№ 10942
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория В. Грънчарска
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241100501490 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. с чл. 389 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искане, направено в молба от 01.04.2024 г. с
уточнения към въззивната жалба на Д. Д. чрез адв. В., за допускане на обезпечения на
искове, предявени срещу „С.С.“ ЕООД, с правно основание чл. 128, т. 2 КТ - за
заплащане на сумата от 405, 95 лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за периода 01.09.2022 г. до 27.09.2022 г. включително, както и 0, 6 %
допълнително възнаграждение за трудов стаж, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане. В молбата въззивника - ищец излага
доводи, че прехвърлянето на дяловете от капитала на ответното дружество на
16.11.2023 г. от досегашния им собственик на друг при наличие на неизпълнени
дължими трудови възнаграждения (предмет на настоящото делото) би могло да
предшества ликвидация на дружеството и неизпълнение на задълженията му към
ищеца. Иска се налагане на запор на сметките на ответника във всички банки в
страната.
Софийският градски съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страната, намира следното:
Съгласно нормите на чл. 389 и сл. от ГПК обезпечението на иска има за цел да
осигури осъществяване на исковата защита. То се допуска когато без него за ищеца ще
бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по евентуално
положително решение по иска. За да допусне обезпечение, съдът проверява дали
ищецът има право на обезпечение на иска - налице ли са допустимост и вероятна
основателност на иска, който ще се предяви, интерес и нужда от обезпечението, както
и дали поисканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда и дали
е допустима от закона.
В мотивите към т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, се приема, че искът трябва да е допустим, за да бъде обезпечен. Относно
редовността на исковата молба практиката приема, че доколкото допустимостта на
иска и по-специално възможността за надлежното упражняване на правото на иск се
1
определя и от редовността на исковата молба (чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1
ГПК), нередовността възпрепятства надлежното упражняване на правото на иск,
включително съпътстващите го процесуални действия, каквото се явява допускането
на обезпечение.
В настоящия случай съдът намира на първо място, че исковата молба е била
нередовна. В нея не е уточнен размерът на вземането за основната работна заплата за
претендирания период и отделно размерът на допълнителното възнаграждение за
стаж. Нередовността на исковата молба е самостоятелно основание за отхвърляне на
искането за допускане на обезпечение.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са налице и останалите
предпоставки за уважаване на искането. Доколкото обезпечението ще ограничи
правната сфера на ответника, то по делото трябва да има данни, че правото, предмет
на иска вероятно съществува, индиция за което са писмените доказателства, с които
искът е подкрепен или представянето на гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД. В мотивите
към т. 5 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, е прието, че вероятната основателност може да бъде базирана и само върху
изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които
ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 3 ГПК).
В процесния случай, като взе предвид доказателствата по делото, настоящият
състав намира, че към момента не са налице достатъчно данни за вероятната
основателност на претенцията по чл. 128, т. 2 КТ, доколкото същата е отхвърлена с
оспореното решение. Същевременно обезпечение не може да се допусне и при
гаранция, тъй като съдът констатира, че ищецът е освободен от държавна такса, като в
искането не е заявена воля обезпечението да бъде допуснато без определяне на
гаранция.
Настоящият състав намира за неоснователни твърденията в молбата от
01.04.2024 г., че прехвърлянето на дяловете от капитала на ответното дружество от
досегашния им собственик на друг при наличие на неизпълнени дължими трудови
възнаграждения (предмет на настоящото делото) би затруднило евентуално
изпълнение на решение в полза на ищцата. Промяната на собствеността не е
индикация, че за молителят ще бъде невъзможно или затруднително да се защити след
постановяване на положително решение, ако обезпечението не бъде допуснато.
В заключение, доколкото не са налице още първите от изискуемите кумулативно
предпоставки за допускане на обезпечение на исковете, обезпечение не може да се
допусне и молбата следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивницата-ищца Д. Д. чрез адв. В. за
обезпечаване на иска срещу „С.С.“ ЕООД на основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане
на сумата от 405, 95 лв., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за
периода 01.09.2022 г. до 27.09.2022 г. включително, както и 0, 6 % допълнително
възнаграждение за трудов стаж, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
2
едноседмичен срок от съобщението.
След влизане в сила (стабилизиране) на определението, делото да се докладва за
предприемане на последващи действия по движението му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3