Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивната жалба подадена от адв.А. Ч.-ВТАК, в качеството му на пълномощник на А. А. Р. от с.Р., А. А. Т. от гр.В. и Д. А. Т. от гр.В., против Решение №.../06.06.2011 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№.../2010 г. по описа на съда, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ищците-въззивни жалбоподатели иск за делба на УПИ №....по картата на възстановената собственост на землището на село С., община Полски Тръмбеш, представляващ нива с площ 18, 997 дка, трета категория, в местността „Ходжа курусу”, както и в частта на решението, с която са определени квотите на съделителите А. Т. и Д. Т. върху допуснатите до делба недвижими имоти.Жалбоподателите считат, че решението в обжалваната му част е неправилно и съдът е достигнал до погрешен извод, тъй като от доказателствата по делото ставало ясно по безспорен начин, че процесният имот е съсобствен между страните по делото.Същият е придобит съвместно от страните чрез давностно владение,упражнявано в периода от 1996 г. до момента на предявяването на иска за делба.От смъртта на общия на страните наследодател А. А. Т.- 1996 г. , даденият на него за ползване имот от собственика на имота И. Г. /процесният имот/ се ползва от наследниците му като лична собственост.Този факт, според жалбоподателите, е доказан от показанията на разпитаните свидетели и от Служебна бележка с дата 01.10.2010 г., издадена от земеделския производител С. Р.,обработвал земята през стопанските 2002/2003 г., 2003/2004 г. и изплащал рента на И. Т. за това.От своя страна тя поделяла рентата на три равни части между децата си-нещо, което е белег за владение, респ. наличието на придобивна давност.Упражняването на фактическа власт върху вещта и намерението да се свои тя съществува за страните по делото още от 1996 г. и владението е продължило повече от 10 години, така че имотът е придобит от тях по давност.Жалбоподателите считат също, че определените от съда квоти на съделителите А. Т. и Д. Т. върху допуснатите до делба имоти са неправилни.Те следва да бъдат равни.Искат отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да бъде допусната делбата на процесния имот и да бъдат коригирани квотите на двамата съделители върху допуснатите до делба останали имоти.Претендират присъждане на направените по делото разноски. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от адвокат А. М.-ВТАК, в качеството й на пълномощник на М. А. Т. от гр.В.Т..В него се заявява становище за правилност и законосъобразност на постановеното от първата инстанция решение в обжалваната му част.Изводът на съда според ответната страна е съобразен със събраните по делото доказателства.В хода на делото ищците не са установили правото си на собственост върху процесния имот , като придобит в резултат на давностно владение.Не са установили, че имотът е владян от 1994 г. до 1996г. от наследодателя, а впоследствие до 2005 г. от съпругата му И. Т.. Единственото доказателство,сочещо И. Т. като имаща отношение към процесния имот, е представената по делото служебна бележка, издадена от С. Р., в качеството му на земеделски производител, която ответната страна е оспорила по съдържание.Във връзка с оспорването не са представени от ищците доказателства, че именно И. Т. е давала нивата под аренда и е получавала рента за нея през периода 2002-2004 година.Налице е и противоречие в показанията на разпитания свидетел, сочен от ищците И. М. Р., който твърди, че е получил лично рентата за 2004 г., с отразеното в служебната бележка, според която в периода 2002-2004 г. би трябвало баба му И. Т. да е получавала рентата.Свидетелите на ищците са заявили, че са получавали рента за по 16 дка земя, или общо за 48 дка, които представляват общата площ на допуснатите до делба земеделски земи.Това означава, че те не са получавали доход от спорната нива.Ответната страна се позовава на показанията на свидетеля Т. Т., който заявява, че обработвал земята дадена му от ответника М. Т., за което му предоставял рента в натура в зависимост от изработеното.Тази нива той обработвал до 2003 г.Никой от другите наследници не се интересувал от нивата, нито е претендирал доходи от нея.След като прекратил обработването през 2003 г. му е известно, че нивата, предоставена му от М. Т. е дадена за обработка на С. Р., който я обработва и до днес.И досега имотът се владее от него.С оглед на това ответникът счита за недоказано твърдението на ищците ,че имотът е съсобствен между страните, придобит по давност, поради което съдът е направил верни правни изводи и е отхвърлил иска.Иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.Претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С решението си първоинстанционният съд е допуснал до делба между страните по делото посочените в пунктове 2,3,4 и 5 от обстоятелствената част на исковата молба земеделски имоти, намиращи се в землището на село С., община Полски Тръмбеш, подробно описани в решението.Тези имоти са възстановени по силата на ЗСПЗЗ с решения на ПК през 1994 г.на общия наследодател на страните А. А. Т., б.ж. на селото,починал на 18.06.1996 г., а страните по делото са негови законни наследници.Това е безспорно между страните и доказано с писмените доказателства. Спорният момент е съществува ли съсобственост межзду страните по отношение на имота, посочен в пункт първи на исковата молба, а именно:УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №....по картата на възстановената собственост на землището на с.С., представляващ НИВА с площ 18997 дка, трета категория, в местността „Х- К-”.По делото е установено, че този имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на неговия собственик И. Г. Г.-чичо на А. А. Т..В преписката по възстановяване се намира пълномощно, дадено от И. Г. Г., живеещ в Южна Австралия, на племенника му А. А. Т., с което го упълномощава да подаде заявление за възстановяване Ýа собствените му земи и да се разпорежда с тях, да ги ползва, да ги отдава под наем, да ги дарява,продава и т.н.Въз основа на това пълномощно А. Т. е подал заявление до ПК ,извършена е процедурата по възстановяване и на собственика И. Г. е възстановена процесната нива в нови реални граници през 1994 г.Не се спори,че имотът е отдаван под наем и че страните от 2002 г. са започнали да получават рента от него.В конкретният случай първоинстанционният съд е приел,че липсват категорични и ясни доказателства за придобиването на имота по давност от страните .Приел е ,че липсват доказателства относно субективната страна на владението- намерението имота да се свои.Страните не са манифестирали промяната в намерението си да своят имота и да го считат за собствен, което следва да стане явно и да бъде демонстрирано, тъй като собствеността е възстановена на друго лице- И. Г. Г..От предоставеното пълномощно е видно ,че между собственика и наследодателя е създадено облигационно правоотношение, по силата на което стопанисването и ползването на земята е предоставено на наследодателя А. Т. и че съдържанието на това пълномощно е известно и на неговите наследници.По делото липсват доказателства за промяна в намерението, в т.ч.чрез действия манифестирани пред собственика за да се приеме, че е налице владение с двата му елемента- фактическа власт върху имота – корпус и намерение да се свои- анимус.Отдаването под наем на имота, за което наследодателят е упълномощен, очевидно цели наследодателят, респ. неговите наследници да се ползват от облагите, получавани от имота. Правилно съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищците да докажат съсобствеността върху имотите, предмет на исковата молба.Ищците не са доказали по ясен и категоричен начин владението върху спорния имот нито на наследодателя, нито неговото продължаване от тях след смъртта му.От показанията на разпитаните свидетели Р. и Т. се установява ,че след смъртта на А. А. Т. през 1996 г. до 2002 г. имотът е обработван от различни арендатори , но от него не е получавана рента от наследниците.След 2002 г. имотът се обработва от С. Р., за което свидетелските показания съвпадат.От тогава се получава рента за имота.Рентата е предоставяна на И. Т.-съпруга на наследодателя, която я поделяла поравно между трите си деца.Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля К., които са неясни и противоречиви, отнасящи се до това, че нивата е дадена на М. Т..От друга страна ,даденото на наследодателя пълномощно не представлява белег за отпочване на владение от негова страна,респ. продължаване на владението от наследниците му. В него ясно е очертана целта- да се направят постъпки за възстановяване на земята и по-нататък да се стопанисва тя, като наследодателят и неговите наследници се ползват от облагите й.В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел липсата на доказателства за белезите на владение, което съчетано с изтекъл 10-годишен срок да породи вещноправните последици на придобивната давност и да легитимира страните като съсобственици на имота.В тази му част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК. Решението е обжалвано и по отношение на квотите на съделителите А. А. Т. и Д. Анастасова Т. върху допуснатите до делба имоти.Твърди се, че дяловете им следва да бъдат равни без да се излагат аргументи за това и без да се сочи законово основание.Съдът намира решението в тази му част за правилно и съответно на закона. Безспорно е че след смъртта на общия наследодател А. А. Т. през 1996 г. негови законни наследници са съпругата му И. Т. и трите им деца А. А. Р., Ангел А. Т. и М. А. Т..Съгласно чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват равни части, а съгласно чл.9 ал.1 от с.з. съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.В случая при три деца и преживял съпруг делът на всеки от тях е по ¼ от наследството.След смъртта си през 2005 г. съпругата на наследодателя И. Г. Т. оставя за свои законни наследници дъщеря си А. А. Р., сина си М. А. Т. и внука си А. А. Т., който я наследява по право на заместване поради факта, че синът А. А. Т. е починал преди нея- през 2004 г.Съгласно чл.10, ал.1 от ЗН ,низходящите, които са починали преди наследодателя, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените.Следователно, делът който следва да наследи ако беше жив синът А. А. Т. от майка си И. Т.- 1/12 от имотите, се наследява по право на заместване само от неговия син А. А. Т., но не и от снахата Д. Т., която не участва в заместването и не е законен наследник на И. Т..Квотите са правилно определени от районния съд и решението в тази му част съответства на закона и доказателствата по делото и следва да бъде потвърдено. Поради липса на доказателства за направени от ответната страна разноски по въззивното обжалване ,такива не следва да се присъждат. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № ..../01.07.2011 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№ ..... по описа на съда за 2010 г. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |