№ 1339
гр. Перник, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720104092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ж. Г. Ж. срещу „Топлофикация-Перник“ АД за
заплащане на сумата в размер на 200,00 лева, представляваща възнаграждение, платено за
един адвокат, в рамките на материално незаконосъобразното изп.д. № 1501/2021 г. на ЧСИ
А. В..
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 1501/2021 г. по
описа на ЧСИ А. В.. Производството било прекратено с постановление на съдебния
изпълнител от 08.03.2022 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, тъй като сумите по
изпълнителното дело били погасени по давност. Поддържа се, ищецът е платил
възнаграждение на адвокат за съдействие по изпълнителното дело, която сума съставлява
вреда за ищеца, възникнала в резултат от незаконосъобразното образуване и водене на
изпълнително дело. Изложени са съображения, че разноските по арг. чл. 79 ГПК следвало да
бъдат възложени в тежест на взискателя.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор и не изпраща представител в с.з.
Депозирано е бланкетно становище, с което искът се оспорва и се претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
От фактическите твърдения на ищеца се установява, че спорното право се основава
на незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по инициатива на ответника
1
като взискател – т.е. от поведение на служители физически лица, на които „Топлофикация-
Перник“ АД е възложило да извършват правни и фактически действия по защита правата и
законните интереси на дружеството. Когато вредоносните последици настъпват от действие
или бездействие на лице, на когото е възложено да извършва определена работа, то
правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във
вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното противоправно
деяние
Като възложител на работата, ответното дружество е носител на гаранционно-
обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД при противоправно поведение на своите
служители. В тази връзка е необходимо да се изследва въпросът дали е налице
противоправност като обективен признак от състава на деликтната отговорност, съответно
дали е налице причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
деликвента, за което отговорност носи ответникът, и претендираните вреди, изразяващи се в
заплатено от ищеца в изпълнителното дело възнаграждение за адвокат. Без противоправност
не съществува отговорност за заплащане обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
(Решение № 3360 от 19.XII.1978 г. по гр. д. № 3047/78 г., I г. о.).
Доколкото се касае за извършени разходи от длъжника в изпълнителното
производство, съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като
съдебният изпълнител не разполага с правомощия да осъжда взискателя за сторени от
длъжника разноски в изпълнителния процес при неговото прекратяване. Не е възможно
прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК в този случай, тъй като
постановлението на съдебния изпълнител за разноските в полза на длъжника не би се
ползвало със сила на пресъдено нещо, съответно въз основа на него не може да бъде издаден
изпълнителен лист. Ето защо и единственият път за защита на длъжника е да претендира
тези разходи по общия исков ред като обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди.
Отговорността за разноски в съдебните производства поначало произтича от
неоснователно образуван срещу страната, направила разноските, съдебен процес, съответно
тази страна има право на разноски, когато процесът приключи в нейна полза. Отговорността
за разноски в съдебното исково производство е уредена в чл. 78 ЗЗД, като същата е
обективна, безвиновна и не произтича от противоправно поведение на страната, която е
загубила спора. В Решение № 189/20.04.2014 г. по гр.д.№ 5193/2013 г. на ВКС, ІV г.о. е
прието, че предявяването на иск или извършването на каквото и да е друго
съдопроизводствено действие поначало е правомерно. Противоправна е злоупотребата с
право, когато производството е заведено недобросъвестно и в противоречие с добрите
нрави. Отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е ограничена и обективна, тъй като едната
страна отговаря без вина, стига другата да е дала повод за завеждане на делото, без
поведението на последната да се квалифицира като противоправно. Такава обективна,
ограничена и безвиновна отговорност на взискателя по отношение разноските, направени от
длъжника в изпълнителното производство, не е уредена в закона. Чл. 79 ГПК урежда само
това как се разпределят в това производство разноските, направени от взискателя. Не е
уредено как се разпределят разноските, направени от длъжника в изпълнителното
производство. Не е уредена възможност на длъжника да бъде репариран за сторените
разноски в рамките на изпълнителния процес в зависимост от това дали обективно
съществува, или не правото на принудително изпълнение.
Следователно своите разноски длъжникът има право да претендира по общия ред,
като вреди от непозволено увреждане. За това, обаче, следва да докаже, че взискателят, или
лице, на което същият е възложил работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, е действало
противоправно при образуване на изпълнителното производство. Такава противоправност, в
аспекта на горепосоченото решение на ВКС, ще има, когато взискателят е действал
2
недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.
В процесния случай приобщеното копие на гр.д. № 5197/2021 г. по описа на РС
Перник се установява, че с влязло в сила решение е призната материалната
незаконосъобразност на изп.д. № 1501/2021 г. по описа на ЧСИ А. В., образувано по молба
на „Топлофикация-Перник“ АД като взискател срещу Ж. Ж. като длъжник. Видно от
копието на изпълнителното дело (приложено като доказателство към приобщеното гр.д. №
5197/21 г. на ПРС), по същото са били предприети действия по принудително изпълнение,
изпратено е съобщение до длъжника, връчено му на 24.09.2021 г. На 01.10.2021 г. е
депозирано пълномощно в полза на адв. А. Ц., като с молба от 07.10.2021 г. същият е
приложил обезпечителна заповед № 49/05.10.2021 г. за спиране на принудителното
изпълнение, постановена на осн. чл. 389 ГПК по висящото исково производство по гр.д. №
5197/2021 г. на ПРС, образувано на 04.10.2021 г. Към молбата е приложен и договор за
правна защита и съдействие от 06.10.2021 г., видно от който за правната помощ и
процесуалното представителство по изпълнителното дело страните са уговорили
възнаграждение в размер на 200 лв., платено в брой, видно отразяването върху договора.
Диспозицията на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника да оспорва
изпълнението, чрез оспорване на вземането при материалноправна незаконосъобразност на
принудителното изпълнение. С този изрично уреден от закона иск се парира изпълнителната
сила на съдебното изпълнително основание и в крайна сметка се стига до прекратяване на
изпълнителния процес. С оглед успешно проведеното производство по реда на чл. 439 ГПК
съдът намира, че със сила на пресъдено нещо е призната липсата на съществуващо в полза
на взискателя (ответник) изпълняемо право срещу длъжника (ищец), поради погасителна
давност, изтекла преди образуване на оспореното изп.д. № 1501/2021 г. по описа на ЧСИ А.
В..
Изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение,
въпреки че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание. Субективното право вече не
е скрепено с принуда и носителят му е длъжен да търпи новосъздаденото положение – той
може да очаква изпълнение (осъществяването му е допустимо и дължимо при доброволно
изпълнение), но не и да го изиска принудително. Подобно на погасеното по давност
субективно право, правото да се изпълни доброволно, в което юридическото задължение на
длъжника се е превърнало, също не получава юридическа защита – веднъж изпълнено
доброволно (макар и след изтичане на давността), платеното не подлежи на връщане.
Правото гарантира по специфичен начин както погасеното право, така и естественото
задължение.
Давността е сложен фактически състав, който включва не само изтичането на
определен период от време, в който кредиторът бездейства, но и позоваване на изтеклата в
негова полза давност от страна на длъжника. Ето защо давността не се прилага служебно, а
за да настъпят последиците й, е необходимо позоваване, което е предоставено на волята на
длъжника. Допустимо е по аргумент от чл. 113 ЗЗД длъжникът да направи и отказ от вече
изтеклата давност. Както се отбелязва в теорията, дали длъжникът ще се позове на
давността, или не, е въпрос на негова морална преценка – Венедиков, П. Ново вещно право.
С.: Сиби, 1995, с. 196-197. Правните последици от настъпването на факта на изтеклата
погасителна давност не могат да се приложат без искане от страна на длъжника.
3
Предвид изложеното съдът намира, че преди длъжникът да се е позовал на изтеклата
в негова полза давност – чрез възражение по предявен срещу него иск или чрез отрицателен
установителен иск, не е осъществен пълния фактически състав на погасителната давност.
Поради това образуване на изпълнително дело преди предявяване на отрицателния
установителен иск от длъжника не съставлява противоправно поведение на кредитора.
Противоправност при образуване на изпълнителното дело ще е налице, само когато
кредиторът е недобросъвестен и злоупотребява с правото си на принудително изпълнение,
когато е предприел такова изпълнение, въпреки, че са му известни възраженията и
становището на длъжника във връзка с погасителната давност за вземането.
В конкретния случай липсват данни преди образуване на оспореното изп.д. №
1501/2021 г. длъжникът да се е позовавал на изтеклата погасителна давност. Ето защо
образуването на изпълнителното дело не представлява разминаване между правно дължимо
и фактически осъществено поведение и не е налице противоправно поведение на ответника
като елемент от фактическия състав на деликта.
Поради липса на елемент от правопораждащия спорното материално право
фактически състав, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът поначало има право на разноски, като
същият е претендирал единствено такива за юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК не фиксира размер на възнаграждението за
юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1/2004 г. Това означава, че съдът следва да го
присъди в полза на организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като
съобрази обема и качеството на положения труд, да се изхожда от обоснована преценка на
реалните разходи, които са извършени от дружеството, часовете необходими на
юрисконсулта за подготовка и извършване на действията по процесуално представителство
и др.
В конкретния случай предвид липсата каквито и да е действия по правна защита и
ефективно участие в процеса (неподаване на отговор, неявяване в с.з., липса на излагане на
аргументирано правно становище по повод спора, а бланкетно оспорване на исковата
молба), съдът намира, че съдът счита, че пропорционалният размер на разноски за
юрисконсулт е 5 лв., във връзка с отделеното време за подготовка и участие в делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ж. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес
гр. П., кв. ***** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ осъдителен иск с
правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 200,00
лева, представляваща възнаграждение, платено за един адвокат, в рамките на материално
незаконосъобразното изп.д. № 1501/2021 г. на ЧСИ А. В..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК Ж. Г. Ж., ЕГН ********** да заплати
4
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* сумата от 5,00 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, както и 5 лева, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5