РЕШЕНИЕ
№65
Гр.Русе, 18.04.2019г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско и
търговско отделение в публично съдебно заседание на 26 март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ПАВЛОВА
При участието на
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА като разгледа докладваното търговско дело №288 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковете са по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.430 и сл ТЗ.
Делото е образувано по искова молба на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД гр.София, ЕИК000694749, представлявана от Д.Ш.и П.Д.-изпълнителни
директори, чрез адвокат Д.М., САК, против С.Н.С. и Н.М.К.,***. Ищецът твърди,
че е правоприемник на АЛФА БАНКА-Клон
България, КЧТ АД. На 21.04.2008г. между АЛФА БАНКА-Клон България, КТЧ АД и
ответниците С.С. и Н.К.- кредитополучатели и солидарни
длъжници, е сключен договор за кредит №426-222/2008, Продукт Нов Алфа Кредит за
покупка, строителство и ремонт, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателите кредитен лимит от 50000 евро за покупка на описаните в
договора недвижими имоти, а те се задължили да го върнат, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно чл.4 и 4.1 от
договора, за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна
лихва за първите 15 години в размер на 6.2%, а за останалия срок-по
допълнително договаряне. Съгласно чл.12 от ОУ в случай на забавяне плащането на
погасителна вноска и/или лихва по кредита кредитополучателите дължат
наказателна лихва, равна на уговорения лихвен процент, увеличен с надбавка 2.5%
годишно. Кредитополучателите дължат на банката следните такси:-за разглеждане
на документи-20лв.; такса за управление и обработка в размер на 1% върху
размера на разрешения кредит, минимум 100 евро, платима при подписване на
договора за първата година, а за останалия период от срока-0.5% върху
остатъчния размер, минимум 10 евро, платима до края на първата работна седмица
на всяка календарна година; такса за предсрочно погасяване в размер на 3% върху
предплатения размер на кредита, приложима за първите 5 години; такса при
предоговаряне условията на кредита в размер на 0.5% върху остатъка от кредита.Кредитът
се погасява в срок от 30 години на 360 месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва. Съгласно чл.28 от ОУ кредитополучателите са в неизправност в
случаите, когато е налице просрочие в пълното или частично плащане на която и
да е погасителна вноска /главница и/или лихва, такси и комисионни в сроковете
за плащане, определени в договора, и/или други просрочия по действащи договори
за кредит с банката, както и при нарушение на която и да е от клаузите на
договора от страна на кредитополучателите. В случаите на неизправност на
кредитополучателите, на основание чл.29 вр. чл.28 ОУ, банката има право освен
правата изрично предвидени в закона, да
обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем, в т.ч.
всички дължими такси, комисионни и други разноски, да предприеме мерки по
принудително събиране на дължимите суми, да събере служебно вземанията си от
банковите сметки на кредитополучателите, както и да продаде ипотекираните
имоти. С анекс №1 от 12.09.12г. страните се споразумели, считано от същата дата
към редовната лихва и просрочена главница да се прибави вземането на банката по
договора, включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва, наказателна
лихва върху просрочена главница, както и дължимата такса за управление за 20 години.
Страните се съгласили кредитополучателите/солидарни длъжници да погасят общия
размер на главницата при условията на анекса, договорения лихвен процент е
променен на фиксирана лихва 7% до 20 години, крайния срок за погасяване е
удължен до 12.09.2042г., при гратисен период от 6 месеца, в който се заплащат
само лихвите. Уговорено е погасяването на кредита да се извършва на 354 равни
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, първата дължима на
12.10.2012г., всяка следваща на същото число на всеки месец. При просрочие при
издължаването, длъжниците заплащат върху непогасените в срок суми за времето на
забавата обезщетение в размер на сбора от договорената лихва плюс 10% надбавка.
С анекса солидарния длъжник се задължил, а банката приела Н.К. да отговаря
солидарно и изцяло за всички задължения на кредитополучателя на основание
чл.101 вр. чл.121-127 ЗЗД и при увеличаване размера на кредита и при удължаване
срока му, когато това произтича от допълнително писмено договаряне. С анекс №2 от
8.07.2014г. страните се споразумели към редовната и просрочена главница да се
прибави вземането на банката, включващо лихва върху редовната главница,
просрочена лихва, наказателна лихва върху просрочена главница, както и
кредополучателите/солидарни длъжници да погасят общия размер на главницата при
условията на анекса. Годишната лихва е 7%, срока за погасяване е удължен до
08.07.2042г., с шестмесечен гратисен период, през който се заплаща само лихва,
а за останалия период се дължат 330 месечни вноски-главница и лихва. При забава
на плащането или частично плащане, солидарните длъжници заплащат обезщетение за
забава, отделно от договорената лихва, в размер на по-малкото измежду 10% и
законната лихва за забава. К. се задължила да отговаря солидарно и изцяло за
всички задължения на кредитополучателя, по начин, аналогичен на този по анекс
№1. С анекс №3 от 30.10.2015г. страните са съгласили считано от същата дата към
редовната и просрочена главница в размер на 48293.53 евро да се прибави
вземането на банката по договора включващо лихва върху редовна главница,
просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена главница. Срокът на
погасяване е удължен до 30.10.2042г., лихвата е 7%. Съгласно т.4 страните се
споразумели за въвеждане на гратисен период до 30.04.2016г., през който се
заплаща само лихва. Кредитополучателят заплаща само част от лихвата по чл.3 в
размер на 4.5%, като при неплащане изцяло или частично на две последователни
месечни вноски през гратисния период, до края му се заплаща лихва съгласно
чл.3. Остатъкът от лихвата е дължим след изтичане на гратисния период. При
забава или частично плащане кредитополучателят заплаща върху непогасените суми
за времето на забавата обезщетение в размер на по-малкото измежду 10% и
законната лихва за забава, отделно от договорената лихва. С допълнително
споразумение от 29.12.2016г. страните предоговорили задълженията, като
констатирали размера им: 158.33 евро-просрочена главница, 884.06
евро-просрочена лихва и 49554.83 евро-редовна главница. Твърди, че с нотариални
покани, връчени на длъжниците на 12.12.2017 година чрез залепване на
уведомление при условията на чл.47 ГПК, банката-ищец обявила кредита за изцяло
и предсрочно изискуем поради непогасяване на формирани просрочия и неизпълнение
на условията по договора, като длъжниците са поканени да платят задълженията си
в 7- дневен срок. Поради липса на плащане и неосъществен контакт от страна на
длъжниците, подали заявление по чл.417 ГПК и по ч.гр.д.№390/2018г. по описа на
РРС била издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК за сумата 55182.97
евро и 300лв., от които 50668.29 евро-главница за периода 28.02.17.-14.01.18г.,
3326.89 евро-договорна възнаградителна лихва за периода 30.12.16г.-14.01.18г.,
940.82 евро-наказателна лихва за просрочие за периода 30.03.17.-14.01.18г.,
246.97 евро-банкови такси за периода 30.03.17г.-14.01.18г. и 300лв.-нотариални
такси. Със съобщение от 10.07.2018г., получено на 23.07.18г. били уведомени от
РРС, че длъжниците са подали възражения срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК.
Иска съдът да постанови решение, с което установи съществуването на вземане в
размер 55182.97 евро и 300лв., от които : 50668.29 евро-главница за периода
28.02.17г.-14.01.18г., 3326.89 евро-договорна възнаградителна лихва за периода
30.12.16.-14.01.18г., 940.82 евро-наказателна лихва за просрочие и 246.97
евро-банкови такси, двете за периода 30.03.17-14.01.18г., 300лв. нотариални
такси, ведно със законна лихва от 18.01.18г. до окончателно изплащане на
вземането, за които е издадена заповед по ч.грд.№390/2018г. по описа на РРС.
Претендира присъждане на разноски.
Ответниците са подали отговор
на исковата молба чрез пълномощник адвокат Н.Б., РАК. Считат иска за допустим,
но неоснователен и недоказан и искат да бъде отхвърлен. Твърдят, че липсват доказателства
относно настъпила новация на задължението по отношение промяната на кредитора.
Оспорват активната процесуална легитимация на ищеца. Твърдят, че липсват
доказателства относно усвояване на кредита. Твърдят, че са предприети действия
по изпълнение по отношение на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 63247.5.510.55 и
63427.5.510.9.9 от страна на ищеца по
изпълнително дело при ЧСИ рег.№***, а такива са
предприети и по изп.дело при ЧСИ
рег.№***. Твърдят, че отпуснатия банков ипотечен кредит е целеви-за закупуване
на недвижимите имоти, изнесени на публична продан. Закупуването на цитираните
имоти е станало посредством този банков кредит, който е следвало да погаси
задължението на друг длъжник на банката ищец-Р.Д.С., т.к. тя е собственик на
вече ипотеканите имоти. В процесния договор за кредит-чл.3, като условие за
усвояване на кредита е записано „еднократно, след представяне на удостоверение
за вписана първа по ред ипотека в полза на „Алфа Банка“. Това е в унисон с
проведените преговори с банката при сключване на договора, както и с
разпоредбата на чл.7 ОУ, действащи към този момент. Закупените имоти
продължават да служат като обезпечение на задължението към банката на друго
лице-Р.С., а този факт им станал известен след изнасянето им на публична продан
за погасяване на нейно задължение. В този момент установили заблуждението си и
спрели плащанията по погасителните планове. Твърдят, че банката е в
неизпълнение на договорните си ангажименти и като неизправна страна не следва
да черпи права от недобросъвестното си поведение, тъй като не е ясно как е
усвоен кредита, кои задължения са погасени с него, за да се предприемат
действия по изпълнение по отношение на имотите им, които не са първа по ред
ипотека. Предвид възражението за неусвояване на кредита, твърдят, че не следва
да се обсъждат претенциите по отношение на просрочие, лихви, лихвени проценти и
такси, тъй като те са недължими. Оспорват всички твърдения в исковата молба,
правят възражение за изтекла давност на задължението, ако се претендира с
изменение на иска неоснователно обогатяване. Оспорват като недоказана по размер
претенцията, отделно от това твърдят, че начисляване на нотариални такси в
неподкрепен с доказателства размер е недопустимо да се претендира. Възразяват,
че не са спазени изискванията за прекратяване на договора, тъй като не са им
връчени надлежно съобщенията за това, отделно обявената предсрочна изискуемост
е неправомерна. Оспорват начислените и претендирани лихви и такси след датата
на т.нар. предсрочна изискуемост, считат, че след този момент следва да се
начислява едниствено законна лихва за забава, но не и договорна такава по вече
прекратен договор. В случая, посредством продажбата на придобитите от тях
имоти, които служат за обезпечение по ипотечните им кредити ще се погаси не
тяхното задължение, а това на Р.С., която вече веднаж е продала тези имоти.
С допълнителна искова молба
ищецът е взел становище по оспорванията на ответниците. Счита същите за неоснователни
и неотносими. Счита, че са налице доказателства за усвояване на кредита, твърди,
че не е налице новация, т.к. „Юробанк България“АД е закупило търговското
предприятие на „Алфа банка-клон България“КТЧ АД и договорните отношения с
всички длъжници, вкл. и ответниците са се запазили във вида преди
правоприемството. Информация за това е общодостъпна в ТР. Твърди, че не му е известно имотите да са
продадени за погасяване на задължение на лицето Румянка Димитрова, вместо
тяхното. Срещу ответниците редица кредитори са образували изпълнителни дела при
различни съдебни изпълнители и няма информация какво се случва по тях, но това
няма отношение към делото, с оглед т.9 на ТР№4/13. Представя нотариален акт за
договорна ипотека. Оспорва възражението за погасителна давност.
С
отговор на допълнителната искова молба /вх.№348/11.01.19г., наименован отговор
на искова молба/ ответниците заявяват, че поддържат възраженията в отговора на
исковата молба. Твърдят, че ищеца води срещу тях две изпълнителни дела.
Процесните ипотекирани имоти са предмет на публична продан по искане на ищеца
за погасяване задължението на продавача им Р.С., което е недопустимо нарушение
на договора, подписан с банката. Поддържат възражението си за липса на активна
процесуална легитимация на ищеца, т.к. не може да се направи извод за настъпила
новация за задължението им по отношение на промяната на кредитора. Поддържат
възражението, че липсват доказателства относно усвояване на отпуснатия кредит.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор по делото, че „Алфа
банка А.Е.“ Република Гърция, чрез клона си „Алфа Банка-клон България” гр.София и ответниците С.Н.С.-кредитополучател
и Н.М.К.-съкредитополучател са сключили процесния договор
за кредит №426-222/2008 на 21.04.2008г., Продукт Нов Алфа Кредит за покупка,
строителство и ремонт. Няма спор и че на същата дата страните са сключили и друг
договор за кредит №427-222/2008г., по силата на който на ответниците е отпуснат
кредит в размер на 75000 евро, който не предмет на делото. По силата на договор
за кредит №426-222/2008г. от 21.04.2008г., при Общите условия за предоставяне
на Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство или Алфа Кредит Ремонт
кредити за реконструкция, ремонт или други нужди, банката предоставя на кредитополучателите кредит в
размер на 50000 евро за покупка на недвижими имоти-5 броя магазини, подробно
индивидуализирани. Според чл.2 срокът е 30 години, а според чл.3 условия за
усвояване-еднократно-след представяне на удостоверение за вписана първа по ред
ипотека в полза на банката. В чл.4 и 5 са посочените лихвените проценти и
таксите, платими на банката, а в чл.6.2 начина на издължаване-на 360 месечни
анюитетни вноски /от които последната изравнителна/ включващи главница и лихва,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора, който план се изготвя
от банката и се предоставя на кредитополучателя след усвояване на кредита. В
чл.7 Обезпечения е уговорено, че за обезпечаване на отпуснатия кредит, ведно с
дължимите лихви, такси, комисионни и разноски и като условие за усвояване на
суми по кредита кредотополучателя предоставя в полза на банката следните обезпечения: първа по ред
ипотека върху недвижими имоти по нотариален акт №***, т.**, рег.№****, н.д.№***/********г.,
подробно описани 5 броя магазини. Посочено е в чл.9, че Общите условия на Алфа
банка Клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен
кредит за покупка и строителство са неразделна част от договора. Договорът и
представените Общи условия, са подписани от страна на банката и
кредитополучателите. Представен е анекс №1 към договор №426-222/2008г., сключен
на 12.09.2012г./л.148-150/ между страните, с който те са се споразумели считано
от същата дата към редовната и просрочена главница да се прибави вземането на
банката по договора, включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва,
наказателна лихва върху просрочена главница, както и дължимата годишна такса
управление на кредита за 2012г. Променен е договорения лихвен процент, като за
усвоените суми ще се заплаща фиксирана лихва 7% до 2023г., срокът за погасяване
е удължен до 12.09.2042г., включващ 6 месеца гратисен период, в който се
заплащат само лихвите. В чл.3 е уговорено, че погасяването на кредита ще се
извърши на 354 равни месечни анюитетни вноски /последната изравнителна/,
включващи главница и лихва, като първата вноска е дължима на 12.10.2012г., а
всяка следваща- на същото число на месеца. Посочено е, че погасителния план се
изготвя от банката и се предоставя след изготвяне на анекса и представлява
неразделна част от него. Според чл.4 в случай на просрочие на погасителна
вноска или дължими такси, комисионни или разноски, кредитополучателя заплаща
върху непогасената сума за времето на забава обезщетение в размер на
договорената лихва плюс 10% надбавка. Според чл.5 учредените обезпечения се
запазват. С анекс №2 от 8.07.2014г. /л.149-гръб-150-лице и гръб/ в т.Б страните
са заявили, че желаят да запазят правоотношението, възникнало между тях с
договор №426-222/2008г., като предоговорят различни от първоначалните условия,
като задълженията по договора не се погасяват и не се заменят с нови,
договореното с анекса не представлява новиране на задълженията и не следва да
се тълкува като договор за новация. Страните изрично са изразили съгласие,
считано от 8.07.2014г. към редовната и просрочена главница да се прибави
вземането на банката, включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва
и наказателна лихва върху просрочена главница. Срокът за погасяване на
дължимите суми е удължен до 8.07.2042г., включващ 6 месеца гратисен период,
през който се заплащат само лихвите. Определения годишен лихвен процент е 7% на
база реален брой изминали дни върху 360. В чл.4.1 е уговорено, че погасяването
на кредита ще се извърши на 336 месечни вноски, като за първите 6 месеца,
представляващи гратисен период ще се заплаща само лихвата, а първата вноска е
дължима на 8.08.2014г. Уговорени са и други условия. Сключен е анекс №3 към договора
на 30.10.2015г. /л.157-гръб, 158-лице и гръб/, с които страните са изразили
съгласие, че считано от 30.10.2015г. към редовната и просрочена главница /общо
48293.53 евро/ да се прибави вземането за лихва върху редовна главница,
просрочена лихва и наказателна лихва върху просрочена главница. Срокът за
погасяване на общо дължимите 49926.35 евро е удължен до 30.10.2042г. Уговорени
са и други промени в договора. С допълнително споразумение към договора от
29.12.2016г. страните са се съгласили да предоговорят съществуващи към датата
на сключването му задължения. Констатирали са, че към датата на сключване на
споразумението задълженията по договора за кредит са в размери: 158.33
евро-просрочена главница, 884.06 евро-просрочена лихва, 49554.83 евро-редовна
главница. Освен относно тези задължения, страните се съгласили, че кредитополучателят
дължи и редовната лихва, която ще бъде начислена за периода от датата на
падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение до датата на падежа,
следващ датата на споразумението все още неизискуема. Уговорен е 6 месечен
период на облекчено погасяване на дълга, при условия, посочени в чл.4 и 5. Представени
са погасителни планове. Представена е нотариална покана от ищеца „Юробанк
България“АД до ответника С., с която той е уведомен, че по процесния договор
№426-222/21.04.2008г., анексите и споразуменията към него е в трайно просрочие,
като към 19.09.2017г. то е в размер на
3279.54 евро, поради което обявява кредита за предсрочно и изцяло изискуем.
Посочено е, че задължението е общо 54017.99 евро-главница, лихви и такси.
Поканен е в седемдневен срок от получаване на поканата да погаси изцяло
задълженията към банката. Нотариалната покана е връчена при условията на чл.47 ГПК. Нотариална покана с аналогично съдържание е адресирана и до Н.К. /л.67-71
от ч.гр.д.№390/2018г. по описа на РРС/, връчена от
нотариуса при условията на чл.47 ГПК. По подадено заявление по чл.417 ГПК, на
ищеца Юробанк България АД е издадена заповед №189 от 19.01.2018г. по
ч.гр.д.№390/18г. по описа на РРС, с която ответниците са осъдени солидарно да
му заплатят вземанията, предмет на установяване по делото. Ответниците са
подали възражения по чл.414 ГПК срещу заповедта, установителните искове,
предмет на делото са предявени в едномесечен срок. Представени са обявления на
ЧСИ, молба за вписване на законна ипотека/л.252/, нотариален акт №***, том 2,
рег.№****, н.д.№***от ********г., справки, извлечения, банкови извлечения.
Прието е заключение за съдебно-икономическа експертиза.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Неоснователно е възражението на ответниците, относно липсата на активна процесуална
легитимация у ищеца да предяви исковете. Видно от вписванията в Търговския
регистър по партидата на ищеца, той е правоприемник на Алфа банка Клон България
КТЧ, като е придобил търговското предприятие на същия. Вписването на това
обстоятелство е от 9.03.2016г., то е публично известно от тази дата и има
оповестително действие за третите лица, вкл. и за ответниците. Именно на
настъпилото правоприемство се е позовал и ищеца в исковата молба. Поради това и
допълнителното споразумение от 29.12.
2016г. е сключено между страните /ищеца и ответниците/, а не между
кредитодателя и ответниците. В
правната теория се приема безпротиворечиво, че процесуалната легитимация произтича от твърденията
на ищеца, а ако претендираното право не съществува, предявеният иск се отхвърля като
неоснователен. По въпроса за допустимостта на предявения иск от гледна точка
процесуалната легитимация на страните / ищци и
ответници/ е налице многобройна и константна съдебна практика,
напр. Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., ** т. о., ТК, с която се приема, че процесуалната легитимация се
обуславя от заявената от ищеца
принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от
ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното
твърдение на ищеца, то материалноправната
легитимация предпоставя и дава отговор на
въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на
правото и кой е носител на правното
задължение. Поради това, че процесуалната
легитимация на двете страни следва
не от някакви
обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното
твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен
от и срещу надлежна страна, той трябва да
изхожда от правото, което се претендира или
отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната
и материалноправната легитимация
е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта
на иска. Ето защо и предвид твърдението на
ищеца в исковата молба за наличие на правоприемство с кредитодателя, възражението
на ответниците в този смисъл /оспорване на активната процесуална легитимация на
ищеца/ е неоснователно.
По отношение на останалите
предпоставки за допустимост на исковете, съдът намира следното: Предявените искове
са установителни, предявени по реда на чл.422, ал.1, във вр. чл.415, ал.1 ГПК. Предявени са от
заявител, в законния едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК. Ответници по иска са оспорилите заповедта длъжници. Предвид това, както и горепосоченото, исковете
са допустими.
При разглеждането на положителния установителен иск по реда на чл.422,
ал.1, вр. чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже факта, от който
произтича вземането и размера му, а ответника-длъжник-възраженията, които го погасяват, изключват или
унищожават. В случая, ищеца твърди, че ответниците не са изпълнили задълженията
си по договор за кредит, в резултат на което последният бил обявен за
предсрочно изискуем. Спора по делото се свежда до това: Усвоен ли е кредита от ответниците, настъпила
ли е предсрочната изискуемост на вземането на банката към датата на издаване
заповедта за изпълнение, размера на това вземане, ако тя е настъпила, обявена
ли е на длъжниците, изправна страна ли е банката в договорното правоотношение.
По делото е безспорно установено от приетото
заключнение на икономическа експертиза, по което страните не са имали
възражения и което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, че
кредитът по процесния договор №426-222/2008 в размер на 50000 евро е усвоен на 30.04.2008г.,
чрез превод по разплащателна сметка /посочен номер/ с титуляр ответника кредитополучател
С.С.. В същия смисъл е и приложената от ищеца справка
/л.11/, която не е оспорена от ответниците. След сключване на договора страните
са сключили 3 броя анекси към договора с кредитодателя и допълнително
споразумение с ищеца, по силата на които са променили посочени клаузи от
договора, а дълга е преструктуриран,
като към главницата /редовна и просрочена/ са прибавени лихвите върху редовна
главница, просрочена лихва , наказателна лихва /с анекс №1 и такса управление
на кредита за 2012г./. Изрично е
посочено в анекс №2 и 3 и допълнителното споразумение, че договореното не
представлява новация. Според допълнителното споразумение от 29.12.2016г. страните
са констатирали размерите на задълженията по договора, приет е погасителен план.
Не се спори, че ответниците са спрели плащанията по погасителните планове,
подписани с банката /отговор на исковата
молба л.194/. От заключението на еспертизата е установено, че последното
плащане по кредита е в размер на 1190лв., направено е на 9.12.2016г. от втората
ответница, като със сумата са погасени задължения както по процесния кредит,
така и по друг кредит. След сключване на допълнителното споразумение към договора
от 29.12.2016г. по дълга няма плащания. Процесния кредит е обслужван според
експертното заключение, както следва: за главница и договорна лихва-до
30.08.2016г., за наказателна лихва-до 09.12.2016г., за такси-до 9.12.2016г.
Според вещото лице размерът на дължимите суми по процесния договор за кредит
към датата на подаването на заявлението по чл.417 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д.№390/18г. по описа на РРС-18.01.2018г. възлиза на : просрочена
главница-50668.29 евро, от която редовно падежирала 368.76 евро, предсрочно
изискуема-50299.53 евро; договорна /възнаградителна/ лихва върху редовна
главница-3003.92 евро, договорна лихва върху изискуема главница-322.98 евро,
наказателна лихва-940.82 евро, такса за подновяване на ипатека-246.97 евро
/начислена на 30.03.2017г.-вж. обяснения на вещото лице в с.з. на 26.03.19г./.
Безспорно е установено по делото, с оглед спиране на плащанията по кредита след
9.12.2016г., че са настъпили условията
на чл.29, т.2 , вр.чл.28, т.1 от ОУ за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Съдът намира, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на
ответниците с приложените нотариални покани, надлежно връчени и на двамата по
реда на чл.47 ГПК на адресите, посочени в договора за кредит. Ответника С. не е намерен на адреса при
трикратното му посещение от връчител на нотариуса в продължение на един месец,
едното от които в неприсъствен ден, залепено е уведомление на вратата на
апартамента и е пуснат екземляр в пощенската кутия. По отношение на ответницата
К.-същата е търсена трикратно на адреса й, а по данни на баба й М.А.тя не живее
на адреса, няма връзка с нея и А.не е
приела поканата. Залепено е уведомление на входната врата и е пуснат ексземпляр
в пощенската кутия. Ето защо съдът приема, че предсрочната изискуемост е
обявена на ответниците преди образуване на заповедното производство, съответно
на 12.12.2017г. на всеки от тях, когато е достигнало волеизявлението на банката
и то е породило действие, т.к. са били налице налице обективните предпоставки
за предсрочната изискуемост, с оглед спиране на плащанията. По отношение
размера на претенциите, съдът намира следното: Според приетото тълкуване в ТР
№3/17 от 27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС-т.2 размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план. В случая, с оглед приетото досежно обявяването на настъпилата
предсрочната изискуемост на 12.12.2017г. след тази дата не се дължи договорна и
наказателна лихва. Дължи се изцяло главница, договорна и наказателна лихва до
11.12.17г. Ето защо и предявените искове са основателни за сумата 50668.29
евро-главница, договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 3003.92 евро,
наказателна лихва 828 евро, както и банкови
такси /за подновяване вписване на ипотека/ в размер на 246.97 евро. До тези
размери исковете са основателни и доказани и следва да бъдат уважение, а в
останалата им част-отхвърлени. Изцяло неоснователен е искът за установяване на
вземане в размер на 300лв.-нотариални такси. От представените доказателства
/л.212-214/-фактура, 2 сметки/ фактура, не може да се направи извод, че касаят
връчване на нотариалните покани по настоящето дело. По отношение на размера на
наказателната лихва, същият е определен от съда по реда на чл.162 ГПК след
извършени служебно изчисления. Съдът намира, че е неоснователно възражението на
ответниците, че банката е неизправна страна в договорното правоотношение,
поради което и исковете и са неоснователни. Основните задължения на страните по
един договор за банков кредит според определението, дадено в чл.430, ал.1 ТЗ са
следните: банката се задължава да отпусне парична сума на заемателя за
определена цели и при уговорени условия и срок, а заемателя се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Безспорно е установено по делото, че кредитът-парична сума в размер на 50000
евро е отпуснат от банката и получен от ответника по негова банкова сметка. ***тница произтича от качеството й на съкредитополучател. В
приложеният нотариален акт №*** от ********г. /254/, по силата на който
ответниците са придобили посочените в договора за кредит имоти изрично е
посочено, че цената на имотите - 97791.50лв., равняващи се на 50000 евро ще
бъде заплатена с кредит отпуснат на купувачите от Алфа банк АД, чрез клон в
България, след вписване на ипотека върху продаваните имоти. В този нотариален акт
продавачът Р.С. е заявила, че върху имотите няма вписани ипотеки, освен
вписаните в полза на Алфа Банка АД-Клон-България законна и договорни ипотеки,
възбрани, искови молби, права на трети лица. Върху придобитите с кредита имоти
банката е вписала законна ипотека на 24.04.2008г. /л.252-253/, на основание
чл.60, ал.4 ЗКИ, за обезпечаване на вземанията по договора за кредит.
Предприемането на изпълнителни действия от страна на банката срещу имотите на
ответниците, ипотекирани от трето лице в нейна полза не сочи на неизпълнение на
договорните й задължения по процесния договор за кредит, което да е основание
ответниците да бъдат освободени от отговорност за неизпълнението. Неоснователно
се явява и възражението на ответниците за погасяване на вземането за главница и
това за лихви по давност, тъй като такава не е изтекла. Ето защо и исковете
следва да бъде уважени в посочените размери, а в останалата част-отхвърлени.
Предвид изхода на спора, ответниците дължат
на ищеца разноски за заповедното производство-2141.52лв. държавна такса и 2508лв.-възнаграждение за адвокат,
както и сумата 2584.93лв. разноски по настоящето дело, съобразно уважената част
от исковете. Ответниците не претендират разноски, поради което такива не им се
присъждат, респ. не се извършва компенсация.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на С.Н.С. ***, ЕГН ********** и Н.М.К. ***, ЕГН**********, съществуването
на вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД гр.София, ЕИК000694749, -правоприемник на „АЛФА БАНК“АД Република
Гърция, чрез „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ“КЧТ гр.София, ЕИК831694000, по силата на
универсално правоприемство, в условията
на солидарност, за следните суми: 50668.29 евро-главница, 3003.92 евро – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 30.12.2016.-12.12.2017г., 828 евро-наказателна лихва за просрочие за периода 30.03.2017г.-12.12.2017г.,
246.97 евро банкови такси /за подновяване на ипотека/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.01.2018г. до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№390/2018г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният иск за сумата 300лв.-нотариални такси,
както и в останалата част до предявените размери исковете за договорна лихва и
за наказателна лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН********** и Н.М.К., ЕГН**********,***, да заплатят
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК000694749, правоприемник на „АЛФА БАНКА-КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ КТЧ, разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№390/2018г. по
описа на РРС-държавна такса 2141.52лв. и 2508лв.
адвокатско възнаграждение, както и 2584.93лв.
разноски по делото, съобразно уважената част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Окръжен
съдия: