Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 2621/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.
Постъпила е жалба от П.И.И., ЕГН ********** ***, к.к.Златни пясъци
*** ***, вх.А ап.11 против Решение № 229/22.07.2019г. на Директора на ТД на НАП
– Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане изх.№ С190003-137-0004748/17.05.2019г. на старши
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта, с която се отказва
отписване на публични вземания поради изтекла давност. Жалбоподателят
счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, по съображения
подробно изложени в жалбата; твърди, че процесните задължения са погасени по
давност, като по отношение на глобата е приложима давноста по чл.82 ал.3 от ЗАНН; позовава се на мотивите по т.10 от мотивите на решението по ТД № 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят
не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба поддържа жалбата
и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответната страна, редовно призована не
изпраща представител в съдебно заседание. В депозирани по делото писмени
бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли.
Съдът, след преценка на събраните доказателства намира за установено от
фактическа страна следното:
С молба/ възражение/ вх.№
С190003-000-0201594/22.04.2019г. П.И. е направил искане до ТД на НАП – Варна да
бъдат отписани като погасени по давност посочените задължения.
С Разпореждане изх.№ С190003-137-0004748/17.05.2019г.
на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е отказано отписването на
публичните задължения по давност. С Решение № 215/21.11.2016г. Директора на ТД
на НАП Варна е оставил жалбата срещу разпореждането без уважение, като е приел
в мотивите си, че не са налице предпоставките за отписване на задълженията на
жалбоподателят по давност. Изложил е мотиви, че задълженията за ДОО, здравно
осигуряване, универсален пенсионен фонд/УПФ/ и годишен авансов данък по ЗДДФЛ
са за 2011г., като давностният им срок започва да тече от 01.01.2012г. и изтича
на 01.01.2017г. т.е. към датата на подаване на жалбата не е изтекъл.
Решението на Директора на ТД на НАП е
връчено на жалбодателят на 02.12.2016г., като жалбата му срещу акта е постъпила
в Административен съд Варна чрез ТД на НАП Варна 20.12.2016г., а в ТД на НАП на
09.12.2016г. поради това, съдът намира, че жалбата е
подадена в срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е процесуално допуснитама.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 266 ал. 1 от ДОПК и при спазени административно производствени правила за
издаването му.
Спорният въпрос касае приложението на
материалния закон, по отношение направеното възражение за погасяване по давност
на публичните държавни вземания по ДОО, УПФ и ЗО, установени с ГДД образец 6 от
20.02.2012г. за периода 2011г., както и задължения за глоба и такса, установени
с изпълнителен лист от 16.06.2016г. по НОХД № 3087/2015г.
По отношение задълженията за ДОО, УПФ и ЗО,
установени с ГДД образец 6 от 20.02.2012г. за периода 2011г.
Съдът изцяло споделя изводите на решаващият
орган, че давностният срок започва да тече от 01.01.2013г., тъй като тези
задължения са изискуеми до 30.04.2012г. По силата на чл. 171 ал.1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Спирането и прекъсването са регулирани от процесуалноправната норма на чл. 172
от ДОПК. Съгласно чл.172 ал. 1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но
за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е
установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено
разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на
разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение. Съгласно чл. 172 ал. 2 от ДОПК
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като
съгласно ал. 3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Действията по принудителното изпълнение са
уредени в раздел ІV на ДОПК - чл. 220 и
следващите и включват: образуване на изпълнително дело /съответно присъединяване на вземане за събиране по вече
образувано такова, извършено и обективирано в нарочен акт на публичния
изпълнител – разпореждане/, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането на запор и
вписването на възбрана. Присъединяването на публични вземания е уредено в чл.
217 от ДОПК, чието систематично място е в глава Двадесет и пета „Принудително изпълнение“, раздел ІІІ „Способи“, поради което представлява действие по принудително
изпълнение, с извършването на което съдът счита, че се прекъсва давността на
основание чл. 172 ал. 2 от ДОПК.
В случая с Разпореждане за
присъединяване изх.№ С160003-105-0086677/05.10.2016г. и изх.№
С160003-105-0031946/01.07.2016г. на главен публичен изпълнител на основание чл.217
ал.2 от ДОПК посочените по – горе задължения са присъединени към изпълнително
дело № **********/2014г. Наред с това Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С190003-022-0038338/17.05.2019г. на главен публичен
изпълнител е наложена възбрана върху недвижим имот на жалбоподателя във връзка
със събирането на вземанията по изпълнителното дело.
Следователно, предвид
изложеното по отношение на задълженията за ЗО, УПФ и ДОО безспорно не е изтекла погасителната давност по чл.171 ал.1 от ДОПК.
По отношение задължения за глоба и такса, установени с
изпълнителен лист от 16.06.2016г. по НОХД № 3087/2015г.
Видно от изпълнителния
титул – ИЛ от 16.06.2016г. по НОХД № 3087/2015г. по описа на Районен съд –
Варна, процесната глоба представлява публично държавно вземане по смисъла на
чл. 162, ал. 2 т. 6 от ДОПК. За глобите, таксите и разноските, по влезли в сила
присъди, като вид публично вземане по
чл. 162, ал. 2, т. 6 от ДОПК, се прилагат нормите на ДОПК, уреждащи
давността – чл. 171 от ДОПК.
По Изпълнителен лист от
16.06.2016г. на PC-Варна по НОХД № 3087/2015г. - публичните задължения е
следвало да се платят през 2016г., когато е влязъл в сила съдебният акт /Присъда
№ 103/14.03.2016г. на PC-Варна/ и давностният срок е започнал да тече считано
от 01.01.2017г. С издаденото от публичния изпълнител Разпореждане за
присъединяване № С160003-105-0086677/05.10.2016г. давността е прекъсната по
реда на чл. 172, ал. 2 от ДОПК и съгласно чл. 172, ал. 3 от ДОПК започва да
тече нов 5-годишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК. С ПНОМ № С190003-022-0038338/17.05.2019г.
погасителната давност е спряна по реда на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Както
съдът посочи по-горе по силата на чл. 172, ал.2 и ал.3 от ДОПК с предприемане
на действия по принудителното изпълнение или с действия посочени в ал.1 от
същия текст на закона и предвид ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2/2013г. на ВКС, ОСГТК се прекъсва давността и започва да тече нова такава,
като под "нова" законодателят няма предвид само тази по чл. 171,
ал.2, а и тази по чл. 171, ал.1 от ДОПК
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Въпреки изхода на спора
ответната страна не е направила искане за разноски, поради което такива не
следва да й се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.И., ЕГН ********** ***,
к.к.Златни пясъци *** ***, вх.А ап.11 против Решение № 229/22.07.2019г. на
Директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалбата му
срещу Разпореждане изх.№ С190003-137-0004748/17.05.2019г.
на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, в частта, с която се
отказва отписване на публично вземане поради изтекла давност.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Административен съдия: