№ 1123
гр. Русе, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520101247 по описа за 2022 година
Предявен е иск за изменение размера на издръжка с правно основание чл.150 СК.
Предявен е иск с правно основание чл.150, вр.чл. 143, ал.2 СК, с който ищеца Л.-
К.С.. С., роден на 12.12.2004г., лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Д. АТ. Т., от гр.Р., моли съда да измени размера на издръжката, която
ответника СВ. М. СЛ., от гр.В.Т. е бил осъден да заплаща за детето, постановена с
решение №704/23.04.2010г. по гр.дело №4593/2009г. по описа на РРС, като ги увеличи
от 60.00 лева на 300.00 лева, считано от 02.03.2022г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до изменението или
прекратяването й, както и направените по делото разноски.
Заявява, че в периода от постановяване на решението до настоящия момент, с
оглед стандарта на живот и израстването на детето, са се увеличили разходите,
свързани със задоволяване на ежедневните му нужди. Към настоящият момент Л.-К. е
редовен ученик в единадесети клас на ПГЕЕ“Апостол Арнаудов“, гр.Р.. Молителите
поддържат, че към настоящия момент определената от съда издръжка се явява крайно
недостатъчна за покриване разходите на детето.
Твърди, че ответникът може да взема по –голямо участие в обезпечаването на
необходимата за детето издръжка и да заплаща претендирания от нея размер по
предявената искова молба без затруднения.
Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на присъдената със
съдебно решение №704/23.04.2010г., постановено по гражданско дело №4593/2009г. по
1
описа на РРС издръжка, дължима на непълнолетния Л.-К.С.. С., роден на 12.12.2004г.,
като го увеличи от 60.00 лева на 300.00 лева месечно, считано от 02.03.2022г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на това
задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът СВ. М. СЛ., чрез назначения на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адв.К.Т. оспорва иска до размера на минималния законово определен
такъв.
По делото са представени писмени доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приложеното решение № 704/23.04.2010г., постановено по гражданско дело
№4593/2009г. по описа на РРС е видно, че ответникът е осъден да заплаща за детето
Л.-К. месечна издръжка в размер 60.00лв., считано от 27.07.2009г. От определяне
размера на издръжката са изминали повече от 12 години. Видно от удостоверение за
раждане, издадено от Община - Русе, към момента Л.-К. е на 17 години и 7 месеца.
По делото е изискана справка от ТД на НАП – Варна, офис Русе относно
обстоятелството дали към 26.07.2022г. на името на СВ. М. СЛ. и Д. АТ. Т. има
регистрирани трудови договори и получаваното по тях трудово възнаграждение. Видно
от същата, за ответника няма данни за регистрирани трудови договори и осигуряване
към 26.07.2022г. /л.41/, а доходите на майката са под минималната да страната работна
заплата.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид установеното от фактическа страна, съдът счита, че предявеният иск за
изменение размера на издръжката е основателен. По делото се установи, че от
определяне размера на издръжката, която ответникът следва да заплаща на детето Л.-
К. са изминали 13 години. Съдът приема, че безспорно има нарастване на нуждите на
детето, с оглед изменението на възрастта му. С израстването на детето Л.-К. и
преминаването му в горна възрастова група обективно са се увеличили потребностите
му и съответно на тях са се увеличили средствата за тяхното задоволяване, предвид
повишението на стандарта на живот. С оглед на това съдът приема, че е налице трайно
и съществено изменение в нуждите на детето.
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
безусловно- независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл.142, ал.2 СК минималния размер на издръжката за едно
дете е в размер на една четвърт от минималната работна заплата за страната, която
понастоящем е 560.00лв., считано от 01.01.2019г. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г. и
2
съответно минималната издръжка е в размер на 140.00лв., като липсва нормативно
установен максимален размер на издръжката.
Налице е изменение на обстоятелствата, при които е била определена
издръжката, което прави претенцията за увеличението на размера й основателна.
При посочената възраст на детето, неговите нужди от храна, облекло, учебни
принадлежности, съобразени със стандарта на живот в страната са се увеличили. Като
се съобразява възможностите на родителите, съдът намира, че необходимата обща
издръжка за детето възлиза на 480.00 - 520.00лв., от които бащата следва да заплаща
250.00лв. По делото няма доказателства относно материалните възможности на
ответника. Няма данни същия да е нетрудоспособен. Предвид това, и като поставя
интересите на детето над тези на ответника, съдът приема, че същия е в състояние да
реализира месечен доход в размер над средната работна заплата за страната, на която
база следва да се преценяват материалните възможности. Ответникът е длъжен да
обезпечи на детето си издръжката, която би му давал, ако то живееше съвместно с
двамата си родители. Освен това в тежест на майката са и непосредствените грижи по
отглеждането на детето, както и възникващите инцидентно извънредни разходи за
него. Така определения размер е в нормативно установените рамки и е съобразен с
конкретните нужди на детето и възможностите на родителите. С оглед на изложеното,
съдът счита, че са налице визираните в чл.150 СК предпоставки, искът се явява
основателен и следва да бъде уважени до посоченият размер, а над него отхвърлен.
Увеличените размери на издръжката се дължат от датата на предявяване на иска
- 02.03.2022г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
В тежест на ответника, на осн.чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.2 от ГПК, е и
дължимата върху увеличението на издръжката държавна такса, в размер на 273.60
лева, както и сумата от 300.00 лева - изплатено на осн. чл.83, ал.З от ГПК от бюджета
на съда възнаграждение на особения представител на ответника, или сумата от общо
573.60 лева, която следва да бъде внесена по сметка на съда.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноските за настоящото производство, съобразно представения
по чл.80 от ГПК списък в размер на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена със съдебно решение
№704/23.04.2010г. по гр.дело №4593/2009г. по описа на РРС, дължима от СВ. М. СЛ.,
3
ЕГН ********** на непълнолетния Л.-К.С.. С., роден на 12.12.2004г., ЕГН **********,
като го увеличава от 60.00 лева на 250.00 лева месечно, считано от 02.03.2022г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на това
задължение, платима чрез Д. АТ. Т., с ЕГН: ********** – майка и законен
представител на детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за сумата от 250.00лв. до 300.00лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА СВ. М. СЛ., ЕГН **********, с последен известен адрес гр.Р.,
пл.”В.”, №., вх.., ет.., да заплати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в
размер на 273.60 лева и 300.00 лева – възнаграждение на особен представител.
На основание чл.242 ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението на осн.чл.315, ал.2 ГПК може да се обжалва от страните пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 23.08.2022г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4