№ 545
гр. Разград, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330102612 по описа за 2021 година
Производството е по трудов спор.
Депозирана е искова молба от ИР. ХР. ИВ., с която са предявени обективно
съединени искове срещу „Теленор България" ЕАД за заплащане на сумата
3728,97лв. обезщетение за положен извънреден труд - 1ч. всеки работен ден,
считано от 26.11.2018г. до 16.08.2021г.; 685,71лв. обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 18 дни; 120,99лв. дължима, но неизплатена част от
трудовото възнаграждение за месеци януари - юли 2021г., както и 493, 56лв.
дължими, но неизплатени допълнителни възнаграждения за придобит стаж и
професионален опит за периода 26.11.2018г.-26.11.2021г. Иска и присъждане
на направените по делото разноски. В исковата молба и допълнението към
нея сочи, че е полагала извънреден труд, че не е ползвала целия полагащ й се
платен годишен отпуск, както и че не й е изплащано допълнително
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит.
В о.с.з. на 29.04.2022 г. ищцата чрез своя процесуален представител е
поискала и Съдът е допуснал намаление на иска за заплащане на обезщетение
за неползван платен годишен отпуск от 685,71 лв. на 391,71 лв. , както и на
иска за заплащане на допълнително трудово възнаграждение от 493,56 лв. на
409,13 лв. и е оттеглила иска за заплащане на трудово възнаграждение в
размер на 120,99 лв., както и за съответните разлики.
Ответникът оспорва иска. Признава, че на 18.09.2018г. е сключен трудов
договор № 6594 на основание чл. 67, ал. 1, т.1 във връзка с чл. 70 от Кодекса
на труда със срок за изпитване от 6 (шест) месеца, че със Заповед № 5497 от
29.05.2019г. е прекратен трудов договор № 6594 от 18.09.2018г. считано от
28.06.2019г. по инициатива на ищцата, че на 14.08.2019г. ищцата постъпва
отново на работа в Теленор, като между страните е сключен нов трудов
договор № 7223, че към договора са сключвани допълнителни споразумения
за промяна на трудовото възнаграждение и за промяна на мястото на работа,
1
че в същите е било посочено брутно трудово възнаграждение като сбор от
основно възнаграждение и допълнително трудрво възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит в размер на 24% от основното възнаграждение.
Сочи, че второто трудово правоотношение е било прекратено с предизвестие
от ищцата, като във връзка с това ответникът е издал Заповед № 6968 от
01.11.2021г. за прекратяване на трудов договор № 7223 от 14.08.2019г., че
при издаване на двете заповеди за прекратяване на трудовото
правоотношение в същите е било отразено задължението на работодателя да
заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2, респ.11 дни.
По отношение на трудовото възнаграждение сочи, че със Заповед № 17171 от
01.04.2021г. в изпълнение предписание на Инспекция по труда, в сила със
задна дата - от 01.01.2021г., брутното месечно трудово възнаграждение на
И.И. е изменено на 806 лева, като основното възнаграждение на ищцата е в
размер на 650 лв., а допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 24% от основното възнаграждение - 156
лева. Заявява, че След прекратяването на трудовия договор на ищцата са
оформени всички необходими документи, които са й предадени и са й
изплатени всички дължими от дружеството суми във връзка с прекратяването
на договора. Във връзка с иска за изплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд сочи, че в чл.5 от трудовия договор е посочено, че страните
се договарят за нормална продължителност на работното време, при
непрекъсваем процес на работа и продължителност на работната смяна до 12
(дванадесет) часа за работен ден, съгласно утвърден график и сумирано
изчисляване на работното време за календарен период от 1 (един) месец,
съгласно вътрешните правила на Дружеството, а именно работа на смени при
сумирано отчитане на работното време за период от един календарен месец,
че в края на всеки текущ месец, Работодателят изготвя планиран поименен
график за следващия, в който няма часове над нормата за месеца. По
отношение на платения годишен отпуск твърди, че ищцата има право на
платен годишен отпуск в размер на 20 (двадесет) работни дни през една
календарна година, че е използвала всичките си дни платен отпуск за
календарните 2019 г. и 2020 г. , а за 2021 г. – 4 дни от 01.02. до 04.02.2021 г., ,
1 ден на 23.02.2021 г., 2 дни за периода 03-04.06.2021 г. или общо 7 дни, че
при прекратяването на трудовия договор, считано от 25.11.2021г. на ищцата е
начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.
1 от КТ за общо 11 дни в размер на 425 лева, като от тази сума работодателят
е прихванал сума, дължима от ищцата за закупен от нея на лизинг мобилен
апарат, за която удръжка същата е дала съгласие съгласно чл. 13, т.1 от
трудовия договор.
На 28.02.2022 г. в Агенцията по вписванията е вписано преобразуването на
ответното дружество „Теленор България, ЕИК ********* в „Йеттел
България”, ЕИК *********.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следните фактически обстоятелства:
Ищцата ИР. ХР. ИВ. е работила при ответника „Теленор България”ЕАД,
като с трудов договор от 18.09.2018 г. /л.37/ е назначена на длъжност
продавач – консултант, като мястото на работа е определено „помещения на
работодателя /собствени или наети/ в гр.Разград. Работното време е
опеделено с продължителност на работната смяна до 12 часа на работен ден
съгласно утвърден график и сумирано изчисляване на работното време за
календарен период от 1 месец съгласно вътрешните правила. Месечното
2
брутно трудово възнаглаждение е определено на 800 лв., от които 645,16 лв.
основно възнаграждение и 154,84 лв. допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит. В чл.7 от договора е уговорен размера на
платения годишен отпуск – 20 дни.
В длъжностната характеристика на длъжността продавач-консултант /л.40 и
л.50/е посочено, че ключова отговорност е изпълнението на месечните цели.
С двете длъжностни характеристики е запозната ищцата.
Първото трудово правоотношение е прекратено с предизвестие от ищцата,
считано от 28.06.2019 г. /л.43/ и за това прекратяване е издадена заповед от
ответника /л.45/и е оформена и предадена трудовата книжка на ищцата /л.46/.
В заповедта е посочено, че на ищцата се дължи обезщетение за два дни
неползван платен годишен отпуск.
С нов трудов договор от 14.08.2019 г./л.6 и л.47/ ищцата ИР. ХР. ИВ. е
назначена отново на длъжност продавач – консултант отново при ответника
„Теленор България”ЕАД, като мястото на работа е определено „помещения на
работодателя /собствени или наети/ в гр.Разград. Работното време е
определено с продължителност на работната смяна до 12 часа на работен
ден съгласно утвърден график и сумирано изчисляване на работното време
за календарен период от 1 месец. Месечното брутно трудово възнаграждение
е определено на 800 лв., от които 645,16 лв. основно възнаграждение и 154,84
лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. В
чл.7 от договора е уговорен размера на платения годишен отпуск – 20 дни.
С допълнително споразумение от 29.09.2020 г. е изменено трудовото
възнаграждение на ищцата, като брутното трудово възнаграждение става 950
лв. /л.52/, от които 766,13 лв. основно трудово възнаграждение и 183,87 лв.
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а с ново
допълнително споразумение от 03.11.2020 г. /л.53/ брутното трудово
възнаграждение е намалено на 800 лв., съответно 645,16 лв. основно трудово
възнаграждение и 154,84 лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит.
Със заповед от 01.04.2021 г., издадена от служител на ответника, брутното
трудово възнаграждение на ищцата е променено на 850 лв., от които 685,49
лв. основно възнаграждение и 164,52 лв. допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит.
Това трудово правоотнощение е прекратено от 25.11.2021 г. с предизвестие от
ищцата. /л.17/ и за прекратяването и издадена заповед /л.57/. В последната е
записано, че работодателят дължи на ищцата обезщетение за 11 дни
неползван платен годишен отпуск. Преди това със заповед от 15.11.2021
г./л.59/ трудовото възнаграждение на ищцата е променено на 806 лв., от
които 650 лв. основно трудово възнаграждение и 156 лв. допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
Ищцата е родител на дете – М. Р. Л., родена на **** г./л.9/
За периода 17.08.2021 г. – 22.08.2021 г. ищцата е била на лечение в
отделението по акушерство и гинекология при МБАЛ „Св.Иван Рилски” –
Разград /л.10/.
По повод подаден от ищцата сигнал до Д”ИТ” със седалище гр.Разград е
извършила проверка. В писмото до ищцата е посочено, че служителите на
Д”ИТ” са констатирали, че за периода януари – март 2021 г. работодателят е
изплатил трудово възнаграждение в размер на уговореното в трудовия
договор, който размер към този момент е бил под минималната работна
заплата, за което му е издадено задължително предписание за отстраняване на
3
нарушението. По отношение на работото време И”ДТ” са констатирали, че
графиците са в електронен формат и няма данни същите да са утвърдени по
съответния ред и с тях да са запознати служителите. Също така са
установили, че е заплатено полагането на извънреден труд от ищцата, без
същата да е дала съгласие за полагане на такъв като майка на дете до 6-
годишна възраст, че работодателят не води специалната книга за положения
извънреден труд по чл.149 от КТ, както и че не са били представени
доказателства за това, че работещите са били запознати с Правилника за
вътрешния трудов ред, който е регламентирал начина на изчисляване на
работното време./л.11/.
Всички документи, съставени от Д”ИТ” или предоставени на същата от
ответника – работодател са приложени по делото.В протокола за извършена
проверка /л.197/ е посочено, че работодателят не държи на разположение за
проверка графика за работното време, че не е осигурил запознаване на
работещите с Правилника за вътрешния трудов ред, че не е утвърдил
поименен график, че не е определил ред за отчитане на работното време
Такъв правилник е представен по делото /л.60 и сл./. В раздел работно време,
почивки и отпуски е посочено, че стандартното работно време в дружеството
е 8 часа – от 9 до 18 ч. с почивка от 1 час във времето между 11 и 15 ч., като
същата е плаваща след съгласуване с прекия ръководител. Записани са и
алтернативни режими на работно време с начало на работния ден от 8 до 10
часа и край от 17 до 19 ч. и почивка от 30 мин. или 1 час.
В т.2.4 от Правилника е посочено как се отчита сумарно работното време,
както и че ако в края на периода се установи надвишаване на
законоустановената нормална продължителност на работното време за
периода, това надвишаване се отчита и заплаща като извънреден труд. В т.2.5
изрично е записано, че времето, необходимо за подготовка на магазина за
отваряне и времето, необходимо за приключване на работа на магазина
и/или за провеждане на оперативки, се включват в работното време на
служителите.
Представените от ответника графици/ л.69/, както и фишовете за изплатените
възнаграждения /л. 106 и сл./, молбите за отпуск /л.144 и сл./ са изследвани от
съдебно-счетоводната експертиза. В резултат на това изследване е депозирано
заключение /л.327/. Според същото за периода 25.09.2018 г. – 28.06.2019 г. на
ищцата е начислена и изплатена за извънреден труд сумата 150,85 лв. за 30
часа, както и за труд, положен в празнични дни – 83,07 лв за 20 часа. За
следващия период, в който е работила – 19.08.2019 г. – 25.11.2021 г. – за
извънреден труд от 85 часа са й платени 639,37 лв., а за труд, положен в
празнични дни – 307,39 лв. за 59 часа.
Според същото заключение на ищцата се е полагал платен годишен отпуск,
както следва
за периода 25.09.2018 г. – 28.06.2019 г. – 15 работни дни, от които е ползвала
13 дни. През м.юни й е изплатено обезщетение в размер на 75 лв. за 2 дни
неползван платен годишен отпуск.
за периода 19.08.2019 г. – 25.11.2021 г. – 45 работни дни, от които е ползвала
34 дни. През м.ноември 2021 г. й е изплатено обезщетение в размер на 425 лв.
за 11 дни неползван платен годишен отпуск.
На осн. Заповед №17171/01.04.2021 г. са платени 17,92 лв., с които е покрита
разликата между минималната работна заплата и основното трудово
възнаграждение за периода януари – март 2021 г.
Експертизата е установила, че и в периода 25.09.2018 г. – 28.06.2019 г. за
4
някои месеци на ищцата й е начислено месечно трудово възнаграждение под
минималната работна заплата, като разликата за целия период е за основното
трудово възнаграждение – 329,94 лв. и за допълнителното трудово
възнаграждение – 79,19 лв. или общо 409,13 лв. Тези суми не са отразени във
ведомостите и не са платени на ищцата. Такава разлика има и за периода
19.08.2019 г. – 25.11.2021 г. в размер на 15,34 лв., но тези суми са начислени и
платени през м.ноември 2021 г.
Във връзка с твърденията на двете страни са разпитани свидетелите Г. М. Д.,
В. М. М. и Д.С.. Първата е баба на ищцата, с която са живяли в едно
домакинство в двата периода, в които ищцата е работела при ответника до
пролетта на 2021 г. Тази свидетелка съобщава, че ищцата всеки понеделник е
отивала на работа в 8 часа, а в останалите дне в 8,30 или 9 часа в зависимост
от това дали е първа или втора смяна. В първия случай много път закъснявала
след 18 ч., а която била втора смяна понякога приключвала в 20-20,30 ч. и по-
късно. Тази практика продължила и след пролетта на 2021 г., поради което и
тогава свидетелката продължила да прибира от детската градина детето на
ищцата. В някои дни ищцата вземала детето си след 20,30 ч., като обяснявала,
че е работила до късно. Свид. В. М., управител на офиса, в който е работила
ищцата, съобщава в показанията си, че със системата за осигуряване на
сигурност при затваряне на магазина ралотят всички служители на офиса,
като за това нямат индивидуални кодове. По отношение на отпуска, обяснява,
че той се иска и разрешава чрез ел. система, като между двете действия тя
одобрява молбата. Спореед нея събранията в 8 ч. са всеки ден и за същите се
пише извънреден труд на явилите се, такъв се пишел и винаги, когато някой
остане след края на работното време. Когато работното време е от 9 ч., тя
искала от служителите да се явят на работа в 8,30 ч., за да се подготвят за
работа. И сп. свид.С., която също е била служител при ответника, е имало
практика да ги викат по-рано за провеждане на събрания, както и да остават
по-късно след края на работното време. Оставането след работно време било
по преценка на регионалния мениджър. Тази свидетелка е категорична, че
това е ставало поне веднъж седмично, същевременно потвърждава, че
работната смяна с начален час от 9 ч. трябва да се яви на работа в 8,30 ч.
Понякога и тези от следващата смяна /от 10 ч./ са били викани в 8,30 ч. за
мини събрание. Свидетелката съобщава също така, че отпускът е бил искан и
разрешаван чрез електронна система, до която всеки служител е имал свой
код за достъп.
За такива събрания има данни и в телекомуникационни съобщения между
ищцата и лице, записано като Viki, както и за съобщения на следващия ден
всички да се явят от 8 ч. за целодневна смяна/л.13 и сл./. Подобни съобщения
има за предупреждения за лишаване от почивки /л.187 и сл./, оплакания
между служители за късно тръгване от работа, коментари за намаляване на
почивките в силните дни.
Принтирани молби за отпуск и заповеди за ползване на отпуск са приложени
по делото./л.144 и сл./. ЗДаплащането на отпуска е отразено във фишовете за
трудово възнаграждение /л.115 и сл./
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е
доказан по основание, т.к. по делото е установено, че в ответното дружество
е съществувала практика служителите да бъдат викани преди и задържани
след края на работния ден, като и в тези случаи при изчисляване на работното
5
време е бил отчитан 8 – часов работен ден. Тези допълнителни часове
отговарят на правното понятие за извънреден труд, посочено в чл.143, ал.1 от
КТ – „Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време.“ Тъй като по отношение на този труд работодателят не е изпълнил
задълженията си, регламентирани в чл. 149 КТ – „Работодателят е длъжен да
води специална книга за отчитане на извънредния труд“ и „Положеният
извънреден труд през календарната година се отчита пред инспекцията по
труда до 31 януари на следващата календарна година“, Съдът не може да
установи точно колко часове труд е положен. Ето защо Съдът следва да
упражни своето право на преценка, регламентирано в чл.162 от ГПК „Когато
искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на
вещо лице.“ За да определи извънредния труд , Съдът счита, че въз основа на
събраните доказателства може да направи извод, че такъв труд е полаган по
половин час на ден / в някои случаи преди, в други след края на работния
ден/. В процесния период от 26.11.2018 г. до 16.08.2021 г. са включени 144
работни дни в време на първото трудово правоотношение на ищцата и 500
работни дни по време на второто трудово правоотношение. Видно от
заключението на в.л. в първия период за извънреден труд на ищцата
работодателят е заплащал по 5,028 лв. на час, а за втория период – по 7,522
лв. на час. Така за първия период за 72 часа работодателят е следвало да
заплати 362,02 лв., а във втория период – за 250 часа – 1880,50 лв. или общо 2
242,52 лв. Именно в този размер искът се явява основателен. В останалата му
част същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на втория от обективно съединените искове – за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск , такова обезщетение
според разпоредбата на чл.224 от КТ се дължи след прекратяването на
трудовото правоотношение, ако същият отпуск не е ползван през
времетраенето на трудовото правоотношение. В заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение работодателят е записал дните неползван
платен годишен отпуск и е изплатил обезщетение на ищцата за тези дни.
Според представените доказателства другата част от отпуска е ползвана.
Третият от обективно съединените искове – за сумата 120,99 лв. дължима, но
неизплатена част от трудовото възнаграждение за периода януари – юли 2021
г. е оттеглен от ищцата и производството по него е прекратено, поради което
Съдът не дължи произнасяне по същия.
По иска за заплащане на сумата 493,56 лв. записана в исковата молба като
неизплатени допълнителни възнаграждения за периода 26.11.2018 г. –
26.11.2021 г., конкретизирано като такова за придобит стаж и
професионален опит: Според заключението на вещото лице разликата в
допълнителното трудово възнаграждение, породена от факта, че в някои
месеци в периода 25.09.2018 г. – 28.06.2019 г. на ищцата й е начислявано
основно трудово възнаграждение под минималната за страната работна
заплата е в размер на 79,19 лв. В този размер предявеният иск се явява
основателен и доказан, а в останалата част до първоначално предявения
размер с изменението му, този иск следва да бъде отхвърлен. Правно
основание за възникване на задължението за заплащане на това допълнително
възнаграждение е разпоредбата на чл. 12. ал.1 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, която предвижда ,че „ За придобит
6
трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща
допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна
заплата, определена с индивидуалния трудов договор“.
На осн. чл.78 от ГПК ищцата има право на част от направените от нея
разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно 276,91 лв.,
съответно ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част
от исковете, а именно 107,65 лв. разноски, платени като депозит за вещо лице,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 165 лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен
съд – Разград държавна такса в размер на 89 лв. за първия и 50 лв. за втория
от уважените искове, както и 112 лв. разноски.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Йеттел България“ЕАД , ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 ДА ЗАПЛАТИ на ИР. ХР. ИВ., ЕГН ********** с адрес
гр.Р.*******“
-сумата 2 242,52 лв. /две хиляди двеста четиридесет и два лева и петдесет и
две четири стотинки/ възнаграждение за положен извънреден труд в периода
26.11.2018 г. до 16.08.2021 г. ведно със законната лихва от 14.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата и отхвърля иска в останалата му част до
първоначално предявения размер от 3 728,97 лв.;
-сумата 79,19 лв. /седемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/
неизплатено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за времето 25.09.2018 г. – 28.06.2019 г. и ОТХВЪРЛЯ
ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от от 409,13
лв., както и за останалата част от периода, за който иска е предявен;
- както и 276,91 лв. /двеста седемдесет и шест лева и деветдесет и една
стотинки/ за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение;
и отхвърля иска, предявен от ИР. ХР. ИВ., ЕГН ********** срещу Йеттел
България“ЕАД , ЕИК ********* за заплащане на сумата 391,71 лв.
обезщетение за неползван платен годишен отпуск като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ИР. ХР. ИВ., ЕГН ********** с адрес гр.Р.*******“ ДА ЗАПЛАТИ
на „Йеттел България“ЕАД , ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес
на управление район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6
сумата 107,65 лв. /сто и седем лева и шестдесет и пет стотинки/ за разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 165 лв. /сто шестдесет и
пет лева/.
ОСЪЖДА „„Йеттел България“ЕАД , ЕИК ********* със седалище гр.София и
адрес на управление район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Разград държавна такса в
размер на 139 /сто тридесет и девет лева /, както и сумата 150 лв. /сто и
петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването на страните.
7
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8