О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 299
гр.Варна 30.08.2018 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в закрито съдебно заседание на тридесети август, през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Живка Денева
ЧЛЕНОВЕ: Светослава Колева
Десислава Сапунджиева
След като разгледа докладваното от съдия Ж.Денева ВЧНД №332/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се развива по реда на чл.249 ал.3 от НПК.
Инициирано е чрез подадена въззивна жалба от подс. Д.С.М., насочена срещу определение от 20.08.2018 г. на ОС-Варна, по НОХД №670/2018 г., с което решаващият съд на основание чл.248 от НПК е оставил без уважение направеното искане от страна на подсъдимия, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза, поради необходимостта от отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Въззивната жалба съдържа доводи за нарушения, касаещи събирането, проверката и оценката на доказателствата. Претендира се отмяна на постановеното протоколно определение, респективно връщане делото в досъдебната фаза на развиващото се производство.
Съдът, запознавайки се с материалите по делото, намира въззивната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
В разпоредително заседание, съставът на Варненския окръжен съд се е произнесъл в цялост, досежно хипотезите, залегнали в нормата на чл.248 НПК.
Релевираните оплаквания съдържат доводи, които остават извън предмета на производството по реда на чл.248 и следващи. Сочените процесуални нарушения се изразяват в порочност при събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, в резултат на което фактическата обстановка по делото не е била изяснена. В допълнение, сочат се пропуски в обвинителния акт.
Разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК визира, че в разпоредително заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства. Посочените от страна на подс. М. основания, са именно от категорията на тези, които не могат да бъдат обсъждани в разпоредително заседание.
Релевираните
оплаквания, могат да бъдат анализирани при разглеждане на делото „по същество“,
когато същото следва да бъде изяснено от фактическа и правна страна.
Обвинителният акт не страда от пороци. Той съдържа изискуемите от закона реквизити – в съответствие с разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК, които позволяват на подс. да разбере пределите и същността на обвинението. Видно от прочитът на същия е, че са спазени и задължителните указания, дадени в тази връзка в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, т. к. същият е обоснован и непротиворечив и не представлява пречка за обвиняемия да осъществи правото си на защита.
Следва да се разграничи, че при провеждането на разпоредително заседание, компетентният съд не би могъл да очертава предмета на доказване, а само да се произнесе по хипотезите, които нормата на чл.248 НПК визира.
С оглед изложените доводи, настоящият състав на въззивната инстанция счита, че определението на Окръжен съд – Варна е законосъобразно, обосновано и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено, и делото да бъде върнато на първостепенният съд за неговото разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.249, ал.3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено по НОХД №670/2018 г. от 20.08.2018 г. на ОС-Варна.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждане на същото.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.