№ 274
гр. Велико Търново , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110102464 по описа за 2020 година
Предявен е иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от
ЗЗД .
Ищецът "Банка ДСК " ЕАД твърди, че на основание сключен Договор
за кредит за текущо потребление от 24.10.2017 г. и ОУ към него банката е
предоставила на ответника сумата от 20 000 лева със срок на погасяване 120
месеца. Изтъква, че поради неплатени в срок месечни вноски банката е
обявила неплатения остатък от главницата за предсрочно изискуем, за което е
изпратила уведомление до длъжника. Издадена била заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1598/2020 г. на ВТРС, срещу която
постъпило възражение.Моли съда да постанови решение, с което да установи
между страните дължимост на сумата от 16510,61 лева главница , ведно със
законна лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане;
сумата от 438,05 лева договорна лихва за периода 11.03.2020 г. - 13.07.2020 г.;
сумата от 5,75 лева лихва за забава за периода от 11.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
, сумата от 120 лева разходи при изискуемост на кредита. Претендира
раззноски. В съдебно заседание се представлява от юк М.. Поддържа исковите
претенции.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Д. Г. Г. не е депозирал
1
писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание процесуалният му
представител адв.*** от ВТАК оспорва иска, като неоснователен. Заявява
нищожност на на клаузи от ОУ поради тяхната неравноправност. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по
частно гражданско дело № 1598/2020 г. на ВТРС срещу ответника в полза на
ищеца за сумата в размер на 16 510, 61 лв. /шестнадесет хиляди петстотин и
десет лева и шестдесет и една стотинки/ – главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 24.10.2017 година, съгласно Извлечение от
счетоводни книги към 14.07.2020 година; сумата в размер на 438,05 лв.
/четиристотин тридесет и осем и пет стотинки/ – договорна лихва за периода
от 11.03.2020 година до 13.07.2020 година; сумата в размер на 5,75 лв. /десет
лева и четиридесет и шест стотинки/ – мораторна лихва за периода от
11.03.2020 година до 13.07.2020 година; сумата в размер на 120,00 лв. /сто и
двадесет лева/ – такси и разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.07.2020
година до окончателното изплащане на вземането, както и изпълнителен лист
за присъдените суми от 20.07.2020 г. В предоставения срок длъжникът е
депозирал възражение за недължимост, поради което заявителят е подал иск
по реда на чл. 422 от ГПК срещу него. От представените в исковото
производство доказателства се установява, че на 24.10.2017 г. между банката
и ответника е сключен договор за кредит за текущо потребление , по силата
на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит за текущо
потребление в размер на 20 000 лева. Договорено е кредитът да се погаси на
120 месечни вноски с падежна дата на 10-то число от месеца. Приложени са
Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и такси по
кредити за текущо потребление, както и погасителен план и ГПР. Изпратена е
покана-уведомление до длъжника чрез ЧСИ С.Косева рег.№ 809 в регистъра
на КЧСИ , получена от ответника на 6.07.2020 г., с която същият е уведомен
за настъпване на предсрочна изискуемост на цялата непогасена главница по
договора поради допуснатата забава на плащанията. На 14.07.2020 г. банката е
издала извлечение от счетоводните си книги - основание за поисканата и
2
издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, според което на
14.07.2020 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради
непогасени/частично погасени четири броя месечни вноски по лихва и/или
главница с падежи на 10.07.2020 г., 10.06.2020 г., 10.05.2020 г., 10.04. 2020 г.
на обща стойност 947,02 лева, от които главница 524,15 лева и догворна
лихва от 422,87 лева. Назначена е и съдебно-счетоводна експертиза. След
проверка на документите по делото и счетоводството на банката вещото лице
е дало заключение , според което кредитът от 20 000 лева по процесния
договор от 24.10.2017 г. е усвоен от кредитополучателя на 25.07.2017 г. по
посочената разплащателна сметка с титуляр -ответника. Общо извършените
плащания от длъжника са в размер на 8052,24 лева, от които платени са
3489,39 лева главница, 3662,43 лева договорна лихва, 4,69 лева лихва за
просрочие и 903,81 лева погасени други задължения / такси по
разплащателната сметка и револвиране на кредитна карта/. Към 11.07.2020 г.
според експертизата са налице просрочени задължения по кредита в общ
размер от 947,02 лева по поредни погасителни вноски частично или изцяло
неплатени: 10.04.2020 г. -132,38 лева; 10.05.2020 г.- 244,88 лева; 10.06.2020 г.-
244,88 лева; 10.07.2020 г.- 244,88 лева , като общите дни на забава са 94 дни.
Последното плащане по кредита извършено от страна на кредитополучателя е
на 30.03.2020 г., а последната транзакция по разплащателната сметка е на
14.04.2020 г. Към датата на подаване на заявлението -15.07.2020 г.
задълженията по кредита са в общ размер от 17074,41 лева, от които 16510,61
лева главница; 438,05 лева договорна лихва за периода 11.03.2020 г.-
13.07.2020 г.; 5,75 лева лихва за забава за период 11.03.2020 г.- 13.07.2020 г.
и 120 лева заемни такси. В съдебно заседание вещото лице поддържа
изготвеното заключение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК връчена на
длъжника - ответник и срещу която той е възразил. Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
3
установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата
на което ищецът има качеството кредитор, а ответната страна качеството
длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията на които
претендира вземането, както и неговия размер. Установи се по безспорен
начин, че между страните е възникнала облигационно-правна връзка,
основана на подписания договор за кредит за текущо потребление , по
който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя парична сума в размер на
20 000 лева. Срокът на договора е 120 месеца, като е предвидено месечните
погасителни вноски да се внасят на 10-то число на месеца . Според условията
на договора кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен
процент от 8,45% при ГПР от 9,82% . Неразделна част от договора са
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които
предвиждат в Раздел седми "Отговорности и санкции" хипотезите, при които
кредиторът има право да обяви предсрочна изискуемост.Според чл.18.1 от
Раздел седми на ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или
лихви над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. Както договорът, така и изготвеният
погасителен план към него, Общите условия и Таксите на банките са
подписани от двете страни, съответно са породили действието си спрямо тях.
Макар направени едва в съдебно заседание релевираните възражения за
нищожност на договорни клаузи направени от процесуалния представител на
ответника следва да се обсъдят, доколкото за нищожността съдът следи
служебно. Разглеждайки клаузите на договора и приложимите ОУ съдът не
счита, че същите са неравноправни , следователно нищожни. Договорът е в
изискуемата от закона форма, съдържа всички съществени елементи според
изискванията на ЗПК. Погасителният план съдържа информация за броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и техния
размер. Договореният ГЛП и ГРП не противоречат на закона или на добрите
нрави и са изцяло съобразени, както с императивната разпоредба на чл. 19,
ал.4 от ЗПК, според който годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
лева или валута, определена с постановление на МС на Р България, така и със
съдебната практика , според която няма нарушение на добрите нрави при
определяне на възнаградителна лихва, която не надвишава трикратния размер
4
на законната лихва. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест
ищецът установи пълно и главно качеството си на кредитор по процесния
договор. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда като компетентно и обосновано се установи по
безспорен начин, че сумата от 20 000 лева е реално предоставена на
кредитополучателя по посочената в договора разплащателна сметка на
25.10.2017 г. Ответникът в нарушение на задълженията си по договора за
заплащане на дължимите месечни вноски според погасителния план на 10-то
число от месеца е допуснал забава на четири от тях, считано от 10.04.2020 г.
Допуснатото просрочие е от 94 дни, а последното плащане по кредита е
направено на 30.03.2020 г. Следователно за кредитора е възникнало правото
да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем по отношение на неплатения
остатък от главницата по кредита според разпоредбата на чл.18.2 от ОУ,
действаща в отношенията между страните. За този факт банката е уведомила
по надлежния ред длъжника, като му е връчила чрез ЧСИ покана-
уведомление, получена лично от него на 6.07.2020 г. От приложеното
извлечение от сметка се установява, че банката е обявила настъпилата
предсрочна изискуемост на 14.07.2020 г., тоест след като длъжникът е бил
уведомен за нея. От изложеното става ясно, че за банката е възникнало
правото да претендира предсрочно заплащане на непогасените вноски по
кредита, както тези с настъпил падеж, така и заплащане на вноските по
главницата с ненастъпил падеж, които към момента на обявяване на
предсрочната изискуемост не са били изискуеми. Експертизата установява, че
към датата на обявяване на предсрочната изискуемост задълженията на
ответника са в размер на 16510,61 лева за главница; 438,05 лева за договорна
лихва дължима за периода от 11.03.2020 г. до 13.07.2020 г., както и 5,75 лева
представляваща начислено обезщетение за забава за периода от 11.03.2020 г.
до 13.07.2020 г. Тъй като ищецът проведе пълно и главно доказване на
претенцията си относно тези вземания, а ответникът не доказа изпълнение на
договорните си задължения за плащане в установените срокове, искането в
тази част следва да бъде уважено, като основателно. Относно претенцията за
сумата от 120 лева представляваща според приложените "Такси по кредити за
текущо потребление" разходи при изискуем кредит /т.5 в приложението/ ,
съдът я намира за недължима.Не се доказа от ищеца, че е извършил някакви
реални разходи след обявяване на предсрочната изискуемост, поради което в
5
тази си част иска като неоснователен подлежи на отхвърляне. С оглед
горните съображения следва да се приеме за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16510,61 лева за
главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението- 15.07.2020 г.
до окончателното изплащане ; 438,05 лева за договорна лихва дължима за
периода от 11.03.2020 г. до 13.07.2020 г., както и 5,75 лева представляваща
начислено обезщетение за забава за периода от 11.03.2020 г. до 13.07.2020 г.
За сумата от 120 лева такса разходи иска е неосновтелен и следва да се
отхвърли.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат разноски, направени за заплатена ДТ от 341,49 лева , депозит за вещо
лице от 180 лева и юрисконсултско възнаграждение , което се определя от
съда на основание чл. 78,ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лева в исковото производство.
Общо дължимите разноски изчислени съобразно уважената част от иска
възлизат на 567,48 лева. Съдът в исковото производство се произнася и по
дължимостта на разноските в заповедното производство / за ДТ от 341,49 лева
и юк възнаграждение от 50 лева/ , възлизащи на 388,75 лева съобразно
уважената част от иска. Ответникът претендира заплащане на разноски чрез
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Съобразно
отхвърлената част от претенциите и като се вземе предвид че разноските
следва да се изчислят върху сумата от 1042 лева , ищецът следва да заплати
на адв. **** *** адвокатско възнаграждение, определено по правилото на
чл. 38,ал.2 от ЗА, вр. с чл. 36,ал.2 от ЗА, вр. с чл. 7,ал.2, т. 4 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с
чл. 78,ал.3 от ГПК на 7,32 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал.1
вр. с чл.415,ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД по отношение на Д. Г. Г. с
ЕГН ********** от гр.***** , че дължи на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище,
6
ул. „Московска” №19, сумите от 16510,61 / шестнадесет хиляди петстотин и
десет лева и 61 ст./ главница, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението- 15.07.2020 г. до окончателното изплащане ; сумата от 438,05
/четиристотин тридесет и осем лева и 5 ст./ договорна лихва за периода от
11.03.2020 г. до 13.07.2020 г., сумата от 5,75 / пет лева и 75 ст./ обезщетение
за забава за периода от 11.03.2020 г. до 13.07.2020 г. представляващи
задължения по Договор за кредит за текущо потребление от 24.10.2017 г. , за
които е издадена заповед за изпълнение № 613/17.07.2020 г. по реда на чл. 417
от ГПК по ч.гр.д.№ 1598/2020 г. на ВТРС , като за сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева такса разходи ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.***** да заплати на
„БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Оборище, ул. „Московска” №19, сумата от 567,48 /петстотин
шестдесет и седем лева и 48 ст./ представляваща направени по делото
разноски , както и сумата от 388,75 /триста осемдесет и осем лева и 75 ст./
представляваща направени разноски по частно гражданско дело №1598/2020
г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Оборище, ул. „Московска” №19 да заплати на
адвокат **** *** от ВТАК сумата от 7,32 / седем лева и 32 ст./ за
адвокатско възнаграждение определено съобразно чл. 38,ал.2 от ЗА, вр. с чл.
36,ал.2 от ЗА, вр. с чл. 7,ал.2, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико
Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7