Определение по дело №213/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 159
Дата: 21 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Даниела Петрова Костова
Дело: 20223000600213
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
гр. Варна, 21.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.444 ал.2 от НПК вр. чл.41 ал.4 от НК.
Инициирано е по жалба на Началника на Затвора - Варна срещу
протоколно определение № 522 от 29.06.2022г., постановено от ОС - Варна по
ЧНД № 640/2022 г., с което предложението на Началника на Затвора -
гр.Варна за отмяна зачитането на работните дни по отношение на л.св. В. Н.
Д. било оставено без уважение.
В жалбата се развиват съображения в насока несъгласие с направеното
тълкуване от първостепенния съд на израза „тежки нарушения на установения
ред“, предвидени в нормата на чл.41 ал. 4 от НК; сочи се, че допускайки
замяната на положените работни дни, настоящият състав на ВАпС, няма да
наруши принципа ne bis in idem, доколкото липсват елементи на критериите
„Е.“. Иска се постановеното определение да бъде отменено, а предложението
- уважено.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в
делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира
следното:
Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е
процесуално допустима, поради наличността на процесуалната легитимация,
както и спазване на изискуемия законов срок. Разгледана по същество се
преценява като неоснователна. Съображения:
Лишеният от свобода В.Д. търпял наказание по НОХД № 1407/2013 г.
на ОС - Варна за деяние по чл.115 вр. чл.116 от НК в размер на 17 години
лишаване от свобода. Постъпил в затвора гр. Варна на 02.11.2013г., а от
09.02.2015г. - при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
При постъпването си в първоначален период бил наказван, но в хода на
изтърпяване бил и многократно награждаван. Със Заповед на Началника на
1
Затвора № 79 от 26.10.2020г. режимът му бил заменен на общ. По силата на
Заповед 79/26.10.2020г. на Началника на Затвора Варна, изпълнението на
наказанието е било преместено в места за лишаване от свобода от открит тип
„Разделна“, като адаптирането на лишения от свобода преминало
безпроблемно. Последвали нови награди (вкл. и четирикратно с домашен
отпуск), както и стриктно спазване от страна на осъдения на реда и трудовата
дисциплина.
Със Заповед № 375/14.04.2022 г. на Началника на Затвора Варна
лишеният от свобода е бил пуснат в домашен отпуск за срок от 5 денонощия,
като на 27.04.2022г. в 17.00 ч. е било установено, че същият не се завърнал от
отпуск. Били предприети ОИМ, бил обявен за издирване и на 30.04.2022г. -
задържан от служители на Трето РУ при ОД на МВР - Варна.
Със Заповед № 207/04.05.2022г. на Началника на ЗО „Разделна“ му
било наложено дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за
срок от 3 месеца“, а със Заповед № 592/31.05.2022г. Началника на Затвора
Варна за нарушението и на основание чл.67 ал.1 т.1 от ЗИНЗС режимът на
осъдения бил заменен от общ на строг. Т.е. л.св. вече е наказан за стореното с
две различни заповеди и с две различни санкции.
Към момента на произнасяне на ОС – Варна по делото не били
представени данни за образувано наказателно производство. В жалбата до
ВАпС се твърди (без да са предоставени писмени материали) вече образувана
прокурорска преписка, обозначена само с номер. Към момента на настоящото
произнасяне липсват данни за привличане в качеството на обвиняем, а не би
могло да се гадае как би приключила твърдяната образувана прокурорска
преписка.
От досието и искането на Началника на ОЗ – Варна се установява, че по
време на престоя си в МЛС, В.Д. работил общо 525 работни дни, от които 263
или 8 месеца и 23 дни в негова полза, срок който следва да бъде зачетен за
намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода.
При така установената фактология, ОС – Варна, изследвайки
разпоредбата на чл.41 ал.4 от НК приел, че не следва да отменя зачитането на
работните дни, положени от осъдения, тъй като не установил действията му
да са удовлетворили посочената правна норма.
Настоящият състав счита, че този извод е правилен, въпреки да не
споделя сващането на ОС за "кумулативност" на предпоставките за отмяна
(този въпрос в случая е неотносим – следва само да се отбележи, че те са
дадени в условията на алтернативност).
Съгласно разпоредбата на чл. 41 ал. 4 от НК, „Когато осъденото лице
при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода системно се отклонява
от общественополезен труд, извърши умишлено престъпление или тежки
нарушения на установения ред и с това покаже, че не се поправя, съдът може
да отмени изцяло или отчасти зачитането на работните дни от последните две
години преди извършване на последното нарушение.“ Липсват данни за
„системно“ отклоняване от общественополезен труд. В теорията и практиката
2
ясно е дефинирано, че системността изисква три и повече прояви от сходен
тип. Не е налице и „извършването на повече от едно тежко нарушение на
установения ред“, а само едно, какъвто е настоящия случай. За едно и също
деяние л.св. е наказан два пъти (с посочените горе заповеди) с различни
санкции. Липсват данни и за извършване на умишлено престъпление,
доколкото то се установява с влязъл в сила осъдителен съдебен акт, а не с
образувана прокурорска преписка, по която няма привличане в качеството на
обвиняем и чийто изход е неизвестен. В крайна сметка на база
гореизложеното няма как да се достигне до извод, че осъденият с поведението
си е показал, че не се поправя, което да доведе до приложението на
разпоредбата на чл.41 ал.4 от НК. Обратно – от цялостния (а не изолиран)
преглед на досието на осъдения може да се направи извод, че поведението му
е поело в позитивна посока – това е видно както от промяната на режима в по-
лек, от награждаванията му, а така също и от докладите за оценка на риска и
за поведението му в МЛС.
В тази връзка, въззивната инстанция счита, че предложението на
Началника на Затвора - Варна за отмяна на работните дни, положени от л.св.
В.Д. се явява необосновано, недоказано, а от там и неоснователно, респ.
първостепенният съдебен акт се явява правилен и законосъобразен.
Поради изложеното и на основание чл. 444 от НПК и чл. 345 ал. 2 от
НПК съдът ,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 522 от 29.06.2022г., постановено от ОС - Варна по
ЧНД № 640/2022г., с което предложението на Началника на Затвора - Варна
за отмяна зачитането на работните дни по отношение на л.св. В. Н. Д. било
оставено без уважение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3