РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 30.05.2018 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд
,търговско отделение , в открито
съдебно заседание
на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ МАЙ ,
през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ДАФИНКА
БОРИСОВА , като разгледа докладваното от
Съдията Данчев т.д.№ 183 / 2017 г.
по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Производство по чл.377 от ГПК във вр . с
чл. 239 и чл. 238 от ГПК.
С исковата
молба от ЗК „*** „ АД срещу
Г.С.В. *** е предявен иск по чл. 274 от КЗ / отм./ във вр. с чл. 45
от ЗЗД с цена на иска 26 000 лв./ частичен иск от общата сума
96 878,26 лв./ Впоследствие ,в .с.з. на 23.04.2018 г. искът
е увеличен на осн. чл. 214 от ГПК до пълния размер от размер 96 878,26 лв.
На основание
чл.118, ал.1 от ГПК, съдът е приел , че с оглед цената на иска, е родово
компетентен по смисъла на чл.104, т.4, от
ГПК да разгледа делото, а предвид заявения от ищеца предмет на иска и
изложената в исковата молба фактическа обстановка , която е свързана с
изпълнение на задължение на ищеца ,
произтичащо от търговска сделка-
застрахователен договор и следващото от това право на регрес , съдът намира, че се касае за търговски спор
по чл.365, т.1 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет
и втора от ГПК.
В исковата молба
се твърди, че на 19.04.2014 г. около 23,30 ч. ответникът в качеството си на
водач на лек автомобил“ *** „ с рег.№ ***,поради движение с несъобразена
скорост с релефа на пътя ,при излизане от ляв завой губи контрол над
управлението на автомобила и
самокатастрофира в земен скат вдясно до
платното за движение. Сочи се ,че за
настъпилото ПТП е бил съставен констативен протокол № *** г. в който е отразено ,че виновният водач Г.С.В. към
момента на събитието е бил
неправоспособен водач. Във вр. с
това е било образувано ДП № 11184/ 2014
г. по описа на СРТП –ОДП –СДВР.
В исковата молба
се твърди също така ,че към момента на застрахователното събитие лекият
автомобил е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност „
към ЗК“*** „ АД - полица № *** със срок
на валидност от 12.04.2014г.до 12.04.2015г.
Твърди се също така ,че поради наличието на тази застраховка и в
резултат на осъдителните решения на СГС
и на въззивно решение на Софийска апелативен съд, застрахователното дружество е
било осъдено да заплати на пострадалата при процесното ПТП Г. И. Г.а,чрез законния и представител И. Г. В.
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер общо на 70 000 лв. главница , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 19.04.2014 г. до окончателното
плащане на задължението ,която законна лихва според ищеца е в размер на
26 878,26лв. или общият размер на изплатеното от застрахователя обезщетение е
96 878,26 лв.
В даденият му двуседмичен
срок за писмен отговор ,
ответникът не е подал писмен отговор.
С оглед на това ,съдът е указал на
ответника ,че на осн. чл. 370 от ГПК е
загубил възможността да подаде писмен отговор по исковата молба , да направи
възражения , да оспори истинността на представените с исковата молба доказателства ,както и да посочи и да
представи доказателства по спора.Освен
това съдът е указал на ищеца, че ако
ответника не се яви в първото с.з. без при това да направи искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие,то ищеца може да направи искане за
постановяване на неприсъствено решение-чл. 238 от ГПК.
Заедно с това
ответникът не се е явил в първото по делото заседание – на 26.02.2018г. за което съдът е приел ,че е бил редовно
призован,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Ищецът ,чрез процесуалния си представител –юрк.К.К. е поискал изрично постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника с молбата си вх.№ 6022/17.05.2018 г.
На страните по делото изрично са били указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа ,в
т.ч.последиците за ответника по чл. 370
от ГПК относно писмения отговор , а така също и това ,че може да бъде
постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание
на ответника .
В т.см. е налице
условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Налице е според
ПлОС и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение ,тъй като искът е вероятно основателен с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства . Всички приети по делото и неоспорени от
противната страна писмени доказателства сочат ,че претенцията е вероятно
основателна, но само до размер на сумата 87500,88лв. ,която е била общо
заплатена от застрахователното дружество ,
а не до пълния и заявен размер.
Тези
обстоятелства сочат следната фактическа обстановка от която произтичат
претенциите на ищеца :Причинено от неправоспособния водач Г.С.В. ПТП
при управление на лек автомобил *** „ с рег.№ *** , поради движение с несъобразена скорост с
релефа на пътя ,който автомобил е бил застрахован
при ЗК“*** „ АД , в резултат на което
ПТП, на пострадалата Г. И. Г.а са били причинени неимуществени вреди ,заради
които впоследствие на последната е било присъдено застрахователно обезщетение в
размер на 70 000 лв. главница ,ведно със законната лихва върху тази сума
от 19.04.2014 г. до окончателното и плащане ,като въпросната главница от общо 70 000 лв. и законната лихва върху нея са
били изплатени от застрахователното дружество по изпълнителните дела ,
образувани от пострадалата , поради което за застрахователното дружество пък
възниква правото на регресен иск
срещу прекия причинител на вредите Г.С.В. .Според доказателствата за действително платените от
застрахователното дружество суми в полза на пострадалата Г. Г.а техния общ
размер по образуваните изпълнителни дела за тяхното събиране е 87500 ,88 лв.
Всички тези
обстоятелства и представените доказателства дават основание да се направи извод ,че изложеното в исковата
молба е установено в достатъчна степен за да се постанови неприсъствено постанови решение с което предявеният иск следва да бъде уважен частично за сумата
87500,88 лв. ,а за разликата до пълния размер на претенцията да бъде отхвърлен
.
С оглед този изход
на делото,следва ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца направените от него деловодни разноски,съразмерно
с уважената част на иска , които са както следва : платена д.т.3500 лв.,както и 180,64 лв. - внесен депозит за
ССЕ, а на осн. чл. 78,ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и във вр. с чл.
25,ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ ответникът следва да заплати и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв. .
Поради
изложеното и при условията на чл. 239 от ГПК, Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл. 274 от Кодекса за застраховането/ отм./ във вр. с
чл. 45 от ЗЗД Г.С.В. , с ЕГН- **********,***
да заплати на ЗК „*** „ АД с адрес –гр.С. , район „*** „ бул.“*** „ № ***,
с ЕИК-*** ,представлявано от изпълнителния директор М. С. М. –Г., сумата 87500,88 лв. / осемдесет и седем хиляди
и петстотин лева ,и осемдесет и осем стотинки / , ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба- 13.11.2017 г. до
окончателното и изплащане ,като ЗА РАЗЛИКАТА до претендираните 96 878,26/ деветдесет и шест хиляди
,осемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки /лв. ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,ал.1 от ГПК Г.С.В. с ЕГН- ********** *** да
заплати на ЗК „*** „ АД с адрес
–гр.С. , район „*** „ бул.“*** „ № ***, с ЕИК-*** ,представлявано от
изпълнителния директор М. С. М. –Г. направените от ищеца деловодни разноски,
които са ,както следва : платена д.т. - 3500
лв., както и 180,64 лв.-внесен депозит за ССЕ, а на осн. чл. 78,ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и във вр. с чл. 25,ал.1 от Наредба за заплащането
на правната помощ ответникът да заплати на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв.
Преписи от
решението да се връчат на страните по делото съгл. чл. 240,ал.1 от ГПК .
На осн. чл. 239,
ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :