РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Ямбол, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20222330100091 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ *** г.,
предявена от Д. П. М. с ЕГН ********** от гр. Я., ул. «***, против „Промишлена
Енергетика» АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. «Ямболен»
№ 30, представлявано от С. И. Ч., в качеството му на изп. директор, със съдебен адрес гр. С.,
ул. «***, чрез АД «Б. и Б.», с която се иска постановяване на решение, с което ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1404, 38 лв. – представляваща остатък от общата
сума между постигнатото между тях споразумение за неизплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 33 дни за календарните 2019 г. и
2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.01.2022 г. до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е работил при ответника, като трудовото му правоотношение
било прекратено със заповед № *** г. на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ. В заповедта било записано,
че работодателя следва да изплати обезщетение на основание чл.224 КТ за полагаем отпуск
в размер на 33 дни. Твърди се, че след многократни разговори и уговорки на 23.06.2021 г.
страните сключили споразумение за разсрочване на задължението за сумата от 2 204,38 лв.,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ на шест вноски, като първите пет в размер
на по 400 лв. за периода от 31.07.2021 г.- 30.11.2021 г. и последната дължима вноска в
размер на 204,38 лв. платима в срок до 31.12.2021 г. Също така се твърди, че през 2019 г. и
2020 г. ищеца бил в отпуск по майчинство, като за двете календарни години и се полагал
платен годишен отпуск в размер на 40 дни съгласно законовите разпоредби. На 22.01.2021 г.
след изтичането на полагащото й се майчинство ищцата посетила работното си място, като
1
удължила полагащия й си отпуск със седем дни, съгласно разпоредбата на чл.155 КТ. С
оглед на това оставащия остатък от 33 дни бил записан в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника, като дължимо обезщетение. Сумата описана в
споразумението в размер на 2 204,38 лв. бил изчислен върху договореното трудово
възнаграждение от 1100,00 лв.
Ето защо, претендира осъждане на ответника да му заплати сумите, ведно с лихвата
от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, с писмена молба
поддържа исковата молба, сочи доказателства.
Предявения иск е с правно основание , чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
който оспорва исковете, като сочи, че не оспорва факта, че между страните е съществувало
трудово правотношение, което било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ с
посочената по-горе заповед, връчена на 02.02.2021 г. на ищцата. В заповедта било наистина
посочено полагаемия платен годишен отпуск в определен брой дни, но не било
конкретизирана сума на дължимо обезщетение по чл.224 КТ. Счита се, че посочените дни не
отговаряли на реалните, като същите били в различен размер, като полагаемия годишен
отпуск не бил отлаган по реда на чл.176 КТ, поради което го считали като погасен по
давност. Оспорва се обстоятелството , че при прекратяването на трудовото правоотношение
ищцата имала право на 33 дни неизползван платен годишен отпуск, като посоченото в
заповедта не отговаряло на действителната фактическа обстановка. Твърди се, че такова
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ което претендирала ищцата, не било дължимо, не само след
направените плащания, а дори и към датата на прекратяването на трудовия договор.
Потвърждава се факта, че по сметката на ищцата от страна на ответното дружество са
изплатени на два пъти на посочените дати сумата от 800 лв., които напълно покривали
дължимото обезщетение за точните дни неизползван от същата платен годишен отпуск.
Правят възражение за погасителна давност, с оглед на това, че неплатения годишен отпуск
от минали години не бил отлаган и прехвърлян по реда на чл.176 КТ. Оспорва се
представеното от ищцата споразумение, като се твърди, че същото не било подписано от
работодателя, чрез представляващия го изп.директор, като положения подпис под него не
бил изпълнен от изп.директор С. И. Ч. и не бил негов.
Иска се отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат, който сочи
доказателства, моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на
ответника по нея, събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото страните не спорят, че са били в трудово правоотношение, прекратено със
заповед № *** г. на осн.чл.325, ал.1, т.1 КТ, по взаимно съгласие, както и не спорят, че на
2
29.07.2021 г. и на 30.08.2021 г. по банков път ответното дружество изплатило на ищцата
сумата общо от 800 лв., които съдът на основание чл.146, ал.3 ГПК е обявил, че посочените
обстоятелства не се нуждаят от доказване. От представените писмени доказателства,
включително и от представеното и прието по делото трудово досие на ищцата, безспорно се
установява, че последната сключила с ответното дружество трудов договор № *** г., с
последно допълнително споразумение към трудовия договор от 28.06.2018 г. на длъжност „
***“, за неопределен срок, по силата на който е била в трудово правоотношение с ответника.
Правоотношението било прекратено с акт на работодателя със Заповед № *** г. на
основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ- по взаимно съгласие. Със същия акт е разпоредено
изплащането на ищеца на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 33 дни. На 23.06.2021 г. между страните било подписано споразумение за
разсрочване на задължението за сумата от 2 204, 38 лв. представляваща неизплатено
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, която сума следвало да бъде изплатена на шест вноски,
както първите пет от по 400, 00 лв. и последната шеста вноска в размер на 204, 38 лв. в
периода 31.07.2021 г. до 31.12.2021 г. За датите на падежа длъжника „Промишлена
енергетика“ АД били уведомени, чрез посоченото по-горе споразумение и не се дължала
покана. По посоченото споразумение на 29.07.2021 г. и на 30.08.2021 г. по банков път
ответното дружество изплатило на ищцата сумата общо от 800 лв., като по делото няма
събрани доказателства за изплащането на суми над посочените.
От представеното заключение на в.лице, прието от съда като обосновано,
законосъобразно и неоспорено от страните става ясно, че от проучване в счетоводството на
ответното дружество било установено, че за периода 27.12.2018 г.- 20.01.2021 г. ищцата
била ползвала отпуск по майчинство, като периодът включвал и полагащите се болнични
преди раждането. Посоченият в заповед № *** г. полагаем платен годишен отпуск в размер
на 33 дни, бил изчислен на база основен ПГО в размер на 20 дни, като за 2019 г.
неизползван ПГО в размер на 13 дни и за 2020 г. неизползван ПГО в размер на 20 дни, или
общо за 2019 г. и 2020 г. в размер на 33 дни. При проучване в счетоводството на ответното
дружество било установено, че последния месец, в който ищцата имала отработени не по-
малко от 10 работни дни бил м.юли 2018 г., като в периода 27.12.2018 г.- 20.01.2021 г. била
в отпуск по майчинство. По данни от ведомостта на заплати, начисленото трудово
възнаграждение на Д. П. М. за м.юли 2018 г., за 22 отработени дни било- основна заплата в
размер на 1100 лв., клас прослужено време в размер на 59, 40 лв. и доплащане ДТВИПР в
размер на 200 лв. или брутно трудово възнаграждение в размер на 1359, 40 лв., като
средното БТВ било в размер на 61, 79 лв. за 22 отработени дни. Към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение -02.02.2021 г. размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ
за общо 33 дни било бруто 2039, 10 лв., от които неизползван ПГО за 2019 г., бруто 13 дни х
61,79 лв. или общо 803, 28 лв. и неизползван ПГО за 2020 г., бруто 20 дни х 61,79 лв. или
общо 1235, 82 лв. ДДФЛ в размер на 10 % върху сумата от 2039, 10 лв. бил в размер на 203,
91 лв. Нетния размер на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, след приспадане на дължимия от
ищцата данък бил в размер на 1835, 19 лв., от който неизползван ПГО за 2019 г., нето 13 дни
х 55,61 лв. в размер на 722, 95 лв. и неизползван ПГО за 2020 г., нето 20 дни х 55,61 лв. в
3
общ размер на 1112, 24 лв. Във ведомостта за заплати за м.02.2021 г. на ищцата било
начислено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 33 дни-бруто в размер на 2 039, 10 лв. В. лице
е посочило, че ако се възприеме, че с платената сума в размер на 800, 00 лв. са погасени
работна заплата за м. 01 и м. 02.2021 г., както и част от обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, то
непогасеният размер на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ нето възлиза на 1404, 38 лв., от
които неизползван ПГО за 2019 г. остатък за около 5 дни в размер на 292, 14 лв. и
неизползван ПГО за 2020 г. за 20 дни в размер на 1 112, 24 лв. Ако се възприемело, че с
платената сума в размер на общо 800, 00 лв. било погасено само част от обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ, то непогасеният остатък от същото било в нетен размер на 1035, 19 лв.,
касаещо неизползван ПГО за 2019 г., нула дни и неизползван ПГО за 2020 г. за около 19 дни
в размер на 1035, 19 лв. Също така в.лице установило, че ищцата не е подавала молба по
чл.176, ал.2 КТ с искане за отлагане на отпуска в размер на 33 дни за 2019 е 2020 г., както и
за следващите години.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката В. Р. Б. (
без родство със страните). Същата посочва, че работи в ответното дружество, като главен
счетоводител и познава ищцата. Когато започнала работа, същата излязла в болничен и
майчинство, като се засекли около една седмица и ищцата повече не се върнала на работа.
Трудовото й правоотношение било прекратено, като доколкото си спомняла си подала
молба за отпуск, но не била й разглеждала нещата. Не си спомня дали било сключено
споразумение за разсрочено плащане и не била разглеждала документите на Д.М..
Съдът предяви на свидетелката споразумение за разсрочено плащане от 23.06.2021 г.,
намиращо се на стр. 48-49 по делото, като същата заяви, че подписа за длъжник
„Промишлена енергетика „АД С. И. Ч. е нейн.
На въпрос на пълномощника на ответното дружество свидетелката отговори, че
подписа приличал на нейния, не си спомняла и било отдавна. Като главен счетоводител във
фирмата подписвала много документи, във връзка с назначаването, освобождаването,
документи с персонала, по изричното нареждане на г-н Ч., но пълномощно пряко за това не
си спомня да имала. Относно плащанията, документите били при нея и направила проверка,
като имало платени 800 лв., но същите не били платени от „Промишлена енергетика“, а
били платени от друга фирма която била във финансови отношения с дружеството. На по-
късен етап и дали справка, че на лицето били платени 800 лв. и тя ги отнесла като платени
на лицето за отпуски. Тя изготвяла платежните в ответното дружество, като изп. директор и
бил казал, че това са плащанията. От другата фирма са и дали справка за плащанията и те
били дали сумите, които били платени, във връзка с извършените плащания и тя ги махала
от счетоводството на „Промишлена енергетика“ и се прихващали насрещните задължения.
При тази фактическа обстановка ,съдът прави следните правни изводи :
Съгласно чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение,
работникът или служителя има право на парично обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Целта на обезщетението е да се
4
компенсира работещия за това, че реално не е ползвал полагащия му се отпуск.
Не се спори, че ищецът Д. П. М. е работила въз основа на сключен на 01.11.2013 г.
трудов договор в „Промишлена енергетика“ АД, където е заемала длъжността "***" при
трудово възнаграждение от 1100, 00 лв., за индивидуален принос в резултата до 200, 00 лв. и
за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 59, 40 лв. Също така не се
спори, че трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 006 от 02.02.2021 г., по
взаимно съгласие, на основание чл.325, ал.1 КТ, като в същата е посочено, че на лицето
следва да се изплати обезщетение по чл.224 КТ за полагаем отпуск в размер на 33 дни. В
тази връзка между страните е договорено споразумение за разсрочване на задължения от
23.06.2021 г., като същите са се договорили, че на основание чл.224, ал.1 КТ на Д. П. М. в
качеството й на кредитор ще бъде изплатена сумата от 2 204, 38 лв. обезщетение за
неизползвания годишен отпуск по чл.155 КТ, като работодателя платил общо сумата от 800,
00 лв. с платежни нареждания от 29.07.2021 г. и 30.08. 2021 г. Със заключението по
приетата по делото експертиза се установява, че ищецът има право за процесния период
2019 г. и 2020 г. на общо 40 дни, от по 20 дни за всяка календарна година. За 2019 г. от тези
20 работни дни е използвал 7 работни дни, като неизползвания платен годишен отпуск е в
размер на 13 дни и за 2020 г. неизползвания платен годишен отпуск е в размер на 20 дни,
или общо 33 дни неизползван платен годишен отпуск, така както е посочено и в самото
споразумение. С платената сума от 800, 00 лв. от работодателя обаче, съгласно
заключението на в. лице е установено, че на 29.07.2021 г. е изплатена сумата от 316, 46 лв. с
посочено основание работна заплата за месец януари 2021 г. и сумата от 83,54 лв. с
основание съгласно споразумение, като с посочената сума се погасяват 52, 73 лв. нето
трудово възнаграждение и 30, 81 лв. част от обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, като на
30.08.2021 г. със сумата от 400 лв. се погасява част от обезщетението по чл.224, ал.1 КТ, като
не са погасени 5 дни от отпуска за 2019 г. в размер на 292, 14 лв. и 20 дни за отпуската за
2020 г. в размер на 112, 24 лв. или в общ размер на 1404, 38 лв. В случая споразумението за
разсрочване на задълженията е във връзка с „прекратяването на трудовото правоотношение“
и цели окончателно уреждане на отношенията между работодател и служител. В същото се
съдържа изразена от работодателя воля за заплащане на основание чл.224, ал.1 КТ на
обезщетение за неизползвания годишен отпуск по чл.155 КТ и следва да се разглежда във
връзка с изразената воля за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Независимо от
установената неавтентичност на споразумението за разсрочено задължение, в частта относно
подписа на работодателя, като се установи, че същия е на главния счетоводител на
ответното дружество, категоричен извод за възникване на задължението по чл.224, ал.1 КТ,
съдът формира, както от отразеното в заповедта за прекратяването на трудовото
правоотношение между страните в която изрично е посочено, че на работника следва да се
изплатят обезщетения за полагаем отпуск по чл.224 КТ в размер на 33 дни, така и въз основа
на приетата и неоспорена от страните СИЕ за полагаемия платен годишен отпуск на ищеца
за 2019 г. и 2020 г. В подкрепа на този извод е и извършеното от ответното дружество
начисляване и изплащане на сумата от 430, 81 лв., като обезщетение по чл.224, ал.1 КТ,
съгласно постигнатото между страните споразумение, като посоченото по-горе
5
обстоятелство не може да се вмени в задълженията на работника при подписването на
споразумението.Безспорно в настоящото производство се установи, че подписването на
споразумението за разсрочено плащане не е подписано от работодателя, а от гл.
счетоводител на ответното дружество, като не се установиха делегиране на работодателски
правомощия в тази насока. Извършените действия без представителна власт, обаче са
потвърдени от представлявания с извършените плащания по споразумението, което
обстоятелство не е оспорено. Налице е признание на ответното дружество, че посочения акт
за разсрочено плащане поражда задължения за него, които са му противопоставими.
В тази насока съдът намира за безспорно доказано, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, което е прекратено на 02.02.2021 г. За периода 27.12.2018 г. -
20.01.2021 г-. ищцата Д. П. М. е ползвала отпуск по майчинство, като периодът включва и
полагащите се болнични преди раждането. В този период същата е ползвала платен годишен
отпуск в размер на седем дни, разрешен и от работодателя със заповед от 21.01.2021 г. и
включващ периода 21.01.2021 г.- 01.02.2021 г. С оглед на това, към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение 02.02.2021 г. ищцата е имала право на 33 дни платен годишен
отпуск, които не са използвани и за които и се дължи обезщетение. Възражението на
ответното дружество за погасяването му по давност е неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл.176а, ал.2 КТ, когато платения годишен отпуск е отложен при условията и реда на
чл.176, ал.1 КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по
давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за
неизползването му.
В случая ползването на платения годишен отпуск на ищцата за календарните 2019 г. в
размер на 13 дни и за календарната 2020 г. в размер на 20 дни е отложено, тъй като не е
имала възможност да го ползва, поради ползването на отпуск по майчинство.
Тъй като в случая са налице предпоставките на чл.176а, ал.2 КТ , отпускът за периода
2019 г.- 2020 г. включително, би се погасил по давност в случай, че не е ползван до края на
2022 г.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 02.02.2021 г., на която
дата правото на отпуск не е погасено, и от която дата правото на ползване на същия се
трансформира в право на ищеца да получи обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, което се
погасява с тригодишна давност от датата на прекратяване на ТПО. Исковата молба е
заведена на 14.01.2022 г.,, поради което и правото на ищеца да получи обезщетение не е
погасено по давност, нито пък преди това се е погасило правото на отпуск на ищеца. Поради
това възражението на ответника е неоснователно.
По изложените съображения, ответното дружество дължи на ищеца обезщетение за
всички 33 дни платен годишен отпуск за 2019 и 2020 г, след приспадане на платената сума
от 430, 81 лв. и което е в размер на 1404, 38 лв., съгласно заключението на вещото лице.
Следователно предявеният иск по чл.224, ал.1 КТ се изцяло основателен и доказан и като
такъв следва да се уважи.
6
Ответникът "Промишлена енергетика " АД следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца Д. П. М., сумата от 1404.38 лв., представляваща обезщетение за 5 дни неизплатен
годишен отпуск за 2019 г. и 19 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., ведно със
законната лихва, считано от 14.01.2022 г. до изплащане на сумата.
По разноските :
С оглед изхода на спора ищцата има право на разноски с оглед уважаването на иска,
но с оглед на това, че същата не е направила такова искане, такива не следва да и бъдат
присъждани, като с оглед изхода на делото такива не следва да се присъждат и на ответното
дружество.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ЯРС сумата от общо 210, 00 лв., представляваща дължимата държавна такса за
производството по уважения иск по чл.224, ал.1 КТ в размер на 50 лв. , сумата от 140 лв. –
заплатено възнаграждение на вещото лице, както и сумата от 20 лв. депозит за свидетел.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Промишлена Енергетика» АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ул. «Ямболен» № 30, представлявано от С. И. Ч., в качеството му на
изп.директор, със съдебен адрес гр. С., ул. «***, чрез адв. Дружество «Б. и Б.», да заплати на
Д. П. М. с ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. Я., ул. «***, сумата от 1 404, 38 –
дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на
5 дни за 2019 г. и в размер на 20 дни за 2020 г., за което е постигнато споразумение за
разсрочване на задължения от 23.06.2021 г., в едно със законната лихва от датата на
исковата молба 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Промишлена Енергетика» АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Ямбол, ул. «Ямболен» № 30, представлявано от С. И. Ч., в качеството му на
изп.директор, със съдебен адрес гр. С., ул. «***, чрез адв. Дружество «Б. и Б.», да заплати по
сметка на ЯРС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от общо 210, 00 лв.,
представляваща дължимата държавна такса за производството по уважения иск по чл.224,
ал.1 КТ в размер на 50 лв. , сумата от 140 лв. – заплатено възнаграждение на вещото лице,
както и сумата от 20 лв. депозит за свидетел.
На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ответното дружество„Промишлена
Енергетика» АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. «Ямболен»
№ 30, представлявано от С. И. Ч., в качеството му на изп.директор, със съдебен адрес гр. С.,
ул. «***, чрез адв. Дружество «Б. и Б.» , че следва да заплати сумите по осъдителния иск за
парично вземане по банкова сметка : IBAN : ***.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Ямболския окръжен съд.
7
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8