Р Е Ш Е Н И Е
№ 3062
гр. Варна, 28.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 13060 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Т.П.Н., с
ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане
ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми:
150.30
лв. /сто и петдесет лева и тридесет стотинки/, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер *********, ведно със законната лихва за забава считано от
датата на подаване на исковата молба 01.09.2017г. до окончателно изплащане на
задължението и
341.60
лв. /триста четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща
начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер *********.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
твърди, че „Космо България Мобайл" ЕАД
/понастоящем „Т.Б." ЕАД/ и ответника Т.П.Н., с абонатен номер при
Оператора №*** бил сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги от дата
***г. за мобилен номер *** по програма Globul МАХ 13.99. С Допълнително
споразумение от ***г. абонатът променил условията за ползване на мобилен номер ***/537
076 по програма Резерв 19.99 Коледа Плюс 2014. Във връзка новирането на
отношенията и при възползване от преференциална бонус-схема на Оператора,
абонатът взел да ползва и фиксиран номер *** по програма Telenor Home 5.90,
като посредством подписан между страните от същата дата ***г. сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + абонатът-ответник е обединил в обща пакетна
услуга ползваните мобилен номер *** и фиксиран номер ***, за която е получил
обща отстъпка /т. 1.2 от Сертификат Globul Combo + / в размер на 10% при
фактуриране на потреблението на ползваните номера. В т.3.1 от подписания
Сертификат било уговорено условията по него да са валидни до ***г.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, фактурирани за абонатен номер №***.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. ".
За потребените от ответницата услуги за периода от
01.06.2015 г. до 30.09.2015г. ищцовото дружество издало следните фактури:
- фактура
№***г. за отчетения период на потребление 01.06.2015-30.06.2015г. с начислена
за периода сума за плащане в размер на 53.43 лв./петдесет и три лева и
0.43ст./, платима в срок 15.07.2015г. Към фактурата било приложено извлечение
от потреблението на всеки от ползваните номера.
- фактура
№***г. за отчетения период на потребление 01.07.2015-31.07.2015г. с начислена
за периода сума за плащане в размер на 102.64 лв./сто и два лева и 0.64ст./ и
53.43 лв. - дължим незаплатен баланс по предходната фактура №***г., при което
общо дължимата сума по фактурата бил в размер на 156.07 лв. /сто петдесет и
шест лева и 0.07ст/, платима в срок 16.08.2014г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на всеки от ползваните номера.
След извършена корекция по дълга останал дължим
остатък в размер на 150.30лв. за потребените услуги, непогасен в указания срок.
Поради неизпълнението на ответницата да заплати потребените и фактурирани
услуги в указаните срокове, на основание чл. 75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, ищцовото дружество прекратило едностранно индивидуалния
договора на Т.П.Н. за ползваните абонаментни програми и издало на дата
01.10.2015г по абонатен номер №*** крайна фактура №*** за отчетния период
01.09.2015-30.09.2015г. с начислена обща сума за плащане в размер 491.90 лв.
Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от абоната-ответник
остатък в размер на 150.30лв. за задълженията по предходните фактурирани
периоди, както и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в размер на 341.60 лв.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на
мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична
клауза /т.11,стр.2/ от договор за мобилен номер *** и за фиксиран номер ***
/т.10,стр.2/, както съобразно изрично уговореното в т.3.3 от подписания между
страните Сертификат за пакетни услуги. Изричната договорна клауза предвижда, че
в случай на неспазване на срока по т.3.1 от Сертификата за пакетни услуги от
страна на Потребителя, в това число при прекратяване на договор или
допълнително споразумение за номер по т. 1.1 по вина или инициатива на
последния, Потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е
налице неизпълнение поотделно, дължими до края на срока по т.3.1. В случай, че
неизпълнението е налице по отношение на мобилен номер за пренос на данни,
неустойката е в размер на 200лв.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа
на мобилния оператор „Космо България Мобайл" ЕАД /понастоящем „Т.Б."
ЕАД/ Т.П.Н. се съгласила и приела Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й". Поддържа се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалните договори на Т.П.Н..„При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в
случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при
условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него".
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните,
а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на
договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно
действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет.
По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания
по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответницата, с който оспорва исковите претенции като допустими, но
неоснователни. Не оспорва сключването на договора между страните през 2014г., а
след това и на допълнително споразумение към същият. Твърди, че известно време
след 2014г. престанала да получава съобщения за дължими от нея суми към ищеца,
а след известно време престанал да получава и услугата, за която се била
договорила. Ответницата заявява, че не е получавала каквито и да било фактури
от ищеца и не е получавала известие за прекратяване на договора между тях.
Претенцията на ищеца била направена след изтичане на три годишния давностен
срок, а претендираните суми за неустойка бил и направени въз основа на договор,
който директно ощетявал ответницата.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не
изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, моли за
уважаване на предявения иск и постановяване на неприсъствено решение, в случай,
че ответницата не се яви в съдебното заседание. Ответницата, чрез проц.
представител моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
исковата молба са представени надлежно заверени за вярност копия от сключваните
между страните договори за предоставяне на мобилни услуги, допълнителните споразумения
към тях /л.8-29/.
Към
доказателствения материал по делото са приети и общите условия на ищцовото
дружество за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, които
не са оспорени от ответницата в срока по чл.131 ГПК /л.37-50/.
За
изясняване на фактическата страна на спора и конкретните размери на дължими от
ответницата суми, на какво основание се претендиран и за кой период по делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните по делото.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С доклада по
делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената тежест с оглед
изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на
ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването
на 29.10.2014г. на договор за мобилни услуги между страните; прекратяването на
договора за мобилни услуги, извършено едностранно от ищеца, включително
изпращането и достигането на поканата за доброволно плащане на ответницата;
наличието на валидна клауза за неустойка в договора, както и размерът на
претендираната неустойка.
Не е спорно между страни сключването на договор за
предоставяне на мобилни услуги на 29.10.2014г.
По отношение на претендираната сума в размер на 150.30
лева, то от заключението на вещото лице се установява, че ответницата има
задължения към ищцовото дружество в посочения размер за абонаментни такси и
ползвани мобилни услуги в периода от 01.06.2015г. до 21.08.2015г.
Възражението с отговора на исковата молба за изтекла в
полза на ищцата погасителна давност се явява неоснователно, тъй като исковата
молба е подадена на 01.09.2017г., а претендираните суми са за периоди след
01.09.2014г., като дори и сключването на договора за предоставяне на мобилни
услуги е на 29.10.2014г.
Ответницата не оспорва представените с исковата молба
писмени доказателства, които отразяват в съдържанието си доставяне на мобилни
услуги на претендираната стойност, като с оглед неоснователността на
възражението за изтекла погасителна давност, то исковата претенция за заплащане
на сумата от 150.30 лева дължими абонаменти такси и цена на доставени мобилни
услуги се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана
отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба,
е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това
задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по
договора.
Прекратяването на действието на договора с едностранно
волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане
на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване
на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на
потребителя. С оглед характера на насрещните престации /за продължително
изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред.
Липсват доказателства по делото договорът между
страните да е прекратен по предвиденият в закона ред, едностранно от мобилния
оператор, поради виновно неизпълнение от страна
на ответницата. В производството не са изложени твърдения и не са
ангажирани доказателства за реално достигнало до ответницата изявление на
ищеца, с което да покани ответницата да изпълни задълженията си по договора в
подходящ срок и да я уведоми, че при неизпълнение в посочения срок ще прекрати
договора и ще претендира уговорената между тях неустойка. С доклада по делото
изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства покана за доброволно
плащане да е изпратена и достигнала до ответницата, като такива доказателства
не са представени в производството и след дадените указания.
Предвид изложеното исковата претенция за заплащане на
неустойка се явява неоснователна и недоказан и следва да бъде отхвърлена,
доколкото не се установи да са възникнали предпоставките за възникване на
задължение на ответницата за заплащане на неустойка по сключения между страните
договор за мобилни услуги.
Отделно от горното следва да се отбележи, че при
неизпълнението от страна на ответницата
на задълженията и по договора, мобилният оператор е решил да се
възползва от правото си да прекрати договора и заплащането на неустойка в
размер на всички абонаментни такси до края на договора би надхвърлило присъщите
на неустойката функции.
Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за
вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като неравноправна
клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, за
което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на
сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т.3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне
на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси
до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
тъй като мобилният оператор по вече разваления договор получава имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
развален, но без да се предоставя ползването на мобилни услуги, което води до
неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Предвид изхода
от спора ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Общия размер на направените от ищеца разноски е 455 лева – 125 лева заплатена
държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева депозит за вещо
лице. Производството по делото е образувано по предявени осъдителни искове,
след обезсилване на издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение за част от
вземанията, поради което и не следва да се присъждат разноски направени в
заповедно производство. Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 139.03 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.П.Н., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Б.“
ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София,
сграда 6 сумата от 150.30 лв. /сто и петдесет лева и тридесет стотинки/,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер *** за
периода от 01.06.2015г. до 30.09.2015г., ведно
със законната лихва за забава считано от датата на подаване на исковата
молба 01.09.2017г. до окончателно изплащане на задължението
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Т.П.Н., с ЕГН **********
и адрес *** иск за осъждане ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата
от 341.60 лв. /триста четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща
начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер ***, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т.П.Н., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 139.03 лева, представляваща направени в настоящето
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: