С присъда № 29 от 08.03.2006 г., постановена по НОХД № 154/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите Тунджай Мюмюнали Мюмюн, Юксел Хасан Бехчед и Радостин Митев Митев, и тримата от гр.Кърджали, за виновни в това че: ТУНДЖАЙ МЮМЮНАЛИ МЮМЮН - на 04.03.2006г. в гр.Кърджали, в заведение „Принц”, в съучастие като извършител с Радостин Митев Митев и Юксел Хасан Бехчед, двамата от гр.Кърджали, извършил непристойни действия – нанесъл удар с ръка /шамар/ в лицето на Георги Иванов Терзийски от гр.Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 500лв; ЮКСЕЛ ХАСАН БЕХЧЕД - на 04.03.2006г. в гр.Кърджали, в заведение „Принц”, в съучастие като извършител с Радостин Митев Митев и Тунджай Мюмюнали Мюмюн, двамата от гр.Кърджали, извършил непристойни действия – нанесъл удар с ръка /шамар/ в лицето на Георги Иванов Терзийски от гр.Кърджали, след което пред заведението нанесъл удар с крак в областта на гърдите на Димитър Белев Чакъров от гр.Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 700лв., като го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, относно отличаването на деянието с изключителна дързост; РАДОСТИН МИТЕВ МИТЕВ - на 04.03.2006г. в гр.Кърджали, в заведение „Принц”, в съучастие като извършител с Юксел Хасан Бехчед и Тунджай Мюмюнали Мюмюн, двамата от гр.Кърджали, извършил непристойни действия – нанесъл удар с ръка /шамар/ в лицето на Георги Иванов Терзийски от гр.Кърджали, след което пред заведението нанесъл удар с крак в областта на гърдите на Марин Ванчев Маринов от гр.Кърджали, и отправил обидни думи и закани – „ще те убия!, „ще ти еба майката!, „ще те запомня и като те видя някъде ще се разправяме!” към Милен Илиев Йоргов от гр.Кърджали, с което грубо нарушил обществения ред и изразил явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК му е наложил наказание „пробация” за срок от 2 години както и кумулативно даденото наказание „обществено порицание”, чрез прочитане на присъдата по местния радио възел, като го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, относно отличаването на деянието с изключителна дързост. На основание чл.42а от НК, съдът е определил на подс.Митев следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото годишно за срок от 2 години. Със същата присъда тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно по сметка на РС-Кърджали, направените по делото разноски в размер на 70 лева. Против така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор при РП-Кърджали, в който се твърди, че съдът неправилно бил приложил материалния закон, тъй като не била дадена адекватна на установените по делото фактически обстоятелства правна оценка на процесното деяние, досежно квалификацията на престъплението, извършено от подс.Митев и от подс.Бехчед. Съдът бил допуснал грешка в квалификацията на деянието на двамата подсъдими, като приел, че деянието им не се отличава с изключителна дързост по своето съдържание. Съгласно Постановление №2 от 29.06.1974 г. на Пленума на ВС ”Хулиганството се отличава с изключинителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други обществени или лични интереси. С тях се изразява грубо нахалство или тежко оскърбление”. В конкретния случай в много груба форма били засегнати интересите на обществото и на личността – св.Терзийски бил малтретиран в заведението, пред очите на персонала и на колежката му св.Вълкова, без да е предизвикал това поведение към него по какъвто и да е начин – подсъдимите му удряли шамари, изляли върху дрехите му сока и кафето, застанали около него и му нанасяли удари по тялото и лицето, блъскали го. Тези действия упорито не се прекратили от подсъдимите, след като св.Маринов – униформен служител на РЗ”ПАБ” – Кърджали – маханал с ръце през пан¯рамното стъкло извън заведението, като им дал знаци да престанат да малтретират св.Терзийски. Подс.Мюмюн излезнал навън и казал на св.Маринов, че нищо не се е случило, след което св.Маринов отново видял, че подсъдимите продължават да малтретират св.Терзийски, като го обградили. Св.Маринов отново им махнал през стъклото, за да престанат, след което тримата подсъдими излезли навън пред заведението и се приближили към него. Свидетелят попитал подсъдимите защо бият клиента на заведението, след което подс.Митев се приближил към него и го ударил с крак в гърдите, въпреки че видял, че това е униформен служител на РЗ”ПАБ”-Кърджали и като съзнавал, че всичко се случва на разстояние около 20 метра от сградата на РЗ”ПАБ”-Кърджали, където по същото време се намирали много други колеги на св.Маринов. От удара св.Маринов паднал на земята и наранил ръката си. Налице били два поредни опита на св.Маринов да преустанови действията на подсъдимите, въпреки които те упорито продължавали хулиганските си действия, които прерастнали в насилие и спрямо него. След това св.Чакъров, който видял падането на св.Маринов, се приближил към подсъдимите и ги посъветвал да престанат с хулиганските си действия и че св.Маринов е служител на МВР. Подсъдимите не само, че не променили поведението си, но подс.Бехчед ударил с крак в областта на гърдите св.Чакъров и той паднал на земята. При идването на мястото на инцидента на св.Йоргов, също униформен служител на РЗ”ПАБ” – Кърджали, както и на полицаите св.Ангелов, св.Илчев, св.Ангелов и св.Дуран, подс.Митев отправил закани и обиди по отношение на св.Йоргов т.е. подсъдимите продължили с извършването на хулиганските си действия. Посочените груби, оскърбителни, нахални действия били извършени от подс.Митев и от подс.Бехчед, като при предприемането им те нямали никакви шансове за успех, предвид качеството на св.Маринов – униформен служител на РЗ”ПАБ” – Кърджали, който в същия момент бил на работа, както и с оглед близостта на мястото на извършване на действията до сградата на пожарната служба, където било известно на подсъдимите, че в момента се намират много колеги на св.Маринов, готови да му се притекат на помощ при нужда. Само намесата на органите за опазване на обществения ред предотвратила упражняването на сила и спрямо св.Йоргов и ограничила хулиганските действия спрямо него до обиди и закани от страна на подс.Митев. С оглед на изложените съображения, хулиганските действия на подс.Митев и подс.Бехчед следвало да се определят като отличаващи се с изключителна дързост по своето съдържание и разкривали в себе си обективните и субективните белези не само на основния състав на престъплението “хулиганство” по чл.325, ал.1 от НК, както бил приел първоинстанционния съд в присъдата си, но и квалифициращия признак по чл.325, ал.2, предл.2, алт.2 от НК. Предлага си въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда в частта й, с която подсъдимите Радостин Митев и Юксел Бехчед са признати за невинни и са оправдани по повдигнатото им обвинение по чл.325, ал.2, пр.2,алт.2 от НК и да бъде постановена нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения за престъпление по чл.325, ал.2, пр.2, алт.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. В съдебно заседание протеста се поддържа изцяло от представителя на Окръжна прокуратура – Кърджали. Ответниците по протеста – подсъдимите Радостин Митев и Юксел Бехчед лично и чрез адв.Базлянков, считат протеста за неоснователен и молят съда да постанови решение, с което да потвърди протестираната присъда на Кърджалийския районен съд като правилна, законосъобразна и обоснована. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в протеста, констатира: Протеста е неоснователен. Първоинстанционния съд е събрал всички поискани от страните доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, поради което и не се налага събиране на нови от настоящата инстанция. Пред последната са представени и приети като доказателства трудов договор №1/28.03.2006 г. сключен между ЕТ”Везни” – с.Рани лист, като работодател и Радостин Митев, като работник, служебна характеристика на Радостин Митев изготвена от работодателя му Тургай Юсеин, характеристика от дом съвета на бл.14, кв.”Възрожденци”, гр.Кърджали на Радостин Митев, амбулаторен лист № 002855/04.08.2005 г., амбулаторен лист №2696/14.07.2005 г., епикриза към болничен лис №12094904, издадена от МБАЛ “Ат.Дафовски” АД – Кърджали на Митю Янков Митев. С оглед на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: В ранните сутрешни часове на 04.03.2006г. Тунджай Мюмюнали Мюмюн, Радостин Митев Митев и Юксел Хасан Бехчед, посетили интернет-кафе „Принц” в гр.Кърджали, където употребили алкохол – всеки от тях изпил по няколко бири. Около 8.30ч. в заведението влезли св.Георги Терзийски и св.Димитрина Вълкова, които си поръчали кафе и безалкохолно. В заведението освен тях се намирали и св.Емел Юсуф и св.Петър Мурджев. В един момент подс.Мюмюн, който играел билярд с останалите двама подсъдими, забелязал, че св.Терзийски наблюдава действията им и го извикал да дойде при тях. Тъй като свидетелят не напуснал масата си той отишъл до него и му ударил един шамар. Възприемайки тези негови действия до масата се приближил и подс.Бехчед, който запитал Терзийски, какво е станало и след като последният му заявил, че е много лесно, когато са трима срещу един, подсъдимият му излял чаша с газирана вода в лицето и му ударил шамар. След това към тях се присъединил и подс.Митев, който също ударил шамар на свидетеля. Тези действия на подсъдимите били забелязани от св.Марин Маринов – служител на РЗ „ПАБ”-Кърджали, който се намирал до автомобила си, паркиран пред заведението. Той започнал да жестикулира с цел да накара подсъдимите да преустановят действията си. Тунджай Мюмюн забелязвайки отправените жестове излязъл навън и уведомил Маринов, че проблема е разрешен и отново влязъл вътре. След като отново видял, че разправията в заведението продължава свидетелят Маринов отново започнал да ръкомаха, при което тримата подсъдими излезли навън, като след тях се движел и св.Терзийски. На въпроса на Маринов защо се бият, подс.Митев му заявил да не се меси и го ударил с крак в областта на гърдите, вследствие на което свидетелят паднал на земята и наранил ръката си. По същото време покрай тях минавал и св.Димитър Чакъров, който им извикал да не удрят униформени служители на полицията. Подсъдимият Юксел Бехчед се ядосал от неговата намеса и също ударил Чакъров с крак в областта на гърдите, от който удар свидетелят паднал на земята. В този момент при тях дошъл св.Милен Йоргов също служител на РЗ „ПАБ” – Кърджали. Възприемайки случващото се, св.Петър Мурджев, натиснал намиращия се в заведението „паник бутон”, предвид което на мястото били изпратени служителите на РДВР-Кърджали – свидетелите Димчо Илчев, Иван Ангелов, Ангел Ангелов и Ергюн Дуран. При пристигането си посочените свидетели установили наличието на спор между тримата подсъдими от една страна и свидетелите Маринов, Йоргов и Чакъров, размяна на остри реплики и думи, както и закани от страÝа на посдс.Митев по адрес на Йоргов - „ще те убия!, „ще ти еба майката”, „ще те запомня и като те видя някъде ще се разправяме”. След като разделили двете групи лица свидетелите Ангел Ангелов и Ергюн Дуран отвели тримата подсъдими в сградата на РПУ-Кърджали за изясняване на случая. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че тримата подсъдими в съучастие като извършители са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК – извършили са непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както правилно е прието и от първоинстанционния съд. Събраните по делото доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, както междувпрочем правилно е преценено от решаващия съд. Приетите за установени фактически обстоятелства не се оспорват от страните, а се твърди в протеста, че неправилно е извършена правната преценка от решаващия съд с оглед квалификацията на извършените от подсъдимите Митев и Бехчед деяния, т.е. неправилно бил приложен материалния закон, като било прието, че деянието им не се отличава с изключително дързост по своето съдържание. Нарушението на материалния закон е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените фактически констатации, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Хулиганство, отличаващо се с изключителна дързост е налице, винаги когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността, и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. От обективна страна, пресътплението хулиганство предпоставя кумулативно да са извършени: непристойни действия, а такива са онези, които са безсрамни, неприлични, които изразяват ругатни, буйство, невъзпитананост и други прояви, скандализиращи обществото; грубо нарушаващи обществения ред, а токова е налице, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред; и изразяващи явно неуважение към обществото, което е налице, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността като антиобществения характер на тези действия се съзнава, както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. Именно с грубото нарушаване на обществения ред и проявеното явно неуважение към обществото се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ, санкционирано по административен ред. Непристойните действия извършени и от тримата подсъдими в разглеждания случай, нарушават в груба форма обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, но по своето съдържание не се отличават с изключителна дързост по смисъла на чл.325, ал.2, пр.2, алт.2 във вр. с ал.1 от НК. Първонално непристойните действия извършени от подсъдимите са били насочени към личността на св.Терзийски, изразени в проявено неуважение и грубост към неговата личност – нанасяне на шамар първо от подс.Тунджай Мюмюн, след това изливане на напитка върху свидетеля и удряне на шамар от страна на подс.Юксел Бехчед и присъединяването и на подс.Радостин Митев, който също ударил свидетеля. В последствие хулиганските действия продължили извън заведението и се изразяват в нанасяне на удар с крак в областта на гърдите на св.Маринов от страна на подс.Митев, удар с крак на св.Чакъров в областта на гърдите от страна на подс.Бехчед и отправени обиди и закани към св.Йоргов от страна на подс.Митев. Проявената агресия, изразената бруталната демонстрация против обществения ред и неуважение към личността не може да се приеме, че се отличават с изключителна дързост, тъй като не са засегнати в много груба форма интересите на личността, предвид че хулиганските прояви се изразяват в еднократни действия от страна на подсъдимите по отношение на свидетелите Терзийски, Маринов и Чакъров, по отношение на първия нанасяше на по един шамар от всеки от тримата подсъдими, а по отношение на св.Маринов и св.Чакъров нанасяне на по един удар с крак от страна на подс.Митев за първия свидетел и от страна на подс.Бехчед за втория свидетел, а по отношения на св.Йоргов са отправените обиди и закани от страна на подс.Митев. Непристойните действия на подсъдимите не са продължили дълго във времето и не са засегнали в толкова груба форма интересите на обществото и личността, а и при това упорито да не са били прекратени, че да обосновават осъществяване на квалифицирания случай на хулиганство, а именно такова извършено с изключителна дързост. В тази връзка настоящата инстанция съобзи и следното. За да е налице престъпление по повдигнатото обвинение по чл.325, ал.2, пр.2, алт.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК следва поведението на всеки един от двамата подсъдими Митев и Бехчед да осъществява самостоятелно състава на повдигнатото с обвинението престъпление при това индивидуализирано с конкретните действия на всеки, субсумиращи признака – изключителна дързост, а такива конкретни действия по отношение на двамата подсъдими липсват. С оглед на изложеното следва да се направи извода, че първоинстанционният съд, правилно, обосновано и законосъобразно е признал за виновни и осъдил и тримата подсъдими Мюмюн, Митев и Бехчед за извършено хулиганство по основния състав – чл.325, ал.1 от НК, като е оправдал подсъдимите Митев и Бехчед по повдигнатото обвинение чл.325, ал.2, пр.2, алт.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, относно отличаване на деянието с изключителна дързост. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на всеки от извършителите, съобразил е също и вида и характера на осъществените от всеки един от подсъдимите хулигански действия. За подсъдимите Тунджай Мюмюн и Юксел Бехчед решаващия съд правилно е преценил, че са налице условията по чл.78а от НК, поради което ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил административни наказания “глоба”, чийто размер обосновано с оглед индивидуализацията на конкретно извършеното деяние от всеки е определил на 500 лева за подс.Мюмюн и 700 лева за подс.Бехчед. Правилно и законосъобразно е преценил съда, че на подс.Митев с оглед постигане целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, следва да се наложи алтернативно даденото в текста на чл.325, ал.1 от НК наказание “пробация”, а не наказание “лишаване от свобода”. Определеното по вид и размер наказание на подс.Митев, а именно “пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото годишно за срок от 2 години, също напълно отговаря на тежестта на извършеното от него деяние. Настоящата инстанция счита, че поради младата възраст на подс.Митев, в момента на 23 години, продължителния срок за работа и налюдение от пробационните служители с него, би въздействало възпиращо върху поведението му от извършване на неправомерни действия и би го превъзтипало и поправило и в същото време би ограничило в максималнÓ степен връзките му с криминалния контингент в района. При извършената цялостна проверка на протестираната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебения акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 29/08.03.2006 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 154 по описа за 2006 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 29/08.03.2006 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 154 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1.
2. |