Определение по дело №1477/2017 на Районен съд - Карлово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                   Година 24.11.2017                  Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                                 първи граждански състав

На двадесет и четвърти ноември                  две хиляди и седемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1477 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговския регистър с ЕИК129007111, представлявано от И.Й.Г. - Изпълнителен директор против В.И. „Р.д.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от П.К.Г., с която моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника - В.И. „Р.д.” АД, че дружеството дължи на „ВМЗ” ЕАД сумата 12 909.90 лева, с включен ДДС по фактура №********** от 19.11.2014г., ведно със законна лихва в размер на 3427.79 лева, за което вземане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. №998/2017 на Районен съд Карлово е издадена Заповед за изпълнение №639 от 19.07.2017г. Претендира направените разноски по заповедното и исковото производство.

По редовността и допустимостта на исковата молба:

С оглед разпоредбата на член 140 от ГПК, съдът извърши проверка на подадената искова молба и намира предявения иск за допустим. По отношение редовността на исковата молба, съдът намира, че предявения главен иск, за заплащане на процесната главница за редовен от външна страна. Предявения обаче акцесорен иск, съдът намира за нередовен, тъй като не е посочен период на дължимост на претендираната лихва за забава. Ето защо, делото ще следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, но в срок следва да бъде указано на ищцовото дружество да отстрани констатираната нередовност по смисъла на чл. 127 от ГПК.

По доказателствените искания на ищцовата страна:

Представени са писмени доказателства, които съда намира за относими, допустими и необходими и като такива следва да бъдат приети по делото. Доколкото по разпореждане на съда е постъпило изисканото частно гражданско дело № 998/2017г. на КрлРС, същото следва да бъде приложено, като доказателство по делото.

По отношение искането за назначаване на съдебна експертиза, съдът намира същата за относима по делото, доколкото задачата е за установяване на факти по делото. За допускането на исканата експертиза, съдът приема, че са необходими специални знания за изясняване на възникналите по делото въпроси и на основание член 195 от ГПК. Доказателственото искане на ищеца обаче следва да бъде уважено след отстраняване на нередовността по исковата молба, доколкото към момента е налице неяснота за периода на дължимост на лихвата за забава, която следва да бъда предмет на експертизата, поради което съдът допълнително ще се произнесе.

По доказателствените искания на ответната страна:

Препис от постъпилата искова молба и доказателства са изпратени на ответника, като в рамките на едномесечния срок, от същия е постъпил писмен отговор по смисъла на член 131 от ГПК, с който не се правят доказателствени искания.

С оглед разпоредбата на член 140, ал. 3  от ГПК, съдът указва на страните възможността да ползват медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

С оглед задължението по член 140, ал.3 от ГПК, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото: 

Съдът е сезиран с искова молба от „Вазовски машиностроителни заводи” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, вписано в Търговския регистър с ЕИК129007111, представлявано от И.Й.Г. - Изпълнителен директор против В.И. „Р.д.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от П.К.Г., с която моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника - В.И. „Р.д.” АД, че дружеството дължи на „ВМЗ” ЕАД сумата 12 909.90 лева, с включен ДДС по фактура №********** от 19.11.2014г., ведно със законна лихва в размер на 3427.79 лева, за което вземане е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по образуваното ч.гр.д. №998/2017 на Районен съд Карлово е издадена Заповед за изпълнение №639 от 19.07.2017г. Претендира направените разноски по заповедното и исковото производство.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат твърденията на ищцовото дружество са следните:

Твърди, че „ВМЗ” ЕАД предоставяло вода на В.И. „Р.д.” АД, съгласно подадена от тях молба изх. № 87/29.08.2002г. за разрешение за захранване с вода от водопровод, собственост на „ВМЗ” ЕАД край село Анево. В отговор на подаденото искане, с Писмо изх. № 0004002/12.09.2002г., „ВМЗ” ЕАД дало разрешение за захранване със свежа, необработена бактерицидно вода до 120 куб.м. месечно от водопроводната мрежа на дружеството, като захранването се осъществило от магистрален водопровод от Помпена станция село Московец до водоеми „Бозалан”. Съгласно разрешението, ответникът дължал заплащане за използваните количества. Съгласно фактура №********** от 19.11.2014г., дължимата сума за използваните количества вода била в размер на 12 909.90 лева, с включен ДДС, ведно със законна лихва в размер на 3 427.79 лева. До настоящия момент дължимите суми не били изплатени на дружеството.

След многократни писма, с покана за доброволно плащане и неплащане от страна на В.и. „Р.д.” АД, подали заявление за издаване на заповед за изпълнение, с правно основание чл. 410 от ГПК, в Районен съд - Карлово, въз основа на което била издадена Заповед за изпълнение № 639 от 19.07.2017г. по ч.гр. д. №998/2017г. по описа на КрлРС.

Ответникът обаче възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което на 28.08.2017г. получили съобщение от съда, че длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение и указание да предявят иска относно вземането си в едномесечен срок, като довнесат дължимата държавна такса. Във възражението си длъжникът единствено сочел, че не дължи изпълнение на вземането. Това твърдение не отговаряло на истината и било неоснователно.

Обосновава правен интерес, на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, за предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, във връзка с което е издадена Заповед за изпълнение № 639 от 19.07.2017г. по ч.гр.д. №998/2017 на Районен съд Карлово.

ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат възраженията на ответното дружество са следните:

Ответното дружество оспорва изцяло предявения срещу него от „ВМЗ” ЕАД, град Сопот иск с правно основание чл.422 от ГПК, като неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:

В предявената срещу ответното дружество искова молба се твърди, че „ВМЗ” ЕАД му е предоставяло вода, съгласно подадена молба изх.№ 87 от 29.08.2002г. за разрешаване на захранване с вода от водопровод, собственост на ищеца край село Анево, както и че с Писмо изх.№ 0004002/12.09.2002г., ищецът дал разрешение за захранване със свежа, необработена бактерицидно вода до 120 куб.м. месечно от водопроводната мрежа на дружеството, като захранването се осъществи от магистрален водопровод от Помпена станция село Московец до водоеми „Бозалан”. С оглед горното разрешение, ищецът счита, че ответното дружество му дължи заплащане на използвани количества вода и е представил фактура № **********/19.11.2014г. за използваните количества вода на стойност 12 909.90 лева, с включен ДДС. Счита също така, че за срока на забавата на плащането по тази фактура му се дължи и законна лихва в размер на 3 427.79 лева.

Сочи, че правоотношение с такъв предмет, а оттук и вземания по него не могат да възникнат, поради противоречие със закона, както и поради невъзможност на предмета (чл.26.ал,1 и ал.2 ЗЗД). Според специалния Закон за волите, в редакцията му към датата на издаване на фактурата (т.е. момента на доставката) - 19.11.2014г., предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от само от В и К оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализапионните услуги, или от търговци, държавни или общински предприятия – юридически лица, които извършват услуги по доставяне и пречистване на води за питейно-битови цели, за обществени нужди, за производствени, промишлени и други дейности с търговски характер или дейности по пречистване и отвеждане на отпадъчни води и не обслужват цялата обособена територия, а отделни потребители, които също осъществяват тези услуги съгласно изискванията на този закон и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и по отношение на тези отделни потребители се смятат за В и К оператори (чл.198о, ал.1 във вр. с ал.6 от Закона за водите, редакция ДВ бр.53/27.06.2014г.).

От своя страна, изискванията на Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, предполагат извършването на такава дейност да е възложена на извършващия с договор по реда на Закона за водите или по реда на Закона за концесиите (чл.198п, ал.1 от Закона за волите, редакция ДB бр.53/27.06.2014г). Никъде обаче сред доказателствата към исковата молба не се откриват нито договор за възлагане по реда на Закона за водите, нито концесионен такъв, от които да е видно, че ищеца „ВМЗ” ЕАД е оторизиран до доставя и продава вода за промишлени нужди на потребители. Нещо повече, ищцовото дружество не се открива и в регистъра на лицата извършващи ВиК услуги, поддържан от МРРБ, съгласно чл.198р от Закона за водите и актуален към момента на издаване на фактурата.

При това положение е безспорно, че уговарянето на доставка на вода от страна на търговец извън кръга на тези, извършващи ВиК услуги по смисъла на Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, противоречи на императивната разпоредба на чл.198о от ТЗ и е нищожна, поради противоречие със закона. В същия смисъл е и съществуващата задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, а именно - Решение № 33 от 02.07.2015г. по гр.д. № 3903/2014г. на ВКС, I-во ГО.

От друга страна, счита, че такава уговорка би била нищожна и поради правната невъзможност на нейния предмет, т.к. е налице нормативно установена забрана за извършване на доставка на вода извън кръга на лицата по чл.198о, ал.1 и ал.6 от Закона за водите. В същия смисъл е и съществуващата задължителна практика на ВКС, а именно - Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2016г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК.

Счита, че дори и да се приемат за съществуващи вътрешните вземания на „ВМЗ”АД към ответното дружеството, същите към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са погасени по давност. Това е така, т.к. според представената като доказателство с исковата молба фактура № **********/19.11.2014г. става въпрос за вземания за доставена вода по показания на водомери 1 - за периода от 21.09.2010г. до 21.09.2011г., 2 - за периода от 21.09.2010г. до 21.09.2011г. и 3 - за периода от 21.09.2010г. до 14.11.2013г., по отношение на които, периоди към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е изтекла специалната тригодишна погасителна давност, приложима и за процесиите вземания като периодични такива (чл.111,б. „в“ от ЗЗД). В същия смисъл е и съществуващата по въпроса съдебна практика, а именно - Решение № 242 от 18.12.2014г. по търг. д. № 2947/2013г. на ВКС, според което - вземанията на топлофикационни, ел.снабдител и и и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания.

Предвид изложените съображения, моли съда, да отхвърли изпяло, като неоснователен и недоказан предявения срещу ответното дружество от „ВМЗ” ЕАД град Сопот иск с правно чл.422 от ГПК, както и да осъди същото да им заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на обективно съединените искове е по член 124, ал. 1 от ГПК във връзка с член 422, ал. 1 от ГПК.

НЕ СЕ ПРАВЯТ изрични изявления от ответника, че признава определени факти.

ПРИ РАЗПРЕДЕЛЯНЕ на доказателствената тежест: Ищецът следва да докаже наличието на твърдените отношения, по силата на които се явява кредитор, а ответникът - длъжник, т.е. следва да установи както основанието, така и за размера на иска. Ответникът следва да установи направените в хода на делото възражения за неоснователност на исковата претенция.

По изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.12.2017г. от 10.00ч., за който ден и час да се призоват страните с препис от настоящето определение, а ищцовото дружество – с копие от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ПРИЛАГА постъпилото частна гражданско дело № 998/2017г. по описа на КрлРС към настоящото дело.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовото дружество, в едноседмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира акцесорния иск, като посочи период на дължимост на претендираната лихва за забава.

ОТЛАГА произнасянето си по направеното доказателствено искане от ищцовото дружество, за допускането на съдебна експертиза, след конкретизация на акцесорния иск, с посочване период на дължимост на претендираната лихва за забава.

УКАЗВА на страните възможността да ползват медиация за доброволно уреждане на спора.

СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото формулиран в мотивната част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: