№ 109
гр. гр. Добрич, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20223200900152 по описа за 2022 година
Търговско дело № 152/2022 г. е образувано по молба вх. №
4547/29.08.2022 г., подадена от търговско дружество „ЛМД“ ЕООД гр.
Добрич, ул. „***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК *** с искане за откриване
производство по несъстоятелност.
В обстоятелствата част на молбата са инвокирани доводи за
неплатежоспособността на търговеца с оглед невъзможността му да изпълни
изискуеми парични задължения, породени от или отнасящи се до търговски
сделки, както и изискуеми публичноправни задължения към държавата и
общините, свързани с търговската му дейност.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страната
и доказателствата по делото, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
От доказателствата по делото се установява наличието на изискуеми
парични задължения, породени от или отнасящи се до търговски сделки,
както и изискуеми публичноправни задължения към държавата и общините,
свързани с търговската му дейност.
Констатира се, че от м. юни 2021 г. търговецът не е осъществявал
търговска дейност.
Според експертното мнение на вещото лице, стойностите на
1
коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност, финансова
автономност за 2022 г. възлизат на нулеви величини, а стойностите на
коефициента Алтман и на коефициента Бийвър – отрицателни величини, като
считано от 31.12.2021 г. дружеството е в състояние на неплатежоспособност.
Вещото лице не е констатирало наличност на имущество на търговеца,
достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предпоставките за откриване производството по несъстоятелност се
обособяват в следните две групи: материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправните предпоставки са: 1. търговско качество на
длъжника и 2. неплатежоспособност или свръхзадълженост ( при
капиталовите търговски дружества ). Процесуалната ( формална )
предпоставка е обявителното съдебно решение.
За да се открие производството по несъстоятелност, Съдът следва да
констатира наличието на двете материални предпоставки на чл. 607а, ал. 2 ТЗ
– длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.
По делото е безспорно качеството “търговец” на длъжника с оглед
разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, т. 3 ТЗ.
Обща предпоставка за откриване производството по несъстоятелност,
съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е неплатежоспособността.
Неплатежоспособността на длъжника е състояние на трайна липса на
парични средства и секвестируемо имущество, настъпила преди падежа на
парично задължение, което прави както доброволно, така и принудителното
изпълнение безрезултатно.
Понятието за неплатежоспособност е дефинирано от законодателя като
невъзможност да се изпълни изискуемо вземане – съгласно разпоредбата на
чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или последиците й
от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно
2
държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения
към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е
изпълнено повече от два месеца.
Задължението на длъжника трябва да е действително, изискуемо,
ликвидно, парично, с точно определен произход – то трябва да произтича от
търговска сделка ( търговска е сделката, сключена от търговеца в това му
качество при или по повод извършване на занятието му, а също и изброените
в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, независимо от качеството на страните – чл. 286, ал. 2
ТЗ ) или да има публичноправен произход - публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност – чл. 162 ДОПК.
Неплатежоспособността е фактическо състояние на обективна
невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични
задължения. Неплатежоспособността не е факт, а правна квалификация на
факти, която се извършва от Съда. Предполага се, че търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е
заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети
за последните три години – чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Общият режим на Търговския закон презумира неплатежоспособността
при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 3 ТЗ. Спиране на плащанията е
налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти вземания на
определени кредитори – чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Спирането на плащанията
създава оборима презумпция за неплатежоспособността. Терминът „спиране
на плащанията” не е определен легално. В литературата се приема, че
спирането на плащанията е трайно, продължително състояние, при което
длъжникът е изпаднал в обективна невъзможност да изплаща задълженията
си към кредиторите.
Всички презумпции за неплатежоспособност, визирани в чл. 608 ТЦ
имат оборим характер. Те са средство за разместване на доказателствената
тежест при установяване на основния факт - състоянието на
неплатежоспособност на длъжника.
Коефициентите за обща ( съотношение на краткотрайните активи към
краткосрочните задължения ) и бърза ликвидност ( съотношение на
краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и паричните средства
3
към краткосрочните задължения ) са обективен и сигурен критерий за
икономическото състояние на длъжника. Когато те са под 0.5, състоянието на
неплатежоспособност е факт. Методиката за изчисляване на коефициентите
за ликвидност е била регламентирана в отменения Национален счетоводен
стандарт 13 „Отчитане при несъстоятелност и ликвидация”, поради което
може да се използва при установяване състоянието на неплатежоспособност
на търговеца. В разглеждания случай, коефициентите за ликвидност в
релевентния период 2019 – 2021 са от порядъка на нула и на нулеви
стойности и сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца.
Един от най – популярните модели в световната практика е за анализ на
вероятността от корпоративни фалити е т. н. „Z – резултат на Алтман”
създаден през 1968 г. от Едуард Алтман – професор по финанси от New York
University, Stern School of Business. Моделът е базиран на статистическия
анализ ( мултивариантен дискриминантен анализ ), който се свежда до
единичен коефициент ( Z – резултат ), изчислен на база претеглените
стойности на пет коефициента за финансов анализ. Меродавен за
финансовият анализ на длъжника е коефициентът за непублични
производствени компании, изчисляван по следната формула: Z = 0.717 Х1 +
0.847Х2 + 3.107Х3 + 0.420Х4 + 0.998Х5, където Х1 = ( текущи активи –
текущи пасиви )/общо активи; Х2 = неразпределена печалба/общо активи; Х3
= печалба преди лихви и данъци за периода/общо активи; Х4 = собствен
капитал/общо пасиви; Х5 = приходи от продажби/общо активи. Получените
резултати се групират в следните три зони: Z >2.90 = „спокойна зона”; 1.23 <
Z < 2.90 = „сива зона”; Z < 1.23 = „стрес зона”.
Друг модел и индикатор за несъстоятелност е т.н. „модел на Бийвър”,
създаден през 1966 г. от Уилям Бийвър – професор по счетоводство в
Станфордския университет. Моделът на Бийвър се базира на съотношението
между оперативния паричен поток и общия размер на дълга. Коефициентът
на Бийвър следва да бъде 1, за да се квалифицира състоянието на търговското
предприятие като стабилно.
В процесния казус финансовите индикатори „Алтман” и „Бийвър“ сочат
на състояние на неплатежоспособност на търговеца, чиято начална дата е
31.12.2021 г.
С оглед изложените съображения се налага извода за наличието на
4
предпоставките на чл. 607а ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на търговеца с оглед констатираната неплатежоспособност.
По делото се установи по несъмнен и безспорен начин, че наличното
имущество на търговеца не е достатъчно за покриване на началните разноски
по несъстоятелността, поради което следва да се постанови съдебен акт по
реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК длъжникът следва да заплати на
Окръжен съд – Добрич сумата от 250.00 лв., представляваща държавна такса
и 250.00 лв., представляваща депозит за вещото лице.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА „ЛМД“ ЕООД гр.
Добрич, ул. „***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК ***, с начална дата 31.12.2021
г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
„ЛМД“ ЕООД гр. Добрич, ул. „***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК ***
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор и възбрана върху
движимите вещи и недвижими имоти на „ЛМД“ ЕООД гр. Добрич, ул. „***“
№ 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК ***
ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТТА на предприятието на „ЛМД“ ЕООД гр.
Добрич, ул. „***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК ***
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „ЛМД“ ЕООД гр. Добрич, ул.
„***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6, ЕИК ***.
СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.
ОСЪЖДА „ЛМД“ ЕООД гр. Добрич, ул. „***“ № 30, вх. Ж, ет. 3, ап. 6,
ЕИК *** да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от 250.00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 250.00 лв., представляваща
държавна такса и 250.00 лв., представляваща депозит за вещото лице.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
5
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВПИСВАНЕ В ТЪРГОВСКИЯ
РЕГИСТЪР.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВПИСВАНЕТО МУ В ТЪРГОВСКИЯ
РЕГИСТЪР.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
6