Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 10.11.2023
г.
Административен съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
като разгледа
докладваното от съдия Божкова
административно дело № 338/ 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на А.Т.Й. с постоянен
адрес ***, чрез пълномощник, срещу ЗППАМ № 23-1947-000184/ 11.08.2023 г.,
издадена от Й. С. Б. – началник сектор в РУ – Кърджали към ОДМР – Кърджали.
Твърди се, че оспорената ЗППАМ е неправилна, незаконосъобразна, в противоречие
с материалноправния и процесуалния закон,
несъответствие с целта на закона и е издадена при неизяснена фактическа
обстановка.
В жалбата се посочва, че административното
производство е започнало със съставянето на АУАН №АД547202 от 11.08.2023 г. по
чл.150 от ЗДвП за това,че на 11.08.2023 г.около14:30 часа лицето M. O. – ***
гражданин управлявал лек автомобил „Фолксфаген"
с рег.№ ***,собственост на А. Т. Й. (A. O.) с *** гражданство, със
стар тип *** свидетелство за управление на МПС с № ***, валидно до 31.12.2022
г. Прието е, че водачът М. Й. управлява посоченото МПС без да е правоспособен
на територията на Република България.
Видно от представения документ от Генерално
Консулство на *** - ***, СУМПС с идентификационен № ***, № на документа ***, изд.
от ***, на 20.05.2010 г. серия **, е валидно към настоящия момент. АУАН е
написан много неясно и нечетливо. Същият е посочен в диспозитива
на ЗППАМ и издаденото НП № 23-1947-000438. Твърди се, че не са спазени
изискванията за връчване на административни актове на невладеещ български език
съгласно наложената съдебна практика. Цитира се практика на административни
съдилища в този смисъл. Искането е да се отмени оспорената ЗППАМ и се присъдят
деловодни разноски на жалбоподателката. В съдебно
заседание, редовно призована, жалбоподателката не се
явява и не се представлява. От пълномощника й е постъпило становище за даване
ход на делото и съображения за основателност на жалбата. Иска се присъждане на
деловодни разноски.
Ответникът
– началник сектор в РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали не се явява и не се
представлява. В писмени бележки на пълномощник са изложени подробни доводи за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално
допустима.
При
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С
оспорената ЗППАМ №23-1947-000184/11.08.2023 г., издадена на основание чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, на А.Т.Й., е
наложена ПАМ "Прекратяване регистрацията на ППС" за срок от 6
месеца", като са отнети два броя регистрационни табели *** и
СРМПС № ** №***, издадено от ***.
Приет
е като доказателство и АУАН, серия АД № 547202/ 11.08.2023 г., съставен срещу M.
O., за това, че на 11.08.2023 г., около 14,30 часа, в ***, бул. „***“ до ***,
управлява автомобил „Фолксваген“ с рег.
№ ***, собственост на А.Т.Й. със стар тип свидетелство за управление на МПС, № ***,
издадено от ***, валидно до 31.12.2022 г. без да е правоспособен водач на
територията на Република България. Описаното е определено като нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
При
така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Съгласно
чл.
172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
"а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този
закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. На основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена
от компетентен орган – началник сектор в РУ – Кърджали към ОДМВВР – Кърджали, с
делегирани правомощия съгласно Заповед, № 292з-2/ 01.01.2022
г. на директора на ОДМВР – Кърджали, издадена на основание Заповед, № 8121з-1632/
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателна отговорност.
По
смисъла на чл.
171 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са
от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда
на Глава
пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл.
171 от ЗДвП
е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.
В
хипотезата на чл.
171, т. 2а, б."а" от ЗДвП, може да се приложи ПАМ "прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, който
управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година;
В
случая ПАМ, съгласно описаното в заповедта, е наложена, защото е установено, че
МПС, собственост на жалбоподателя, е било управлявано от водач, който е
неправоспособен, тъй като управлява МПС със свидетелство за управление,
издадено от ***, валидно до 31.12.2022 г.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки, включително и такива от вида на процесната,
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Оспорената
ЗППАМ е издадена в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните норми и целта на ЗДвП, както и при
липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
В
обжалвания административен акт е посочено, че се налага за това, че е било
установено, че собствения на жалбоподателката лек
автомобил е управляван от лице, чието СУМПС, издадено от *** е било валидно до
31.12.2022 г. Т.е. МПС е управлявано от водач със СУМПС с изтекъл срок на
валидност. За установяване съответствието с минималните стандарти за физическа
годност за управление на МПС от съответната категория на водача, СУМПС трябва
да е в срока на административната му валидност. Поради това законодателят в §
1, т. 2, б. "ж" от ДР на Закон за българските лични документи сочи,
че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен.
Управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС
без СУМПС. Осъщественият състав попада в хипотезата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП и
съставлява основание за прилагането на ПАМ. Т. е. изискването за "съответно
свидетелство" за управление на МПС предполага то да е валидно, както за
"категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на
срока на неговата "административна валидност". В настоящия случай са
събрани доказателства за посоченото обстоятелство. Това са: заверено копие на
СУМПС на лицето М. Й., от което се установява, че то е издадено на 20.05.2010
г.
Писмо, рег. № 3286р-7052/ 12.02.2021 г. на
директора на ГДНП до директорите на СДВР и ОДМВР, съгласно което в ГДНП е
постъпило писмо, вх. № 327600-6541/ 09.02.2021 г. от Дирекция „Консулски
отношения“ – МВнР, ведно с копие на нота, № 2-2021/ 20108158-Sofia BE/
32313287/ 08.08.2021 г. на Посолството на *** в
София, с което уведомяват, че срока на валидност на стария тип турски СУ МПС е
удължен до 31.12.2022 г. Писмо, рег. № 3286р-19723/ 25.05.2016 г. на ГДНП до
директорите на СДВР и ОДМВР, от което се установява, че в ГДНП е получено писмо
рег. № 328600-18116/ 04.05.2016 г. на МВнР, Дирекция „Консулски отношения“, с
което изпращат спесимени на нови свидетелства за
управление на МПС, издавани в ***. В
писмото се посочва, че от 01.01.2016 г. в *** влизат
в сила нов вид СУ МПС. В това писмо се посочва, че СУ МПС, издадени преди
посочената дата ще бъдат валидни до 31.12.2020 г.
Съгласно
приложимата разпоредба на чл. 171, т.2а, б."а", изречение последно от ЗДвП, ПАМ "Прекратяване регистрацията на ППС" се налага и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; В случая ПАМ е
наложена на собственика на лекия автомобил, за това, че посоченото превозно средство
е управлявано от лицето М. Й., което не притежава СУМПС, валидно на територията
на Р България. Релевантните факти за налагането на ПАМ – собственост на
автомобила и управление на МПС от лице без СУМПС, са доказани от приобщения към
административната преписка АУАН. Относно собствеността на автомобила няма спор
между страните.
Относно
приложен превод от *** на български на документ „Данни за СУМПС № ***“ и
„Препис от граждански регистър“, издадени от Генерално консултство
на *** в *** АС – Кърджали приема, че същите представляват легализиран превод
на посочените по-горе документи.
В
чл.161 от ЗДвП предвидено, че Свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република
България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата,
в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута
на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4.
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария.
В
конкретния случай не може да се приеме, че СУМПС на лицето М. Й. отговаря на
изискването в чл.161, т.1 от ЗДвП, тъй като съгласно посоченото по-горе в решението
Писмо, рег. № 3286р-7052/ 12.02.2021 г. на директора на ГДНП до директорите на
СДВР и ОДМВР, подмяната на стари образци СУМПС, издадени в *** е именно с цел
да се приведат в съответствие с изискванията на приложение № 6 към Конвенцията
за движението по пътищата. Т.т.2,4 и 5 на чл.161 от ЗДвП са неотносими към настоящия казус.
Т.3
на чл.161 от ЗДвП е неприложима тъй като, за да се приеме, че СУМПС, издадено
от *** е валидно на територията на Република България за категорията, за която е
издадено то трябва да е придружено от легализиран превод на български език.
Представения с жалбата документ „Данни за СУМПС № ***“ не отговаря на това
изискване, тъй като не представлява легализиран превод на съдържанието на СУМПС
( л.22 д.), което М. Й. е представил на полицейските органи при извършената
проверка на 11.08.2023 г.
Предвид
посоченото по-горе в решението копие на нота, № 2-2021/ 20108158-Sofia BE/
32313287/ 08.08.2021 г. на Посолството на *** в
София, с което уведомява компетентните власти в Р България, че срока на валидност
на стария тип турски СУМПС е удължен до 31.12.2022 г. се поставя въпрос
възможно ли е чрез справка в гражданските регистри да се установи валидността
на СУМПС, което е от стар образец.
Дори
да се приеме, че легализирания документ „Данни за СУМПС № ***“ следва да се
приравни на легализиран превод на български език на СУМПС, издадено от ***, към
датата на проверката и издаване на ЗППАМ – 11.08.2023 г., той не е съществувал.
Законосъобразността
на мярката следва да се прецени в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 1 АПК. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е безспорно,
че е налице предвиденото в правната норма административно нарушение -
управление на превозно средство без валидно свидетелство за управление. Това
прави оспорената заповед законосъобразна и съответна както на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, така и на чл. 22 от ЗАНН. Представянето на по-късен етап на легализиран
превод на български език на документ „Данни за СУМПС № ***“ на М. Й. би могло
да има отношение към изпълнението на приложената принудителна мярка, като адресатът
на мярката би могъл да иска органът да прекрати действието й. Но този факт няма
отношение към законосъобразността на приложената принудителна мярка.
Доводът в жалбата, че при връчване на
ЗППАМ на лицето не е бил осигурен преводач от български на *** и е нарушено
правото му на защита не може да се сподели, защото ПАМ е наложена на А.Т.Й., за
което лице няма твърдения, че не владее български език.
От
изложеното следва, че оспореният административен акт е валиден и издаден при
спазване на процесуалните правила, и в съответствие с материалния закон, поради
което и подадената против него жалба ще следва да се отхвърли.
При
този изход на правния спор в полза на ОДМВР – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК. Същото следва да се определи в размер на 100 лв. съгласно чл. 24, изр.1-во
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
5-то от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А.Т.Й. с постоянен адрес *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1947-000184/11.08.2023
г., издадена от Й. С. Б. на длъжност началник сектор към ОДМВР - Кърджали, РУ –
Кърджали.
Осъжда А.Т.Й. с ЕГН ********** ***, да заплати на
ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. (сто лева).
Решението не подлежи на обжалване – чл.172, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Съдия: