№ 929
гр. Плевен , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430102255 по описа за 2021 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ЕИК ***, представлявано от ***, чрез адв.В.Г.
от САК, против СТ. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено спрямо
ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца
сумата от 44,84 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер
***/23,06,2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК – 07,01,2021 г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№50/2021 г. на ПлРС. Сочи се, че вземането произтича от
договор за ел.съобщителни услуги 121530125001/23,12,2014 г., сключен между ответника и
***. Твърди се, че неизпълнението на задължението на абоната да заплати потребените
услуги за периода 01,08,2017 г. – 01,12,2017 г. довело до предсрочно прекратяване на
договора на 06,12,2017 г. /датата на деактивация на процесния абонамет, която се генерира
автоматично/ и е ангажирало договорната му отговорност по т.2 от Договора, като е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 44,84 лева.
Твърди се, че с договор за цесия от 16,10,2018 г. *** прехвърля вземането си срещу
ответника на ***, което дружество с последващ договор за цесия от 01,10,2019 г. прехвърля
вземането срещу ответника на ищеца в настоящото производство, като е направен опит
длъжника да бъде уведомен за извършената цесия, но няма представени доказателства за
надлежното му уведомяване. Сочи се, че няма пречка уведомлението за цесията да бъде
направено в настоящото производство с ИМ. Твърди се, че е образувано ч.гр.д.№50/2021 г.
на ПлРС и издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. В
проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочна писмена молба
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. Направено е искане за
1
постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице процесуалните
предпоставки за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з. се явява лицето
Дияна Велева – племенница на ответника, на която е разяснено, че няма право да
представлява същия в производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата
на страните, намира за установено следното:
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите
на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от
ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№50/2021 г. по описа на
РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на
ответника СТ. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея /съобщение на л.53 от делото/, редовно уведомен е за първото
съдебно заседание по делото /съобщение на л.59 от делото/. Ответникът не е подал в срок
отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по
определението на съда от 06,07,2021 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за
което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства /
договор за ел.съобщителни услуги №**********23062015-34014823/23,06,2015 г., сключен
между ответника и ***, месечна сметка №**********/01,09,2017 г., месечна сметка
№**********/01,10,2017 г., месечна сметка №**********/01,11,2017 г., месечна сметка
№**********/02,12,2017 г.; месечна сметка №**********/02,01,2018 г., договор за цесия
от 16,10,2018 г. между *** и „***, потвърждение за цесия, договор за цесия от 01,10,2019
г. между „*** и ищеца, извлечение от приложение №1 към договора за цесия от 01,10,2019
г. /.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в
размер 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.
2
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на
спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство в размер на 25,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, че СТ. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ
на ***, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от 44,84 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер ***/23,06,2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 07,01,2021 г., до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№50/2021 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от СТ. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, представлявано от ***, направените разноски в исковото
производство в размер на 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК СТ. ЛЮБ. СТ., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, представлявано от ***, направените разноски в заповедното
производство в размер на 25,00 лева за платена държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3