№ 510
гр. София, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело
№ 20221100508008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба, подадена от
„ЕОС М.“ ЕООД срещу постановление относно разноските, обективирано в съобщение с изх.
№4697/23.06.2022г. по изп.д. №20227880400385 на ЧСИ с рег. №788, с което съдебният
изпълнител е оставил без уважение възражение на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното
дело) срещу приетите за събиране по изпълнителното дело разноски за адвокатско
възнаграждение.
Възраженията в жалбата са, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е постановен при
неправилно приложение на материалния закон (съображенията са, че липсват основания за
възлагане на разноските върху длъжника, който е платил вземанията по изпълнителния лист в
срока за доброволно изпълнение, но и при забава на кредитора по чл. 96 ЗЗД, който не е посочил
банкова сметка за изпълнение на вземането преди образуване на изпълнителното дело), както и
при нарушение на процесуалните правила (не са изложени мотиви за отказа на съдебния
изпълнител да измени актовете си относно приетите за събиране разноски по изпълнителното
дело, а самият обжалван акт не е постановен във формата, регламентирана в процесуалния закон).
От името на Б.Д.К. (ответник по жалбата и взискател по изпълнителното дело) е постъпил
отговор срещу жалбата, подадена чрез пълномощника й – адв. В.Т., с който жалбата се оспорва
при съображения, че плащането от длъжника след образуването на изпълнителното дело не
представлява доброволно плащане и не изключва отговорността на длъжника за възстановяване на
разноските на взискателя за образуване и водене на изпълнителното дело, а приетият с актовете на
съдебния изпълнител размер на разноските за адвокатско възнаграждение е определен в
минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г.
Жалбата се явява основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея.
Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден за
1
вземане на Б.Д.К. срещу „ЕОС М.“ ЕООД за сумата 775,00 лв.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от адв. В.Т., който според
представения към молбата договор за правна защита и съдействие представлява взискателя Б.Д.К.
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., като със самата молба е заявена и претенция за
„присъждане“ на разноски на адвоката за предоставената безплатна правна помощ в размер на
400,00 лв.
Правомощията на съдебния изпълнител да определи размера на разноските за
изпълнителното производство произтичат пряко от правомощията му по чл. 79 ГПК да събере тези
разноски, но надлежното им упражняване включва на първо място ясно и точно посочване на
основанието на задължението за разноски (изрични в този смисъл са мотивите към т. 2 от
тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК), а на следващо
място ясно и точно посочване на кредитора на вземането за разноски (в пълна степен това се
отнася за случаи, при които съдебният изпълнител приема за събиране в изпълнителното дело
вземане за разноски на лице, различно от взискателя).
Издадените от съдебния изпълнител актове относно разноските по процесното
изпълнително дело - постановление с изх. №4291/09.06.2022г. за приетите за събиране разноски
(сред които сумата 400 лв. с посочено основание – адвокатско възнаграждение) и покана за
доброволно изпълнение с изх. №4292/09.06.2022г. (в която сумата 400,00 лв. е с посочено
основание – разноски по изпълнителното дело), не определят като кредитор на приетото вземане за
разноски лице, различно от взискателя Б.Д.К..
Претенция за приемане и събиране на вземане на взискателя за разноски за адвокатско
възнаграждение, направени за процесуално представителство и защита по изпълнителното дело,
обаче не е заявявана, а дори да беше заявена, не би следвало да бъде уважена, тъй като
доказателства за разходвани средства от взискателя за такива разноски не са представени по
изпълнителното дело.
Както се посочи по-горе, с молбата за образуване на изпълнителното дело е заявена
претенция за възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на взискателя по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Доколко правомощията на съдебния изпълнител, регламентирани в чл. 79 ГПК, включват и
правомощия за определяне и приемане за събиране на вземане за възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв на адвокат, предоставил безплатна правна помощ на страна по изпълнителното дело, в случая
е безпредметно да се обсъжда, тъй като по гореизложените съображения постановените от
съдебния изпълнител актове относно разноските по изпълнителното дело не са годни да
произведат подобни последици (съдържанието на никой от тези актове не сочи адвоката на
взискателя като кредитор на определените в актовете вземания за разноски за адвокатско
възнаграждение).
Изложеното е достатъчно обжалваният акт на съдебния изпълнител относно разноските,
обективиран в съобщението с изх. №4697/23.06.2022г., да се приеме за незаконосъобразен и да
бъде отменен като последица от подадената жалба от длъжника, вместо което бъдат постановени
последици, съответни на дължимите от съдебния изпълнител по заявените възражения от
длъжника срещу разноските за адвокатско възнаграждение в размер 400,00 лв., приети за събиране
по изпълнителното дело, които при обсъденото по-горе съдържание на предходните актове на
съдебния изпълнител относно разноските не могат да бъдат различни освен отмяната и на тези
2
актове в частта им, с която са приети разноски за адвокатско възнаграждение без ясно посочено
основание, а и титуляр на вземането за разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението относно разноските, обективирано в съобщение изх.
№4697/23.06.2022г. по изп.д. №20227880400385 на ЧСИ с рег. №788, вместо което
ОТМЕНЯ постановлението с изх. №4291/09.06.2022г. и поканата за доброволно
изпълнение с изх. №4292/09.06.2022г. по изп.д. №20227880400385 на ЧСИ с рег. №788 в частта им,
с която са приети за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер 400,00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3