РЕШЕНИЕ  № 260033

 

гр. Троян, 16.03.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 703 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:    

           „Бест файненс” ООД – гр. София, представители П.Д.и М.В.-Д.е предявило против Ц.Н. *** установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК по сключен между страните договор за потребителски кредит от 05.04.2018 г.

        В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е писмено искане съда да уважи изцяло предявения иск.

По реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника е назначен особен представител – адв. К.Д. от ЛАК. Представен е отговор в предвидения месечен срок, с който изцяло се оспорва предявения иск. В с. з. ответника се представлява от адв. Д., която поддържа отговора си.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за събиране на просрочени вземания от 28.08.2018 г., 2 бр. Авизо за нареден кредитен превод, Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 1000047 от 05.04.2018 г., Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Разписка за извършено плащане от 04.04.2018 г., Общи условия за предоставяне на потребителски кредити и ч. гр. д. № 425 от 2019 г. на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Предмет на настоящето производство е парично задължение по сключен между страните на 05.04.2018 г. договор за потребителски кредит /от разстояние/.

Депозирането на настоящата искова претенция е по реда на чл. 422 от ГПК, след  дадени указания на съда по чл. 415 от ГПК

В ТРС е постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от „Бест Файненс“ ООД срещу Ц.Н., по което е образувано ч. гр. д. № 425/2019 г.

С разпореждане от 28.05.2019 г. по описаното дело, съда е отхвърлил една част от претендираните вземания по заявлението, като противоречащи на закона и добрите нрави е и издал заповед № 183 от 28.05.2019 г., с която е разпредено длъжника Ц.Н. да заплати на кредитора „Бест Файненс“ ООД слредните суми: сумата 184.05 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 1000047/05.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 8.33лева, лихва за забава, сумата 16.92 лева, наказателна лихва, сумата 10.90 лева, разходи за изпращане на документи, сумата 31.72 лева, разноски за платена държавна такса и сумата 300 лева за адвокатско възнаграждение.

          В тази връзка съда е оставил производството без движение, тъй като първоначално претенцията на ищеца е била и за отхвърлените вземания, и е дал указание на ищеца, които той е отстранил и предявил претенцията си относно сумите по заповедното производство.

          В настоящето производство като доказателства е представен Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 1000047/05.04.2018 г., в който като страни са посочени „Бест файненс“ ООД, наричано в договора „дружество“ и Ц.Н., наричан в договора „кредитополучател“.

Видно от същия, предмет е предоставяне на кредитополучателя на кредит в размер на 200 лева, със срок за погасяване на кредита, чрез 12 седмични вноски в размер на 24.54 лева, съгласно погасителен план към договора, фиксиран годишен лихвен процент от 41 %, като общо дължимата сума е определена на 1 585.91 лева. Приложения договор и погасителен план не са подписани от страните. В договора за кредит се съдържат данни за ответника - имена, ЕГН, постоянен адрес. Приложени са  и общи условия на договора /ОУ/, в които е уреден механизма, по който се сключват онлайн договорите, като съгласно чл. 4.1 от раздел ІV от ОУ – Преддоговорна информация, дружеството изпраща на кредитополучателя подобна информация за избрания от него кредит чрез Стандартен европейски формуляр за предоставяне на потребителски кредити. Н. е изпратил заявка за избрания от него кредит на 04.04.2018 г. Кандидатът въвежда и личните си данни, актуален мобилен телефонен номер, актуален ел. адрес. До кандидата за кредит се изпраща индивидуален ПИН код, съгласно ОУ, който той следва да въведе и с натискане на бутона "Потвърди" кандидатът се съгласява с ОУ и обработването на личните му данни, както и с използването им за определяне на кредитоспособността му. Предоставянето на кредита подлежи на одобрение от кредитодателя и в случаите, когато кредитополучателят кандидатства за кредит чрез онлайн регистрация на сайта на кредитодателя /както е в настоящия случай/, след което получава електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което е уведомен дали е одобрен за кредита или не, за каква сума и условията, за които е кандидатствал. Писмото съдържа и линк към договора за потребителски кредит, като кандидатът следва да се запознае с него и да го потвърди. В ОУ е предвидено, че с потвърждаването на изпратения "Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити" на посочената електронна поща кредитополучателят изразява желание за незабавно превеждане на сумата на кредита по банковата му сметка или получаване в брой в клоновете на EasyPay.

          В процеса е представена неподписана разписка за извършено плащане, в която е посочено, че документа е генериран в системата на EasyPay за сумата 202.17 лева

Възприемайки гореизложената фактическа обстановка по делото, настоящият състав съобразява, че с оглед предмета, страните /кредитодател е небанкова финансова институция, а кредитополучател е физическо лице/, правата и задълженията, както начина за сключване на твърдения процесен договор, са приложими ЗЗД, ЗПК и ЗПФУР.

В чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ал. 2/, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Всяка клауза в договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, която предвижда, че тежестта на доказване изпълнението на задълженията на доставчика, предвидени по този закон, е за сметка на потребителя, е нищожна - чл. 18, ал. 4 ЗПФУР.

Следователно с предоставянето на лични данни и изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор, следва да се приеме, че клиентът-кредитополучател изявява своята воля за сключването на договора и приема Общите условия /чл. 13, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗЕДЕУУ/. За това обстоятелство обаче по делото не са представени нито на хартиен носител, нито в електронен вид доказателства. По делото липсват технически или електронни записи в подкрепа на твърденията на ищеца за изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор съгласно разпоредбите на ОУ. Представените индивидуален договор и погасителен план, които не носят подписа нито на ответника, нито на представител на кредитодателя, като с оглед горепосочения неприсъствен начин на възникване на правоотношението и клаузата на ОУ е несъмнено, че същите не биха могли да възпроизвеждат електронното изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор. Освен това не е установено чрез кои електронни адреси е разменена информацията, съответно, че посочените в електронните документи ІР – адреси на страните и по-конкретно електронния адрес на адресата на тази информация е на ответника. По делото не са представени доказателства за това ответникът да е автор на електронните заявки по смисъла на чл. 4 ЗЕДЕУУ, че доставчикът на финансовата услуга от разстояние го е уведомил своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съответно, че му е предоставил информацията по чл. 8 и чл. 9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл. 10 от същия закон. С оглед представените доказателства не може да се приеме, че единствено въвеждането на лични данни в системата на ищеца е достатъчно, за да се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключването на процесния договор. Затова и при съобразяване на чл. 180 ГПК

, едностранно извършеното от ищеца вписване в договора на данни на ответника, който не носи подпис на ответника, не се ползва с доказателствена сила. В ЗЕДЕУУ е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху представения от него договор и заявки на хартиен носител е положен електронен подпис от ответника.

По силата на горепосочените разпоредби от ЗПФУР и в частност чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР ищецът е могъл да извърши запис на изявлението-съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор съгласно ОУ, направен от кредитополучателя по електронен път, респективно да докаже извършването му със самия запис, каквото в случая липсва. С оглед спецификата на сключване на договор за предоставяне на финансови услуги неслучайно са въведени изричните правила на чл. 18 от ЗПФУР и е обяснимо и закономерно ищецът да може да представи документи, проследяващи хронологията на развитие на процедурата по създаването на договорното правоотношение – от включването на ответника-потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор. Затова следва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приема, че между страните по делото не е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние.

На второ и самостоятелно основание, доколкото се твърди договор за заем между страните по делото, съдът приема, че няма сключен договор за заем. Заемът е реален договор съобразно чл. 240 от ЗЗД - фактическият състав на същия изисква освен постигане съгласие между страните, също така предаване и получаване на даваната сума. В настоящия случай по делото няма доказателства, че процесният заем като сума е предаден от „Бест файненс“ ООД на кредитополучателя Ц.Н.. Представената разписка за извършено плащане удостоверява нареждането на сумата до офис на третото лице EasyPay от страна на ищеца, но не доказва получаването на сумата по твърдения заем от страна на кредитополучателя - няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, тъй като не носи подпис на ответника; няма изявление на ответника, че приема сумата; липсват и доказателства сумата да е достигнала до получателя. В случая въпросната сума не е преведена по лична сметка на Ц.Н., а е следвало същата да я получи от каса на офис на "Изи пей" АД, съобразно общите условия към договорите на „Бест файненс“ ООД.

Всичко в съвкупност и поотделно води до извод липса на предаване и получаване на даваната сума, респ. за липса на съгласие от ответника за сключване на договора, които липси водят до нищожност на заема. Тъй като договорът е нищожен, същият не е породил правно действие, поради което предявените искове за установяване на процесните вземания, на основание договор за кредит са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Само на това основание, предявената главна претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. А щом няма главни вземания, не може да възникне вземане за лихви, такси и пр. акцесорни задължения.

По разноските: на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК разноски следва да бъдат присъдени на ответника, но същия не е сторил такива.

Предвид изложеното, съдът

 

 

         

Р     Е      Ш      И   :

          ОТХВЪРЛЯ  като неоснователен и недоказан предявения от „БЕСТ ФАЙНЕНС” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Манастирски ливади”, комплекс Бокар, бл. 35, ап. Партер, представлявано от П.С.Д.и М.П.В.-Д.по реда на чл. 422 от ГПК иск срещу Ц.Н.Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** за установяване на следните суми: сумата 184.05 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски“ № 1000047/05.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 8.33лева, лихва за забава, сумата 16.92 лева, наказателна лихва, сумата 10.90 лева, разходи за изпращане на документи.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

                                                                      

 

Районен съдия: