РЕШЕНИЕ
№ 271
гр.Варна, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 05.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при секретаря Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 381 по описа за 2019
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Т.Р.Р. ***
обжалва с въззивна жалба решение №204 от 11.03.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по
т.д. №137/2018 г., с което частичният й иск срещу „Ядки Марая“ ЕООД-гр.Варна за
дружествен дял в размер на 200000 лева, целият в размер на 780000 лева, е
отхвърлен, с молба да бъде отменено като
неправилно и вместо него постановено друго,
с което искът бъде уважен. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си
представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните
разноски по делото, като съображения за това излага в писмени бележки.
Ответникът по
жалбата – Ядки Марая“ ЕООД-гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез
процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане
на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага
в писмени бележки.
Съдебният
състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е основателна.
Съдебният
състав e намерил искането в жалбата за задължаване на ответника да заяви дали ще се
ползва от представените на ССЕ писмени доказателства – ПКО, договори за заем,
договор за наем и др., респективно да ги представи по делото, за основателно. От една страна без заявяване от
ответника, че ще се ползва от тях, същите следва да се счетат от съда за
несъществуващи по делото, в т.ч. в рамките на изслушаното заключение на ССЕ. От
друга страна без представянето им по делото, в случай че ответникът възнамерява
да се ползва от тези доказателства, нито ищцата може да ги оспори надлежно,
нито съдът може да обсъди възраженията й относно тях с решението си по спора.
Доколкото във въззивното производство ответникът е представил исканите от
въззивницата писмени доказателства – договори за заем, договор за наем, анекси,
ПКО и др., които само са били представени на вещите лица за изготвяне на
заключението им във връзка с осчетоводените с тях задължения в съставения
счетоводен баланс по чл.125, ал.3 – ТЗ към 31.01.2018 г., без да са били
същевременно приети по делото и е заявил, че ще се ползва от тях, въззивният
съд с оглед оспорването им от въззивницата, както и на основанието за
осчетоводяване на такива задължения по тези документи от ответника, дължи
произнасяне по така очерталия се основен спорен въпрос по делото относно
съществуването на оспорените задължения.
Въпросът е правен и не може да бъде преценяван от друг, освен от съда. Вещите
лица са могли да преценяват осчетоводените задължения по баланса само от външна
страна, но не и да навлизат в преценка по същество дали такива задължения
реално съществуват или не, като заключенията им, в т.ч. и на вещото лице Б.Б.,
изслушано във въззивното производство, имат този неизбежен недостатък.
Въззивният съд
след съвкупна преценка на събраните във въззивното производство и на всички
останали доказателства намира, че възражението на защитата на ищцата за
нищожност на договора за заем от 02.07.2012 г. – л.212 от първоначалното дело,
сключен от управителя М П Ткато физическо лице и за ответното дружество от лице
без представителна власт – Р П С, за неоснователно. Съгласно чл.42, ал.2 – ЗЗД
лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да
го потвърди. Доколкото в случая задълженията по договора за заем са били
включени в няколко поредни ГФО, приети на Общо събрание на съдружниците с
гласовете и на ищцата, следва да се приеме, че дружеството е потвърдило чрез
ОСС сключения без представителна власт договор за заем, както и задълженията по
него.
Не така стои
въпросът обаче със сключения анекс към договора от 14.11.2017 г. на л.65 от
въззивното дело. Този анекс е бил сключен за ответното дружество отново от лице
без представителна власт - Цветана Каменова Петрова в подозрителен период след
отправяне на предизвестието за напущане от ищцата на 10.10.2017 г. С него е
изменен срокът за връщане на заема от 02.07.2014 г., който е бил изтекъл, на
31.12.2017 г., както и дължимата годишна лихва върху заетата сума 665000 лева
от 6% на 15%. Въз основа на този анекс дружеството осчетоводява едва тогава
задължение за лихви за целия минал период на база 15% в размер на 543750 лева.
Това задължение е несъществуващо, тъй като от една страна е основано на нищожен
анекс, който не е бил потвърден от представляваното дружество с решение ОСС или
чрез излъчен от него за целта представител, като не може и да бъде потвърден от
самия управител, който като физическо лице е същевременно и заемодател, поради
наличието на конфликт на интереси и на забраната на чл.31, ал.1 ЗЗД да се
договаря от името на представлявания лично със себе си /като физическо лице/, като
в този смисъл е решение №14/27.01.2017 г. по т. д. № 1453/2014 г. на ВКС-ТК, респективно
да се потвърждава такава сделка от управителя в качеството на законен
представител. От друга страна лихва по заема се дължи, само ако е уговорена
писмено – чл.240, ал.2 – ЗЗД, така че такава би се дължала до 02.07.2014 г.,
като не може да се удължава срокът по
договора за заем след като същият е бил вече изтекъл, за да се обоснове
задължение за лихви и след тази дата до датата на новия удължен срок -
31.12.2017 г. Не може да се претендират възнаградителни лихви за целия период
по увеличения едва с анекса процент – 15 % и то след като тригодишната давност
за вземането за тях до 02.07.2014 г. е изтекла на 02.07.2017 г. Нарушен е
принципът по чл.236, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството за текущо
осчетоводяване, като ефектите от сделките се признават в момента на тяхното
възникване и се включват в периода, за който се отнасят, което изрично вещите
лица по повторната ССЕ пред първата инстанция заявяват в заключението си на
л.192 и л.193 от първоначалното дело. Ето защо, признатото за несъществуващо
задължение за лихви по договора за заем от 02.07.2012 г. в размер на 543750 лева следва да се изключи
от пасивите по баланса.
Що се отнася до
останалите оспорени договори за заем, съответно за 215000 лв от 10.01.2017 г.,
за 80000 лв от 01.02.2017 г. и за 110000 лв от 10.01.2018 г., общо за 405000
лв, първите два от тях не са сключени в подозрителен период след 10.10.2017 г.-
датата на предизвестието за напущане на ищцата, като предвид възраженията на
защитата й за липса на реално извършени плащания е допусната изслушаната във
въззивното производство ССЕ, по която вещото лице Б.Б. е дал заключение, че
плащанията са реално извършени. Без значение е как е оформен и от кого е
сключен договорът за заем, както и кой е подписал за касиер ПКО, тъй като
същият е реален договор и се изпълнява с реалното предаване на заетите суми, а
вещото лице е установило осчетоводяването им в касата на дружеството и
разходването им за погасяване на негови задължения. Горното се отнася и за внесените
допълнителни парични вноски по чл.134 ТЗ. Очевидно е, че дружеството не е
разполагало с лице, изпълняващо длъжността „касиер“, като сумите са били
оформяни в ПКО като получени от Цветана Петрова – технически секретар и Чавдар
Русев – шофьор, които нямат качеството на материално-отговорни лица. Обстоятелството,
че сумите над 10000 лева са били внасяни по каса вместо по б. път, както
изисква ЗОПБ, не ги прави недействителни, като за тези нарушения дружеството
подлежи на административна санкция – същото посочено и от вещото лице в
заключението му. След като плащанията са
реално извършени, установено от заключението на вещото лице Б., задълженията на
дружеството за тях е съществуващо.
Сумата 432000
лева – разходи за бъдещи периоди, представляващи наеми, разпределени за
оставащите периоди /по 72000 лева на година/ от авансово-платената по договора
за наем от 02.01.2014 г. сума в размер на 720000 лева за 10-годишен наемен
период съгласно анекса към договора, правилно е осчетоводена като задължение, установено
от заключението на ССЕ на л.194 от първоначалното дело.
За сумата 199942 лева, включена като
задължение по баланса на дружеството по договор от 12.11.2013 г. за кредит
овърдрафт с „Юробанк България“ АД-гр.София кредитополучателят „Ядки Марая“ ЕООД е заместен в дълг с договор
от 11.11.2016 г. за заместване в права и задължения – л.208 от първоначалното
дело от свързаното дружество –„Дейт Палм“ ЕООД. Независимо че ответното
дружество както и физическите лица Т.Р. – ищца и Марин Тодоров – управител на
ответника са останали съдлъжници по договора за кредит, кредитополучател е вече
„Дейт Палм“ ЕООД, така че задължението по кредита следва да се осчетоводи в
пасива на неговия счетоводен баланс и да се изключи от пасива по баланса на
ответника - „Ядки Марая“ ЕООД – гр.Варна. За последното дружество задължението
се превръща в условно такова, което не се включва в пасива по баланса, а се
води само задбалансово, съгласно Международен счетоводен стандарт 37 –
Провизии, условни пасиви и условни активи.
Предвид
изложеното, от пасива по заключението на вещото лице Б. вариант втори,
съобразно който допълнителните парични вноски са отразени правилно – съгласно
чл.134, ал.3 ТЗ – 3603000 лева следва да се приспадне сумата общо 743692
лева /543750 лв + 129942 лв/, като
правилно осчетоводен пасивът възлиза на 2859308 лева. Разликата между него и
актива – 3572000 лева съответно възлиза на 712692 лева. Делът на ищцата е 30%
от тази сума и се равнява на 213807.60 лв. Дружеството е изплатило на ищцата
сумата 10455.09 лева с преводно нареждане на л.40, като остава незаплатена
разлика от 203349.51 лева. При това положение частичният иск за дължим на
ищцата дружествен дял в размер на 200000 лева е основателен и следва да се
уважи изцяло, ведно с лихви и разноски за двете съдебни инстанции.
Обжалваното
решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо него въззивният
съд постанови друго, с което уважи предявения частичен иск изцяло за главница
200 000 лева, законна лихва върху нея от 31.01.2018 г. и общо съдебни разноски
по делото – 16086 лева.
Воден от
изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 204/ 11.03.2019 г. на Окръжен съд Варна -ТО по т.д. №137/2018 г., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ядки
Марая“ ЕООД - гр.Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя Марин
Петков Тодоров, да заплати на Т.Р.Р., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 200 000
лева – частична претенция за дължим дружествен дял на ищцата следствие
напускане на дружеството като съдружник с предизвестие от 10.10.2017 г. /от
цяла претенция в размер на 780 000 лева/, ведно със законната лихва върху
същата сума, считано от 31.01.2018 г. до окончателното й изплащане, и сумата 16
086 лева – съдебни разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението
подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на
РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.