№ 3744
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110130515 по описа за 2022 година
Предявен е, осъдителен иск с правно основание чл. 500,ал.1,т.3 КЗ.
Ищецът *** извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
застраховател позастраховка „автокаско“ за л.а. *** с рег.№ ***, собственост на Т. С. към
1.3.2020г., на която дата в град София, настъпило ПТП по вина на водач на мотопед *** с
рег.№ ***, управляван от ответника Т. В. И.. Твърди, че след ПТП, ответникът напуснал
местопроизшествието, извикани са органите на реда, които имали разногласие за вината.
Съставен бил протокол за ПТП с материални щети. Твърди, че вследствие на ПТП на л.а.
*** са нанесени имуществени вреди, като била изготвена опис – заключение по щета, с
което е определено обезщетение на С. от 547,47 лева, изплатено на застрахования. След
извършена проверка, било установено, че водачът на мотопеда, ответникът Т. И., управлява
МПС без задължителна застраховка „гражданска отговорност“ . Ето защо, на основание
чл.500 КЗ, предявява иск против него за сумата от 562,47 лева / регресно вземане и 15 лева
ликвидационни разноски по щетата, против виновния водач.
Ответникът , чрез особения си представител, назначен от съда, на основание чл.-
47,ал.5 ГПК, оспорва иска по основание и размер. Сочи се, че исковата молба не е
конкрезирана – неясно е къде се е осъществило ПТП / възражение, което е неоснователно –
ищецът сочи място на ПТП/, както и поради посочване на трети на делото лица / съдът
приема, че е налице техническа грешка, допусната от ищеца/, и защото ищецът сочи , че е
застраховател по ГО, което не обосновава претенция /съдът намира, че по – долу в ИМ е
посочено, че ищецът твърди да е застраховател по „автокаско“/.
Оспорва се твърдението за настъпило ПТП, твърдението, че същото е причинено по
вина на ответника, оспорва се твърдението ответникът да е собственик на МПС, както и
1
твърдението, че същото е управлявано от него, механизмът на ПТП. Оспорва се
твърдението, че МПС няма застраховка ГО. Сочи се, че следва да се установи, дали л.а. ***
не е паркирал неправилно, като се прави такова твърдение, при условията на евентуалност,
се прави възражение за съпричиняване. Оспорва се размерът на щетите, остойностяването
им. Както и да са били налице действително извършени действия по отстраняването им.
Оспорва се и необходимостта от извършването им, и същите да съотвестват на средни
пазарни цени, включително, като завишен, стойността на труда. Ответната страна счита, че
има доказателства л.а. *** да е увреждан и преди, а описаните от ищеца вреди, не са
причинени от ответника. Оспорва се твърдението за получаване на извънсъдебна покана.
Оспорва се твърдението, че С. е с валидно сключена застраховка автокаско, тъй като
полицата няма подписи, и същите да са влезли в сила, тъй като не е платена премията, и ОУ
да са в сила. Оспорва се твърдението за плащане на обезщетение. Оспорва се протокол за
ПТП, с довод, че не се ползва с материална доказателствена сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
При твърденията на ищеца относно спорното право главният иск следва да се
квалифицира по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Цитираната разпоредба на чл.500, ал.1,т.3 КЗ
предвижда, че платилият застраховател има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в
този случай тежестта на доказване носи виновният водач / така – решение № 20 от 2.04.2021
г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК/.
Представена е заверен препис от полица за застрааховка „автокаско+”, сключена
между ищцовото дружество и Т. А. С., относно л.а. ***, с дата на регистрация 20.7.1997г,
доказателства за заплащане на застрахователна премия, общи условия- всички, с подпис на
застраховано лице, от които се налага изводът, че между ищеца и Т. А. С. е сключен валиден
договор за застраховка „Автокаско+” към датата на ПТП. От разпита на С. пред СРС се
установява, че към датата на ПТП л.а. *** бил паркиран от него на улицата, в близост до
блокс 510, поради липса на паркоместа, излязъл на балкона и погледнал л.а., малко по-
късно излязъл отново и видял, че автомобилът му е с имуществени вреди. Слязъл пред
блока и видял свои съседи, които му посочили, че станали свидетели как водач на мотопед,
който се движел по улицата, криволичел, и се ударил в паркирания л.а. ***, след което
опитал да избяга. Свидетелят С. сочи, че съседите му се опитали да задържат водача на
мотопеда, който миришел на алкохол, но той избягал, затова свидетелите задържали
мотопеда, управляван от него. Извикана била полиция
От представения от СДВР заверен препис от протокол за ПТП № 1765105/1.3.2020г.,
2
се установява, че същият е съставен след посещение на място от длъжностното лице – ОПП
– СДВР/ графа „посетено на място”/, като полицейският служител е изготвил скица. В графа
на протокола, е посочено, че улицата е с 2 ленти за движение, посочени са свидетели.
Изложеното от собственика на л.а. *** се потвърждава от констатираното на място от
служителя на реда. СРС съобразява, по възраженията на ответната страна, че л.а. *** е бил
паркиран неправилно, че в протокола за ПТП не е вписана констатация на длъжностното
лице, затова обстоятелство. Ако длъжностното лице – ОПП – СДВР е установило на място,
че л.а. *** е паркиран, така че да пречи на движението, на отстояние, по – малко от 2 метра
от осевата линия, то същото обстоятелство е следвало да се отрази в протокола или на
водача да се наложи административно наказание, за нарушение на ЗДвП. Няма събрани
такива доказателства по делото, а в протокола, длъжностното лице е вписало, въз основа
установените на място МПС и обстановката, че мотопедът е причинил ПТП. Ето защо, СРС
намира, че двете доказателства - протоколът за ПТП, и гласните доказателства, които не си
противоречат, установяват механизма на ПТП, като виновен за ПТП е водачът на мотопеда,
който не е осъществил контрол над превозното средство, поради което е допуснал същото да
се удари в паркирания автомобил. Действително, ако л.а. *** не беше паркиран на улицата,
ударът нямаше да настъпи, което заключава вещото лице по САТЕ. От друга страна, нито на
протокола за ПТП, нито на изготвените към САТЕ снимки на улицата, е виден знак,
забраняващ престоя и паркирането на улицата. Такава забрана не следва и от самата улица, с
оглед разпоредбата на чл.94 ЗДвП. Разпоредбата на чл.94,ал.3 ЗДВП предвижда, че „За
престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.
Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална
маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.” , а разпоредбата на чл.94,ал.4
предвижда, че на път с еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна, по
посока на движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства” . От
показанията на свидетеля С. се установява, че автомобилът е паркиран плътно до тротоара,
поради което и разпоредбата на чл.94, ал.3 не е нарушена. Възражението на ответната
страна за нарушение на разпоредбата на чл.94,ал.4 ЗДвП, е негодно да докаже
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като се установи, че мотопедът е навлязъл
насрещно в движението и тогава се е блъснал в паркирания автомобил. Тук е моментът да се
посочи, че възражението би било годно, ако автомобилът е бил паркиран в другата лента за
движение, и мотопедът го е ударил.
От оспорената, като непълна, от ответната страна експертиза, в частта, относно
паркирането на л.а., се установява, че посочените имуществени щети в опис – заключение на
ищеца, отговарят като да са получени по посочения от свидетеля начин. Тук е моментът да
се посочи, че детайлите, посочени в описа, съвпадат с посочените увредени части на
автомобила, в протокола за ПТП, и изложените от свидетеля. Ето защо, се налага изводът, че
3
ищецът е доказал твърдението си кои детайли са увредени от ПТП.
От САТЕ, неоспорена в тази част, се установява, че заплатената от ищеца сума е под
средната пазарна цена за ремонт – сумата от 547,47 лева по опис заключение и 1249,56 лева
по средна пазарна цена. Затова, искът за възстановяване на платеното от застрахователя,
ведно с обичайните ликвидациони разноски от 15 лева, е основателен и следва да се уважи.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора право на съдебни разноски има само ищцовата страна,
която доказва разноски в общ размер 1060 лева, от които 50 лева държавна такса, 300 лева
депозит за АТЕ, 360 лева адвокатско възнаграждение с ДДС , 50 лева депозит за свидетел и
300 лева заплатен депозит за особен представител. Възражението на ответната страна за
прекомерност на възнаграждението е неоснователно, защото, на основание § 2А ДР от
НМРАВ, към която Наредба препраща разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК във връзка с чл.36
ЗАдв, при определяне на минималния размер на адвокатско възнаграждение, когато лицето
– платец е регистрирано по ДДС, сумата се изчислява без ДДС. Ето защо, при минимален
размер от 400 лева / чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ/ към приключване на устните състезания пред
СРС, сумата не е прекомерна, а е под минимума.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.500,ал.1,т.3 КЗ Т. В. И. ЕГН ********** с адрес ***,
чрез особен представител адвокат К. К. Д., САК заплати на *** ЕИК *** със седалище и
адрес на управление ***: сумата от 562,47 лева , от които сумата 547,47 лева заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „автокаско +” за имуществени вреди на
л.а. *** с Рег. № *** от ПТП, настъпило на 1.3.2020г. в град София, по вина на Т. В. И. ,
водач на мотопед *** 125 с рег.№ ***, който напуснал местопроизшествието, заедно със
законната лихва от предявяване на исковата молба 8.6.2022г. до плащането, както и сумата
15 лева платени ликвидационни разноски по щетата, както и сумата 1060 разноски по
делото.
СУМАТА е платима по банкова сметка ***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4