РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Русе, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело
№ 20254500500141 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 23/08.01.2025г. по гражданско
дело № 2254 по описа за 20204г. признава за установено, ч е А. Н. А.
ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Р., ул. „М.“ №***, вх.*, ет.*, ап.*дължи
на „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК203374133, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „България“ №***, ап*, представлявано от
управителите Х.М. и П.В. сумата от 1000лв. главница по договор за паричен
заем Кредирект №271007 от 08.02.2019г., ведно със законната лихва върху нея
считано от 19.10.2023г. до изплащането и и за която сума има издадена
Заповед №2675/23.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№5459/2023г. по описа на Районен съд - Русе. Отхвърля
предявения установителен иск от „АПС Бета България“ ЕООД
ЕИК203374133, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ №***,
1
ап*, представлявано от управителите Х.М. и П.В. срещу А. Н. А.
ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Р., ул. „М.“ №***, вх.*, ет.*, ап.* за
дължими суми по договор за паричен заем Кредирект №271007 от 08.02.2019г.
в размер на 344,73лв. договорна лихва за периода 08.02.2019г. до 11.05.2020г.
и 187,33 лв. лихва за забава за периода 11.05.2020г. до 12.10.2023г., за които
суми има издадена Заповед №2675/23.10.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№5459/2023г. по описа на Районен съд -
Русе, като неоснователен.
Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна
жалба от А. Н. А., чрез особения представител адвокат Л. В., против Решение
№ 23/ 08.01.2025 г. постановено по гр.д. № 2254/2024 г. по описа на РРС в
осъдителната му част, с което се твърди, че решението е неправилно като
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон по съображенията изложени в
жалбата. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което
предявеният против нея иск се отхвърли.
Постъпил е отговорна въззивната жалба от „АПС Бета България“ ЕООД,
чрез юрисконсулт Е.Ц., в който се изразява становище за нейната
неоснователност. Счита се обжалваното решение за правилно и се иска
същото да бъде потвърдено.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Предмет на делото е иск предявен от „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК
********* да бъде признато за установено задължението на ответницата А. Н.
А. към „АПС Бета България” ЕООД за сумата в общ размер от 1532.06 лв.,
формирана както следва: главница в размер на 1000лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на - 344.73лв. за периода от
08.02.2019г. до 11.05.2020г.; законна лихва за забава върху главницата в размер
на 187.33лв. за период от 11.05.2020г. до 12.10.2023г., както и лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
2
изплащане на вземанията.
А. Н. А. ЕГН ********** възразява, че не е подписвала договор за
потребителски кредит и не е получавала кредитната сума.
По делото е представен Договор за паричен заем Кредитдирект №
*******, сключен на 8.02.2019г. между заемодател „Сити кеш“ ООД ЕИК
********* и заемател А. Н. А. ЕГН **********. Параментрите на заема са
главница 1000 лв., годишен процент на разходите 48,44%, фиксиран годишен
лихвен процент 40,05%, 15 месечни погасителни вноски, от които първата на
11.03.2019г., последната на 8.05.2020г., обща сума за плащане от заемателя
1344,73 лв.
Договорът е сключен дистанционно – чрез потвърждаване от заемателя
по телефон, електронно съобщение или SMS. Заемната сума от 1000 лв. е
изплатена на А. Н. А. на 8.02.2019г. чрез платежната система ePay.bg, за което
е издадена разписка за извършено плащане 8стр. 31 от делото/.
Договорът за паричен заем е реален и фактическият състав по
сключването му е завършен с плащането на договорената сума на заемателя.
Срокът за връщане на заема е изтекъл, а жалбоподателката не е
представила доказателства за изпълнение на своите задължения по
погасителния план.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г.
ищецът „АПС Бета България“ ЕООД поема като цесионер вземанията на
„Сити кеш“ ООД от негови длъжници по договори за парични заеми,
включително процесния.
В чл. 6.1. от индивидуалния договор заемателят се задължава в срок от
три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение,
по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите
условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). В чл. 6.2
от индивидуалния договор е уговорено, че при неизпълнение на т. 6.1.,
Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1670.27 лева.
Неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването
на настоящия договор за заем Заемателят счита за уведомен за нейното
начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.
3
Видно от погасителния план, включен в текста на договора, към всяка
месечна вноска е добавен сума от разсрочената неустойка. Със сключването
на договора за заем е начислена неустойка в общ размер 1670,27 лв., при което
общата сума за плащане в края на срока на договор от 1344,73 лв. нараства на
3015 лв.
Кредиторът не претендира тази неустойка. Начисляването й обаче още
със сключването на договора за заем оказва влияние върху действителността
на целия договор за заем. Неустойката в размер на 1670,27 лв. представлява
167 % спрямо размера на главницата. По правната си природа неустойката
представлява предварително определено по размер обезщетение в случай на
неизпълнение на договор. Когато страните по договор действат
добросъвестно, те сключват договор с намерение да го изпълняват точно.
Евентуално неизпълнение на договора обикновено настъпва по-късно. В
случая кредиторът в самото начало още при сключване на договора обявява
длъжника за неизправен и начислява неустойка, което означава, че тя не
изпълнява типичната си функция. Неустойката в случая представлява
предварително определен разход по кредита, който е включен в погасителния
план. В същото време този разход не е включен в размера на годишния
процент на разходите. Всички дължими плащания, които водят до увеличаване
на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен
процент на разходите“. В Решение на ЕС Х състав от 13 март 2025 година по
дело C‑337/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд, точки 100 и 101 се приема, че с
оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер (също решение от 21
4
март 2024 г., Профи Кредит България Допълнителни услуги към договор за
кредит), C‑714/22, EU:C:2024:263, т. 55). Член 10, параграф 2, буква ж) и член
23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
Посоченият в договора размер на годишния процент на разходите
48,44% се приближава до максимално допустимия съобразно чл. 19, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит - годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. А съгласно следващата ал. 5 на
чл. 19, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, се
считат за нищожни. Ако в размера на ГПР по договора беше включен размера
на неустойката, то би се надхвърлил законния максимум и клаузата става
нищожна. Договорът за потребителски кредит обаче не може да се прилага без
тази клауза. Годишният процент на разходите е задължителен елемент на
договора за потребителски кредит. Договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин – чл. 11, ал.1, т. 10 от Закона за
потребителския кредит. В случая не е вярно посоченото в текста на
индивидуалния договор, че заемателят ще върне само 1344,73 лв., нито че
годишния процент на разходите е 48,44%.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Последицата е посочена в чл. 23:
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. ЕС приема тази санкция за пропорционална и
5
възпираща и националният съд следва да я прилага.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността
на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23/08.01.2025г. по гражданско дело №
2254 по описа за 2024г. на Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която се
признава за установено, че А. Н. А. ЕГН**********, с постоянен адрес гр.
Русе, ул. „М.“ №***, вх.*, ет.*, ап.* дължи на „АПС Бета България“ ЕООД
ЕИК203374133, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Б.“ №***,
ап.*, представлявано от управителите Х.М. и П.В., сумата от 1000лв. главница
по договор за паричен заем Кредирект №271007 от 08.02.2019г., ведно със
законната лихва върху нея считано от 19.10.2023г. до изплащането й, за която
сума е издадена Заповед №2675/23.10.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№5459/2023г. по описа на Районен съд -
Русе.
Решение № 23/08.01.2025г. по гражданско дело № 2254 по описа за
20204г. на Русенски районен съд в останалата част не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението на окръжния съд не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7