Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 1232/2021г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Делото е образувано по жалба на „Дрийм“
ООД в несъстоятелност с управител П.Д.Д. чрез синдика адв.З.З.Х. срещу решение №95/20.05.2021г. на директора на териториална
дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ гр.Варна, с което
е оставена без уважение жалба вх.№19720/27.04.2021г., подадена от П.Д. и
преподписана с молба вх.№1970-6/17.05.2021г. от З.З.Х. – синдик на „Дрийм“ ООД
/в несъстоятелност/ с ЕИК ********* срещу разпореждане за отказ за погасяване
по давност с изх.№ С200003-137-002655/06.04.2021г., издадено от ст.публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
Жалбоподателят намира за необосновани и
неправилни изводите на решаващия орган, че доколкото претендираните за погасени
публични задължения са приети в производството по несъстоятелност и за тях давността е спряла да тече и
следователно не е изтекла, поради което не намира приложение правилото на
чл.171 ал.2 от ДОПК, както и новата редакция от 01.01.2021г., уреждаща
абсолютната давност на тези вземания. Смята, че нормата на чл.171 ал.2 от ДОПК в редакцията от 01.01.2021г. относно вземанията
предявени в производство по несъстоятелност има действие занапред и няма
обратно действие. Освен това, тя е
специална и не може да бъде дерогирана от чл.685а от Търговския закон ТЗ/. Иска
отмяна на решение №95/20.05.2021г. на директора на териториална дирекция на
Националната агенция за приходите и на разпореждане за отказ за погасяване по
давност с изх.№ С200003-137-002655/06.04.2021г., издадено от ст.публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна и преписката да бъде
върната на публичния изпълнител с указание да отпише възникналите и с настъпил
падеж публични вземания до 31.12.2010г. ведно с отписване на начислените върху
тях лихви.
В изпълнение на разпореждане
№7667/10.06.2021г., жалбоподателят е представил уточняваща молба вх.№ 9349/22.06.2021г.,
в което е посочил задълженията, спрямо които претендира изтекла абсолютна
погасителна давност.
Директорът на ТД на НАП гр.Варна чрез
юрисконсулт Д. Ф. е представил писмено становище вх.№10442/09.07.2021г., с
което иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Смята, че обжалвания
административен акт е правилен и законосъобразен и няма основания за отмяната
му. Иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В изпълнение на съдебни
указания, ответникът е представил към молба вх.№9222/18.06.2021г. доказателства
за извършени изпълнителни действия в периода от 2007г. до 2021г. за
задълженията, посочени в разпореждане за отказ за погасяване по давност с изх.№
С200003-137-002655/06.04.2021г., издадено от ст.публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
Решение №95/20.05.2021г. на директора на
териториална дирекция на Националната агенция за приходите е било съобщено на
„Дрийм“ ООД чрез синдика З.Х. на 31.05.2021г. видно от обратната разписка.
Срокът му за обжалване според чл.268 ал.1 от ДОПК е 7-дневен и жалбата е била
изпратена на 07.06.2021г. от лице с правен интерес и от оправомощен
представляващ съгласно решение №423/03.05.2011г. на
Варненския окръжен съд по търговско дело №1749/2020г. /за обявяване на „Дрийм“ ООД в
несъстоятелност/ и определение №№260148/05.02.2021г. по същото търг.д., с което
за синдик е назначен З.З.Х..
Жалбата е допустима, при преценката относно
нейната основателност, съдът взе предвид следното от фактическа и правна
страна:
С разпореждане за отказ за погасяване по
давност с изх.№ С200003-137-002655/06.04.2021г., издадено от ст.публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна е отказано
прекратяването на изпълнително дело №**********/2012г., като е прието, че не е
изтекла погасителна давност относно събирането на изброените публични вземания,
възникнали в периода от 2004г. до 2014г.
с аргумента, че съгласно чл.171 ал.2 т.2 от ДОПК с изтичане на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща тази, през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането и прекъсването на давността освен в случаите,
когато вземането е предявено в производство по несъстоятелност. Посочено е, че
дружеството-жалбоподател е обявено в несъстоятелност с решение
№423/03.05.2011г. на Варненския окръжен съд по търговско дело №1749/2020г.
С молба вх.№ 9349/22.06.2021г. жалбоподателят
претендира изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на публични
задължения по декларации за задължения към фонд ДОО, НЗОК, фонд ДЗПО,
имуществени санкции по влезли в сила наказателно постановления и влезли в сила ревизионни актове за периода от 04.11. 2004г.
до 30.11.2010г.
Предвид факта, че „Дрийм“ ООД претендира
изтичане на 10-годишна абсолютна погасителна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК,
при която спирането и прекъсването на давността нямат никакво значение, следва
че страните не спорят по фактите и не е необходимо да се изследва дали са били извършени изпълнителни действия,
които да са спирали или прекъсвали погасителната давност. Спорът е само правен
и се свежда до това дали нормата на чл.171 ал.2 т.2 от ДОПК е материална или
процесуална, т.е. приложима ли е в
настоящия казус нейната редакция от Държавен вестник бр. 105 от 2020г. в сила
от 01.01.2021г., според която за вземания предявени в производството по
несъстоятелност /предвид факта, че
„Дрийм“ ООД е в производство по несъстоятелност/ не се погасяват при изтичане
на 10-годишен давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение.
Ако е процесуална, тя се счита за незабавно приложима към
производства висящи към момента на нейното влизане в сила, т.е. има обратно
действие и важи за заварените /висящите/ случаи, освен ако в преходните и
заключителни разпоредби на ДОПК не е
посочено друго. И тъй като липсва изрична преходна разпоредба, която да
предвижда неприключилите случаи да бъдат довършени по стария ред, то тогава
действа новата редакция чл.171 ал.2 от ДОПК от Държавен вестник бр. 105 от
2020г. в сила от 01.01.2021г.
Единство §29 т.1 от ПЗР на ЗИД към
Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от
13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда
срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК да не се прилага до отмяна на извънредното
положение. Извънредното положение е отменено от Министерски съвет с решение от
13.05.2020г. Следователно, дори и за публичните задължения с падеж след
13.03.2010г. към 06.04.2021г. е изтекъл 10-годишен срок.
Ако нормата на чл.171
ал.2 т.2 от ДОПК е материално-правна,
тогава тя няма обратно действие и трябва да се прилагат към възникнали преди
влизането им в сила факти, т.е. за всяко от задълженията в периода 04.11.2004г.
– 30.11.2010г. следва да се има предвид
редакцията от ДВ бр.105 от 2005г. в сила
от 01.01.2006г. и съответно ДВ бр.94 от 2015г. в сила от 01.01.2016г. и тази от ДВ, бр. 64
от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г., в които прилагането на абсолютната
10-годишна погасителна давност не се изключва спрямо публични задължения
предявени в производство по несъстоятелност.
Според
правната теория, материалната правна норма съдържа права и задължения на
участниците в правните отношения и правни последици, които гарантират
реализирането им. От своя страна, процесуалната правна норма определя реда и
формите за реализиране на материално-правните норми, т.е. процесуалните норми
съдържат правоприлагащи правомощия
на административния орган и
правораздавателни правомощия на съда. Вземайки предвид теоретичното
разграничение между материално-правна и процесуално-правна норма и от прочита на чл.171 ал.2 т.2 от ДОПК съдът
извежда заключението, че тази норма е материално правна: съдържа правото на
задължените субекти да се позоват на изтекла абсолютна погасителна давност по
отношение на публичните вземания, за които е изтекъл 10-годишен срок от падежа
им независимо от спирането и прекратяването на давността и съответно
спрямо тези публични задължения не могат
да се предприемат принудителни действия по тяхното събиране. В подкрепа на
съждението си, че нормата на чл.171 ал.2 т.2 от ДОПК е материално правна, съдът
намира за необходимо да подчертае, че погасителната
давност е материално-правен институт, поради което и при липса на изрична
правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в
сила към момента на възникване на всяко от задълженията.
Следователно,
разпореждането на публичният изпълнител, с което е отказано прекратяване на
изпълнително дело №**********/2012г. по отношение на публични задължения,
образувани в периода 04.11. 2004г. до 30.11.2010г. и описани в молба
вх.№9349/22.06.2021г. на жалбоподателя са погасени, поради изтичане на
абсолютна 10-годишна погасителна давност и за тях редакцията на чл.171 ал.2 т.2
от ДОПК от ДВ бр.105 от 2020г. в сила от 01.01.2021г. е неприложима, поради
своя материално-правен характер. Съответно за тях не следва да се начисляват
лихви, поради което вземанията за лихви също се считат за погасени по давност.
Преписката трябва да бъде
върната на публичния изпълнител при ТД на НАП гр.Варна за предприемане на
действия по чл.173 ал.2 от ДОПК – служебно отписване на публичните вземания с
падеж в периода 04.11. 2004г. до 30.11.2010г. ведно с лихвите върху тях,
описани в молба вх.№9349/22.06.2021г. на жалбоподателя и съответно за
прекратяване на изпълнително дело №**********/2012г. по отношение на тях.
Жалбата е основателна и
трябва да бъде уважена. Жалбоподателят не е поискал присъждане на съдебни
разноски.
На основание чл.268 ал.2
от ДОПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Воден от горното и на
основание чл.173 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане
за отказ за погасяване по давност с изх.№ С200003-137-002655/06.04.2021г.,
издадено от ст.публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна,
потвърдено решение №95/20.05.2021г. на директора на териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, с което е оставена без уважение жалба
вх.№19720/27.04.2021г., подадена от П.Д. и преподписана с молба
вх.№1970-6/17.05.2021г. от З.З.Х. – синдик на „Дрийм“ ООД.
ВРЪЩА преписката
на публичния изпълнител при ТД на НАП гр.Варна за ново произнасяне по молба/възражение с
вх.№С210003-000-0136388/23.03.2021г. от „Дрийм“ ООД с ЕИК ********* при
спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на това решение.
ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл.174 от АПК публичния изпълнител при ТД на НАП гр.Варна да издаден
акта в 7-дневен срок от получаване на решението.
На основание чл.268 ал.2
от ДОПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: