№ 8948
гр. *****, 27.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110167598 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх. № 93965/04.04.2023 г., подадена от процесуалния
представител на ответника Етажна собственост, находяща се в гр. *****, кв. “******”, ул.
“*****” № 10 – адвокат Г. Д. – САК, с искане за допълване на постановеното по делото
Определение № 10295 от 17.03.2023 г., в частта за разноските.
Молителят твърди, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на
разноски и при прекратяване на производството. Навежда твърдения, че заедно с отговора
на исковата молба по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който
изрично е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой при подписване на
договора. Поддържа, че още с отговора на исковата молба е направено нарочно искане за
възстановяване на тези разноски.
Ищцата е взела становище за неоснователност на молбата. Моли съда да отхвърли
искането за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските. В
условията на евентуалност навежда възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, като моли искането да бъде отхвърлено за размера над 750 лева
/минималният размер съгласно Наредба № 1 от 2004 г./, тъй като счита, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, а оказаната правна помощ се изразява единствено
в депозирането на отговор на исковата молба.
С определението съдът не се е произнесъл по разноските.
Препис от определението е връчен на ищцата на 27.03.2023 г.
Съдът намира, че молбата, подадената от ответника, чрез адв. Г. Д., е допустима –
подадена е от активно легитимирано лице в законоустановения срок, доколкото актът на
съда - Определение № 10295 от 17.03.2023 г., чието допълване в частта за разноските се
иска, не е връчен на ответника-молител към датата на депозиране на молбата по чл. 248
ГПК, поради което и срокът по чл. 248 ГПК не е започнал да тече за ответника. Изискването
за представяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК не съставлява предпоставка за
допустимост на молбата, доколкото страната иска допълване на постановеното определение,
а не изменение на същото в частта за разноските. В този смисъл е даденото с т. 8 на
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
разрешение.
Разгледана по същество молбата е частично основателна.
1
С Определение № 10295 от 17.03.2023 г. по гр. дело № 67598 по описа на СРС за 2022
г., 176 състав, молба с вх. № 275420/12.12.2022 г. на Т. Г. К., с ЕГН **********, с която на
основание чл. 40 от ЗУЕС се иска отмяна на решенията на общо събрание на ЕС гр. *****,
кв. “******”, ул. “*****” № 10, проведено на 16.10.2022 г., е оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима – подадена след срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Посочената
норма е приложима и при прекратяване на производството от съда с определение /така
Определение № 186 от 23.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3389/2013 г., I т. о., ТК и др./.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в
който случай се прилага ал. 9. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото
в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. На присъждане
подлежат направените до момента на прекратяването разноски, като следва да се отбележи,
че настоящото производство е прекратено преди насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, поради което единственото действие по защита от страна на
процесуалния представител на ответника се изразява в подаване на отговор на исковата
молба.
От ВКС е прието, че правото на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК възниква като
закономерна последица от участието на ответника в съдебен процес, иницииран с
недопустим иск. След като той е сторил разноски в производството и едва след това делото
е прекратено, за него възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски. Достатъчно
условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след
получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да
е уведомен за прекратяване на производството – Определение № 2521 от 18.09.2023г. по
ч.гр.д. № 2526/2023г. по описа на II гр.о. на ВКС.
С подадения писмен отговор на исковата молба ответникът своевременно е направил
искане за присъждане на сторените в производството съдебни разноски, включително и за
адвокатска защита. В случая реалното извършване на разхода за адвокатско възнаграждение
следва от отразеното в представения по делото договор за правна защита и съдействие (л.
43) - плащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част договорът има характера
на разписка, удостоверяваща получаването му – арг. т. 1 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Същевременно съдът намира за основателно релевираното от ищцата възражение по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение, тъй като в случая е уговореното и заплатено възнаграждение в размер на
1 000 лв., което съдът намира, че не съответства на положения от адвоката труд по делото.
Следва да се отбележи, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения,
постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразявайки и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, съдът намира, че в
случая справедливият размер на адвокатско възнаграждение възлиза на 400,00 лева.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая адвокатско възнаграждение в размер
на 400,00 лева кореспондира на конкретното съдържание на предявения иск и
формулираните от ищцата искания, спрямо които е реализирана защитата на ответната
страна. Съдът намира, че следва да бъде отчетен и етапът на производството, на който
делото е прекратено, а именно преди насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, т.е. защитата се изразява единствено в депозиране от страна на процесуалния
2
представител на ответника на отговор на исковата молба.
Ето защо искането с правно основание чл. 248 от ГПК се явява частично основателно,
поради което определението следва да бъде допълнено в частта за разноските, като на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищцата бъде осъдена да заплати на ответника - Етажна
собственост, находяща се в гр. *****, кв. “******”, ул. “*****” № 10, сумата 400,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като за разликата над 400,00 лв. до
пълния претендиран размер от 1 000 лв. искането следва да бъде отхвърлено.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 10295 от 17.03.2023 г. по гр. дело № 67598 по описа на
СРС за 2022 г., 176 състав, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Т. Г. К., с ЕГН **********, да заплати на
Етажна собственост, находяща се в гр. *****, кв. “******”, ул. “*****” № 10, сумата 400,00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски за разликата над 400,00 лева до пълния претендиран размер от
1 000 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3