Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 22.07.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9 386
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), във връзка с чл. 257,
ал. 2 от КЗ (отм.).
Ищецът – З.
„Б.И.“ АД твърди, че на 15.05.2015г. в с. Ръждавец е
реализирано ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с per. № ******, управляван от ответника, който самокатастрофирал. Твърди, че причина за ПТП е противоправното поведение на ответника, който поради
движение с несъобразена скорост и забавени реакции вследствие на употребено
количество алкохол, се ударил челно в стена на изграден гараж. В следствие на
удара е починал Г. Колев, който се е возил на предна дясна седалка в лекия
автомобил. Заявява, че към датата на ПТП отговорността на водача на лек
автомобил „Фолксваген Поло“, с рег.№ ****** е застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“ АД. Твърди, че пред застрахователното
дружество е образувана щета № 1501000037160, по която е изплатено обезщетение в
размер на 30 000 лева на М.С.К.- майка на починалия. Посочва, че с присъда на
Пернишки окръжен съд, е установено, че виновния за ПТП водач - Г.Г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма - 2.67%. Твърди, че поканил ответникът да заплати претендираната сума, но до настоящия момент същата не е
изплатена. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да му заплати:
-
30 015 лева, представляваща изплатено обезщетение на правоимащите
и 15 лв. - ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от 16.07.2019г. -
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски. В последното съдено заседание
процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
от тази страна разноски съгласно чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Г.Р.Г. в депозирания
от него писмен отговор оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва,
че присъдата е постановена въз основа на лъжесвидетелстване, за което е подал
жалба до прокуратурата на СРП, за което е образувана преписка №49 080/2018г.
Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
На л. 12 – 17 от делото е представена присъда
№ 3 от 23.02.2016г. постановена по нохд № 339/2015 г.
по описа на Пернишки окръжен съд, в която ответникът е признат за виновен в
това, че 15.05.2015 г. в землището на с.Ръждавец,
общ.Брезник, обл.Перник, на път, водещ от с.Ръждавец към с.Станьовци, при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ ******,
нарушил правилата за движение по пътищата - управлявал ППС под въздействие на
алкохол, с което е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.З т.1 от ЗДвП - на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества и е превишил
допустимата скорост на движение за МПС от категория „В“, извън населено място е
забранено да превишава скоростта на движение над 90 км/ч и по непредпазливост
причинил смъртта на Г. В.К.с ЕГН ********** ***, като деянието е извършено в
пияно състояние - с концентрация на етилов алкохол в кръвта в количество 2,67
/две цяло и шестдесети седем/ промила, установено с протокол за химическа
експертиза № 167/25.05.2015 г. на HTJl-ЕКД при ОДМВР
Перник. Присъдата е влязла в сила на 10.03.2016г.
Настоящият
съдебен състав приема описаните в присъдата факти за доказани, предвид
обвързващата сила на представената присъда, по смисъла на чл. 300 ГПК.
От представената
на страница 10 справка от Гаранционен фонд се установява, че към датата на процесното ПТП – 15.05.2015 г. по отношение на лек
автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег.№ ******е сключен договор за
задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилисти", с
полица № № 02115000457844 с период на валидност от 01.02.2015 г. до 01.02.2016
г., страна по който е ищецът З. "Б.И." АД, в качеството на
застраховател. По делото на страница 94 е представен препис на застрахователна
полица № 02115000457844 от 01.02.2015г. сключена със застраховател - ищцовото дружество и застрахован - Г. Д.М., за лек
автомобил: марка „Фолксваген Поло“, с рег. № ******, с посочена рама: WVWZZZ80ZN4316971. На страница 95 е
представен добавък № 02115000457844 от 26.02.2015г. към
застрахователна полица № 02115000457844 от 01.02.2015г., като са внесени
изменения в застрахователната полица относно грешно изписан номер на рама на
застрахованото МПС. Посочена е рама № WVWZZZ80ZNY346971. Ответникът е
оспорил тази застрахователна полица, като е посочил, че в добавката към
застрахователната полица не е посочен пълния адрес на собственика, поради което
поддържа, че същата е невалидна.
По
делото на страница 18 е представено удостоверение за наследници изх. № 9400-1613/1/03.08.2015г.
издадено от община Брезник, от което се установява, че М.С.К.е майка на Г. В.К.,
починал на 15.05.2015г.
На
15.12.2015г. е предявена от М.С.К.- майка на починалия Г. К.писмена претенция пред
ищеца за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното
ПТП /л. 47/. Ищецът е уведомил М.К., че определения размер на обезщетението е
30 000 лева. /страница 53/.
По
делото на страници 79-81 е представено постановление за прекратяване на
наказателното производство от 11.10.2019г. на Софийска районна прокуратура
постановено по пр. пр. №49080/2018г. по описа на СРП. От същото се установява,
че тази преписка е образувана по сигнал на ответника до Прокуратурата на
Република България, в която излага твърдения, че на 30.10.2017г. С.К., в
качеството си на свидетел по гр.д. № 8961/2016г. по описа на СГС е депозирала
неверни показания пред съда.
В
открито съдебно заседание ответникът признава фактът, че ищецът е заплатил на М.К.
претендираната от него сума като обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди от процесното
ПТП.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно иска с правно основание чл. 274,
ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.) вр. с чл. 257 от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ(отм.) застрахователят по застраховка
„гражданска отговорност” има право да получи от застрахования платеното от първия
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1. наличие
на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" с ищеца
относно описания в исковата молба лек автомобил;
2.
влязла в сила присъда по посоченото нохд, с което е
установено настъпване на застрахователното събитие, описано в исковата молба,
вината на ответника и причинените вреди на посоченото също там лице,
3. управление
на МПС от ответника с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма,
4. сезиране
на ищеца с искане на наследника на починалото лице за заплащане на претърпените
от него неимуществени вреди в резултат на загубата на пострадалото от ПТП лице,
5.
изплащане на коя дата и в какъв размер на наследника на починалото лице на
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и
6. извършване
— на коя дата и на какво основание на ликвидационни разходи.
По
делото е безспорно установено наличието на сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" с ищеца по отношение на управлявания от
ответника - автомобил марка "Фолксваген Поло" с рег. № ******. Съдът
счита, че неоснователно е направеното от ответника възражение, че
застрахователната полица е невалидна, тъй като в нея е допусната грешка в
изписването на рамата на автомобила и съответно в добавъка
не е посочен пълния адрес на застрахования, по следните съображения. В чл. 184,
ал. 3 от КЗ /отм./ е посочено минимално необходимото съдържание на
застрахователния договор. Съпоставяйки представената застрахователна полица,
включително добавъка към нея и посочената правна
норма, настоящият съдебен състав приема, че вписаните три имена и ЕГН на
застрахованото лице, както и съответните индивидуализиращи белези относно
обекта на застраховка – лек автомобил, регистрационен номер, марка, модел,
година на производство и други спецификации са достатъчни, за да се приеме, че
е спазена изискуемата от закона форма относно застрахователния договор и
неговото съдържание. Доколкото е вписано ЕГН – то на застрахованото лице, то
липсата на пълен негов адрес, не може да доведе до невалидност на застрахователния
договор, тъй като при тези данни лесно може да се установи адреса, който може
да бъде променян за периода на договора.
От
описаната по-горе присъда се установява настъпване на застрахователното събитие
– процесното ПТП, вината на ответника за неговото
настъпване и причинените вреди – смърт на Г. Колев, както и обстоятелството, че
ответникът е управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата от закона.
Страните
по делото не спорят, че ищецът е заплатил на наследника по закон на починалото
лице от процесното ПТП претендиратата
сума от 30 000 лв., като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
С
оглед на горното следва да се приеме, че от събраните по делото доказателства
се установяват всички факти от фактическия състав на чл. 274, ал. 1, т. 1,
предложение първо от Кодекса на застраховането (отм.), поради което предявеният
иск за сумата от 30 000 лв. следва да бъде уважен, като над тази сума до
предявения размер от 30 015 лв. се отхвърли, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за извършени такива разходи от ищеца.
Относно направените по делото разноски
Предвид
изхода на делото следва частично да бъде уважено и искането на ищеца за
присъждане на направените от него разноски в настоящото производство в тежест
на ответника. Направените от ищеца разноски са: 1 200, 60 лв. – заплатена
държавна такса и 1 800 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие /л. 104/. С оглед на
изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените в хода на делото разноски в общ размер на 2 999,
10 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З.
"Б.И." АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** – чрез адвокат М.Г., на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от КЗ
(отм.), вр. § 22 от Кодекса на застраховането /в сила
от 01.01.2016 г./ сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща
платеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено
от Г.Р.Г., който управлявал лекия автомобил с концентрация на алкохол – 2,67
промила, настъпило на 15.05.2015г., относно което е постановена присъда № 3 от
23.02.2016г. постановена по нохд № 339/2015 г. по
описа на Пернишки окръжен съд, ведно със законната лихва от 16.07.2019 г. до окончателното плащане на
сумата и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 999, 10 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 30 000 лв. до предявения размер от
30 015лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: