№ 3450
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110157838 по описа за 2021 година
Предявени са от ищеца „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане” АД срещу ответника ЗАД „Алианц България” АД обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал.1, изр.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 1135,09 лв. /увеличен размер по чл.214, ал.1 ГПК в осз от 13.06.2023г./,
представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“ №0020750201700051 за
произлезли за автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № СС ... АН вреди вследствие
настъпило застрахователно събитие – ПТП от 25.11.2017г., и сумата от 345,91 лв.
/увеличен размер по чл.214, ал.1 ГПК в осз от 13.06.2023г./, представляваща
обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от
06.10.2018г. до 06.10.2021г.
Ищецът „ЗАД ОЗК – Застраховане” АД твърди, че в срока на застрахователно
покритие по договор за имуществено застраховане „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № 0020750201700051 – на 25.11.2017г., около 18:30 часа, на
ул. „Ангел Кънчев“, гр. Дулово, е настъпило застрахователно събитие – ПТП,
вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“, рег. № СС ... АН. Излага, че процесното ПТП е настъпило
вследствие виновните действията на водача на застрахования при ответника по
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № В ... КВ, който при предприемане на маневра за
паркиране на заден ход допуснал съприкосновение с паркираното МПС, застраховано
в ищцовото дружество. Пояснява, че за процесното произшествие е съставен
двустранен констативен протокол за ПТП № 89777/25.11.2017г. Твърди, че на
27.11.2017г. собственикът на увредения автомобил го уведомил за настъпилото
застрахователно събитие, във връзка с което в ищцовото дружество е образувана
ликвидационна преписка по щета №0020-750-0036-2017, извършени са огледи и опис-
технически експертизи на застрахованото МПС. Сочи, че стойността на ремонта за
възстановяване на уврежданията по автомобила в размер на 3 885,24 лв., за която сума
е издадена фактура №**********/25.12.2017г., е заплатена от ищеца в полза на
1
извършилия ремонта доверен сервиз „Червена зона 13“ ЕООД на 27.03.2018г. Счита,
че с плащане на застрахователното обезщетение в размер на 3885,24 лв. за него е
възникнало регресно вземане за същата сума, както и за сторените ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Твърди, че с писмо вх. №310-03-1449/05.04.2018г.,
входирано при ответника с вх. №310-03-1449/05.04.2018г., е поканил ответното
застрахователно дружество да заплати регресната му претенция в общ размер на
3900,24 лв. Сочи, че ответникът извършил прихващане с изискуемите и ликвидни
вземания по насрещно дължими регресни претенции по щети, вследствие на което
вземането на ищеца било частично погасено до размера на сумата от 1136,75 лв.
Предвид изложеното, моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 1135,09
лв. /увеличен размер по чл.214, ал.1 ГПК в осз от 13.06.2023г./, представляваща част от
остатъка от регресното вземане, както и обезщетение за забава в размер на 345,91 лв.
/увеличен размер по чл.214, ал.1 ГПК в осз от 13.06.2023г. / за периода 06.10.2018г. –
06.10.2021г. Претендира сторените разноски.
Ответникът ЗАД „Алианц България” АД е депозирал отговор в
законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който изрично заявява, че не оспорва
наличието на валидни застрахователни правоотношения по договор за застраховка
„Каско“ за автомобил рег. № СС ...АН, застрахован при ищеца, и по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил рег. №В...КВ,
застрахован при ответника, както и заплащането от ищеца на застрахователно
обезщетение от 3885,24 лв. и удовлетворяване от ответника на регресната претенция за
сумата от 2763,49 лв. Оспорва механизма на процесното ПТП, както и наличието на
причинно-следствена връзка между него и твърдените от ищеца вреди. Намира размера
на ищцовата претенция за завишен, доколкото при изчисляването му не са съобразени
средните пазарни стойности за труд, материали и резервни части към момента на
настъпване на ПТП, както и обстоятелството, че автомобилът е извън 3-годишния
гаранционен срок на обслужване. Счита, че с плащане на сумата от 2763,49 лв.
регресната претенция на ищеца е напълно удовлетворена. Оспорва акцесорната
претенция за обезщетение за забава. Претендира сторените в производството
разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, направените от
страните твърдения и възражения и приложимите нормативни разпоредби
достигна до следните фактически и правни изводи:
Разпоредбата на чл. 411 КЗ регламентира правото на застрахователя, изплатил
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на
застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска
отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
за неговото определяне.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ е
предпоставена от установяване кумулативното наличие на всички елементи от
правопораждащия фактически състав, а именно: 1 наличие на валиден договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения в резултат на ПТП автомобил, 2 заплащане на застрахователното
обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на сключения
между тях договор, 3 виновно противоправно деяние на водач на МПС, от което в
причинна връзка са настъпили конкретни щети по застрахованото при ищеца МПС, 4
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между делинквента и ответника.
Не е спорно между страните, а и видно от приетата автомобилна застраховка
2
"Каско" обективирана в застрахователна полица № 0020750201700051 от 22.11.2017г.
се установява, че между ищеца и увреденото лице е сключен договор за имуществена
застраховка с период на валидност от 22.11.2017г. до 22.11.2018г., при покрити
рискове „пълно каско”. Ето защо, съдът приема, че между ищеца и увреденото лице е
възникнало валидно застрахователно правоотношение. С доклада по делото е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че ответникът
е имал качеството застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", валидна
към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността на водача на МПС марка
„Форд“, модел „Транзит“, рег. № В ... КВ, както и че ищецът е заплатил сумата от 3
885,24 лв. на увреденото лице по процесната щета.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на произшествието и
какви вреди са причинени от него, както и каква е действителната стойност на
причинените вреди по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № СС ...
АН.
За изясняване механизма на ПТП по делото са събрани писмени доказателства –
двустранен констативен протокол за ПТП от 25.11.2022г., изслушани са свидетелски
показания, както и назначена по делото основна и допълнителна съдебно-
автотехническа експертиза.
От представените двустранен констативен протокол за ПТП № 89777 от
25.11.2017г., уведомление за щета на МПС от 27.11.2017г., опис по щета № 0020-750-
0036-2017 от 27.11.2017г., от показанията на св. Д. Й., както и от приетите заключения
на основната и допълнителната автотехническа експертиза се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на
25.11.2017г., около 18:30 ч., водачът на т. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. № В
... КВ при предприета маневра за движение на заден ход на ул. „Ангел Кънчев”, гр.
Дулово, реализира ПТП с паркирания вдясно зад него л. а. марка „Ауди“, модел „А4“,
рег. № СС ... АН.
При анализ на приетия по делото доказателствен материал, съдът намира, че
виновен за настъпилото ПТП е водачът на л. а. марка „Форд“, модел „Транзит“, рег. №
В ... КВ – Д. Й., който е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП, като е
предприел маневра на заден ход за паркиране без да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, както и по време на движението си назад не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад него, при което би предотвратил своевременно настъпването на
процесното ПТП и е причинил щети на застрахования при ищеца л. а. марка „Ауди“,
модел „А4“, рег. № СС ... АН.
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди по л. а.
„Ауди А4“, с рег. № СС ... АН по делото съдът даде вяра на заключението по
изготвената допълнителна автотехническа експертиза, тъй като същото достатъчно
пълно и ясно разяснява необходимите дейности за възстановяването на посочения
автомобил, както и средните пазарни стойности на същите. Изводите на вещото лице са
базирани на събрания доказателствен материал – документите по съставената във
връзка с процесното ПТП преписка, показанията на разпитания по делегация свидетел
– водач на увреждащото МПС и след запознаване с предоставен от страните цветен
снимков материал. При разпита си по реда на чл.200 ГПК вещото лице изяснява, че е
налице спукване на фара на автомобила, което е в зоната на инициалния контакт и
може да бъде получено от избутването му от другите детайли, съответно е необходима
неговата подмяна. От приетото без възражения от страните заключение на в.л. Й. се
установява също, че част от уврежданията не се намират в пряка – причинно
3
следствена връзка с процесното ПТП, а именно нарушено лаково покритие на предна
лява врата, което експертът обосновава с липсата на изменение в ширината на фугата
между преден ляв калник и предна лява врата, което би могло да доведе до посоченото
увреждане, както и констатираното нараняване по борда и дъговидните надрасквания
по предна лява джанта. Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя
по "Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по
средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика, постановена по реда на
касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС,
ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна пазарна/
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При това
делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение
за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да
бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с
овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на
увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът/ застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на
щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. "б" от Постановление №
7/1978 г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/. С
оглед изложеното при определяне на действителния размер на щетите, съдът
кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на допълнителната
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л. а. марка
„Ауди“, модел „А4“, рег. № СС ... АН, като бъдат изключени уврежданията по предна
лява врата, предна лява джанта, е за сумата от 3167,56 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на действителните вреди – сумата от 3167,56 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума,
като общият размер на дълга възлиза на 3182,56 лв. Ищецът с исковата молба изрично
признава неизгодния факт, че е получил от ответника сума в размер на 2763,49 лева
преди иницииране на настоящото производство, поради което дължимият към момента
остатък от задължението на ответника възлиза в размер на 419,07 лева. До последната
сума искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата над нея до пълния
4
предявен размер от 1135,09 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 412 КЗ застрахователят по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" е длъжен в 30-дневен срок от отправена му регресна
претенция от застрахователя по имуществена застраховка с приложени всички
относими към регреса документи да определи размера и изплати дължимото по регреса
обезщетение. Видно от представеното по делото известие за доставяне, ответното
дружество е получило преписката с доказателствата на 05.04.2018г. Срокът по чл. 412
КЗ е изтекъл на 05.05.2018г., а ответникът е изпаднал в забава за плащане от
06.05.2018г. Ищецът претендира обезщетение за забава от по-късен момент,
следователно съобразно диспозитивното начало за процесния период на забавата от
06.10.2018г. до 06.10.2021г., вкл. дължимата мораторна лихва съдът определя по реда
на чл. 162 ГПК в размер на 127,71 лв., поради което искът е основателен до посочения
размер, до който следва да се уважи, а за разликата над него до пълния предявен размер
от 345,91 лева да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от иска следва да му бъде
присъдена сумата 318,20 лева – разноски за държавна такса, депозит за експертизи, и
адвокатско възнаграждение.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената
част от иска следва да му бъде присъдена сумата 1039,50 лева – разноски за депозит за
експертизи, депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение. Релевираното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съдът счете за неоснователно, тъй
като претендираният размер не надхвърля минималния такъв, определен по реда на чл.
7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 01/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /към момента на уговарянето/, при съобразяване на
начисления върху него ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „Сребърна“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, на основание чл. 411 КЗ
сумата 419,07 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“
№0020750201700051 за произлезли за автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № СС
... АН вреди вследствие настъпило застрахователно събитие – ПТП от 25.11.2017г., в
резултат от виновно противоправно поведение на водача на МПС „Форд“, модел
„Транзит“, рег. № В ... КВ, чиято гражданска отговорност към същата дата е била
застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.10.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 127,71 лева, представляваща
5
мораторна лихва върху главницата за периода от 06.10.2018г. до 06.10.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница над сумата 419,07 лева до пълния предявен размер от
1135,09 лева, както и иска за мораторна лихва над сумата 127,71 лева до пълния
предявен размер от 345,91 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Алианц България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Сребърна“ № 16 ДА
ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ №
7, сумата 318,20 лева, представляваща сторени разноски в производството по
настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на „Алианц България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Сребърна“ №
16 , сумата 1039,50 лева, сторени разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6