателства не се установяват елементите от фактическия състав, предвиждащ ангажиране отговорността на ответника за причинени на ищцата неимуществени вреди. В допълнение към подробните съображения на ответника се сочи, че П.не е разпространявала информация относно воденото срещу ищцата наказателно производство, поради което не може да се приеме становището на ищцата, че именно наказателното производство станало причина за влошаване на отношенията й с близки и приятели, както и че били накърнени нейната чест, достойнство и добро име.

Изложени са съображения за това, че срещу ищцата били повдигнати обвинения за други престъпления срещу собствеността, а именно по ДП № 5088/2005 г. по описа на 02 РУ – СДВР; пр. пр. № 45608/2014 г. на СРП; пр. пр. № 23160/2005 г. на СРП; пр. пр. № 5080/2005 г. на СРП; пр. пр. 23168/2005 г. на СРП, както и че същата била осъждана с решение, с което била призната за виновна по чл. 255 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК било наложено административно наказание „глоба“ в размер от 1000 лева. Поддържа се, че по отношение на ищцата били образувани множество други наказателни производства, както и че по време висящността на конкретното наказателно дело се е водело и друго, с оглед на което не можело да се приеме, че твърдените неимуществени вреди са в резултат на процесното производство по ДП № 5085/2005 г. по описа на 02 РПУ на МВР. По делото не били представени доказателства за това как наказателното производство се отразило върху психиката на ищцата и върху нейното здравословно състояние. Заявява се, че размерът на претендираното обезщетение е завишен и се иска отхвърляне на исковата претенция.

Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: амбулаторен лист № 9 от 05.01.2016 г., издаден от УМБАЛ „Света Екатерина“ /л. 9/; амбулаторен лист № 1910 от 11.03.2016 г., издаден от д-р Стефка Недева /л. 10/; епикриза, издадена от МБАЛ „ПУЛС“ АД /л. 11/; идентификационна карта /л. 14/ за поставен на 04.11.2005 г. пейсмейкър; експертно решение № 1258 от 18.07.2008 г. /л. 15/; експертно решение № 0475 от 25.02.2008 г. на ТЕЛК /л. 16/; експертно решение № 4056 от 14.12.2007 г. на ТЕЛК /л. 17/; болничен листа – 9 бр. /л. 18-26/; справка от УНСБАЛ „Света Екатерина“ ЕАД /л. 27/; други медицински документи /л. 28-82/; справка от Национална следствена служба /л. 88-90/; справка /л. 91-96/ за образувани срещу С.М. досъдебни производства /л. 98-103/; копие на искова молба с вх. № 8004834 от 02.03.2016 г. /л. 104-108/; медицински документи /л. 120-122/.

От тези доказателства се установява, че С.М. има здравословни проблеми, свързани със сърдечната дейност, които датират от 2005 г., през която година на ищцата е поставен пейсмейкър. Впоследствие С.М. освидетелствана от ТЕЛК и е констатирана намалена работоспособност. Установява се, че от 2007 г. насам ищцата е с влошено здравословно състояние във връзка с дейността на щитовидната жлеза, както и че по тази причина през 2007 г. е проведено оперативно лечение.

По отношение съдебното минало на ищцата се установява, че: с влязла в сила на 15.01.2010 г. присъда по н.о.х.д. № 759/2009 г. на Апелативен съд – София, С.М. е призната за виновна в това, че е извършила престъпление по чл. 255, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е освободена от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК й е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 1000 лева; с влязла в сила на 13.12.2011 г. по н.о.х.д. № 9727/2007 г. С.М. е призната за виновна в това, че е извършила престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 5 години; с влязла в сила на 17.11.2014 г. присъда по н.о.х.д. № 12611/2008 г. на Софийски районен съд, С.М. е призната за виновна в това, че е извършила престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5 ,вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание  2 години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. Необходимо да се посочи е, че тези три наказателни производства са се развили в периоди, които отчасти съвпадат с периода, през който е водено процесното наказателно производство, по което М. е оправдана с влязла в сила присъда. Освен това, ищцата С.М. е била задържана не само по конкретното ДП № 5085/2005 г, а и по ДП № 5088/2005 г., по ДП № 5084/2005 г и по ДП № 35/2010 г. На

От показанията на свидетеля Б.Р.М.– син на ищцата, се установява, че в периода от 2004 г. до 2011 г. тя е изпитвала притеснения във връзка с воденото срещу нея наказателно производство, като не желаела да се храни и да комуникира с близките си. Освен това, престоят на ищцата в ареста не се отразил добре на нейното психично здраве.

            Въззивният съд цени показанията на свидетеля М., отчитайки факта, че свидетелят е син на ищцата и като такъв е съвсем естествено да е заинтересуван от изхода на настоящото производство по делото. Съдържащата се в показанията на свидетеля информация за изпитвани от ищцата притеснения се възприема от съда с доверие, доколкото тази информация се гради на лични впечатления, а и е нормално развитието на наказателно производство срещу дадено лице да е съпътствано с определени притеснения и тревоги за подсъдимия във връзка с това кога и с какъв съдебен акт ще завърши производството. В рамките на обичайното е и задържането на дадено лице да е съпътствано с негативни психо-емоционални състояния, свързани с ограниченията, които лицето търпи. Поради това съдът кредитира показанията на свидетеля, в частта, в която същият възпроизвежда горепосочената информация.

Същевременно, съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която същият сочи затруднения на ищцата във връзка с намирането на работа и в общуването с приятелите й, както и че тя е придобила заболявания на сърцето и щитовидната жлеза, които са във връзка с повдигнатото обвинение, тъй като такава информация не се съдържа в друг доказателствен източник по делото, а и това не са обстоятелства, които могат да се установят чрез свидетелски показания. Още повече, че свидетелят не разполага със специални знания в областта на медицината, които да му позволяват формирането на обосновано заключение във връзка със здравословното състояние на ищцата в исковия период.

            От приложеното н.о.х.д. № 5551/2008 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11-ти състав и приложените към същото материали се установява, че на 12.11.2004 г. е образувано ДП № 5085/2005 г. по описа на Софийска районна прокуратура по повод извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. С постановление от 28.05.2007 г. С.Р.М. е привлечена в качеството на обвиняем по ДП за извършено на 09.08.2004 г. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, което постановление и е предявено на 28.05.2007 г. лично и в присъствието на защитник. Непосредствено след привличането й като обвиняем е проведен разпит на С.М., от съдържанието на който се установява, че същата отрича да е виновна в извършването на измама по отношение на С.П.. С постановление от 22.05.2007 г. С.М. е задържана за 72 часа на основание чл. 64 от НПК. От справка за съдимост, издадена на 14.05.2007 г. се установява, че към този момент С.М. е била неосъждана. С определение от 31.05.2007 г. по н.ч.д. № 1462/2007 г. на Софийски районен съд, постановено по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК по отношение на С.М. е взета мярка за неотклонение задържане под стража, което е било обжалвано и е отменено с определение от 12.06.2007 г. по в.н.ч.д. № 1990/2007 г. на Софийски градски съд, с което искането на П.за взимане на мярка за неотклонение спрямо ищцата е оставено без уважение. На 10.04.2008 г. разследването по досъдебното производство е предявено на обвиняемата М. в присъствието на защитник, а на 15.05.2008 г. е внесен обвинителен акт в Софийски районен съд, срещу С.М. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК, извършено на 09.08.2004 г. Първоинстанционното производство по н.о.х.д. № 5551/2008 г. на Софийски районен съд е завършило с присъда № 72 от 14.10.2010 г., с която С.Р.М. е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 от НК. Срещу присъдата е подаден протест, по повод на който е образувано в.н.о.х.д. № 5076/2010 г. на Софийски градски съд, което е приключило с решение № 515 от 26.05.2011 г., с което протестираната присъда е потвърдена като законосъобразна и е влязла в законна сила.

            При гореописаната фактическа обстановка, изводима от събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното от правна страна:

            Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

            При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 от ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението. Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение, с което в полза на ищцата е присъдено обезщетение в размер от 3000 лева и с оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав формира извод за това, че решението на районния съд е правилно, поради следното:

            Съобразно доводите на жалбоподателката, спорът във въззивното производство се концентрира върху въпроса за причинната връзка между претърпените неимуществени вреди и процесното наказателно производство и върху това справедливо ли е определеното от районния съд обезщетение и налице ли са основания за неговото намаляване.

Действително, Софийски районен съд е посочил в решението си, че става въпрос за съпричиняване. Видно от отговора на исковата молба, а и от мотивите на районния съд е, че предмет на делото не е възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а спор за размера на неимуществените вреди и причинната връзка между вредите и повдигнатото обвинение, поради което изказът на районния съд в мотивите на решението не е прецизен.

            По първия въпрос следва да се обърне внимание на дадените в Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/1968 г. ръководни указания за това какви са критериите, въз основа на които следва да се определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди, за да бъде то справедливо. Съгласно посоченото Постановление на ВС „справедливостта“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а следва да се преценява от съда с оглед конкретиката на случая и на наличните по делото доказателства относно претърпените от страната вреди. Справедливостта при определяне на обезщетение е от вида на т. нар. „възстановителна“ справедливост, при която се очаква присъдената от съда сума отчасти да възстанови неприятните душевни преживявания на пострадалия от непозволено увреждане (в случая – от неоснователно водене на наказателно производство), като му осигури възможност чрез имуществени средства да минимизира ефекта на претърпените противоправно болки и страдания. За целта следва да бъде установено какви са конкретните болки и страдания и да бъде определен паричен еквивалент на същите, като се отчете установената съдебна практика по сходни случаи.

В причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение са само вреди, настъпили след 28.05.2007 г., на която дата с постановление на прокурор при СРП е привлечена в това процесуално качество, а по делото няма данни тя да е узнала за воденото производство в по-ранен момент от този, в който е била привлечена като обвиняем и е било предявено съответното за това постановление.

От страна на ищцата не е проведено изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване и на твърденията, че в резултат на воденото наказателно производство социалните контакти на същата се влошили, тъй като близките й и приятелите й я отбягвали, поради процесуалното й качество на обвиняема (подсъдима), както и че поради своето процесуално качество била в невъзможност да намери работа и че в резултат на повдигнатото обвинение нейното здравословно състояние се влошило. Това е така, тъй като тези твърдения се подкрепят единствено от показанията на свидетеля М., който не възпроизвежда конкретна информация, поради което и при липса на други доказателства не може да се сподели, че има основание за възприемане на разглежданите твърдения като основателни. Освен това, разглежданите твърдения не се подкрепят от приетата медицинска документация, от която не се установява причинна връзка между заболявания при ищцата и разглежданото наказателно производство.

При анализа на доказателствената съвкупност се извежда по несъмнен начин, че по време висящността на наказателното производство ищцата М. е изпитвала притеснения, както и че такива притеснения й били причинени във връзка с незаконното задържане под стража, продължило 20 дни. В тази връзка следва да се отбележи, че при наличие на обвинение, обичайно за лицето, срещу което е насочено наказателното преследване е да търпи известни притеснения в тази връзка. Същото се отнася и до незаконното задържане, което несъмнено е съпътствано с негативни психо-емоционални преживявания на задържаното лице, свързани с ограниченията, които то търпи.

В конкретния случай, по делото не се установяват негативни преживявания, изразяващи се в притеснения и стрес, които да са по-големи от обичайните за такива ситуации, поради което за определяне размера на справедливото им обезщетяване с приоритетно значение е незаконното задържане под стража[1], при което е била осъществена най-сериозна намеса в правата на ищцата. Същата е била неоснователно лишена от правото да се придвижва свободно в продължение на 20 дни, както и да общува със своите близки и приятели, доколкото задържането по дефиниция е съпроводено с ограничения в тази насока.

Същевременно, от приетата по делото справка за съдимост се установява, че в периоди от време, частично съвпадащи с този на конкретното наказателно производство спрямо ищцата са се развили други три наказателни производства, по които е призната за виновна, като по две от тях е осъдена на наказание лишаване от свобода, а по едно е освободена от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. С оглед на това и предвид обстоятелството, че тези производства са имали за предмет тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години, то не може да се приеме, че изпитваните в периода от месец май 2007 г. до месец май 2011 г. притеснения са били причинени изцяло от процесното наказателно производство, а и в този период ищцата е била задържана под стража и по други три наказателни производства, видно от представена справка от Национална следствена служба.

Претърпените от ищцата в периода от 2007 г. до 2011 г. неимуществени вреди са причинени като следствие не само на процесното наказателно производство и на незаконното задържане по него, а и в резултат на развилите се други три наказателни производства, по които е призната за виновна. Не би могло да се разграничи кое от тези наказателни производства, развили се в близки периоди от време, в каква степен е увредило ищцата, поради което и съобразно практиката на върховната съдебна инстанция по сходни случаи[2] следва да се приеме, че приносът на всяко едно производство е равен с този на другите.

В обобщение на гореизложеното, установените в настоящото производство неимуществени вреди, причинени в резултат на наказателното производство по ДП № 5085/2005 г. и на незаконното задържане по него се изразяват в негативни психо-емоционални преживявания, които не надхвърлят обичайните такива.

Предвид така установените обстоятелства по делото и значението им за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през процесния по делото период се налага извод за това, че справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение не надхвърля сумата от 3000 /три хиляди/ лева. Определено в този размер, обезщетението би могло да компенсира негативните преживявания на ищцата, свързани с неоснователно развилото се наказателно производство, сред които с приоритетно значение при определяне размера на обезщетението са възникналите в резултат на незаконното задържане вреди.

От една страна, съдът съобрази факта, че става дума за обезщетяване на вреди от морален характер, които не могат да се овъзмездят с парично обезщетение за разлика от имуществените такива, с оглед на което обезщетението има за цел да даде възможност на ищцата да минимизира негативните последици от претърпяното, а от друга страна, в конкретния случай обезщетение от 3000 лева не би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване.

От гореизложеното следва, че крайният извод на въззивния съд съвпада с този на първоинстанционния съд, присъдил в полза на ищцата обезщетение в размер от 3000 лева, т. е. въззивната жалба, в която е направено искане за присъждане на обезщетение в по-висок размер е неоснователна. Ето защо първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част, с която искът е отхвърлен за сумата над 3000 лева до пълния претендиран размер от 25 000 лева. В частта, с която искът е уважен за сумата от 3000 лева, решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Доколкото изходът от първоинстанционното производство не се променя, настоящият съдебен състав не следва да изменя решението на Софийския районен съд и в частта за разноските. Пред въззивната съдебна инстанция не са направени искания за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд, ІVб въззивен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.12.2016 г. по гр. дело № 27340 от 2016 г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 120-ти състав, в частта, с която предявеният от С.Р.М. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, срещу П.НА Р.Б.е отхвърлен за сумата над 3000 /три хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева като неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           

          2.