Решение по дело №45/2023 на Административен съд - Търговище

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 50                             25.04.2023 година                                  град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

Административен съд                                                                           първи състав

На четвърти април                                                                                   2023 година

В публично заседание в следния състав:   

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                               

Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 45 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба  на Н.Р.М., ЕГН: ********** ***,  чрез а.. С.Р. против  Решение № 2153-25-17 от 09.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Търговище, с което е потвърдено изцяло Разпореждане № 253-00-485-5 от 04.01.2023 г.  издадено от И. Д. - главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище - упълномощено лице съгласно чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване със заповед на Директора на ТП на НОИ гр. Търговище № 1015-25-44/27.05.2016 г., с което е разпоредено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване отпускане на парично обезщетение за безработица на Н.Р.М., ЕГН ********** за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2023 г. в  минимален размер на 18,00 лв. дневно.

Твърди се, че с горецитираното решение Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище неправилно и необосновано е възприел, че не са налице данни за основанието за прекратяване на трудовия договор на жалбоподателката, поради което й е определено парично обезщетение за безработица в минимален размер за срок от 4 месеца. Твърди, че   на 23.05.2022 г. бил сключен срочен трудов договор. В т. 4 от Договора, изрично е посочено, че работа ще бъде извършвана от работника до момента, в който работодателят може да осигури такава. Поради намаляване на работата с писмо от 25.08.2022 г. работодателят   е уведомил жалбоподателката, че не може да продължи срочния й трудов договор, поради липса на работа,  т.е. за нея последният работен ден е бил на 30.09.2022 г., поради освобождаването й от работодателя.  Излага доводи, че отговаря на абсолютно всички условия за да й бъде отпуснато обезщетение за безработица в максимален размер за срок от 12 месеца. Тя има повече от 15 години трудов стаж, никога не е получавала обезщетение от държавата.  С оглед на това моли съда да го отмени, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на деловодните разноски по производството.

В съдебно заседание по делото жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с а.. С.Р., която поддържа жалбата.  Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-Търговище, редовно призован, се представлява от юрк.Калбурджиев, който оспорва жалбата, като неоснователна, поради което моли съда да я отхвърли.    Не претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:

Събраните писмени доказателства установяват следното:

Административният орган се е произнесъл с разпореждане № 253-00- 485-5/04.01.2023 г. на основание чл. 117, ал. 1, т. 2  КСО. В същото е  прието, че не са налице данни за основанието за прекратяване на трудовия договор на жалбоподателката с работодател A. D. B.V., поради което е определено парично обезщетение за безработица в минимален размер за срок от 4 месеца. Разпореждане № 253-00-485-5/04.01.2023 г. е било обжалвано, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателката е посочила основно следното:

 На 23.05.2022 г. между нея, като работник и A. D. B.V. , като работодател, е сключен срочен трудов договор. В т. 4 от Договора изрично е посочено, че работа ще бъде извършвана от работника до момента, в който работодателят може да осигури такава. Посочва, че   е работила добросъвестно, отговорно и е изпълнявала поставените от работодателя задачи. Поради намаляване на работата с Писмо от 25.08.2022 г. работодателят  A. D. B.V. е уведомил Н.М., че не може да продължи срочния й трудов договор, поради липса на работа и е посочил, че последният й работен ден ще бъде на 02.10.2022  г. т.е за Н.М. последният работен ден е бил на 02.10.2022 г., а не както неправилно е възприето в обжалваното разпореждане - 01.10.2022 г. Подчертава, че това писмо е приложено   към заявление № 253-00-485/03.10.2022 г.

Жалбоподателката отговаря на абсолютно всички условия за да й бъде отпуснато обезщетение за безработица в максимален размер за срок от 12 месеца. Със заявление от 03.10.2022 г. депозирано от Н.М., тя е подала абсолютно всички документи, нужни за определяне на справедливо обезщетение за безработица: Трудов договор сключен с  A. D. B.V. от 23.05.2022 г.; Фишове за работни заплати, издадени от  A. D. B.V., удостоверяващи размера на изплащаното възнаграждение; Писмо от A. D. B.V.  удостоверяващо, че срочният трудов договор е прекратен на 02.10.2022 г., поради липса на работа; Документи, удостоверяващи работния й период в Република България. Претенцията е да се отпусне парично обезщетение за безработица   в максимален размер за срок от 12 месеца.

Жалбоподателката е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава Нидерландия за периода от 23.05.2022 г. до 30.09.2022 г. и, че правоотношението и в Нидерландия е прекратено, считано от 30.09.2022 г. С писмо изх. № У-253-00-485-1/06.10.2022 г. от Н.Р.М. са изискани да бъдат представени следните документи: Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от ДЧ на ЕС със СЕД U002 - Нидерландия; Документи, издадени от осигурители в ДЧ на ЕС - Нидерландия, доказващи периоди на осигуряване и доходи от трудова дейност в страната и Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004.   Жалбоподателката е подала заявление за отпускане на ПОБ в Агенцията по заетостта, заведено в ТП на НОИ – Търговище с рег. № 253-00-485/03.10.2022 г. № 253-00-485-3/31.10.2022 г. В хода на административното производство са представени: Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от ДЧ на ЕС със СЕД  U002 и  U004 - Нидерландия; 3 бр. документа от ДЧ на ЕС - Нидерландия - не са преведени на български език, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; Копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка.  

***.10.2022 г. със СЕД U001СВ и СЕД U003  е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Нидерландия, за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 2961558). Към искането са приложени и представените   документи от ДЧ на ЕС - Нидерландия.  

На 21.12.2022 г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация ЕЕSSI от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия по случай 2961558 е получен отговор със СЕД U017 и СЕД U004. Във връзка с отпускане на ПОБ, с потвърден период на осигурена заетост по законодателството на Нидерландия, за времето от 23.05.2022 г. до 30.09.2022 г. вкл., като не е посочена причина за прекратяване на последна заетост, от което следва да се приложи разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО - ПОБ се изплаща в минимален размер за срок от 4 месеца. Разпореждането е получено на 05.01.2023 г.

Предвид заявление вх. № 253-00-485/03.10.2022 г. с разпореждане № 253-00-485-5 от 04.01.2023 г. издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО   е отпуснато ПОБ, считано от 01.10.2022 г. до 31.01.2023 г., в размер на 18,00 лв. дневно. Разпореждането е получено на 05.01.2023 г.

Както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното е спорен е въпросът относно причината за прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя в Нидерландия. Административният орган е изложил мотиви, че в случая намира приложение Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тях е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. Съгласно Регламент ЕО/№ 883/2004 г. размерът и срока на ПОБ-се  изчислява въз основа на данните, отразени в преносим документ U1, който се предоставя на лицето или чрез служебно изискани СЕД от компетентната институция на съответната държава-членка.

Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО предвижда, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1,2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2  и З3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, З и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, З и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване"и чл. 165, ал. 1, т. 2, З и 5 и чл. 271, т. 2, З и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 2 от КСО минималният дневен размер на обезщетението за безработица се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

 В заявлението си за отпускане на ПОБ  М. е декларирала, че правоотношението и в Нидерландия е прекратено, считано от 30.09.2022 г., като не е посочила основание/причина за прекратяване. В Заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от ДЧ на ЕС със СЕД U002 - Нидерландия, е вписала, че е необходимо да и бъдат удостоверени осигурителни периоди в Нидерландия, през периода от 23.05.2022 г. до 30.09.2022 г. с работодател  A. D. B.V., като е посочила причина за прекратяване на трудовата и дейност "изтичане срока на договора".

Като доказателство, касаещо причината за прекратяване на последната и трудова заетост, към Заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от ДЧ на ЕС със СЕД 0002 - Нидерландия, Н.М. е приложила Писмо от 25.08.2020 г. от работодателя  A. D. B.V. в Нидерландия. Писмото не е било преведено на български език.  

В изпратения СЕД 0017 (осигурително досие - трансграничен работник) от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия, отнасящ се до осигурителен стаж и основание за прекратяване на последната заетост при последния работодател, не е посочена причина за прекратяване на последната заетост/трудово правоотношение на г-жа М.. В получения СЕД U017 за основание за прекратяване на заетостта е вписано „Неизвестно“. Доколкото липсват данни в СЕД U017 относно причината за прекратяване на последната заетост, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на последната заетост/трудовото правоотношение остава неизяснена, така както е възприело и компетентното длъжностно лице.

При тези данни е   потвърдeно разпореждане № 253-00-485-5 от 04.01.2023 г. издадено от И. Д. - главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище - упълномощено лице съгласно чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване със заповед на Директора на ТП на НОИ гр. Търговище № 1015-25-44/27.05.2016 г., с което е разпоредено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване отпускане на парично обезщетение за безработица на Н.Р.М., ЕГН ********** за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2023 г. в размер на 18,00 лв. дневно.

Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма, от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност. То обаче е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон.

 Според чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.  

Спорен е въпросът относно причината за прекратяване на трудовото му правоотношение. В случая намира приложение регламент ЕО/№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО/№ 883/2004 г. С тях е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. Съгласно Регламент ЕО/№ 883/2004 г. размерът и срока на ПОБ се изчислява въз основа на данните, отразени в преносим документ U1, който се предоставя на лицето или чрез служебно изискани СЕД от компетентната институция на съответната държава-членка.

Административните органи в ТП на НОИ са приели, съгласно служебно изискан и представен СЕД U002 от компетентните власти, че причина за прекратяване на трудовото правоотношение е „неизвестна”. Това е мотивирало отпускане на ПОБ на основание чл.54б, ал.3 от КСО, която предвижда, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Така отпуснатото парично обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок е незаконосъобразно, предвид прекратяването на последното трудово правоотношение. 

Съгласно чл. 14, ал.1 АПК производствата по този кодекс се водят на български език, а съгласно ал.3  документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български. Ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго. Превод е представен в хода на съдебното производство, след изискването от страна на съда.

Видно от  писмо от 25.08.2022 г,   работодателят е уведомил жалбоподателката, че не може да продължи срочния й трудов договор, поради липса на работа, с официален превод на български език. Формуляр РD U1, съгласно Регламент 883/04 и 987/09, ведно с придружително писмо от UWV - институция за осигуряване на служители, Нидерландия, с официален превод на български език. Приложено и прието като доказателство е писмо - уточнение от работодателят, с което уведомява UWV, че трудовото правоотношение  в действителност е прекратено на 02.10.2022г., вместо 30.09.2022г., като ще коригират тази грешка със следващата декларация за заплатите. На стр. 2 от Формуляра като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено изрично: „изтичане срока на договора.“

Не се спори договора. В т. 4 от Договора, изрично е посочено, че работа ще бъде извършвана от работника до момента, в който работодателят може да осигури такава. Поради липса на работа работодателят е прекратил срочният трудов договор.

Съгласно императивните разпоредби на чл. 54б, ал.1 от КСО „Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.“ Неправилно от НОИ - Търговище е приложена разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО,вместо  максимален размер обезщетение за безработица за срок от 1 година.

Приемайки противното административнят орган е постановил своя акт в противоречие с материалния закон. Той следва да се отмени, като преписката се върне за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на сторените деловодни разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер на 500.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение което е към    минималния размер определен съгласно действащата към сключване на договора разпоредба  на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид претенцията за прекомерност.   

Водим от горното и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.172, ал.2 от АПК съдът

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ  по жалба на   Н.Р.М., ЕГН: ********** ***,  чрез а.. С.Р.    Решение № 2153-25-17 от 09.02.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Търговище, с което е потвърдено изцяло Разпореждане № 253-00-485-5 от 04.01.2023 г. - издадено от И. Д. - главен експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище - упълномощено лице съгласно чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване със заповед на Директора на ТП на НОИ гр. Търговище № 1015-25-44/27.05.2016 г., с което е разпоредено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване отпускане на парично обезщетение за безработица на Н.Р.М., ЕГН ********** за периода от 01.10.2022 г. до 31.01.2023 г. в размер на 18,00 лв. дневно.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на  Н.Р.М., ЕГН: ********** ***   сумата от 500 лв.    а..хонорар.

Решението  е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: