РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Бургас, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.ва Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500280 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Делото е постъпило след надлежно администриране съгласно указания
дадени с определение № 245/08.06.2022 год. по в.гр.д.№ 213/2022 год. по
описа на Бургаския апелативен съд.
С решение № 260054/31.12.2021год. по т.д.№55/2018 год. по описа на
Ямболския окръжен съд, на което е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка с решение № 260000/ 04.01.2022 год. по т.д.№55/2018
год. по описа на Ямболския окръжен съд, първото решение изменено в
частта за разноските с определение №260014/29.03.2022 год. по т.д.
№55/2018 год. по описа на Ямболския окръжен съд /последните два
съдебни акта влезли в сила/:
- е осъден ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. "Дианабад", бул.
“Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп.директори, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца М. А. М. с ЕГН
**********, от гр. Я., ул. ”О." № **, сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет
хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на баща й А. М. М. в резултат на ПТП,
станало на 28.10.2016 г., и виновно причинено от водача на л.а. марка
1
„Крайслер", модел „Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК - Х. А. Т., застрахован по
риска „Гражданска отговорност" в "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва
върху главницата от 30.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлен иска за горницата над 120 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв., ведно със законна лихва за периода от
30.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
- е осъден ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. "Дианабад",
бул.“Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп.директори, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца Г. А. М. с ЕГН
**********, от гр. Я., ул. "В." № **, сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет
хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на баща й А. М. М. в резултат на ПТП,
станало на 28.10.2016 г., и виновно причинено от водача на л.а. марка
„Крайслер", модел „Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК - Х. А. Т., застрахован по
риска „Гражданска отговорност" в "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва
върху главницата от 30.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлен иска за горницата над 120 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв., ведно със законна лихва за периода от
30.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
- е осъден ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к."Дианабад", бул.
"Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп.директори, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца Г. А. М. с ЕГН
**********, от гр. Я., ул. "В." № **, сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет
хиляди лв./, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от смъртта на баща му А. М. М. в резултат на ПТП,
станало на 28.10.2016 г., и виновно причинено от водача на л.а. марка
„Крайслер", модел „Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК - Х. А. Т., застрахован по
риска „Гражданска отговорност" в "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва
върху главницата от 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлен иска за горницата над 120 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв., ведно със законна лихва за периода от
30.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
- осъден е ответника Х. А. Т. с ЕГН ********** от гр. Н., Б. о., ул. "В."
*, да заплати на ищеца М. А. М. с ЕГН **********, от гр. Я., ул. "О." № **,
сумата 5000 лв., представляваща законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху
сумата 120 000лв., дължима за периода от датата на ПТП - 28.10.2016г., до
30.07.2018г., по частичен иск от общо 20 000лв..
- осъден е ответника Х. А. Т. с ЕГН ********** от гр. Н., Б. о., ул. "В."
2
*, да заплати на ищеца Г. А. М. с ЕГН **********, от гр.Ямбол, ул. "В." №
**, сумата 5000 лв., представляваща законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД
върху сумата 120 000лв., дължима за периода от датата на ПТП - 28.10.2016г.
до 30.07.2018г., по частичен иск от общо 20 000лв..
- осъден е ответника Х. А. Т. с ЕГН ********** от гр. Н., Б. о., ул. "В."
*, да заплати на ищеца Г. А. М. с ЕГН ********** , от гр. Я., ул. "В." № **,
сумата 5000лв., представляваща законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху
сумата 120 000лв., дължима за периода от датата на ПТП - 28.10.2016г., до
30.07.2018г., по частичен иск от общо 20 000лв..
- осъден е ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. "Дианабад", бул.
"Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп. директори, да
заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. С. Д. Ж. с ЕГН ********** от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 9954 лв.
- осъдени са ищците М. А. М. с ЕГН **********, Г. А. М. с ЕГН
********** и Г. А. М. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да
заплатят на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД, ЕИК *********, сумата 348 лв. разноски по делото съобразно
отхвърлените части от исковете и 540лв. юрисконсултско възнаграждение.
- осъден е ответника Х. А. Т. с ЕГН ********** от гр. Н., Б. о., ул. "В."
*, на основание чл.78, ал.6 и чл. 81 от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен
съд - Ямбол сумата 600 лв., представляваща дължима държавна такса.
- осъден е ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. "Дианабад", бул. "Г. М.
Д."№ 1, на основание чл.78, ал.6 и чл. 81 от ГПК, да заплати по сметка на
Окръжен съд - Ямбол сумата 14400лв., представляваща дължима държавна
такса съразмерно уважената част на иска, и 324 лв. разноски за вещи лица.
Посочено е, че решението е постановено при участието на
ЗК“Олимпик-клон България“, ЕИК *********, като трето лице – помагач на
ответника по делото – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве"АД“.
1.Постъпила е въззивна жалба от М. А. М. с ЕГН **********, Г. А. М.
с ЕГН ********** и Г. А. М. с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв. С. Ч., срещу решението в частите, с които претенциите
на ищците срещу ответника-застраховател за обезщетение за
неимуществени вреди, са отхвърлени за сумите над 120 000 лв. до 200 000
лв. за всеки от ищците, ведно със законните лихви считано от 30.07.2018
год. до окончателното им плащане. Във въззивната жалба се твърди, че
окръжният съд правилно е установил обстоятелствата относно твърдения
деликт и е зачел постановената присъда съгласно чл.300 от ГПК, но
определените обезщетения от по 120 000 лв. за неимуществените вреди,
3
претърпени от ищците от смъртта на техния баща са в занижен размер,
поради което решението в обжалваните части е неправилно. Твърди се, че не е
съобразена възрастта на починалия А. – ** г., че той е бил здрав и
работоспособен и е помагал за издръжката на ищците, че не е съобразена
крехката възраст на ищците към момента на смъртта на техния баща, което е
причинило за тях страдания в изключително висока степен. Сочи се, че
приживе родителят е изградил с ищците стабилни отношения на взаимна
обич, доверие и уважение, а раздялата с майката не е довела до отчуждаване и
дезинтересиране от децата. Цитирана е съдебна практика за определен по-
висок размер на обезщетения в сходни случаи. Твърди се, че при определяне
на размера на обезщетенията следва да се отчете икономическата обстановка
в страната и изключително тежкия начин, по който ищците преживяват
загубата на техния близък. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваните части и за цялостно уважаване на исковите претенции на
ищците до претендираните размери от по 200 000 лв. за всеки от тях, с
присъждане допълнително на още по 80 000 лв., ведно със законните лихви
считано от 30.07.2018 год. Претендира се присъждане на съдебните разноски
и адвокатско възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба подадена от ищците, от
ответника застраховател "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, чрез юрисконсулт К. И.. Твърди се, че
претенциите на ищците са изцяло недоказани и неоснователни. Сочи се, че
приживе починалият при процесното ПТП не е припознал ищците като свои
деца, не е живял с тях, не се е грижил за тях, не е работел и не им е осигурявал
издръжка, поради което те не са претърпели вреди от смъртта му, които да
подлежат на обезщетяване от застрахователя. Твърди се изключително
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водач на л.а. „Сеат
Ибиза“- А. А., в какъвто смисъл са изложени възражения от ответника, за
които се твърди, че не са обсъдени от окръжния съд, но имат значение за
справедливия размер на обезщетението, като не е взето предвид и
обстоятелството, че починалият е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Твърди се, че не са отчетени обстоятелства относно личността на починалия,
че същият е бил без законни доходи, постоянно пребиваващ в затвора, през
което време няма данни да е бил посещаван от ищците. Твърди се, че не е
установено починалият приживе въобще да се е интересувал от тях, да е имал
с тях топли и близки сърдечни отношения, които след неговата смърт да са
предизвикали за тях душевни болки и страдания. Сочи се, че майката на
ищците, както и те самите, са обект на постоянно социално подпомагане от
държавата и общината, а бащата не е фигурирал в живота на ищците нито
като морална, нито като финансова подкрепа. Сочи се, че припознаването е
извършено след смъртта на бащата, което показва отношението му към тях,
че приживе бащата е имал друго семейство, като не са установени и
твърдените вреди за ищците. Твърди се, че свидетелските показания на
тримата свидетели са манипулирани и предварително подготвени и не
4
съответстват на останалите доказателства по делото. Сочи се, че двама от
ищците имат собствени семейства, а едната дъщеря е имала дете още преди
баща й да загине, което прави недостоверни показанията на свидетелите за
полагани от бащата грижи за тях. Сочи се, че свидетелските показания за
мъката на децата след смъртта на техния баща не разкриват конкретни
житейски ситуации, сочещи скръбта им, а са общи и шаблонни. Оспорено е
кредитирането на свидетелските показания от страна на съда. Твърди се, че не
са установени никакви вреди, а още повече - изключителни. Посочено е, че в
случая броят на правоимащите деца е 6, една съпруга при условията на
фактическо съжителство, двама родители и шестима братя и сестри, всеки от
които е предявил претенции за обезщетение, поради което цитираната
съдебна практика е неприложима. Направено е искане за потвърждаване на
решението в обжалваните от ищците части, евентуално за намаляване на
размерите на присъдените обезщетения съобразно реално претърпените вреди
и при отчитане на съпричиняване от страна на пострадалия поради
непоставен обезопасителен колан, както и за присъждане на разноските по
делото.
Постъпила е въззивна жалба от "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к.
"Дианабад", бул. "Г.М.Д."№ 1, чрез юрисконсулт К. И., срещу решението в
частите, с които на всеки от ищците е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законните лихви
върху сумите считано от 30.07.2018 год. Твърди се, че в обжалваните части
решението е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон - чл.51, ал.2 и чл.52 от ЗЗД и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че претенциите на ищците са изцяло
неоснователни и недоказани, тъй като припознаването им като деца на
починалото при процесното ПТП лице е станало след неговата смърт, с цел
получаване на обезщетение от застрахователя, а приживе между тях не е
съществувала сърдечна връзка. Сочи се, че наследодателят не е живял с
ищците, не се е грижил за тях и не им е осигурявал издръжка, тъй като не е
работел и не е получавал никакви доходи. Твърди се изключително
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водач на л.а. „Сеат
Ибиза“- А. А., в какъвто смисъл са изложени възражения от ответника, за
които се твърди, че не са обсъдени от окръжния съд, но имат значение за
справедливия размер на обезщетението, като не е взето предвид и
обстоятелството, че починалият е пътувал без поставен обезопасителен колан.
Твърди се, че окръжният съд не е отчел обстоятелства относно личността на
починалия, че същият е бил без законни доходи, поС.но пребиваващ в
затвора, през което време няма данни да е бил посещаван от ищците. Твърди
се, че не е установено починалият приживе въобще да се е интересувал от тях,
да е имал с тях топли и близки сърдечни отношения, които след неговата
смърт да са предизвикали за тях душевни болки и страдания. Сочи се, че
майката и ищците са обект на постоянно социално подпомагане от държавата
5
и общината, а бащата не е фигурирал в живота им нито като морална, нито
като финансова подкрепа. Сочи се, че приживе починалият не е припознал
ищците, което ясно показва отношението му към тях, че бащата е имал друго
семейство, като не са установени никакви вреди за ищците от неговата смърт,
а още повече-изключителни. Сочи се, че двама от ищците имат собствени
семейства, а едната дъщеря е имала дете още преди баща й да загине, което
прави недостоверни показанията на свидетелите за полагани от бащата грижи
за тях. Сочи се, че свидетелските показания за мъката на децата след смъртта
на техния баща не разкриват конкретни житейски ситуации, показващи
скръбта им, а са общи и шаблонни. Твърди се, че свидетелските показания на
тримата свидетели са манипулирани и предварително подготвени, не
съответстват на останалите доказателства по делото, а като ги е кредитирал
без преценката им ведно с останалите установени по делото обстоятелства,
окръжният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Твърди се, че окръжният
съд е обсъдил част от релевантните критерии по чл.52 от ЗЗД, като не е дал
оценка по посочените в решението критерии, а само ги е изброил. Твърди се,
че не са обсъдени обществено-икономическите условия към датата на ПТП и
стандартът на живот на ищците преди ПТП, че съдът не е обсъдил броя на
правоимащите обезщетение – 6 деца, съпруга, родители, на които вече е
присъдено такова. Твърди се, че съдът не е обсъдил извършената от М. цесия
на вземането й, което според въззивника се отразява на допустимостта на
иска, в какъвто смисъл съдът е следвало да обсъди и приложените документи
и претенции на Европейската асоциация за защита на жертвите на
катастрофи, аварии и природни бедствия за част от претендираното от М.
обезщетение по настоящото дело. Направено е искане за отмяна на решението
в обжалваните части и за цялостно отхвърляне на предявените искове, ведно с
претенциите за законни лихви, евентуално е поискано намаляване на
размерите на обезщетенията с определяне на справедливи размери,
съответстващи на реално претърпените от ищците вреди, при отчитане на
всички значими критерии. Претендирано е присъждане на съдебните
разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подадена от ответника, от
ищците М. А. М. с ЕГН **********, Г. А. М. с ЕГН ********** и Г. А. М. с
ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С. Ч.. Изложени са
възражения по оплакванията на ответника застраховател. Сочи се, че в случая
от значение са фактическите отношения, които са били изградени приживе
между А. М. и ищците, обстоятелството, че той явно и последователно е
демонстрирал в обществото, че е техен баща и въпреки че след раздялата му с
майката те са останали да живеят при нея, той е продължил да бъде активен
участник във възпитанието, издръжката и развитието им. Твърди се, че по
делото е установено, че между починалия при ПТП и неговите деца е била
изградена силна емоционална връзка, основана на чувства на обич, уважение
и оказване за подкрепа. Твърди се, че А. е работел „на частно“, което било
6
установено по делото, като е купувал за децата си дрехи, давал им джобни
пари, помагал за издръжката им с каквото може, а изтърпяваните от него
наказания „лишаване от свобода“ за кратки периоди от време не са
прекъснали емоционалните връзки, които били изградени помежду им.
Твърди се необосновано оспорване на свидетелските показания. Твърди се, че
възраженията на ответника във връзка с договор за цесия и договори за залог
върху вземане са преклудирани, тъй като не са били своевременно въведени.
Оспорено е твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия като недоказано, а за възраженията относно съпричиняване от
страна на друг независим съизвършител е посочено, че е без значение за
настоящото дело, тъй като регресни искове от страна на застрахователя не са
предявени. Направено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваните от ответника-застраховател части и за присъждане на съдебните
разноски.
Въззивната жалба, подадена от ответника Х. А. Т. е върната на подалото
я лице с разпореждане на окръжния съд, което не е обжалвано и е влязло в
сила.
Третото лице – помагач ЗК“Олимпик-клон България“ не е взело
становище по подадените въззивни жалби.
С решението в обжалваните части Ямболският окръжен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове с правни основания чл.432, ал. 1
от КЗ и по претенции за законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица срещу акт
на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което са
ДОПУСТИМИ.
В открито съдебно заседание на въззивния съд ищците и ответника-
застраховател поддържат изразените становища. Третото лице-помагач не е
взело становище.
Решението е влязло в сила в осъдителните части спрямо ответника
Х. А. Т..
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е
допустимо. Преди предявяване на исковете - на 30.04.2018 год., ищците са
заявили претенциите си за обезщетение за неимуществени вреди пред
застрахователя, но последният е отказал да им определи и заплати такова.
При проверка за правилност на решението в обжалваните части,
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните жалби.
7
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявените от ищците
М. А. М., ЕГН **********, Г. А. М. ЕГН ********** – навършила
пълнолетие в хода на процеса, и Г. А. М. – навършил пълнолетие в хода на
процеса, всички с постоянен адрес в гр. Я., предявени чрез процесуален
представител адвокат С. С. Ч. от *АК, срещу ответника "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********,
гр.София, ж.к. "Дианабад", бул. „Г. М. Д." № 1, за осъждане на ответника да
заплати по 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на всеки от
ищците за претърпени душевни болки и страдания от смъртта на техния
баща А. М. М., настъпила при ПТП на 28.10.2016 год., по вина на застрахован
при ответника-застраховател по застраховка "ГО" водач на МПС Х. А. Т.,
ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 30.07.2018
г. до окончателното им изплащане. Твърди се, че научавайки за смъртта на
баща си ищците изпаднали в шок, не можели да повярват, че вече никога
няма да могат да разчитат на неговата морална и материална подкрепа,
продължавали да се надяват, че баща им е заминал на дълго пътуване и ще се
върне. Твърди се, че А. е отглеждал с много любов своите деца и е давал
всичко от себе си да не им липсва нищо. Възпитал ги е като достойни за
уважение хора. След неговата смърт те са напрегнати, имат неспокоен сън,
постоянно плачат и ходят на гроба на А., но дори и там не намират покой.
Твърди се, че ищците изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред
обстоятелствата и усещане за разрив в отношенията с другите и живота. За
тях е налице загуба както на емоционалното присъствие на техния баща, така
и на опора в живота и надежда за сигурност в бъдещето. Твърди се, че това е
довело до остра стресова реакция и душевно разстройство у ищците. Всички
тези твърдения, както и твърденията за изключителност на вредите, които
търпят ищците от смъртта на баща им се поддържат пред въззивния съд.
Ищцовите претенции първоначално са изцяло оспорени от ответника по
отношение на вината за процесното ПТП, също - с твърдение за липсата на
изградени духовни връзки между починалото лице и ищците. Пред въззивния
съд се поддържа възражението за прекъснати духовни връзки между бащата и
децата, за това, че той не ги е припознал приживе, не се е грижил за тях, не ги
е издържал, имал е друго семейство и други деца, с които е живял, поради
което ищците не са претърпели неимуществени вреди под формата на
душевни болки и страдания от смъртта му, като се иска цялостно отхвърляне
на исковете, евентуално е поискано намаляване на размера на обезщетенията
при съобразяване на конкретно установените данни по делото за нарушена
емоционална връзка между децата и бащата. Поддържа се искането за
приемане на значително съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
лекия автомобил, в който към момента на ПТП е бил пътник бащата на
ищците, поради допуснати от страна на този водач множество нарушения на
ЗДвП, както и за намаляване на обезщетенията поради съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналия А. М. поради непоставяне на
8
обезопасителен колан.
Видно от приложените на л. 220 и сл. от първоинстанционното дело
присъда № 24/09.10.2018 год. по НОХД № 480/2017 год. на ОС-Сливен,
решение №3/30.04.2019 год. по ВНОХД №5/2019 год. на АС-Бургас и
решение № 212/02.12.2019 год. по н.д.№853/2019 год. на ВКС, 3-то н.о., с
влязла в сила присъда Х. А. Т. е признат за виновен в това, че на 28.10.2016
год. при ПТП на автомагистрала „Тракия“ като водач на л.а. марка
„Крайслер", модел „Вояджер" с д.к. № А 3401 МК, нарушил правилата за
движение по пътищата-чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице - на А. М. М. настъпила на **.**.**** год. и
на А. А. Ш., настъпила на **.**.**** год.
Разпитаният от окръжния съд свидетел Й. Н. – без родство със страните
сочи, че живее с ищците и тяхната майка Д. в една махала в гр. Я. Познава тях
и баща им А. Сочи, че А. е живял в дома на Д. до 2006 год., не припознал
децата, за да може майката да получава помощи като „самотна майка“, което
било честа практика сред тяхната общност. Знае, че докато е живял с Д., А. е
бил и в затвора, където Д. го посещавала. Свидетелят сочи, че А. работел „на
черно“- без договор и се грижел за децата, гледал ги, купувал им дрехи. След
като се разделил с Д. и децата останали при нея, А. бил в добри отношения с
тях, идвал да ги вижда, носел им храна, давал им дребни суми – по 5, 10 лв.,
водел ги на лавките, купувал им сладки, ходели заедно на разходка из
квартала, пиели кафе. Свидетелят знае, че към момента М. и Г. „са женени и
имат деца“, като сочи, че всички живеят в една къща при майката Д.
Свидетелят сочи, че когато в квартала се разчуло за смъртта на А. децата
„плачели за баща си, били наскърбени“. Твърди, че и след като минало време
не са се успокоили, „ходят по гробищата, плачат, скърбят за баща си“.
Свидетелят И. С. – без родство със страните, живее в квартала, в който
в общ дом живеят ищците и тяхната майка, сочи, че когато Д. и А. се
разделили, трите деца били родени, като най- малкият - Г. бил на около *
години. А. се оженил за друга жена и имал деца от нея, но обичал ищците и
често ги посещавал. А. работел „на частно“, давал на ищците „по някой лев“
когато можел, а те му викали “татко“. Свидетелят сочи, че разбрал за
катастрофата на следващия ден след като станала. Той съобщил на Д. за
смъртта на А., като първоначално решили да не казват на децата. Когато
разбрали, че баща им е починал, децата започнали „ да реват, искали да видят
баща си“. Според свидетеля на децата им е мъчно за баща им, по празниците
говорят за него и той им липсва. М. имала едно дете преди да почине А., сега
имала още едно и вече живеела при съпруга си. Г. и тя родила дете след
смъртта на баща си. Свидетелят знае, че няколко пъти А. е влизал в затвора.
Свидетелката М. Н. е братовчедка на ищците, живее в близост до тях.
Сочи, че Д. и А. живеели заедно, когато се родили ищците, а Г. бил малък - на
*- * години, когато се разделили през 2005-2006 год. След раздялата на
родителите А. създал друго семейство, но продължил да се грижи за децата,
9
които имал от Д. А. лежал в затвора, но когато бил на свобода работел „на
частно“, често идвал при децата и им давал по 2,3,5 лева. Свидетелката сочи,
че той много ги обичал и те също го обичали, като след загубата още „плачат
и реват за него“. Веднага след катастрофата ищците били много тъжни,
плачели за баща си и сега като станело дума за него „реват и много тъгуват“.
Свидетелката сочи, че М. вече живее при мъжа си, а Г. още живее при майка
си.
От заключението на вещо лице П. по приетата от окръжния съд
съдебно-техническа експертиза се установява, че на 28.10.2016 г. водачът на
л.а. марка „Крайслер“, модел „Вояджер“ с д.к.№ А 3401 МК при управление
на превозното средство по автомагистрала „Тракия", при км 247+300
реализирал ПТП, като ударил попътно на него ориентираният л.а. марка
„Сеат“, модел „Ибиза" с д.к.№ А 0099 КН, управляван от А. А. Ш., който
към момента на удара бил спрял /в покой/ в дясна лента за движение, без
включени аварийни светлини. Към момента на удара между двата
автомобила „Сеат“ и „Крайслер“ пътниците в л.а. „Сеат“ са били без
поставени обезопасителни колани. Основна техническа причина за ПТП
според вещото лице е неправилното спиране в дясна лента за движение по
автомагистрала „Тракия“ на л.а „Сеат“, като водачът му А. А. Ш. е имал
възможност да спре автомобила в аварийна лента. Техническа причина за
ПТП е и движението на автомобил Крайслер с несъобразена скорост.
Вещото лице С. по приетата от окръжния съд съдебномедицинска
експертиза сочи, че дори при поставен обезопасителен колан, бащата на
ищците, който е бил пътник в л.а.“Сиат“ - блъснат в задната си част от
л.а.“Крайслер“, би получил черепно-мозъчната травма причинила смъртта му,
а в случая при поставен предпазен колан пораженията върху тялото на А. М.
са щели да бъдат дори по-тежки.
По делото е приложена писмо от ГД при МП „Изпълнение на
наказанията“, адресирано до ответника-застраховател /л.311/, от което се
установява, че за периодите 23.07.2000 год. до 30.04.2003 год., 15.07.2005
год. до 27.07.2007 год. и от 30.04.2010 год. до 29.10.2010 год., починалият при
ПТП А. М. М. е бил в затвора, изтърпявайки наказания „лишаване от
свобода“, на които е бил осъден за извършване на различни престъпления.
От справка от НАП /л.314/ се установява, че официално А. М. е бил в
трудови правоотношения за периода от 25.08.2015 год. до 12.09.2015 год. и от
14.03.2008 год. до 27.06.2008 год. – т.е. общо за около четири месеца.
Представени са три удостоверения от Д“СП“- Ямбол относно това, че
както майката на ищците, така и ищците М. и Г. са получавали помощи за
деца. От страна на ищците не са били депозирани заявления за друго
социално подпомагане.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели, като ги преценява ведно с останалите събрани по делото
доказателства и им дава вяра, доколкото същите не противоречат на
10
обстоятелства, установени с други достоверни доказателства по делото. Съдът
кредитира и заключенията на вещите лица приети от окръжния съд.
От страна на ответника-застраховател се твърди съизвършителство от
друг участник в ПТП – лицето А. А. Ш. в качеството му на водач на л.а “Сеат“
с peг. № А0099КН, в който е пътувал бащата на ищците. Твърди се, че
последният е допуснал множество нарушения на ЗДвП, с което е предизвикал
ПТП. В този смисъл релевантно по делото е, че по отношение на
застрахованото при ответника лице - Х. А. Т. е налице влязла в сила
присъда, която на осн. чл.300 от ГПК е задължителна за настоящия съд
относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца за
процесното ПТП. Тъй като исковата претенция е насочена към
застрахователя, отговарящ за вредите причинени от водача Х. Т.,
обстоятелството дали и друго трето лице е допринесло за настъпване на
процесното ПТП, е правно ирелевантно за настоящия процес. Дори да е
налице съизвършителство /в какъвто смисъл има данни по заключението на
вещо лице П. /съгласно чл.53 от ЗЗД, спрямо пострадалите от деликт
отговорността на съизвършителите е солидарна, като лицата имащи право на
обезщетение могат да насочат претенциите си отделно спрямо всеки един от
съизвършителите, какъвто е настоящият случай. Предмет на настоящото дело
не са искове срещу или между съизвършители, поради което при доказана
вина на лицето, застраховано при ответния застраховател, обстоятелството
дали и друго лице е било виновно и е допринесло за възникналото ПТП е
извън предмета на спора и по този въпрос не се дължи произнасяне по делото.
Ето защо е неоснователно възражението на въззивника-застраховател, че
окръжният съд не се е произнесъл по твърдяното от него съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на трето лице - А. А. Ш., в качеството му на
водач на участвалия в ПТП л.а “Сеат“ с peг. № А0099КН.
Не се спори и е установена по делото валидността на застрахователното
правоотношение, обуславящо отговорността на ответника-застраховател за
вредите причинени при управлението на л.а. „Крайслер“ към момента на
ПТП.
Оспорена от ответника е материалната легитимация на ищците за
получаване на обезщетение, поради недоказани действително претърпени от
тях болки и страдания от смъртта на починалото при ПТП лице, а също –
поради извършена от страна на ищцата М. преди предявяване на иска цесия
на вземането за обезщетение предмет на спора в полза на трето лице, както
и поради учредени от нейна страна залози върху обезщетението в полза на
трето лице.
Съдът намира оспорването на материалната легитимация на ищците за
получаване на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния
баща за неоснователно.
Видно от представените по делото удостоверения за раждане
починалото при процесното ПТП лице А. М. е баща на ищците. От
11
приложеното на л. 523 от делото съдебно решение по гр.д.№163/2017 год. по
описа на Ямболския окръжен съд се установява, че след смъртта на А. М. М.,
настъпила на 28.10.2016 год. /въз основа на иззет послесмъртно ДНК
материал от починалия/, на осн. чл. 69 от СК е прието за установено, че той е
биологичен баща на ищците по делото. Майка на ищците е Д. С. С. От
свидетелските показания и от справката от ГД „Изпълнение на наказанията“
се установява, че с майката на ищците Д. и с тях, починалият при ПТП е
живял от около 2000 год.- преди влизането си в затвора на 23.07.2000 год. и
след това от излизането си от затвора на 30.04.2003 год. до влизането си в
затвора на 15.07.2005 год., като след излизането си от затвора на 27.07.2007
год. ги е напуснал, създал е друго семейство с жена на име М. Д., от която има
родени три деца - Ж. род. **** год., Ж. - род. **** год. и Д. род. **** год.
Съгласно неоспореното твърдение на ответника, последните също са заявили
претенции за обезщетения за вреди от смъртта на А. М.
Произходът на ищците от страна на бащата е удостоверен по делото с
официални документи, които съдът следва да зачете. Независимо от
обстоятелството, че към момента на смъртта на наследодателя си, ищците не
са живели заедно с него, в качеството на негови деца, като най-близки
роднини те попадат в кръга от лицата посочени в Постановление №
4/25.05.1961 год. т. III.2, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди претърпени от смъртта на техния наследодател. В тези хипотези може
да бъде отказано присъждане на обезщетение само ако се установи, че между
починалия и търсещите обезщетение негови деца физическите,
емоционалните и духовни отношения са били изцяло двустранно прекъснати,
какъвто не е настоящият случай. На базата на свидетелските показания се
установява, че независимо от това, че приживе А. М. не е припознал ищците,
той е демонстрирал в обществото знанието си, че е техен баща и се е отнасял
с тях като към негови деца. От своя страна те също са се отнасяли с него като
към техен баща. От събраните по делото доказателства става ясно, че
физическите контакти между ищците и техния баща са били ограничени,
както в периода, когато ищците са живели с него в едно домакинство /през
по-голямата част от съвместното им съжителство той е бил в затвора,
изтърпявайки наказания „лишаване от свобода“/, така и след това, когато
бащата е създал друго семейство, в което са се родили още три негови деца,
но не може да се приеме, че тези контакти са били изцяло прекъснати.
Свидетелите сочат, че и след раздялата с майката на ищците А. М. е
продължил да общува с ищците - посещавал ги в дома на майка им Д., носел
им храна, давал им дребни суми, водел ги на разходка из квартала, което
установява, че между починалия при ПТП А. и неговите деца е съществувала
емоционална връзка. Ето защо съдът приема, че по делото не са установени
обстоятелства, които да изключват възможността за определяне и
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, които ищците са
претърпели от смъртта на техния баща, а възраженията на застрахователя за
противното не се споделят от съда.
12
Съдът намира за неоснователни възраженията на застрахователя
относно липсата на материална легитимация на ищцата М. А. М. за
присъждане на обезщетение в нейна полза, поради учредени от нея залози
върху вземането й за обезщетение от ответника-застраховател, и извършена
от нея цесия на сумата от 105 000 лв. от вземането й за обезщетение от
ответния застраховател, съгласно договор от 23.02.2018 год. Договорът за
залог не трансформира собственост върху заложената вещ – респ. не
прехвърля заложеното вземане. Уговорка, че залогоприемателят ще стане
собственик е нищожна по силата на императивното правило на чл. 152 от ЗЗД.
Според правната си същност, до реализиране на обезпечителната си функция,
залозите на които се позовава ответника не променят титулярството на
субективното право за процесното вземане, като в случая не влияят върху
правото на ищцата М. М. в нейна полза на бъде определено обезщетение от
страна на съда. Цесията, на която се позовава ответникът, не се зачита от съда
тъй като е нищожна и не поражда правни последици. Предмет на цесията не
могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания и то такива, които към
момента на сключване на договора са определени по основание и размер -
съгласно чл.99, ал.2 от ЗЗД вземането преминава върху цесионера в обема, в
който цедентът го притежава, а в случая към момента на сключване на
договора за цесия вземането от застрахователя е било спорно и не е било
определено по размер. Неопределяемостта на прехвърленото бъдещо вземане
води до нищожност на цесията, поради което не е настъпило твърдяното
прехвърляне на субективни права в полза на трето лице, като материално
легитимирана за получаване на претендираното обезщетение към момента на
предявяване на иска на 22.08.2018 год., остава дъщерята на починалото лице
М. М., а не соченият цесионер.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове по чл.432, ал.1
от КЗ са доказани по основание за всеки от ищците.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя съда
по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са момента на нейното
настъпване, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ориентировъчно значение
13
при определяне на размера на обезщетението имат икономическите условия,
както и нивата на застрахователно покритие, като последните две не са
определящи. В този смисъл съдът съобрази, че лимитът на застрахователна
отговорност към момента на ПТП е 10 000 0000 лв. Показател за
икономическите условия с страната е размерът на минималната работна
заплата, която към момента на ПТП е била 420 лв.
В конкретния случай става ясно, че към момента на смъртта си А. М. е
бил на ** години, М. е била на ** години със свое семейство и дете, Г. е била
на ** години, а Г. на ** години. След 2005 год. до момента на смъртта на А.
през 2016 год., те не са живели заедно. Приживе А. не е припознал ищците
като свои деца, като според свидетелските показания на свидетеля Н. целта
била майката да получава помощи от държавата. Установи се по делото, че
ищците не са посещавали новия дом, който след излизането си от затвора през
2007 год., А. е създал с друга жена, в който са живели техните еднокръвни
братя и сестри. По делото не се установи ищците и другите деца на А. да са се
познавали. Горното сочи, че приживе А. не е създал единна среда за еднакво
общуване с общо шестте си деца, като въпреки соченото от свидетелите, че
често е посещавал ищците и се разхождал с тях, няма данни за участието му в
личните грижи за децата и за задоволяване на всички техни нужди. Липсват
доказателства по делото, че преди смъртта си А. е бил трудово зает.
Твърденията на свидетелите, че е работел „на частно“ без договор, не дават
ориентир за действителната му трудова ангажираност и за възможностите му
да участва адекватно в издръжката на общо шестте си деца, поради което
съдът намира за недоказано твърдението, че приживе А. е давал всичко от
себе си, за да не липсва нищо на ищците. Това, че А. им „давал по някой лев“,
когато идвал да види ищците не сочи осигуряване на издръжка, в какъвто
смисъл твърденията на ищците останаха недоказани. Докато е живял в един
дом с ищците, през по-голямата част от това общо съжителство А. е бил в
затвора. През времето прекарано в затвора А. не е участвал в грижите за
децата, нито е осигурявал издръжката им. Горното сочи, че ищците не са
получили необходимите за правилното им израстване родителски грижи и
издръжка от страна на бащата, което неминуемо е оказало негативно влияние
върху духовната и емоционалната страна на отношенията между тях.
Неполагането на пълноценна родителска грижа от страна на А. за ищците,
както и присъдите в резултат на които на няколко пъти е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“ опровергават твърденията в исковата
молба, че А. е осигурявал морална и материална подкрепа за ищците, която с
неговата смърт те са загубили. Установеният по делото социален и морален
облик на личността на бащата на ищците не дава основание да се счете, че
той въобще е участвал във възпитанието им, още по-малко, както се твърди,
че им „е дал личен пример да бъдат достойни за уважение хора“. Не може да
се счете също, че А. е бил опора в живота на децата си и че им е давал
усещане за сигурност в бъдещето. Горното сочи, че в случая не само не е
налице твърдяната изключителност в отношенията, но е налице и
14
нарушаване на обичайните такива между родители и деца.
Независимо от изложеното по-горе, свидетелските показания и на
тримата свидетели непротиворечиво и неопровергано от други доказателства
сочат, че емоционалната връзка между ищците и техния баща не е била
прекъсната. Въпреки, че не са били припознати от А., децата са знаели, че
той е техен баща, наричали са го „татко“, очаквали са контактите си с него. В
квартала, в който са живели децата всички са знаели, че А. е техен баща. Той
от своя страна също не е бил емоционално отчужден от децата си - посещавал
ги, предоставял им дребни суми, което дава основание да се приеме, че макар
А. да не е бил пълноценен родител за ищците, между тях е имало
разбирателство и взаимна обич. В този смисъл свидетелите сочат, че А. е
обичал децата си, а когато са разбрали за смъртта на баща си ищците са
показали страданието си, били натъжени и не можели да повярват случилото
се. Нормални житейски реакции при децата в резултат на смъртта на техния
баща са били първоначален шок, силен стрес, дълбока тъга, напрежение,
безпокойство, мъка и отчаяние, по-силно изпитвани от тях веднага след
трагичното събитие. Нормална житейска реакция е при посещение на гроба на
баща си ищците да са разстроени и да плачат за него или при разговор с
други хора да се натъжават при спомена за него. По делото обаче, не са
ангажирани доказателства за изключителни и необратими последици в
психиката на ищците и за продължаващо и към момента душевно
разстройство. Не се установи по делото също и твърдението, че смъртта на А.
е причинила разрив в отношенията на ищците с другите и живота. Установи
се, че две от децата вече имат свои семейства, което до голяма степен
благоприятства възможността за преодоляване с времето на по-силните
отрицателни емоции, които ищците са имали непосредствено след като са
научили трагичната вест.
По съображенията изложени по-горе, съдът намира, че за всеки от
ищците е установено, че е претърпял нематериални вреди под формата на
душевни болки и страдания от смъртта на А. М., като справедлив размер на
обезщетение е сумата от по 90 000 лв. за всеки от тях. Съдът намира, че
обезщетение в този размер от една страна отговаря на обективните критерии,
а от друга - отчита конкретно установените по делото субективни
обстоятелства, които са съществени за преценката на размера на
обезщетенията за нематериални вреди.
Обезщетенията посочени по-горе следва да бъдат присъдени в
пълен размер от по 90 000 лв., тъй като ответникът не доказа твърдяното
от него съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Установи се по делото, че към момента на удара между двете
МПС бащата на ищците не е бил с поставен обезопасителен колан, но в
случая това не е в пряка връзка с настъпилата смърт. От една страна
автомобилът, в който е бил бащата на ищците към момента на сблъсъка, е бил
в покой на платното за движение /не се е движил/, поради което не е било
налице задължение за поставяне на обезопасителен колен. От друга страна, от
15
заключението на вещото лице по приетата СМЕ се установи, че дори да е бил
с поставен обезопасителен колан, предвид спецификата на удара и
положението на бащата на ищците в автомобила, това не би предотвратило
смъртта на последния, като дори би причинило допълнителни травми. Ето
защо съдът намира, че в случая не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия.
Върху дължимите обезщетения от по 90 000 лв. за всеки от ищците
следва да бъде присъдена законна лихва, за която не се спори, че е
дължима от застрахователя считано от 30.07.2018 год., до окончателното
изплащане на сумите.
В частите от обжалваните части от решението, с които окръжният съд е
стигнал до различни правни изводи, решението като неправилно -
постановено при неправилна преценка за размерите на справедливите
обезщетения по чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде отменено, а именно - в
частите, с които в полза на всеки от ищците е присъдена сумата над
90 000 лв. до 120 000 лв., ведно със законната лихва, като спорът бъде
решен по същество от въззивния съд с отхвърляне на исковите претенции
за сумата над 90 000 лв. до 120 000 лв. за всеки от ищците, ведно с
претендираната законна лихва.
В останалите обжалвани части, с които окръжният съд е уважил
исковете до размерите от по 90 000 лв. , ведно със законната лихва и е
отхвърлил първоначалните претенции за присъждане на обезщетения за
размерите до по 200 000 лв. за всеки от ищците, обжалваното решение се
явява правилно и следва да бъде потвърдено в тези части.
По въпроса за съдебните разноски:
Разноски пред първоинстанционния съд:
При горния изход от делото дължимата от ответника държавна такса е в
размер на 10 800 лв., поради което решението следва да бъде отменено в
частта, с която е присъдена държавна такса над размера от 10 800 лв. до
14 400 лв.
Решението следва да бъде потвърдено в частите, с които
първоинстанционният съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника в размер на 540 лв. и разноски съобразно отхвърлените
части от исковете в размер на 348 лв. Предвид намаления размер на
дължимите обезщетения от въззивния съд, на базата разноските по
представения списък по чл.80 от ГПК пред първата инстанция /л.546/,
настоящият съд следва да присъди допълнително юрисконсултско
възнаграждение до размера от 743 лв. – т.е. допълнително сумата от 203
лв., като и за направени разноски – до размера от 495 лв. – т.е.
допълнително сумата от 147 лв., които следва да се възложат в тежест на
ищците.
При горепосоченият изход на делото, съобразно уважените части от
16
исковете, в полза на адвоката осъществил безплатна адвокатска защита следва
да се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на по
2488,50 лв. за защита на всеки от ищците – т.е. общо сумата от 7465,50 лв.,
поради което следва да бъде отменено решението в частта, с която е
присъдено възнаграждение над размера от общо 7465,50 лв. до размера от
общо 9954 лв.
Разноски пред въззивния съд:
За изготвяне на въззивната жалба от юрисконсулта на ответника съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в полза на въззивника-ответник в
размер на 900 лв. /по 300 лв. за всеки от исковете/, като съобразно уважената
част от жалбата в полза на въззивника-ответник следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 135 лв. За изготвяне на отговор
в защита по жалбата на насрещната страна, която е изцяло неоснователна
съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 900 лв., поради което
общият размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, което следва
да се присъди в полза на ответника-застраховател е 1035 лв. При направени
разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер на 7200
лв., съобразно основателната част от въззивната жалба в полза на ответника и
в тежест на ищците следва да се присъди сумата от 1080 лв.
Въззивната жалба подадена от ищците е неоснователна и за защита по
нея не се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. За защита по
жалбата на насрещната страна съобразно неоснователните й части /от по 110
000 лв. всеки от ищците/, в полза на адвоката следва да се присъди
адвокатско възнаграждение от по 3730 лв. за защита на веки от ищците, или
общо сумата от 11 190 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260054/31.12.2021год. по т.д.№55/2018 год. по
описа на Ямболския окръжен съд, на което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с решение № 260000/ 04.01.2022 год. по т.д.
№55/2018 год. по описа на Ямболския окръжен съд, първото решение
изменено в частта за разноските с определение №260014/29.03.2022 год. по
т.д.№55/2018 год. по описа на Ямболския окръжен съд /последните два
съдебни акта влезли в сила/, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
- е осъден ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. "Дианабад", бул.
“Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп.директори, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца М. А. М. с ЕГН
**********, от гр. Я., ул. ”О." № **, сумата над 90 000 лв. до 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от смъртта на баща й А. М. М. в резултат на ПТП, станало на 28.10.2016г., и
17
виновно причинено от водача на л.а. марка „Крайслер", модел „Вояджер" с
д.к.№ А 3401 МК - Х. А. Т., застрахован по риска „Гражданска отговорност" в
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата от 30.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението,
- е осъден ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. "Дианабад", бул.
“Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп.директори, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца Г. А. М. с ЕГН
**********, от гр. Я., ул. "В." № **, сумата над 90 000 лв. до 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от смъртта на баща й А. М. М. в резултат на ПТП, станало на 28.10.2016 г., и
виновно причинено от водача на л.а. марка „Крайслер", модел „Вояджер" с
д.к.№ А 3401 МК - Х. А. Т., застрахован по риска „Гражданска отговорност" в
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата от 30.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението,
- е осъден ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. "Дианабад", бул.
"Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп.директори, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на ищеца Г. А. М. с ЕГН
**********, от гр. Я., ул. "В." № **, сумата над 90 000 лв. до 120 000 лв. ,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от смъртта на баща му А. М. М. в резултат на ПТП, станало на 28.10.2016 г., и
виновно причинено от водача на л.а. марка „Крайслер", модел „Вояджер" с
д.к.№ А 3401 МК - Х. А. Т., застрахован по риска „Гражданска отговорност" в
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата от 30.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за
горницата над 120 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., ведно със
законна лихва за периода от 30.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението.
-е осъден ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. "Дианабад", бул.
"Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп.директори, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. С. Д. Ж. с ЕГН ********** от *АК адвокатско
възнаграждение за размера над 7465,50 лв./седем хиляди четиристотин
шестдесет и пет лева и петдесет стотинки/ до размера на 9954 лв.
-е осъден ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. "Дианабад", бул.
"Г.М.Д."№ 1, на основание чл.78, ал.6 и чл. 81 от ГПК, да заплати по сметка
18
на Окръжен съд - Ямбол сумата над 10 800 лв. /десет хиляди и осемстотин
лева/ до 14 400 лв., представляваща дължима държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото, съразмерно уважената част от
исковете.
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. А. М. с ЕГН **********, от гр. Я., ул. „О.“ №
**, срещу "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к."Дианабад", бул. "Г.М.Д."№ 1,
представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп.директори, за сумата над 90 000
лв./ деветдесет хиляди лева/ до 120 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща й А. М. М. в
резултат на ПТП, станало на 28.10.2016 г., и виновно причинено от водача на
л.а. марка „Крайслер", модел „Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК - Х. А. Т.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" в "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.07.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението,
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. А. М. с ЕГН ********** , от гр. Ямбол, ул.
"Витоша" № **, срещу "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. "Дианабад",
бул. "Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп.директори, за
сумата над 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/ до 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
от смъртта на баща й А. М. М. в резултат на ПТП, станало на 28.10.2016 г., и
виновно причинено от водача на л.а. марка „Крайслер", модел „Вояджер" с
д.к.№ А 3401 МК - Х. А. Т., застрахован по риска „Гражданска отговорност" в
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху главницата от 30.07.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението,
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. А. М. с ЕГН ********** , от гр. Я., ул. "В." №
**, срещу "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к. "Дианабад", бул. "Г.М.Д."№ 1,
представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп.директори, за сумата над 90 000
лв./ деветдесет хиляди лева/ до 120 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му А. М. М. в
резултат на ПТП, станало на 28.10.2016 г., и виновно причинено от водача на
л.а. марка „Крайслер", модел „Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК - Х. А. Т.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" в "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, ведно
със законната лихва върху главницата от 30.07.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за горницата над 120 000
лв. до претендирания размер от 200 000 лв., ведно със законна лихва за
19
периода от 30.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260054/31.12.2021 год. по т.д. №55/2018
год. по описа на Ямболския окръжен съд, на което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с решение № 260000/ 04.01.2022 год. по т.д.
№55/2018 год. по описа на Ямболския окръжен съд, първото решение
изменено в частта за разноските с определение №260014/29.03.2022 год. по
т.д.№55/2018 год. по описа на Ямболския окръжен съд /последните два
съдебни акта влезли в сила/, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ ОТ
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. "Дианабад", бул. "Г.М.Д."№ 1,
представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М. - изп. директори, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на адв. М. Д. Д., САК, личен № **********, адвокатско възнаграждение в
обща размер от 11 190 лв. /единадесет хиляди сто и деветдесет лева/ - за
защита срещу жалбата на насрещната страна в неоснователните й части.
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН **********, Г. А. М. с ЕГН ********** и Г.
А. М. с ЕГН **********, да заплатят на "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, разликата в
дължимо юрисконсултско възнаграждение за защита пред първата инстанция
в размер на 203 лв. /двеста и три лева/, разликата в направените разноски
пред първата инстанция в размер на 147 лв. / сто четиридесет и седем лева/,
сумата от 1080 лв. /хиляда и осемдесет лева/ - съответна част от разноските за
заплатена държавна такса за въззивно обжалване и сумата от общо 1035 лв.
/хиляда и тридесет и пет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за защита
пред въззивния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20