Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ

КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 3041 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 157498 от 03.07.2019 г., постановено по гр. д. № 30885/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120-ти състав, на основание чл. 108 от Закона за собствеността е признато за установено в отношенията между страните К.П.Д. и Р.С.Г., че ищецът К.П.Д. е собственик на ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 47, находящ се в гр. София, Столична община, Район „****“, жк „***********, състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 46.46 кв.м., при съседи по документ за собственост: стълбище, двор, В. и Н.Н., И.С.В., заедно с принадлежащото избено помещение № 16, при съседи: коридор, Д.И М.Б., коридор, и със съответните 0.498 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който апартамент съставлява, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №  РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4356.398.9.7. на едно ниво, находящ се в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4356.398, с адрес на имота: гр. София, Район „****“, жк „***********, ап. 47, при съседи: самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 68134.4356.398.9.6. и  68134.4356.398.9.8., под обекта -  68134.4356.398.9.4., над обекта - 68134.4356.398.9.10., и ответницата Р.С.Г. е осъдена да предаде владението на посочената идеална част от имота на К.П.Д..

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата Р.С.Г., в която се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че по делото не е установена идентичност на процесния имот, като в нарушение на процесуалните правила съдът е кредитирал удостоверение от СО – Район „****“, възможността за предоставянето на което е била преклудирана. Намира се, че от събрания доказателствен материал не се установяват елементите от фактическия състав на иска по чл. 108 от ЗС – ищецът не е доказал по безспорен начин твърдяната от него за притежавана 1/4 идеална част от процесния имот, както и че ответницата владее същия. Същевременно се излага, че по делото е установено, че ответницата владее имота на правно основание, а именно настъпило е в нейна полза договорно правоприемство на правото на собственост, което я легитимира като изключителен собственик на апартамента. По посочените съображения се отправя искане за отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К.П.Д., в който същата се оспорва като неоснователна и се претендира първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Намира се, че СРС не е допуснал нарушение на процесуалните правила като се е позовал на представеното по делото удостоверение от СО – Район „****“, за идентичност на процесния имот. Сочи се, че противно на поддържаното от жалбоподателя, от събрания доказателствен материал се установяват елементите от фактическия състав на иска по чл. 108 от ЗС. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК СГС препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се изложи следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

Основателността на исковата претенция произтича от установяване елементите от фактическия състав на спорното право, а именно: че ищецът е титуляр на вещното право на собственост върху процесния недвижим имот, който се владее или държи от ответницата без да има правно основание за това.

Настоящият съдебен състав намира, че от събрания по делото доказателствен материал несъмнено се установява първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 108 от ЗС, а именно че ищецът К.П.Д. е собственик по наследство, оставено от починалата му майка Д.Т.Я., на процесния недвижим имот, като притежава ¼ идеална част от същия. В тази връзка, от представения договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 26, том VІІ от 30.03.1978 г., се установява, че Ц.К.Я. е закупил през време на брака си с Д.Т.Я. новопостроено жилище № 47, находящо се в жилищна сграда блок № **********в София, по отношение на което е възникала съпружеска имуществена общност. Посочената жилищна сграда към момента на постановяване на настоящия съдебен акт е с административен адреса в гр. София, жк „**********В /видно от намиращо се на л. 75 от първоинстанционното производство удостоверение от Столична община, Район „****“/. Поради което, неоснователен се явява поддържаният от жалбоподателя доводи, че по делото липсва несъмнена установеност на идентичността на имота, посочен в договора от 30.03.1978 г., с този, описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том ІІ, рег. № 15768, дело № 279/2016 г., по силата на който ответницата твърди да е станала изключителен собственик на процесния апартамент. Нещо повече, не може да бъде споделено релевираното във въззивната жалба възражение, че СРС в нарушение на процесуалните правила е кредитирал удостоверението от Столична община, Район „****“, поради предоставянето му извън преклузивния срок. Още в исковата молба ищецът е навел твърдението, че процесният апартамент №**е с адрес в гр. София, жк „**********В, ет. 3, като старият му такъв е бил гр. София, жк ****, блок № ********, с който е бил индивидуализиран и в договора за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № 26, том VІІ от 30.03.1978 г. Така твърдяната от К.Д. идентичност на адреса на сградата, в която се намира процесното жилището, е била оспорена от ответницата в отговора на искова молба. Именно с оглед това оспорване, след връчване препис от отговора на ищеца и преди провеждане на първото открито съдебно заседание по делото, същият е депозирал пред СРС молба, с която е поискал да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред Столична община за установяване на идентичността на блока, в който се намира процесното жилище, при съобразяване на старата и новата му административна номерация. Поради което, така направеното от К.Д. доказателствено искане е било своевременно, като районната съдебна инстанция не е допуснала соченото от жалбоподателя процесуално нарушение, кредитирайки представеното във връзка с последното удостоверението от Столична община, Район „****“ /намиращо се на л. 75 от първоинстанционното производство/.

Отделно, от събрания по делото доказателствен материал, и основно от изслушаната пред СРС съдебно графологична експертиза, се установява, че наследодателката на ищеца Д.Т.Я. не се е разпоредила с притежаваната от нея ½ идеална част от процесния имот както приживе, така и за след смъртта си. Видно от препис-извлечени акт за смърт от 16.03.2014 г. и удостоверение за наследници изх. № РЛН16-УГ01-18138/23.11.2016 г., и двете издаден от СО - Район „****“, Д.Т.Я. е починала на 16.03.2014 г., като е оставила за свои наследници по закон Ц.К.Я. – съпруг, и К.П.Д. – син. Съответно, при съобразяване разпоредбите на чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9, ал. 1 от ЗН, всеки от наследниците на Д. Я.а е наследил по ½ идеална част от притежаваното от последната имущество, или

ищецът се легитимира като собственик на ¼ идеална част от процесния апартамент.

По отношение останалите ¾ идеални части от спорния имот от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 112, том ІІ, рег. № 15768, дело № 279/2016 г. се установява, че същите са станали собственост на ответницата Р.С.Г. след продажбата им от нейната майка Р.Д.Р..

СГС намира за установени по делото и втората и третата предпоставки на разглеждания в настоящото производство иск по чл. 108 от ЗС, а именно че ответницата владее целия апартамент, без да има правно основание за това по отношение притежаваните от ищеца ¼ идеални част от същия. За установяване обстоятелствата във връзка с владението на имота, пред районната съдебна инстанция е разпитана свидетелката М.А.-Ж.– домоуправител във входа, в който се намира процесното жилище № 47. Същата заявява, че не познава ответницата и нейната майка, но знае, че имотът е собственост на Рада и в него в момента живее наемател – Е., като не знае кой е наемодателят. От така дадените от свидетелката показания, въпреки възприетото в обратния смисъл от районната съдебна инстанция, според настоящия съдебен състав не може да се изведе несъмнен извод, че именно ответницата е отдала под наем цялото спорно жилище. Въпреки това обаче, в проведеното пред районната инстанция на 10.06.2019 г. публично съдебно заседание съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че в имота, предмет на спора, живее трето лице, допуснато от ответната страна. Отделно, във въззивната си жалба Р.С.Г. изрично заявява, че по делото е установено, че тя владее апартамента на правно основание, а именно настъпило е в нейна полза договорно правоприемство на правото на собственост, което я легитимира като изключителен негов собственик. Именно тезата, че ответницата е единствен собственик на процсното жилище, е била поддържана от последната в хода на цялото съдебно производство, и въз основа на нея същата е обосновавала правото си да упражнява самостоятелно всички права, произтичащи от пълното й право на собственост. Поради което, доколкото владението върху идеалните части от недвижимия имот може да се осъществява не само лично, но и чрез другиго, то с допускането от Р.Г. на трето лице в него – било то наемател или не, последното е осъществявало фактическата власт върху апартамента, но за нея. Ето защо, за преценката дали ответникът – съсобственик, осъществява владение върху идеалните части на другия съсобственик, е без правно значение дали същият лично и непосредствено упражнява фактическа власт, или това се извършва чрез друго лице, когато то фактически владее цялата вещ, както е в процесния случай. Съответно, доколкото по делото е установено, че Р.Г. е собственик на ¾ идеални част от апартамента, то за нея е налице правно основание да го владее съобразно така притежаваната част от съсобственост, а липсва такова по отношение собствените на ищеца ¼ идеални части.

При така възприетото от правна страна СГС намира, че ревандикационният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал присъждането на такива до приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция, като е претендирал разноски за един адвокат с оглед представен по делото договор за правна помощ. СГС като съобрази, че по делото пред въззивната инстанция са налице два договора за правна защита и съдействие, сключени от ищеца с различни адвокати, то разноски следва да се присъдят по този от тях, по който адвокатът реално е осъществил действието, което му е било възложено, а именно подаване на отговор на въззивна жалба. Това е договор от 20.02.2020 г., сключен от К.Д. с адв. М.М., от който се установява уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300 лева, която следва да бъде възложена в тежест на въззивника.

Воден от горното, Софийски градски съд 

                                   

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 157498 от 03.07.2019 г., постановено по гр. д. № 30885/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120-ти състав.

ОСЪЖДА Р.С.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на К.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 лева – разноски във въззивното производство. 

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

 

 

 

                      2.