РЕШЕНИЕ
№ 1515
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110154144 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ИВ. Н. СТ. твърди, че на 03.05.2012 г. срещу него бил издаден изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
12279/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 68 състав, за сумите: 3403,55 лева -
главница по договор за потребителски кредит PLUS ********/ 30.06.2008 г., ведно със
законната лихва от 16.03.2010 г. до окончалтеното й изплащане, 320,60 лева - мораторна
лихва за периода от 10.02.2009 г. до 16.03.2010 г. и 74,48 лева - разноски по делото, а на
05.12.2011 г. - изпълнителен лист въз основа на решение по гр.д. № 39216/ 2011 г., по описа
на Софийски районен съд, 68 състав, за сумата 186,16 лева - държавна такса за образуване
на исковото производство. Въз основа на двата изпълнителни листа по молба на взискателя
[фирма] било образувано изпълнително дело № 11830/ 26.11.2013 г., по описа на ЧСИ Н.М..
На 10.01.2017 г. бил сключен договор за цесия между [фирма] и ответника [фирма], въз
основа на който вземанията към ИВ. Н. СТ. по двата изпълнителни листа били прехвърлени
в полза на [фирма], за което ищецът бил уведомен на 07.03.2017 г. На 22.10.2019 г.
ответникът бил конституиран като взискател по образуваното пред ЧСИ Н.М. изпълнително
дело. Въз основа на предявени от ИВ. Н. СТ. отрицателни установителни искове било
постановено и влязло в сила решение от 01.02.2021 г. по гр.д. № 1518/ 2020 г., по описа на
Софийски районен съд, 42 състав, с което било признато за установено, че не дължи на
[фирма] сумите по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12279/ 2010 г., по описа на Софийски
районен съд, 68 състав, и по решение по гр. д. № 39216/ 2010 г., по описа на Софийски
районен съд, 68 състав, поради погасяването им по давност на 09.10.2019 г. В исковата
молба се сочи, че в периода от 05.11.2019 г. до 05.02.2021 г. в резултат на наложен запор от
ЧСИ Н.М. по изп. дело № 11830/ 2013 г. върху трудовото възнаграждение на ищеца били
събрани принудително суми в общ размер 3200 лева. Част от тях в размер 2911,50 лева била
преведена на ответника, а останалата част от 288,50 лева била събрана като разноски по т. 26
от ТТРЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител. Според ищеца сумата 2911,50 лева е получена
1
от ответното дружество без основание, след като вземанията са погасени по давност, поради
което подлежи на връщане. Същият твърди, че сумата 288,50 лева – разноски по т. 26 от
ТТРЗЧСИ е дължима от ответника като взискател по изпълнителното дело, доколкото
същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Поради това изразява становище,
че последният се е обогатил неоснователно за негова сметка със същата. С оглед на тези
съображения ИВ. Н. СТ. моли да бъде постановено решение, с което [фирма] да бъде
осъдено да му заплати сумите 2911,50 лева и 288,50 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане.
Ответникът [фирма] оспорва предявените искове. Признава, че между него и [фирма]
е сключен договор за цесия, по силата на който е придобил вземанията, за които са издадени
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12279/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 68
състав, и изпълнителен лист по гр.д. № 39216/ 2011 г., по описа на Софийски районен съд,
68 състав, за което ИВ. Н. СТ. бил уведомен. Признава, че въз основа на принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 11830/ 2013 г., по описа на ЧСИ Н.М., получил сумата
2911,50 лева, но изразява становище, че същата е била дължима и не подлежи на връщане,
доколкото е получена преди постановяването на решението, с което са уважени предявените
от ищеца искове по чл. 439, ал. 1 ГПК. Сочи, че не е получил сумата 288,50 лева, а същата е
разпределена в полза на съдебния изпълнител като разноски по ТТРЗЧСИ.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
По предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че процесната
сума 2911,50 лева е събрана принудително от него по изпълнително дело № 11830/ 2013 г.,
по описа на ЧСИ Н.М., образувано за принудителното събиране на вземанията по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 12279/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд,
68 състав, и по изпълнителен лист по гр.д. № 39216/ 2011 г., по описа на Софийски районен
съд, 68 състав; че е получена ответника; както и че с влязло в сила решение по предявени
искове по чл. 439, ал. 1 ГПК е признато за установено, че не дължи сумите по двата
изпълнителни листа в полза на ответника поради изтекла погасителна давност.
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорни
между страните обстоятелствата, че в полза на [фирма] срещу ИВ. Н. СТ. са издадени
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12279/ 2010 г., по описа на Софийски районен съд, 68
състав, и изпълнителен лист по гр.д. № 39216/ 2011 г., по описа на Софийски районен съд,
68 състав; че за принудителното събиране на сумите по двата изпълнителни листа било
образувано изпълнително дело № 11830/ 26.11.2013 г., по описа на ЧСИ Н.М.; че като
взискател по изпълнителното дело на мястото на [фирма] е конституиран ответникът
[фирма] въз основа на договор за цесия, чрез който е придобил вземанията по двата
изпълнителни листа; че в периода от 05.11.2019 г. до 05.02.2021 г. от ищеца е събрана
принудително по изпълнителното дело сума в общ размер 3200 лева; че 2911,50 лева от
посочената сума са преведени на ответника и получени от него; както и че с влязло в сила
решение от 01.02.2021 г. по гр.д. № 1518/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 42
състав, е признато за установено, че ИВ. Н. СТ. не дължи на [фирма] сумите по двата
изпълнителни листа поради погасяването им по давност, поради което съдът ги приема за
установени.
Като писмено доказателство е прието копие от решение от 01.02.2021 г. по гр.д. №
1518/ 2020 г., по описа на Софийски районен съд, 42 състав, от което се установява, че съдът
е приел, че вземанията, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително
дело № 11830/ 2013 г., по описа на ЧСИ Н.М., са погасени по давност към м.10.2019 г.
Следователно сумите в общ размер 2911,50 лева, събрани принудително от ИВ. Н. СТ. в
периода от 05.11.2019 г. до 05.02.2021 г., са получени от ответника [фирма] без основание,
доколкото това е станало, след като вземанията са били погасени по давност. Поради това и
съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД същите подлежат на връщане на ищеца.
2
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
Като законна последица от уважаването на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и доколкото това
изрично е поискано от ищеца, върху сумата 2911,50 лева следва да бъде присъдена законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.09.2021 г. до окончателното й
изплащане.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 288,50 лева, следва
да бъде установено обедняване на ищеца с тази сума, обогатяване на ответника със сума в
същия размер, наличие на връзка между тях, както и липса на основание за имущественото
разместване.
С доклада на делото е отделен като безспорен между страните фактът, че от
събраните от ищеца суми в резултат на принудителното изпълнение по изпълнително дело
№ 11830/ 2013 г., по описа на ЧСИ Н.М., 288,50 лева са разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
полза на съдебния изпълнител.
Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
взискателя, когато изпълнителното дело е прекратено на основание, предвидено в чл. 433
ГПК, освен ако производството е прекратено поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство. От представено по делото копие от съобщение с изх. №
022810/ 18.03.2021 г. на ЧСИ Н.М. изпълнително дело № 11830/ 2013 г. е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съгласно постановление от 18.03.2021 г. (тоест
производството е прекратено поради представено влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 ГПК, а не поради плащане от длъжника след образуването му). Поради това
разноските по това изпълнително дело, събрани след погасяването по давност на вземанията
по двата изпълнителни листа, е следвало да бъдат поети от взискателя [фирма], но същите са
заплатени от ищеца. Следователно ответната страна се е обогатила с неплащането на тази
сума, а същевременно ищецът е обеднял, защото е погасил задължение на ответното
дружество към съдебния изпълнител, като между обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника е налице причинна връзка и липсва основание за имущественото разместване.
Поради това се налага извод, че искът по чл. 59 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен,
като [фирма] бъде осъдено да заплати на ИВ. Н. СТ. сумата 288,50 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. С молба от 09.02.2022 г. [фирма] е направило
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар,
платени от ищеца, което следва да бъде разгледано преди определяне окончателния размер
на разноските, които подлежат на присъждане. Според нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на адвокатския хонорар за настоящото дело е 454 лева. Видно от
представените договор за правна защита и съдействие, нареждане за кредитен превод и
разписка за получена сума от 10.02.2022 г. ИВ. Н. СТ. е заплатил в полза на адвокатско
дружество „В. и Л.” адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева с включен ДДС, който
не е прекомерен и не следва да бъде намаляван. Следователно ответното дружество дължи
на ищеца сумата 588 лева – съдебни разноски.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на ИВ. Н. СТ., ЕГН **********, с адрес: [адрес], на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
сумата 2911,50 лева – получена без основание в периода от 05.11.2019 г. до 05.02.2021 г.
3
въз основана на принудително изпълнение по изпълнително дело № 11830/ 2013, по описа
на ЧСИ Н.М., ведно със законната лихва от 17.09.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата 288,50 лева – събрани разноски по т. 26
от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 11830/ 2013, по описа на ЧСИ Н.М., събрани в
периода от 05.11.2019 г. до 05.02.2021 г., с която [фирма] се е обогатило във вреда на ИВ. Н.
СТ., ведно със законната лихва от 17.09.2021 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 588 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4