Р E Ш Е Н И
Е
№
27.07.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 5677
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с
чл.99, ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД и с правно основание по чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди,
че на 01.11.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произлизащо от договор за паричен заем №
3188102 от 28.03.2018 г., било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания”
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за
събиране на вземания” АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/
било правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД. „Изи Асет
Мениджмънт” АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания” АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора
за цесия от 16.11.2010 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника Ж.Р.Р.,
било изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3188102 от 02.11.2018 г.
за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния
адрес на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се върнало в
цялост. На 15.10.2019 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо
с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3188102 за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се
върнато в цялост.
На 28.03.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД
/заемодател/ и ответницата /заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 3188102, по силата на който заемодателят се задължил да
предостави на заемателя парична сума в размер на 800 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 108,48 лева. Съгласно
разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 23.11.2018 г., на 8 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 113,56 лв. всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил 27.04.2018 г., а падежът на последната погасителна
вноска бил 23.11.2018 г. С подписването на договора за заем заемателят
удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласявал се с тях и че желаел договорът да бъде сключен.
На длъжника била начислена още такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45 лв.
Съгласно клаузите на договора, заемателят се задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, които да отговарят на определи условия в договора или банкова
гаранция с бенефициер - заемодателя, която да е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на
същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 525,60
лева, която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 8 равни
вноски, всяка в размер на 65,70 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната вноска за
неустойка, която следвало да заплаща заемателят била в размер на 179,26 лева.
На длъжника била начислена и лихва за забава в размер
на действащата законна лихва за периода от 28.05.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда в размер на 59,16 лева.
Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем
към дружеството-ищец. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на
182,06 лева, с която били погасени, както следва: неустойка за неизпълнение:
68,50 лв., договорна лихва: 23,33 лв. и главница: 90,25 лв.
Срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 23.11.2018 г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
За горепосочените неплатени суми ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника Ж.Р.Р. по ч.гр. д. 3488/2019 г. по описа на РС - Стара Загора. Длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което от своя страна
обуславяло правния интерес на ищеца от подаване на настоящата искова молба.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника Ж.Р.Р., че същият
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, следните суми: 709,77 лв.,
представляващи главница по договор за паричен заем; 85,15 лв., представляващи
договорна лихва: от 27.05.2018 г. до 23.11.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 45,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 457,10 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 27.05.2018 г. до 23.11.2018 г. (падеж на
последна погасителна вноска); 59,16 лв., представляващи обезщетение за забава
за периода от 28.05.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Ж.Р.Р.
не е подал отговор на исковата молба и не взема становище по иска.
В съдебно заседание, ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
редовно призовано, не изпраща представител. С депозирани молби по делото
заявява, че поддържа предявените искове по изложените в исковата молба
съображения.
В съдебно заседание, ответникът Ж.Р.Р., редовно
призован, не се явява и не взема становище по исковете.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 3488/2019 г.по
описа на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Ж.Р.Р.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 709,77 лева – главница по договор за
паричен заем № 3188102 от 28.03.2018 г.; 85,15 лева - договорна лихва от
27.05.2018 г. до 23.11.2018 г.; 45,00 лева - такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 457,10 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 27.05.2018 г. до 23.11.2018 г.; 59,16 лева - обезщетение за забава
за периода от 28.05.2018 г. до 03.07.2019г., както и законна лихва за забава
върху главницата от 03.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и за разноските по заповедното
производство – 25 лева – ДТ и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение.Тъй като
длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било
приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415,
ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят
е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения
договор за паричен заем № 3188102,
сключен на 28.03.2018 г., между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и
ответника Ж.Р.Р. /заемател/, заемодателят е предоставил, а заемателят се е задължил
да върне сумата от 800 лева, при годишен
процент на разходите 41,86%, годишен лихвен процент 35,00%, като общ размер на
задължението включващо главница и договорна лихва е посочена сумата от 908,48
лева (800 лева за главница +108,48 лева за договорна лихва). Заемателят се е
задължил да върне заема на 8 месечни погасителни вноски, всяка от които от по 113,56
лева, като последната погасителна вноска е с падеж 23.11.2018г.. В договора
(чл. 4, ал.1) е уговорено още, че в
3-дневен срок от подписването му заемателят следва да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на посочени в договора изисквания или 2. банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която също да отговаря на условия посочени в договора,
като в ал. 2 на същата разпоредба е уговорено, че при неспазване на това
задължение заемателят дължи неустойка в размер на 525,60 лева. В чл. 8 страните
са уговорили, че заемателят дължи и
мораторна лихва при забава в плащането на погасителните вноски, а в чл. 16,
ал.2 са посочили, че заемателят е запознат и е съгласен с Тарифа за таксите на
заемодателя.
Представен е също по делото рамков договор от
16.11.2010 г.за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД/, като видно от Приложение 1 към него, вземането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3188102 от 28.03.2018
г. със заемател - ответника, е било
прехвърлено на ищеца. „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания АД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне
на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия, видно от пълномощно, на л.19 от делото. До ответника е било
изпратено от страна на „Изи Асет мениджмънт” АД чрез „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД уведомително писмо с
изх. № УПЦ-П-ИАМ/3188102 от 02.11.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи, като
видно от известие за доставяне писмото не е било доставено и е отбелязано: че
лицето е в чужбина, на л.21 от делото. Било е изпратено второ по ред
уведомително писмо, което видно обратна разписка към товарителница (л.23) също
не е достигнало адресата, като е отбелязано, че няма такова лице на адреса.
Ищецът признава, че по горепосочения договор за
заем,ответникът е изплатил сумата общо в размер на 182,06 лева, като не
представя платежните документи за извършените плащания.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за заем, подписан и неоспорен от ответника, установява
възникналото заемно правоотношение между заемодателя по него „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и заемателя – ответника, по силата на което заемателят е получил
сумата в размер на 800 лева (виж чл.2 и чл.3 от договора) и се е задължил да я
върне, заедно с договорна лихва в размер на 108,48лева, на осем равни месечни вноски
в размер на 113,56 лева, всяка от които включваща главница от 100 лева и
договорна лихва от 13,56 лева (доколкото не е представен погасителен план,
който по друг начин да разпределя каква част от месечната вноска от 113, 56
лева е главница и каква е лихва). Ищецът признава факта, че ответникът е
заплатил по договора за заем сумата общо в размер на 182,06 лева, без да са
представени документите за извършените плащания. Съдът приема, че с извършените
плащания общо в размер на 182,06 лева ответникът е погасил изцяло първата си месечна
вноска в от 113,56 лева с падеж 27.04.2018 г. и частично втората си погасителна
вноска с падеж 27.05.2018г., като е заплатил лихвата в размер на 13,56 лева и 54,94
лева за главница. Следователно, съдът извършвайки необходимите математически
изчисления, изхождайки от посочените в договора данни за сумите и начина на
връщането им, намира, че останалата незаплатена главница възлиза на 645,06 лева
(800 лева – 154,94 лева платена главница), а останалата незаплатена по договора
договорна лихва възлиза на 81,36 лева (108,48 лева – 27,12 лева платена лихва)
за периода от 26.06.2018г. до 23.11.2018г.
По
делото липсват доказателства (тежестта на доказване е на ответника) за
заплащане на горепосочените неплатени остатъци за главница и договорна лихва, поради
което и на основание чл. 8 от договора ответникът дължи и обезщетение за забава
в плащането на главницата. Съдът извършвайки необходимите изчисления установи, че размерът на дължимата мораторната
лихва е по – висок от претендирания с исковата молба. Предвид обаче
диспозитивното начало в процеса, следва да се приеме за дължима по – ниската по
размер сума, претендирана от ищеца, а именно сумата от 59,16 лева за периода на
забава, който е 28.05.2018г. (датата, следваща падежа на втората вноска) до
03.07.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.
Съдът не
възприема доводите на ищеца, че със заплатената от ответника сума в размер на 182,06
лева са погасени, както следва: неустойка за неизпълнение: 68,50 лв., договорна
лихва: 23,33 лв. и главница: 90,25 лв., защото приема, че клаузите от договора,
с които е уговорена неустойката са нищожни, по следните съображения:
Ищецът претендира в
настоящото производство и неустойка в размер на 457,10 лева на основание чл.4
от договора за паричен заем, а именно поради това че в 3-дневен срок от подписването му заемателят не е представил на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители,
всяко от които да отговаря на посочени в договора изисквания или 2. банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя. Тази клауза е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че
вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което
е недопустимо. При това следва да се подчертае, че тези вреди са самопричинени,
тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне
кредитът
(заемът), той не би трябвало да се отпусне преди да се
предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от
неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция
не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да
претендира описаната неустойка. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен
пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна
и санкционна) и цели само и единствено постигане на
неоснователно обогатяване, какъвто е настоящия случай и съответно клаузата, с която е уговорена е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави –чл. 26, ал.1 ЗЗД (т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСТК, Р-74-2011,
ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Допълнителен аргумент за
нищожността на клаузата, с която е уговорена тази неустойка може да бъде
изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е
спорно, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение
28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост
това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както
става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и
наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение
от 27 03. 2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид
това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при
неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция,
което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в
пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от
свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в
платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след
предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствало на
изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от
Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува
изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. Оттук следва недължимост на претендираното
вземане за неустойка поради нищожност на клаузата, с която е уговорена.
Нищожна е и клаузата, с която се предвижда такса
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, размерът на която
нараства с всеки ден забава. Макар вземането да е наименувано „такса“, то
срещу тази такса не се дължи никакво поведение, видно от изложеното в исковата молба
(доколкото самата Тарифа не е представена по делото), а
точно обратно – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. При това става ясно, че това не е никаква такса,
защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование прикрива
истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. В
действителност таксата нараства с всеки ден забава, като нейното начисляване не
е свързано с извършване на каквото и да е действия или разноски. Тоест в случая
е налице клауза за неустойка за забава. Съгласно императивната разпоредба на
чл. 33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за
забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за
която съдът вече е издал заповед за изпълнение.По изложените съображения
процесната клауза преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. По тази причина тя влиза в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на забраната за неоснователно
обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън
присъщите й от закона функции, поради което се явява нищожна. Оттук следва недължимост на
претендираното вземане за такса разходи.
По отношение на
извършената цесия на процесните вземания- Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на
кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането
препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата
на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника
цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от
нормата на чл. 99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от
цесионера, който е бил надлежно упълномощен от цедента. В решение 156 от
30.11.2015г. по т.дело № 2639/2014 година на ВКС, решение № 123 от 24.06.2009
г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.е
и др., е прието, че няма пречка старият кредитор да упълномощи новия
кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това
и доколкото в случая уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника
с преписа на исковата молба, то съдът приема, че цесията е надлежно съобщена.
И тъй като вземането
се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът прехвърля на
цесионера само тези права, които има, то предявените искове следва да бъдат
уважени в размерите, посочени по – горе, а в останалата част отхвърлени като
неоснователни.
Предвид
гореизложеното, следва, че ответникът дължи на ищца сумата от 645,06 лева – неизплатена главница по договор за
паричен заем по договор за паричен заем №
3188102 от 28.03.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда - 03.07.2019г. до изплащането й, като искът над този
размер до пълния претендиран от 709,77 лева за главница следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен. Ответникът дължи на ищеца сумата от 81,36 лв.,
представляваща договорна лихва съгласно горепосочения договор, като
искът над този размер до пълния претендиран от 85,15 лева за договорна лихва
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Ответникът дължи на ищеца сумата
от 59,16 лева – обезщетение за забава за периода от 28.05.2018г. до
03.07.2019г..Следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни исковите
претенции за сумата от 457,10 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и за сумата от 45 лв., представляваща такса разходи.
По отношение на разноските: Ищецът е направил следните
разноски в исковото производство: 27,12 лева – ДТ, като на основание чл. 25,
ал.1 от НЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на представителя му в
размер на 150 лева, или общо сумата от 177,12 лева. С оглед изхода на делото и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски в исковото производство в размер на 102,60 лева,
съразмерно с уважената част от исковете. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.
422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство,
като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с
осъдителен диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените разноски по заповедното производство в размер на 57,93
лева, съразмерно с уважената част от искове. Ответникът не е представил
доказателства за направени разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Р.Р., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНИЯТА на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р
Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, за следните суми: сумата от 645,06 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем №
3188102 от 28.03.2018 г.; сумата от 81,36 лева, представляваща договорна лихва съгласно
горепосочения договор, сумата от 59,16 лева – обезщетение за забава за периода
от 28.05.2018г. до 03.07.2019г., ведно със
законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.07.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3488/2019
г.по описа
на Районен съд - Стара Загора, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над установения размер до пълния претендиран размер от 709,77 лева и иска за договорна лихва над установения размер до пълния претендиран размер от 85,15
лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р
Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Ж.Р.Р., ЕГН **********,***, искове за установяване съществуването *** вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за сумата от сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания и за сумата
от 457,10 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 27.05.2018 г. до 23.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3488/2019 г.по описа на Районен съд - Стара
Загора, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ж.Р.Р., ЕГН **********,***, да
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 102,60 лева –
разноски по
настоящото дело и сумата от 57,93 лева - разноски
по ч.гр.д. № 3488/2019 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с
уважената част от исковете.
Сумите могат да бъдат заплатени по посочената в
заповедното производство банкова сметка на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, а именно:IBAN: ***; BIC: ***
– „Обединена Българска Банка“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: