Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Сливница, 30.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично
съдебно заседание на десети февруари, през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при участието на
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 302
по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
А.С.Д., с ЕГН **********,***, обжалва НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-001245 от 15.06.2018 г. на Началник група към ОДМВР
София, сектор ПП с което за нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП
и на основание чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.), му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., за това че на
18.03.2018 г., около 09.07 часа, на първокласен път І – 8, в района на 26-ти
километър, като водач на МПС – л.а. „ХОНДА ЦРВ”, с рег. № СО 5611 ВТ, с посока
на движение от гр. София към гр. Сливница, управлява автомобила като не
притежава валиден винетен стикер от категория К-3 и
платена квитанция за заплатена винетна такса по чл.
10 ал. 1 т. 1 от ЗП.
В жалбата са изложени твърдения
за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да
бъде отменено. Жалбоподателят твърди, че към датата на извършване на проверката
е притежавал валиден винетен стикер за срок на
действие една седмица, който закупил на 12.03.2018 г., на който не пазел
касовата бележка от закупуването. Твърди, че не по негова вина датата на
перфорацията на винетния стикер не личала ясно.
Алтернативно изтъква, че участъкът от пътя, на който е спрян за проверка попада
в границите на населено място – гр. Сливница, и за движението по него не се
изисква заплащането на винетна такса. В жалбата се
претендира отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно уведомен се явява лично, като поддържа така подадената
жалба и ангажира доказателства.
Административнонаказващият орган – ОД на МВР София изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени доводите
на страните и събраните по делото доказателства (АУАН бланков № 478535/18.03.2018 г., наказателно постановление №
18-1204-001245 / 15.06.2018 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция”
при ОДМВР - София, заповед № 615 от 18.03.2018 г., заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи, заповед № 517з-2641 от 13.10.2017 г.,
заповед № 517з-1741 от 10.06.2016 г., заповед № 517з-1718 от 08.06.2016 г. и
заповед № К - 107 от 07.01.2014 г. на Директора на ОДМВР – София, актове за
встъпване в длъжност, справка за нарушения на водач на МПС, винетен
стикер, категория „К 3“ със заличен бар код, справка за собственост на лек
автомобил, справка от община Сливница, справка от АПИ, ежедневна ведомост,
извадка от сайта на АПИ и показанията на свидетелите П.И.П. и Р.С.А.), намира
следното:
На 18.03.2018 г. свидетелите П.И.П.
и Р.С.А. - автоконтрольори в С ”ПП” при ОДМВР – София,
изпълнявали служебните си задължения по контрол на безопасността на движението на
ПП – І - 8. Около 09.07 часа в района на 26-ти километър на ПП І-8 полицейските
служители спрели за проверка л.а. „ХОНДА
ЦРВ”, с рег. № СО 5611 ВТ, управляван от жалбоподателя А.Д.. Автомобилът се
движел в посока от град София към град Сливница. Полицейските служители
констатирали, че автомобилът се управлява от жалбоподателя без поставен валиден
винетен стикер и същият не е представил квитанция за
платена такса за движение по републиканската пътна мрежа.
За констатираното нарушение бил
съставен акт за установяване на административно нарушение бланков № 478535/18.03.2018 г. Актът бил
съставен на място в присъствието на нарушителя и екземпляр от него му бил
връчен. Същия получил екземпляр от акта срещу подпис, като не изложил
възражения по направените констатации. Не са постъпвали възражения от страна на
жалбоподателя и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта било издадено
атакуваното НП № 18-1204-001245 от 15.06.2018 г. на Началника на група, сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР - София.
В хода на съдебното производство,
жалбоподателят е представил винетен стикер със
заличен номер и бар-код и с перфорация за месец март 2018 г., като същата е
поставена между датите 11-12. Жалбоподателят не е представил квитанция за
заплатена винетна такса за периода на валидност на
представената винетка, както и/или втората част от същата по смисъла на чл. 13
ал. 2 от Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на
пътната инфраструктура по Закона за пътищата.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител,
т.е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
За да
бъде ангажирана административно – наказателна отговорност спрямо едно лице е
необходимо да са налице няколко кумулативно предвидени от закона предпоставки:
На първо място следва да е извършено административно нарушение /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред. То следва да е извършено виновно
и да е обявено от закона за наказуемо с административно наказание по
административен ред. На второ място, отговорността в административно –
наказателното производство е лична, от което се налага извода, че по безспорен
и категоричен начин е необходимо да бъде установено авторството на деянието. На
трето място е необходимо да са спазени формалните изисквания на чл. 34 от ЗАНН,
относно предпоставките за образуване на административно наказателното
производство и сроковете за завършването му, както и издадените актове и НП да
отговарят на формалните изисквания и да съдържат предвидените в закона
реквизити.
Тези
обективно дадени предпоставки обуславят наличието, или не на съответното
административно нарушение.
В
конкретния случай съдът намира, че издадените акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление от формална страна
съдържат изискуемите реквизити и отговарят на изискванията на чл. 42 и 57 от ЗАНН.
По делото е приложена Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която се определят
длъжностните лица упълномощени да съставят АУАН, както и лицата оправомощени да издават наказателни постановления, между
които е посочено, че в това число влиза и началник сектор ПП при ОДМВР, който е
издал обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП, като не е съобразил своето поведение с въведените в тези норми правила за управление на МПС. Посочените разпоредби вменяват задължението към субектите по § 6, т. 25 от ДР към ЗДП да управляват пътни превозни средства по републиканските пътища само след като за тях е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП за преминаване на пътни превозни средства, посочени в този закон, по републиканските пътища, се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. В чл. 10а, ал. 6 ЗП леките автомобили са изрично посочени като пътно превозно средство, за което се събира винетна такса. Според разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 ЗП. В конкретния случай жалбоподателят като водач на пътно превозно средство не е изпълнил посоченото задължение. Посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на жалбоподателят се установи и в хода на съдебното производство. В случая АУАН е съставен за това за управление на превозно средство без поставен валиден винетен стикер и без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа. Посоченото нарушение е от категорията на формалните – с факта, че жалбоподателят като водач пътно превозно средство е привел описания лек автомобил в движение без да е поставен върху автомобила валиден винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа, следва да се приеме, че е нарушил правилото на чл. 139, ал. 5 ЗДП и е осъществил състава на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.).
Субект на нарушението по чл. 179,
ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.) е не собственикът на
превозното средство, а неговият водач, които в случая са едно и също лице. В ЗДвП
се съдържа легална дефиниция на понятието “водач” – съгласно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР към ЗДП водач е лице,
което управлява пътно превозно средство, какъвто безспорно в настоящия случай е
жалбоподателят Д. –
обстоятелство, за което спор по делото липсва.
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. АУАН е съставен на мястото на нарушението и в него изрично е посочена посоката на движение от гр. София към гр. Сливница. Посочената посока на движение означава, че лекият автомобил е бил извън населено място в участък от републиканска пътна мрежа. В обстоятелствената част на НП също недвусмислено е посочено мястото на извършване на проверката и на извършване, респективно установяване на нарушението, откъдето става ясно, че се касае ПП – І – 8, в района на 26 – ти км. За съда е вън от съмнение, че наказаното лице не е имало колебания или яснота дали се намира в населено място или на първокласен път І – 8. По категоричен начин е установено, че жалбоподателят е управлявал по републиканските пътища превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса. Несъмнено мястото, на което е бил спрян за проверка от контролните органи – ПП - I-8, 26 – ти км., с посока на движение към гр. Сливница, е извън населено място и представлява част от републиканската пътна мрежа.
Предявените факти, за които на жалбоподателя е наложено наказание, съставляват
административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал
наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на
доказателствата. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя, че към датата на извършване на
проверката е притежавал валиден винетен стикер за
срок на действие една седмица, който закупил на 12.03.2018 г., който бил
перфориран некоректно и за който не пазел касовата бележка от закупуването. На първо място липсват доказателства, че
именно представеният в съдебното заседание при предходното разглеждане на
делото във въззивната инстанция винетен
стикер е бил поставен на стъклото на автомобила управляван от жалбоподателя в
деня на проверката. Представянето му не опровергава твърденията на свидетеля П.,
който заявява, че на стъклото на автомобила не е имало залепен винетен стикер. Освен това, жалбоподателят не е представил
квитанция за заплатена винетна такса за периода на
валидност на представения в съдебно заседание винетен
стикер, както и/или втората част от същата по смисъла на чл. 13 ал. 2 от
Наредбата за условията и реда за събиране на таксите за ползване на пътната
инфраструктура по Закона за пътищата, с цел да удостовери по несъмнен начин
твърдението си, че е управлявал автомобила със заплатена такса. За водачът на превозното средство законът
вменява задължение да съхранява втората част от винетния
стикер, а към онзи момент и касовия бон за закупуването му, до изтичане на срока
на валидността на последния. Това се налага за да може да удостовери, че
съответния винетен стикер е закупен за точно
определен автомобил, индивидуализиран с регистрационния му номер. Липсата на
втората част от стикера и касовия бон за закупуването му, означава, че
представеният винетен стикер сам по себе си, не е
доказателство, че е бил поставен именно на управлявания от жалбоподателя
автомобил, което не изключва възможността да е бил предназначен за друго
превозно средство. В този смисъл, съдът не възприема за достоверни твърденията
на жалбоподателя и не приема така представения стикер за относим
към спора, доколкото същия не може да докаже, че е бил за закупен за този
автомобил и че е бил залепен на стъклото на автомобила към момента на
проверката. Нещо повече, самият жалбоподател е имал възможността да възрази
пред полицейските служители, а впоследствие и пред АНО, в случай че е
разполагал с депозираните едва пред съда доказателства, но не е сторил това,
очевидно поради тяхната липса към момента на установяване на нарушението.
Неоснователно е и алтернативно
поддържаното от жалбоподателя твърдение, че участъкът от пътя, на който е спрян
за проверка попада в границите на населено място – гр. Сливница, и за
движението по него не се изисква заплащането на винетна
такса.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една такса за определена категория пътни превозни средства. Заплащането на такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Видно от Приложение 1 към списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна инфраструктура – винетна такса към Решение № 945/1.12.2004 г. на МС, за републиканския път, по който е управлявал МПС жалбоподателя (І - 8), се събира таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Нейната дължимост следва от разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и е обусловена единствено от използването на пътя чрез движението по него на съответния вид пътно превозно средство. Пътищата включени в републиканската пътна мрежа са обнародвани в Държавен вестник, а в конкретния случай първокласен път І - 8 (включително и пътният участък, в който била извършена проверката) е част от републиканската пътна мрежа и е включен в обнародвания списък и съобразно чл.10, ал.2 ЗП за преминаването на ППС по него се събира винетна такса. В подкрепа на този извод е и представената справка от община Сливница с изх. № 11-01-54 от 06.11.2019 г., която съдът кредитира изцяло като издадена от компетентно длъжностно лице в рамките на неговите правомощия.
В АУАН и НП е направено ясно и
точно описание на нарушението, което правилно е квалифицирано като такова по
чл.139, ал.5 ЗДвП, а именно, че жалбоподателят не притежава валиден винетен стикер от категория К 3 за движение по
републиканската пътна мрежа за 2018 г., както и квитанция за заплатена винетна такса по чл.10, ал.1 от ЗП. В случая не се касае до
непредставяне на залепен винетен стикер, каквато е
хипотезата на чл.
100, ал. 2 от ЗДвП и който жалбоподателят би могъл да представи както към
момента на извършване на проверката, така и впоследствие, ако притежаваше
такъв. Именно това нарушение е било констатирано и съответно
санкционирано от страна на АНО. То е било възприето от полицейските служители,
чрез установяване на обстоятелството, че водачът не е имал валиден винетен стикер от съответната за МПС категория и при
поискване не е представил квитанция за заплатена витента
такса. За пълнота следва да се отбележи, че законодателят не предпоставил като задължително изискване с оглед
възможността за реализиране на административнонаказателна
отговорност на лица извършили нарушение на разпоредбата на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП, наличието на указателен пътен знак. За да бъде осъществено деянието по
цитирания законов текст е достатъчно да се установи движение на МПС по участъци
от РПМ, които се намират извън границите на населените места.
При определяне на наказанието
наказващият орган е приложил правилно разпоредбите на чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77
от 26.09.2017 г.), според която водач, който управлява пътно превозно средство,
предназначено за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача,
по републиканските пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, се наказва с глоба от
300 лева.
По изложените съображения
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-1204-001245 от 15.06.2018г. на Началник
група към ОДМВР София, сектор ПП с което на А.С.Д., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.
139 ал. 5 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП (ред. ДВ, бр.77 от
26.09.2017 г.), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: