Решение по дело №9392/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1118
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20221110209392
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1118
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело
№ 20221110209392 по описа за 2022 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г. Г.

при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.
АНД №9392 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
1
срещу наказателно постановление №22-4332-010212/08.06.2022 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР, с което на Ц. Г. Р. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП.
С депозираната пред съда жалба Ц. Г. Р. иска отмяна на постановлението.
Жалбоподателят Ц. Г. Р., редовно призован, не се явява лично, не се
представлява, не сочи доказателства.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 25.05.2022 г. около 22:30 ч. в гр.С.. по бул.“Ц...“ с посока на движение
от бул.“П...“ към бул.“Л...“, срещу бензиностанция “Еко“, Ц. Г. Р. управлявал
л.а.”Мерцедес Е 320 ЦДИ”, с рег.№.........и поради несъобразена скорост със
съС.ието на пътя, мокра настилка, реализирал ПТП като самокатастрофирал в
разделителни метални парапети от лявата му страна.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който той не е написал възражения.
Въз основа на съставения акт, наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице, е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля З. и от писмените доказателства, събрани по делото.
Не са установени противоречия в показанията на разпитаните по реда на
съдебното следствие свидетели, както и между тях и другите доказателства,
поради което не се налага анализ по отделно и мотивиране относно
кредитирането на едни и изключването на други доказателства.
Страните не са посочили други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че
то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови
решение.
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
2
Съдът приема, че жалбата е подадена в законния седемдневен срок,
видно от разписката за получаване на препис от постановлението.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, защото водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в съС.ие да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Съгласно чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП който поради движение с
несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Глобата по чл.179, ал.2 от ЗДвП е съобразена с тежестта на нарушението
и вината на жалбоподателя, като е наложена такава в размера, определен от
законодателя за съответното нарушение.
Горното не позволява съдът да намали размера на глобата.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на
жалбата.
С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
3
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №22-4332-010212/08.06.2022 г. на началник група
в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №22-4332-010212/08.06.2022 г. на началник
група в СДВР, отдел ”Пътна полиция ” СДВР, с което на Ц. Г. Р.е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП.
С депозираната пред съда жалба Ц. Г. Р. иска отмяна на постановлението.
Жалбоподателят Ц. Г. Р., редовно призован, не се явява лично, не се
представлява, не сочи доказателства.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:
На 25.05.2022 г. около 22:30 ч. в гр.....“ с посока на движение от бул.“..в“
към бул.“Л...“, срещу бензиностанция “Еко“, Ц. Г. Р. управлявал
л.а.”Мерцедес Е 320 ЦДИ”, с рег.№.....и поради несъобразена скорост със
състоянието на пътя, мокра настилка, реализирал ПТП като
самокатастрофирал в разделителни метални парапети от лявата му страна.
Съставен е акт на жалбоподателя, в който той не е написал възражения.
Въз основа на съставения акт, наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице, е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля З. и от писмените доказателства, събрани по делото.
Не са установени противоречия в показанията на разпитаните по реда на
съдебното следствие свидетели, както и между тях и другите доказателства,
поради което не се налага анализ по отделно и мотивиране относно
кредитирането на едни и изключването на други доказателства.
Страните не са посочили други доказателства и с оглед
непротиворечивостта на събраните по делото доказателства, съдът намери, че
то е изяснено от фактическа страна в достатъчна степен, за да постанови
решение.
От така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване.
Съдът приема, че жалбата е подадена в законния седемдневен срок,
видно от разписката за получаване на препис от постановлението.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, поради следното:
1
Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.
Жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, защото водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП който поради движение с
несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с
глоба в размер 200 лв.
Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което
отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със
словесното описание на нарушението, както в АУАН, така и в наказателното
постановление.
Глобата по чл.179, ал.2 от ЗДвП е съобразена с тежестта на нарушението
и вината на жалбоподателя, като е наложена такава в размера, определен от
законодателя за съответното нарушение.
Горното не позволява съдът да намали размера на глобата.
Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени
пороци.
Липсва както фактическо, така и правно основание за уважаване на
жалбата.
С оглед на горното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
2