М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 20 от 15.05.2018 година
по НЧХД
№ 371/2017 година на Районен съд – Свиленград
След отстраняване в срок на
нередовностите на Тъжбата, с Разпореждане № 4081 от 28.08.2017 година, Съдия при
Районен съд - Свиленград предава на Съд по обвинение от частен характер
подсъдимия В.С.С., роден на *** ***,
българин, български гражданин, живущ ***, с основно образование, разведен, ЕГН **********,
неосъждан, за това, че на 15.04.2017 година в град Свиленград, област Хасково,
причинил на Н.С.Д. с ЕГН ********** ***, разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в разкъсно–контузна рана с
кръвонасядане на брадичката и хематом на лявата ръка - престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, за което НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” до
две години или „Пробация”.
С Определение на Съдия–докладчика,
постановено в открито съдебно заседние на 12.03.2018 година, на основание чл. 84
и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД, предявен от Н.С.Д. с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат М.К., срещу В.С.С. за сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на деянието.
В
съдебно заседание, редовно призована, респ.уведомена, частният тъжител и
граждански ищец Н.С.Д., се явява. За нея се явява и процесуален представител (повереник)
– адвокат М.К., който поддържа Тъжбата против В.С.С., счита че престъплението е
безспорно доказано и пледира Съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
справедливо наказание, както и да уважи предявения граждански иск в пълния му
размер, ведно със законната лихва, както и да бъдат присъдени направените
разноски по делото.
В съдебно
заседание редовно призован, респ.уведомен, подсъдимият В.С.С. и процесуалният му представител (защитник) – адвокат А.Г., пледират за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на
твърдяното в Тъжбата
престъпление, както и че подсъдимият не е извършил твърдяното деяние и че е невинен. Пледират да бъде отхвърлен предявения граждански иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва.
Претендират разноски по делото.
В съдебно заседание
пред настоящия състав на Съда В.С.С. не се признава за виновен. В последната си дума излага
твърдение за невиновност, като иска Съдът да го признае за невиновен.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
В.С.С. е роден
на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в
град Свиленград, ул.„Слава” № 9, област Хасково. С
основно образование
е. Разведен е. Не е осъждан видно от актуалната Справка за
съдимост с рег.№ 251 от 11.04.2018 година на Районен съд – Свиленград. Занимава
се със земеделие. Видно от Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние В.С. живее на семейни начала с Д.Д.С.
и има две ненавършили пълнолетие деца, има месечни доходи в размер на 500 лв.,
не притежава недвижими имоти и притежава микробус марка „Форд”, модел „Транзит”.
С доходите си издържа цялото си семейство, тъй като лицето, с което живее на
семейни начала не работи.
Видно от Характеристичната справка, изготвена
от служители при РУ – Свиленград, става ясно, че В.С. не се издирва от органите на
МВР, забелязан е да контактува с криминалнопроявени лица, не злоупотребява
системно с алкохол и с дрги упойващи вещества, ползва се с добро име след
съседите си, склонен е към извършване на противообществени прояви, няма
криминална и съдебна регистрации.
За изясняване на делото от
фактическа и правна страна бе допусната и изслушана Съдебномедицинска експертиза,
като от представеното заключение става ясно, че след запознаване с материалите
и с медицинската документация (Съдебномедицинско удостоверение № 140/17г от 18.04.2017
година), приложени в кориците на делото, вещото лице е стигнало до извода, че Н.С.Д. е получила разкъсно-контузна
рана с кръвонасядане на брадичката, представляваща рана с линейна
форма, отвесно разположена с неравни и слепнати ръбове с дължина 1 см по ръба
на брадичката в ляво и около раната има кръвонасядане – потнисто с морав цвят и
диатемър около 2 см и хематом на лявата ръка с разлети очертания, петнист морав
цвят и размери 20/16 см по задната повърхност на лявата мишница и лакътната
област; описаните увреждания са причинени по
механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат при побой с
метална тръба и юмруци по начина и при обстоятествата, описани в делото;
причинено е разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;
срокът за възстановяване е до 20 дни. В съдебно заседание вещото лице Х.Д.Е.
поддържа заключението си като допълва, че разкъсно-контузната рана е отворена и
че не е възможно да затрудни храненето и говоренето.
Частният
тъжител и граждански ищец Н.С.Д., подсъдимият В.С.С. и свидетелят
В.С.С. са братя и сестра. Свидетелят Д.Д.С. е във фактическо съжителство с
подсъдимия В.С.С., а свидетелят Демир Ангелов Демирев е във фактическо
съжителство с частния тъжител и граждански ищец Н.С.Д.. Горното
се потвърждава от Справката от НБД „Население”. Свидетелят Катя Д.Д. е дъщеря
на последните двама. Всички живеят в град Свиленград, област Хасково. Подсъдимият
В.С. и свидетелят Д.С. живеят в съседство с частния тъжител и граждански ищец Н.Д.
и свидетеля Демир Демирев, като дворовете им ги дели само една ограда.
Отношенията между всички тях са изключително влошени и обтегнато като се е
стигнало дори до уреждане на отношенията по между им по съдебен ред – налични са
дела по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) между Н.Д. и В.С. и НЧХД (в
момента на възивна инстнация) между В.С. и Демир Демирев.
По делото са налични две групи
показания относно обективната истина относно станалото – предмет на настоящото
наказателно производство. В първата група влизат показанията на свидетелите Катя Д.Д. и Демир Ангелов Демирев, които показания обслужват тезата на частния тъжител, а във втората – тези на Д.Д.С. и В.С.С., които обслужват интересите на подсъдимия. Тези две групи свидетелски показния съдържат противоречия по
съществени въпроси, предмет на доказване в настоящото производство.
Според първата група свидетели през месец април 2017
година следобед подсъдимият В.С. бил пред дома си и започнал да кълне, включително децата
на частния тъжител и граждански ищец, и да псува за някакъв отрязан храст (цвете). Частният тъжител и
граждански ищец Н.Д. излезнала, за да му обясни какво се е
случило
и тогава В.С. я
удрил с юмрук в долната лява част на
челюстта и я повалил на земята. Н.Д. изпаднала в
безсъзнание за секунди. През това време свидителят Д.С. измъкнала метална (желязна) кафява тръба, дълга около метър, която
подсъдимият В.С. взел от нея и ударил по лявата ръка Н.Д. около два пъти. Пристигай ки на место
свидетелят Демир Ангелов Демирев видял по Н.Д. синини по лявата й ръка, които били от лакътя до рамото, а по
лицето й
имало червенина в долната челюст. След този инцидент Н.Д. посещавала често
лекари; чувствала се много зле; оплаквала се от болки около месец; ползвала обезболяващи лекарства; мажела ръката си с мазила; предписали й лечение с инжесции; не можела да
отваря устатата си от болка и не можела да яде хляб; семейството и децата й
помагали в ежедневното обслужване; оплаквала се, че мястото на удара в ръката го усеща като кухо и че все още я
боли, а с челюстта към момента нямала проблеми; децата й не посещавали учебните
занятия, тъй като нямало кой да й помага в домакинството и да гледа едногодишното й дете
– Симеон.
Според втората група свидетели на посочените по-горе дата и част от денонощието, подсъдимият В.С. разговарял със свидетеля Д.С. относно
това кой бил отрязъл един храст (китка) и казал: „Който отряза китката Господ да го види отгоре!”. Н.Д. като го чула отишла да се разправя с него, започнала до
го кълне, обижда и нарича с мръсни думи (да го „храни”) и да хвърля камъни. Двамата започнали
да се блъскат. Тогава свидетелят Д.С. взела една метална тръба и ударила Н.Д. по рамото един път, за да спаси подсъдимия В.С.. Посоченият свидетел – Д.С. сочи, че не си спомня дали е ударила Н.Д. и по лицето.
В кориците на делото са приложени
Решение № 82 от 06.06.2017 година и Протокол от проведено открито съдебно
заседание по гр.д.№ 240/2017 година по описа на Районен съд – Свиленград, касаещо домашно насилие,
упражнено от В.С. по отношение на Н.Д. на посочените и процесни дата и място.
Съдът кредитира и дава вяра на първата група свидетели, макар формално за същите да е налице хипотетична
заинтересованост от крайния изход на делото, доколкото свидидетелят Катя Д. е дъщеря
на частния тъжител и граждански ищец, а свидетелят Демир Демирев е лицето, с
което живее на семейни начала на частния тъжител и граждански ищец, поради
което и двамата имат интерес с показанията си да благоприятстват процесуалното
положение на Н.С.Д.. Анализът на съдържанието на техните показания, обаче сочи
на едно добросъвестно пресъздаване на фактите, които са възприели. Преди всичко
следва да се посочи, че тези показания не намират нито едно опровержение в
събраната доказателствена съвкупност, на която Съдът дава вяра. Същите се
явяват подробни, последователни, логични,
еднопосочни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи едни с други.
Ето защо Съдът оцени тези свидетели като достоверен и надежден източник на
информация, т.е. като убедителни. При това
положение няма основание да се откаже кредитиране на показанията на
ангажираните от частния тъжител и граждански ищец свидетели, макар същите да са
близки и роднини като разбира се се взе предвид тяхната заинтересованост. Като
се прецени и обсъди всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че са
събрани достатъчно доказателства за нанесен физически побой на тъжителя Н.Д. на
инкриминираните по Тъжбата време и място, при който са й били причинени и
инкриминираните увреждания.
С оглед цялостния доказателствен материал по делото Съдът
не дава вяра на вторага група свидетели, осигурени от страна на подсъдимия.
Последните Съдът намира за необективни и противоречащи на другите събрани по
делото доказателства, поради което няма да ги кредитира. За пълнота следва да
се посочи, че свидетелят Д.С. заявява пред настоящия Съдебен състав, че Н.Д. е
хвърляла камъни, а в показанията си, дадени по делото по ЗЗДН сочи, че децата са
хвърляли камъни, а Н.Д. взела да чупи керемиди и да ги хвърля; в разпита си по
посоченото гражданско дело Д.С. разказва на дълго и широко за ножа, който Н.Д. опряла
в лицето на В.С., а по настоящото дело не споменава за толкова съществена част
от фактическата обстановка; в посоченото гражданско дело Д.С. не споменява, че
тя е ударила с тръба Н.Д., а по настоящото дело многократно навежда този факт.
Изложените противоречия и несъответствния водят до извод за заинтересованост от
изхода на настоящото дело, респ. че показанията на втората група свидетели са
дадени с една единствена цел – да се избегне понасянето на наказателна
отговорност от страна на подсъдимия, т.е показанията на тези свидетели не
следва да се кредитират. Същите, в качеството си на близки и роднини на подсъдимия,
се опитват да подкрепят версията му в хода на процеса, като показанията им са
насочени именно към постигането на тази цел, а не към разкриване на обективната
истина по делото. Ето защо при формиране на фактическата обстановка по делото Съдът
не взе предвид тези показания.
За пълнота следва да се посочи, че действително има разминаване по
отношение на часа на инцидента, посочен от първата група свидетели, но Съдът
приема, че това се дължи на отдалечеността на случилото се във времево
онтнощение. От друга страна посоченото разминаване
също е индиция в подкрепа на извода, че тяхната версия отговаря на обективната
истина. Напълно логично и нормално е повече от една година след инцидента
участниците в него да са забравили точния му час (освен ако той не е свързан с
някакви важни за тях обстоятелства, каквито обаче по делото не се
навеждат).
Всичко гореизложено дава основание на Съда
да възприеме като истина поддържаната от частния тъжител и граждански ищец
позиция, доколкото същата не намери сериозно
опровержение в доказателствата по делото. Предвид
всичко гореизложено Съдът даде вяра именно на първата група доказателствени
източници – свидетелски показания, като базира правните си изводи основно на
данните, получени от тях.
Подсъдимият В.С. даде обяснения, в който не изложи нищо по–различно от
това, което твърдят втората група свидетели. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те освен доказателствено средство
са и средство за защита. Същите в настоящия казус Съдът намира за дадени с
оглед постигане на крайната цел на подсъдимия – избягване на наказатена
отговорност.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в кориците на
делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти. Представеното Съдебномедицинско удостоверение е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от Допълнителната
разпоредба на НК и
удостоверява определени обстоятелства, констатирани от оторизирано медицинско
лице в кръга на службата му при извършен личен преглед на частния тъжител. Данните, отразени
в този
документ
установяват механизма на причиняване на увреждането и самото увреждане.
Съдебният лекар (д-р Х.Е.), е
установил, че получените увреждания отговарят да са получени по начин, описван
от частния
тъжител, а именно да са от действието
на твърд тъп предмет и могат да се получат при побой.
Съдът, кредитира и назначената в
хода на съдебното производство експертиза, тъй като е изготвена от вещото лице след извършване
на преглед на документите, приложени в кориците на делото. Експертизата е изготвена от експерт –
специалист в областа на съдебната медицина, включен в Списъка
на
специалистите, утвърдени за вещи лица съгласно Закона за съдебната власт
за 2018 година, поради което няма
основание за каквото и да е съмнение относно неговата квалификация на
специалист, а и такива не бяха наведени от страните. С тези
съображения, Съдът приема експертизата за извършена от
компетентно вещо лице – специалист с
необходимата квалификация и знания, изготвена е добросъвестно и
съобразно поставените задачи, липсват индиции за предубеденост, а от формална
страна изготвеното писмено заключение обективира
необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което
се явява обосновано и аргументирано, с оглед което не възникват
каквито и да е съмнения за неговата правилност. Заключението на вещото лице Съдът намира за
обосновано и правилно и ползва същото при формирането
на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, описана от първата група
свидетели, е в синхрон със заключението на вещото лице,
което бе прието без възражение от страните.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът достигна до извода,
че от обективна и субективна
страна подсъдимият В.С.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 130,
ал.1 от НК.
От обектива страна - на 15.04.2017 година в град Свиленград,
област Хасково, В.С.С. причинил на Н.С.Д. разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в разкъсно–контузна рана с кръвонасядане
на брадичката и хематом на лявата ръка.
Уточнени са вида и характера на телесната
повреда, която е лека такава по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като се
доказа, че причинените разкъсно–контузна
рана с кръвонасядане на брадичката и хематом на лявата ръка на Н.Д. представляват
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, в каквато насока е и константната съдебна практика
относно този вид телесни повреди. В тази насока е и заключението на вещото
лице, което както вече бе посочено Съдът изцяло кредитира, както и другите
доказателства по делото.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Действал
в състояние на вменяемост; разбирал е свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е
наясно, осъзнавал е, че с ударите, които нанася на пострадалия Н.Д. с оглед на тяхната сила, твърдостта на използвания предмет и
численост ще причинят сериозна телесна повреда на пострадалия и е целял именно това.
Субектът на
престъплението има качеството на наказателно отговорно лице - пълнолетно и
вменяемо. Авторът на деянието е установен по безспорен начин в производството,
както и изпълнителното деяние по време, начина, мястото и механизъм на
извършване. Налице е противоправност и наказуемост, които са обективни елементи
от състава на престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното
деяние и настъпилите общественоопасни последици, поради което следва да бъде
ангажирана наказателната отговорност на дееца. За извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или наказание
„Пробация”.
По
вида и размера на наказанието:
По делото няма законна пречка при
реализирането на отговорността на подсъдимия за извършеното деяние да се
приложи чл. 78а от НК, тъй като са
налице материалноправните предпоставки, даващи
основание за прилагане на посочената разпоредба за
освобождаване на подсъдимия В.С. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от С. умишлено деяние, инкриминирано като
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, както вече бе псочено, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 година или наказание
„Пробация”; подсъдимият В.С. не е осъждан за престъпление от общ
характер; не е осъждан за престъпление от общ
характер и към релевантния момент – датата на извършване на процесното
престъпно деяние; той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика,
се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в
резултат на извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени
вреди. Не са налице и фактически
обстоятелства, субсумиращи което
е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това
и при кумулативното наличие
на посочените предпоставки В.С. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание - Глоба.
При определяне размера на
наказанието, Съдът се
съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума на ВС.
Според цитираното Постановление
след освобождаването от наказателна отговорност, когато Съдът ще налага
административното наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на В.С., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства възрастта му, доброто му
процесуално поведение, фактът че има ненавършили
пълнолетие деца, на които дължи издръжка и краткият срок за възстановяване на нанесените
увреждания. Фактът, че подсъдимият не е осъждан е основание за прилагане на чл. 78а от НК. По тази причина няма как да
бъде взето предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство това, че е
неосъждан. Като отегчаващи вината обстоятелства се констатираха обстоятелството относно
числеността на ударите и недобрите характеристични данни на подсъдимия.
Обществената опасност
на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България,
регулиращо обществени
отношения, свързани с човешкото
здраве и телесна неприкосновеност, чието накърняване
води до поставяне в опасност или реално увреждане на живота и здравето на личността.
При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се
съобрази с финансовото състояние на подсодимия - работи – има месечен доход в
размер на 500 лв. и дължи издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца, с
имотното му положение - не притежава недвижими имоти, но има МПС и със семейното му такова
– живее на семейни начала със свидетеля Д.С.,
която не работи.
С оглед на
гореизложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при
незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Присъдата
си, с която призна подсъдимия В.С. за виновен, освободи го от
наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание при
условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК в минималния
размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение, както вече бе посочено,
санкцията е съизмерима в минималния размер, което кореспондира и е напълно
оправдано с оглед имотното състояние на подсъдимия и фактът, че издържа цялото си семейство, съобразно установеното по
делото относно доходите на лицето - подсъдимия. В този смисъл, Глобата в
наложения размер според Съда се явява справедливо наказание, съобразено с
имотното и семейното състояния на подсъдимия и съответно на тежестта на
извършеното от подсъдимия.
Така индивидуализираното
наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия
като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието би допринесло със
своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него В.С. ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът
се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От
друга страна определеното при горепосочените съображения
наказание на подсъдимия,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима
за постигане на предвидените в чл. 36
от НК цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Подсъдимия следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист.
Относно гражданския иск:
С оглед осъдителната Присъда спрямо
подсъдимия, се явява доказан по основание предявеният
от Н.С.Д. граждански иск на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба вината се предполага до
доказване на противното.
За
да се уважи гражданския
иск по чл. 45 от ЗЗД следва от страна на гражданския ищец да се докажат елементите от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо се
в действие или бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения
вследствие на това поведение, наличието на причинна връзка между деянието и
вредата.
Предвид презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в тежест на подсъдимия е да я опровергае.
При така
посочените елементи от фактическия състав на деликта, настоящият Съдебен
състав намира за доказано осъществяването на всеки един от тях за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия С. по реда
на чл. 45 от ЗЗД. В настоящия случай има осъдителна Присъда
срещу подсъдимия, поради което следва да се приеме за доказано извършването на
деянието от този подсъдим, както за доказани следва да се приемат неговата
противоправност и вината на извършителя.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и
причинната връзка между деянието и тези вреди – Съдът също намира за доказани
по делото. Безспорно по делото се установи, че след побоя на 15.04.2017 година,
гражданският ищец Н.Д. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
стрес, неудобство и морални страдания. Това се установи от свидетелските показания
и от заключението на вещото лице Х.Е.. Всичко това няма как да не доведе до
дискомфорт в ежедневието й, изпитване на морални страдания от случващото се с
нея, психически шок и физически болки. Всичко това е повлияло на личното й
достойнство и самочувствие. Така описаните последици от побоя Съдът намира за
претърпени от страна на гражданския ищец Д. неимуществени вреди – болки,
страдания и неудобство, подробно описани по-горе. Така причинените на гражданския
ищец Д. неимуществени вреди са резултат от престъпното деяние, съставляващо
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, т.е. налице е причинна връзка между вредите и деянието, доколкото
същите са настъпили вследствие на побоя.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени
вреди следва да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
Съда и по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
ППВС № 4 от 1964 година
на Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от Съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в разглеждания по настоящото дело
случай, са характерът на увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е
извършено и последиците от това увреждане. В случая, с оглед характера и
тежестта на уврежданията на гражданския ищец Д. (лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно–контузна рана с кръвонасядане на
бардичката и хематом на лявата ръка, които са причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК), продължителността на претърпените от пострадалия болки и
страдания (за около 1
месец е отшумяла балката на брадичката, а мястото на удара в лявата ръка все
още я наболява), обстоятелствата, при които е станало (нанесени са няколко на брой удара,
два от които с метален предмет), периода на възстановяване от тях (около 20 дни според
заключението на вещото лице), трудоспособна възраст на подсъдимия С.
и фактът, че работи, поради което е в състояние да обезщети пострадалия за
причинените му щети, настоящият състав на Районен съд – Свиленград счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от гражданския ищец неимуществени
вреди възлиза на 1 000 лв., т.е. искът следва да се уважи в пълния му предявен
размер.
Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец
сумата в размер на 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от послединия
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането – 15.04.2017 година до окончателното му изплащане, предвид искането
в тази насока и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съгласно който при непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на деликта.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са
направени действително разноски от страна на частния тъжител и граждански ищец
в общ размер на 712 лв. – 500 лв. за възнаграждение на адвокат, 200 лв. за
възнаграждение на вещото лице Х.Е. и 12 лв. за държавна такса; а от страна на подсъдимия – 500 лв. С оглед изхода
на спора, обстоятелството, че размерът на гражданския иск бе уважен изцяло, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 189,
ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния
тъжител и граждански ищец всички направените от него разноски.
Искането за присъждане на разноски, направено от страна на процесуалния
представител на подсъдимия е неоснователно с оглед изхода на делото.
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати и следващата се по закон държавна такса върху присъденото
обезщетение в размер на 50 лв. съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от изложеното, Съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: