Р
Е Ш Е
Н И Е №199
Гр.Варна, 19.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно
заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. МАРКОВА
М.
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Д. Чипева, като
разгледа докладваното от съдията Р.Славов в.търг.дело № 233 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на МБАЛ-Дулово” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Дулово, ул. „Розова долина”
представлявано от управителя К. В. П., чрез
пълномощникът си адв.З.К. ***- ищец по т.д. № 105/2018год. по
описа на ОС-Силистра, срещу постановеното решение по делото с №
5/11.01.2019год., с което е отхвърлен предявения иск
на МБАЛ-Дулово” ЕООД, срещу
Национална здравноосигурителна каса с адрес гр. София, ул. „Кричим” № 1, ЕИК
********* чрез РЗОК - Силистра, с адрес гр. Силистра, ул. “Партений Павлович” №
3, за заплащане на сумата от 93978 лева представляваща стойността на оказана,
но неразплатена болнична помощ по клинични пътеки за 2016г., ведно със
законовата лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сторените по делото разноски. Счита решението за неправилно-
поради нарушение на процесуалния и
материалния закон и необоснованост на същото, по изложени съображения, като се
иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен в
предявеният размер. Оспорва изводите на съда, довели до
отхвърляне на иска като излага следните съображения: В Договора, който НЗОК сключва с
изпълнителите на медицинска помощ на основание чл.59 ЗЗО е уговорено, че ищецът
е длъжен да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно
осигурените лица-чл.1, чл.5 т.1 ЗЗО, да спазва правата на здравно осигурените
лица и на пациента, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ. Съгласно чл.29 ал.1 от НРД,
изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер
заплащане на извършените дейности при условията и по реда на сключения между
страните договор. В чл.35 ЗЗО е регламентирано, че задължително осигурените
имат право да получават медицинска помощ в обхвата на основния паакет от
здравни дейностти, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и да изберат болничното
заведение и лекуващ лекар. За да осигури това право, НЗОК е длъжна да осигури бюджет, като заплати
разходите за лечението на това лице, в която болница то е избрало да се
лекува. Излага, че от цитираните
договорни клаузи, следва, че следва да се извърши плащане и над лимитните
дейностти, тъй като в договорите не е предвидена възможност, след изчерпване на
предварително определените стойностти, лечебното заведение да прекрати
извършването на определените по договора дейности. Напротив, в договора изрично
е въведено изискване ищецът в качеството си на изпълнител постоянно да
осигурява договорената БМП на ЗОЛ-чл.5
от договора, изрично в т.8-да разполага по всяко време на изпълнение на
договора с медицински специалисти, в
т.9-да осигурява непрекъснато 24 –часово
изпълнение на лечебната дейност. Следоватиелно, НЗОК е възложила изпълнение на дейносттите, предмет на
договора, като не е поставено ограничение на приема на ЗОЛ, съобразно
лимита на договорените средства.
Изллага, че договорните клаузи, въвеждащи ограничения при заплащането на
оказаната от болничното заведение медицинска помощ, противоречат на на
законовите разпоредби, регламентиращи болнична медицинска помощ, въз основа на
които тези договори са сключени, а именно:-чл.52 от Конституцията на РБ, чл.5 и
чл.35 от ЗЗО, тъй като те поставят оказването на медицинска помощ на
здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството, дали необходимостта е
възникнала в рамките на определените от здравната каса стойностни лимити. Това от своя страна води до
неравнопоставеност при третирането на лица, потърсили медицинска помощ преди
или след изчерпване на тези лимитни стойностти, поради което на осн. Чл.26 ал.1
пр.1 ЗЗД, предвиждащите такива ограничения договорни клаузи са нищожни и като
такива не произвеждат действие. Освен
това, определянето на лимита от страна на възложителя би следвало да се извърши преди началото на периода-т.е.
преди извършване на дейностите и за това
то винаги има прогнозен характер. За това и не би следвало изпълнителят да бъде
санкциониран, поради отклонение от така направената от възложителя прогноза – и
то при признати от последния извършени дейностти по клинични пътеки. Оспорва извода на съда, за отхвърляне на
иска, че ищецът не е посочил, че медицинските услуги, чиято стойнот се
претендира, са били извършени по спешност, което обуславяло извода, че
предоставянето им е могло да се осъществи планирано в рамките на други отчетни
периоди. Твърди, че от една страна, съдът не е указал на ищеца да установи този
факт с доклада си по делото, а от своя страна ответникът не е направил
възражение в тази насока, като неговото становище е било, че надлимитните
дейностти не следва да се заплащат при никакви обстоятелства. Изрично сочи, че
всички отчетени дейностти са извършени в
условията на спешност. Това е видно от представеното Допълнително
споразумение № А 1906-45/30.05.2016год.
към сключения договор от 23.02.2015год.
За това счита, че осъществената болнична помощ в изпълнение на сключените между страните
договори, следва да бъде заплатена в
изпълнения обем, включително и за надлимитните дейности, след като е извършена
съобразно изискванията на сключените договори и е отчетена пред възложителя,
който е приел отчета без възражения при проверката. Ето защо според въззивника,
атакуваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Според въззивника,
атакуваното решение противоречи и на трайната практика на съдилищата в страната
/цитирана в жалбата/. С жалбата се иска решението да бъде отменено и
постановено друго, с което искът да бъде
уважен в претендираните размери.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от процесуални
представители. Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител е
заявила, че сумите по процесните дебитни известия се отнасят за оказана медицинска
помощ във връзка с възникнали спешни случаи-обстгоятелство, прието от съда за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
при наличие на правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.
262 ГПК,, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима
и редовна и следва да се разгледа по същество. Въззивният съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема
за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД
ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 59 от ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от
„Многопрофилна болница за активно лечение – Дулово“ ЕАД срещу НЗОК за сумата общо 93 978лв., претендирана като
стойността на извършено, но незаплатено лечение на здравноосигурени пациенти по
клинични пътеки за 2016г., над
утвърдените стойностти определени от НЗОК. Излага, че между „МБАЛ-Дулово“ и НЗОК чрез Директора на РЗОК – Силистра, са сключени следните индивидуални договори: Договор
№ 190602/23.02.2015 год. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки и понеже през 2016год. не е бил сключен
НРД, поради което е било сключено Допълнително споразумение № А
1906-45/30.05.2016год., съгласно Решение № РД_-НС-04-24-1/29.03.2016год. на НС
на НЗОК. В изпълнение на договора и в указаните срокове, са издадени
съответните първични медицински и финансово отчетни документи, които били
връчени за плащане на РЗОК-Силистра.
Така са били изпратени и дебитни известия за надлимитна и съответно
неразплатена дейност с писмо изх.№ 358/31.05.2018год. Стойността на
надлимитната дейност за 2016год. е в размер на 93 978лв., която не е била
заплатена. При извършената проверка от РЗОК-Силистра не са били констатирани
нарушения на ЗЗО, НРД за медицинските дейности.
Претенцията се основава на следните дебитни известия, отразяващи
стойността на извършените надлимитни дейностти:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/12.03.2016год. на стойност
19 313лв., за дейностти, извършени през м. февруари 2016год.:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/12.04.2016год. на стойност
19 313лв., за дейностти, извършени през м.март 2016год.:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/30.05.2016год. на стойност 5
349лв., за дейностти, извършени през м.април 2016год.:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/12.07.2016год. на стойност
21 332лв., за дейностти, изрършени през м.юни 2016год.:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/09.08.2016год. на стойност
922лв., за дейностти, изрършени през м.юли 2016год.:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/11.01.2017год. на стойност
15 236лв., за дейностти, изрършени през м.декември 2016год.: Сумата се претендира ведно с
обезщетение за забава считано от исковата молба, до окончателното заплащане на
сумата.
В
ДИМ твърди наличие на нищожност на уговорените в Договора клаузи предвиждащи,
че НЗОК ще заплаща определени обеми на извършената и отчетена болнична
помощ. Не е спорна между страните пред
въззивната инстанция фактическата обстановка по делото, а именно: МБАЛ-Дулово“
и НЗОК чрез Директора
на РЗОК – Силистра, са сключили следните индивидуални договори: Договор № 190602/23.02.2015 год. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки и Допълнително споразумение № А
1906-45/30.05.2016год. към договора с Приложения 1 и 2, които се заплащат по
време на действие на договора. Ищеца е представил дебитни известия: №
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/12.03.2016год. на стойност
19 313лв., за дейностти, извършени през м. февруари 2016год.:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/12.04.2016год. на стойност
19 313лв., за дейностти, извършени през м.март 2016год.:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/30.05.2016год. на стойност 5
349лв., за дейностти, извършени през м.април 2016год.:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/12.07.2016год. на стойност
21 332лв., за дейностти, извършени през м.юни 2016год.:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/09.08.2016год. на стойност
922лв., за дейностти, извършени през м.юли 2016год.:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/11.01.2017год. на стойност
15 236лв., за дейностти, извършени през м.декември 2016год., както и
самите фактури, към които са издадени посочените дебитни известия /стр.73-78/.
: Представени са и Заявления, в които
ищецът е заявил на ответника, че във връзка с чл.16 ал.2 от правилата за
условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗБ НЗОК-2016год.,
лечебното заведение информира за своята надлимитна дейност и иска увеличаване
на лимита през следващия период-/стр.67-72/. Във връзка със заявленията ответната страна е
представила допълнителни споразумения-/82-104/ към Договор № 190602/23.02.2015 год., като е видно, че
същите не съответстват изцяло на сумите по заявленията. Това не се оспорва, като самият ответник, в отговора на допълнителната искова молба
заявява, че с тези допълнителни споразумения са извършени промени, съобразени с
наличните средства за болнична медицинска помощ. Следователно в допълнителните
споразумения, отчетените случаи за дейност, надвишаваща определената месечна
стойност, са удовлетворени частично. Съдът съобрази следното:
Не
е спорно между страните, че от страна на РЗОК Силистра не са констатирани
нарушения на ЗЗО, НРД за медицински дейности за 2015г. и Решение №
РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. за извършената и отчетената от болницата дейност,
както и че извършената и отчетената през м.м. февруари, март, април, юни, юли и декември 2016г. дейност е проверена и потвърдена от
НЗОК /РЗОК – Силистра. Не е спорно също, че исковата сума за главницата е формирана
от надвишаване на месечните стойности по клинични пътеки, амбулаторни процедури
и клинични процедури по посочените договори за
посочените месеци през 2016г. и както се посочи, извършените дейности са
във връзка на оказване на спешна медицинска помощ на здравно осигурени лица.
Предмет на настоящия правен спор е стойността на част от дейностите извършени
от изпълнителя през 2016г. във връзка задълженията му по коментирания договор,
представляващи оказване на болнична помощ по клинични пътеки при условията на
спешност. Между страните не е спорно, че изпълнителя по договора е извършил
процесните дейности, че същите са отчетени и приети от възложителя без
забележки, както не е спорно и обстоятелството, че тяхната цена не е заплатена
от възложителя. Ищецът – изпълнител претендира плащане за извършените дейности,
а ответникът възложител намира, че такова не се дължи от него, тъй като същите
са извършени извън нормативно и договорно определените месечни лимити. Приложимите нормативни актове са: ЗБЗОК за
2015год., 2016г. /отм./, решение №
РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК и Правила за условията и реда за
прилагане на чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗБНЗОК за 2016г. В действащите от 01.04.2016г. решение №
РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК и Правила за условията и реда за
прилагане на чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗБНЗОК за 2016г. също, както и за предходния
период, са предвидени възможности за увеличаване на месечната стойност, като в
този случай следва да се направи писмено заявление до директора на РЗОК в
сроковете за отчитане за това /чл.221 ал.8 от решението, чл.16 ал.2 от
правилата/. В този случай, Надзорния
съвет на касата може да реши да изплати
извършените над определените месечни стойности дейности и да ги покрие от
резерва. По горе бяха цитирани представени заявления на ищеца до ответника РЗОК
за увеличаване на месечната стойност, които са удовлетворени частично относно
претендираните с тях суми за извършените надлимитни дейностти.
С
оглед на така изложеното въззивният съд за да се произнесе по претенцията на ищеца, представляващи стойността на
извършени от болницата разходи за лечение в условиянта на спешност, на
здравноосигурени пациенти по клинични пътеки, амбулаторни и клинични процедури
за посочените месеци през 2016г. над стойността на договорените в приложение №
2 към договора стойности за месеца, съобрази следното: Съдът е сезиран с иск за реално изпълнение
на задължение на НЗОК по договор за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки. Действително, задължение на НЗОК е да заплаща извършването на
определените с договора дейности, отчетена по съответния ред, но в рамките на
предварително определените стойности по реда на чл.4 от ЗБНЗОК за 2016г. На
основание чл.32 ал.13 т.6 от сключения между страните договор, основание за
отхвърляне на заплащането е дейност, надвишаваща стойността на чл.42 от
договора. -.Относно възражението за нищожност на клаузите, въвеждащи лимити за
заплащане на дейностти по оказване на медицинска помощ: Съдът намира същото за
неоснователно, поради следното: Съвкупното
тълкуване на всички относими законови норми, сочи, че
отношенията във връзка с разходването на
здравноосигурителни средства и обусловеното от това договаряне и плащане на
изпълнителите, е подчинено на финансов
механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства. Индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено, строго лимитирано
и се осъществява в рамките на утвърдени, предварително фиксирани обем и
стойности. Законодателно въведения регулаторен механизъм в отношенията между
РЗОК и изпълнителните на медицинска помощ помощ е намерило отражение и в процесните договори с
ищеца. Същите имат за предмет престирането на болнична помощ, но само в
определени стойностни рамки. Изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни
документи дейности, лекарствени продукти или медикаменти, на стойност
надвишаваща утвърдената в приложение № 2 за съответния месец. Превишението на
стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането. Възложителят
дължи плащане на извършена и отчетена дейност, но само в рамките на определени
договорноопределени стойности /лимити/. Съобразно правните изводи на съда, договорно въведените ограничения
относно обемите на заплащане на болнична помощ, съответстват на законодателните
такива. Финансовата рамка, очертана от ЗБНЗОК, става задължителна за самия
изпълнител на болнична помощ след индивидуално договаряне и сключване на
договор. Съответствието на посоченото законодателно разрешение с Конституцията
на РБългария е изрично признато в
РЕШЕНИЕ № 2/22 февруари 2007 г. по к.д.№ 12/2006 г. (Обн., ДВ, бр. 20 от
6 март 2007 г.)/. В заключение, определянето на финансови рамки /лимити/
за дължимото по договора плащане не противоречи
на императивни законови норми. Обратно, договорното ограничаване на паричната престация на възложителя е в
изрично изпълнение на законовата регулаторна рамка, която императивно предвижда
лимитиране на бюджетното финансиране, разпределение и плащане. За
това, клаузите от договора, лимитиращи заплащането на медицинската дейност, не
са нищожни. Относно заплащането на надлимитната медицинска дейност: Принципът на бюджетно финансиране и
контрол на медицинската дейност
обуславя и съобразяването на месечните лимити със съответния годишен бюджетен
закон. Законодателното разрешение на проблемите във връзка с
лимитираното заплащане на изпълнителите, допуска корекция на
предварителните, месечно заложени обем и стойност на медицинската услуга. Приложимите за процесния период Правила за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК,
приети в съответствие със законовата делегация на чл. 4, ал.4 ЗБНЗОК изрично
визират, че при извършени и отчетени от изпълнител на БМП случаи на стойност,
надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2 към договорите с
НЗОК, изпълнителят на БМП подава в сроковете за отчитане писмено заявление до
директора на РЗОК за увеличаване на месечната стойност за тези случаи. При
извършени и отчетени от изпълнителя случаи, извън случаите на спешна
диагностика и лечение на пациенти, на стойност надвишаваща определената месечна
стойност в приложение № 2 към договорите с НЗОК, в писменото уведомление до
директора на РЗОК изпълнителят на БМП посочва причините за допускане
извършването на такива хоспитализации /така чл. 16, ал.2 Правилата/. На основание чл. 14, ал.4 от Правилата екцесът от месечните лимити
се определя въз основа на последно извършената по време дейност. Изпълнителят е длъжен да заяви искането за
увеличение на месечните стойности в срока за отчитане на дейността, вкл. да конкретизира източника на екцес. В случай,
че същият не произтича от оказана спешна медицинска помощ, изпълнителят следва да
мотивира извършването на планова хоспитализация. При всяко положение, искането за закупуване
на допълнителна медицински дейности следва да се основава на конкретиката от
надлимитни случай.
Ищецът е заявил за заплащане процесните суми по Представени Заявления, в които ищецът е
заявил на ответника, че във връзка с чл.16 ал.2 от правилата за условията и
реда за прилагане на чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗБ НЗОК-2016год., лечебното заведение
информира за своята надлимитна дейност и иска увеличаване на лимита през
следващия период-/стр.67-72/. Във връзка
със заявленията ответната страна е представила допълнителни
споразумения-/82-104/ към Договор
№ 190602/23.02.2015 год., като е видно, че
същите не съответстват изцяло на сумите по заявленията. Това не се оспорва, като самият
ответник- в отговора на допълнителната
искова молба заявява, че с тези допълнителни споразумения са извършени промени,
съобразени с наличните средства за болнична медицинска помощ. Следователно в
допълнителните споразумения, отчетените случаи за дейност, надвишаваща
определената месечна стойност, са удовлетворени частично. Но видно е, че
надлимитната дейност е във връзка с извършена спешна медицинска помощ, поради
което и не е необхозидимо да конкретизира източника на екцес.
Възложителят
не твърди да е предприел и описаните в собствените му Правила действия за
установяване на вътрешнокомпенсаторни източници за коригиране на месечните
стойности. Напротив, според писмо изх.№ 29-02-394/22.06.18год. /стр.61/,
единствената посочена причина за отказ от заплащане на извършената надлимитна дейност
е наедхвърлянето на определените месечни стойностти на заплащане. Следва да се отбележи, че възложителят е задължен да
извърши анализ на отчетите на всички
изпълнители на БМП по реда на чл. 16, ал.3 Правилата и да удовлетвори
допълнителните искания при спазване на критериите по т.1 до 3. В случай, че
допълнителните искания не могат да се удовлетворят чрез неоползотворени
средства от други изпълнители на БМП, РЗОК следва да приложи последващите
мерки, включващи проверка на цялата отчетена месечна дейност на изпълнителя на
БМП, на другите изпълнители на БМП и изготвяне на мотивирано искане до
управителя на НЗОК за корекции, вкл. за сметка на утвърдения
резерв. Тези принципи за закупуване и заплащане на надлимитна медицинска
дейност е предвиден в уредбата за 2015год. и в действащата специална уредба за 2016 год. – така
чл.221, ал.8 - ал.18 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016 г. по чл. 54,
ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на НС на НЗОК. При съвкупната преценка на гореизложеното,
съдът приема, че възлагането и заплащането на болнична помощ по договорите с
изпълнителите се осъществява в рамките на валидно установени лимити.
Действащата нормативна регулация обаче регламентира и правото на изпълнителя за
заяви искане за корекция на месечно определените лимити, на което право
кореспондира задължението на възложителя да извърши анализ на заявената
надлимитна дейност и при констатации за неотложност, както е в случая - да
спази предвидените стъпки за търсене на нейното финансиране. В настоящия случай
е налице изричен отказ на РЗОК да приложи процедурата по чл. 16 и следв. от
Правилата. Отказът е мотивиран единствено с надлимитния произход на заявената
дейност, а не с нейния характер или с обективната невъзможност да се намерят
източници за нейното заплащане. Насрещните права и задължения по договорите с
изпълнители на БМП се осъществяват при условията на равнопоставеност на
правните субекти. На основание чл. 80 ЗЗО споровете по договорите се разглеждат
от гражданските съдилища с изключение на случаите на наложени финансови санкции
– чл. 59, ал.13 ЗЗО. Следователно –
отказът на РЗОК не притежава характеристиките на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 АПК. Същият подлежи на инцидентен съдебен контрол от
гражданските съдилища във връзка и по повод
на повдигнат спор за изпълнение по сключен договор с подизпълнител. А
предвид изложеното съдържание на сключения договор, следва да се направи извод,
че извършените над определения лимит дейности са извършени от лечебното
заведение по повод на изпълнение на неговите задължения по договора. За това
лечебното заведение се явява изправна страна по същия и следва да бъде
възмездено за извършената престация - предмет на исковата претенция. В допълнение на изложеното по-горе, следва да
се посочи, че единственото направено възражение за неоснователност на
претенцията - надвишаването на лимита с извършените дейности, е в ярко
противоречие с целите, респективно, с предмета на сключения между страните
договор. Освен това, както се посочи, надвишаването налимита е във връзка с
дейностти, които са извършени в условията на спешност-т.е. същите не е могло да
бъдат предвидени, а съответно и отлагани за планово лечение. В заключение, престираната медицинска помощ от ищеца има
характера на надлимитна дейност осъществена в условията на спешност, за която
възложителят е бил длъжен да инициира процедура по чл. 16 от Правилата и да
постанови отказ за заплащане, но само
при обективна невъзможност за това, съобразно критериите, последователността и
механизмите на специалните актове по прилагане на ЗБНЗОК за 2016 год. В
производството не се твърди и не се установява подобна невъзможност. На посоченото основание, предявените главни
искове следва да бъдат уважени като основателни.
В
подкрепа на направения извод, следва да се отбележи и следното: Определянето на
лимита от страна на възложителя би следвало да се извърши преди началото на
периода - т.е. преди извършването на дейностите и за това винаги има прогнозен
характер. За това и не би следвало изпълнителят да бъде санкциониран, поради
отклонение от така направената от възложителя прогноза /при признати от
последния извършени дейности по клинични пътеки/. Освен това, както се посочи,
надлимитната дейност е изцяло за медицински дейностти, извършени в условия на
спешност, а на планиране подлежи извършването на неспешните медицински
дейности, респективно дейноститте в условия на спешност не могат да бъдат
планирани. За това, извършените надлимитни дейностти, понеже са извършени
изцяло в изпълнение на сключения Договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, от страна на ищеца в качеството му на изпълнител по договора,
следва да бъдат заплатени от страната възложител. С оглед на изложеното,
въззивният съд намира, че са налице предпоставките и основанията за корекция на
утвърдения за лечебното заведение бюджет за м.м. февруари, март, април, юни юли
и декември 2016год. със съответната за
конкретния месец сума, поради което с оглед установения и неоспорен размер на незаплатените дейности, предявеният
осъдителен иск за главницата е основателен и следва да бъде уважен.
Основателността на главните претенции обуславя основателност и на акцесорното
вземане по чл.86 ЗЗД. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и
пхостановено ново, с което претенцията бъде уважена. С оглед изхода на спора и
предвид своевременно направените искания, в полза на “МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ -ДУЛОВО“ ЕООД, ЕИК, със седалище гр.Дулово,
следва да се присъдят разноски за двете инстанции: За СОС сумата от
3 759,12лв.-внесена д.т. и 4020лв.-адвокатски хонорар. За въззиванта
инстанция следва да се присъдят: 1879,56лв.-д.т., като претендираната сума за
адвокатско възнаграждениие не следва да се присъжда, понеже не са представени
доказателства за нейното договаряне и заплащане. Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №5/11.01.2019 г. по т.д.105/2018 г. по описа на СОС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса
(НЗОК), със седалище гр.София,
ЕИК ********* гр. София, ул. „Кричим” № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на МБАЛ-Дулово” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Дулово, ул. „Розова долина” № 37, сумата от 93978 /деветдесет и три
хиляди деветстотин седемдесет и осем/ лева представляваща стойността на
оказана, но не разплатена болнична помощ по клинични пътеки за 2016г. и
представляваща сбор на сумите по следните дебитни известия:
№
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/12.03.2016год. на стойност
19 313лв., за дейностти, извършени през м. февруари 2016год.: №
**********/30.05.2018год. към ф-ра **********/12.04.2016год. на стойност
19 313лв., за дейностти, извършени през м.март 2016год.: № **********/30.05.2018год.
към ф-ра **********/30.05.2016год. на стойност 5 349лв., за дейностти,
извършени през м.април 2016год.: № **********/30.05.2018год. към ф-ра
**********/12.07.2016год. на стойност 21 332лв., за дейностти, извършени
през м.юни 2016год.: № **********/30.05.2018год. към ф-ра
**********/09.08.2016год. на стойност 922лв., за дейностти, извършени през
м.юли 2016год.: № **********/30.05.2018год. към ф-ра **********/11.01.2017год.
на стойност 15 236лв., за дейностти, извършени през м.декември 2016год., ведно със законовата лихва считано от датата
на предявяване на исковата молба-18.07.2018год. до окончателното плащане на
сумите.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса
(НЗОК), със седалище гр.София,
ЕИК ********* гр. София, ул. „Кричим” № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на МБАЛ-Дулово” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Дулово, ул. „Розова долина” № 37, сумата от 9658,68 /девет хиляди
шестотин петдесет и осем и 68ст./ лева представляваща извършени
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на
РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.