№ 321
гр. Варна, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110203300 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „ДМ-ТЕХ 20“ ЕООД срещу Наказателно
постановление № 03-013525/07.04.2021г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление
за незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, накърняващи правото му на защита. Оспорва
възприетата от наказващия орган фактическа обстановка като неотговаряща
на обективната действителност. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от управителя Д. П. и от адв.А. от ВАК, който поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Привежда и доводи за маловажност
на случая. Претендира присъждане на разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от въззивното дружество
1
адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в
действалата в този момент редакция), срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното
нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Въззивното дружество е с предмет на
дейност ремонтни и довършителни дейности, като стопанисвало цех за
производство на метални изделия, намиращ се в гр.Варна, бул.“Цар
Освободител“ №187. За изпълнението на дейността си дружеството
ангажирало по трудов договор работници. На 02.03.2021г. обаче в цеха бил
ангажиран с извършване на заварки и св.В. ИВ. ИВ., който не бил в трудово
правоотношение с дружеството, с оглед проверка на професионалните му
качества и евентуално сключване на трудов договор.
На същата дата от Е.Д. Н. и М.О. М.-Ж.- инспектори в Дирекция
“Инспекция по труда”-Варна била извършена проверка по спазването на
трудовото законодателство в посочения обект. При проверката било
установено, че група работници, между които и В.И., извършват заваръчни
работи в цеха. При запитване от проверяващите било установено, че И. няма
сключен трудов договор с дружеството. В.И. бил поканен да попълни
декларация във връзка с извършваната проверка, в която той посочил, че
работи за санкционираното дружество на длъжност заварчик от 02.03.2021г.,
както и че има сключен граждански договор. Посочил и че е поел ангажимент
да заварява парапети за два дни. В декларацията бил посочен час на
попълването й -16,40ч.
Проверяващите счели, че отношенията между И. и дружеството имат
елементите на трудово правоотношение и съставили Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение, което връчили на
управителя на дружеството и на работника И.. На дружеството била връчена
призовка да представи на 04.03.3021г. в Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна определени документи, сред които и трудовите досиета на
установените в обекта работници. При извършената по-късно документна
проверка бил представен граждански договор от 01.03.2021г., сключен между
дружеството и В.И., по силата на който последният се задължавал да извърши
2
заварки на 8 линейни метра парапет в срок до 02.03.2021г., при уговорено
възнаграждение от 100 лева. Бил представен и Трудов договор
№004/02.03.2021г., (по силата на който И. приемал да изпълнява за
дружеството длъжността общ работник, строителство на сгради), както и
справка за регистриран трудов договор с лицето в ТД на НАП от 03.03.2021г.,
с отбелязване от работника, че е получил уведомлението на 04.03.2021г.
Във връзка с тези констатации на 29.03.2021г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на въззивното дружество за
това, че е допуснало до работа лицето В.И. на длъжност общ работник,
строителство на сгради, преди да му е предоставено уведомление по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Актът бил съставен в присъствието на
управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН (в
действалата в този момент редакция), но били счетени за неоснователни от
наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 07.04.2021г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
санкционираното дружество било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за извършено нарушение на
чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелите Е.Д. Н. и М.О. М.-Ж., както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е
установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на
проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за
обективни и правдиви. В показанията си инспекторите са категорични, че И. е
извършвал заваръчни работи наред с останалите работници на дружеството.
Показанията на свидетелите се подкрепят и от приложените писмени
доказателства, сред които с особено съществено зН.ие е попълнената и
подписана от И. декларация, в която същият е отразил, че работи за
въззивното дружество като заварчик за срок от два дни, с уговорено дневно
възнаграждение и с определено работно време, считано от 02.03.2021г.
По делото като свидетел е разпитан и В. ИВ. ИВ., който в показанията
си потвърждава, че не е имал трудов договор при проверката, както и че е
сключил такъв същия ден. И. работи за въззивното дружество и следователно
не се явява напълно незаинтересуван и непредубеден свидетел, но
3
показанията му на практика потвърждават фактическите твърдения в
наказателното постановление и поради това няма причини да бъдат счетени
за необективни.
Като свидетел е разпитан и Й. Х. И., който осигурява счетоводното
обслужване на дружеството. Свидетелят сочи, че на 02.03.2021г. в края на
работния ден му е било възложено да изготви и регистрира трудов договор с
работника В.И.. Заявява, че трудовият договор е бил сключен на посочената
дата и бил регистриран на 03.03.2021г., както и че 04.03.2021г. е бил първият
официален работен ден на лицето. В приложените по АНП писмени
обяснения от свидетеля същият е отразил, че му е било указано сключването
на трудов договор в 17,25ч. на 02.03.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или
служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1. В
мотивите към законопроекта за изменение на КТ, с който е въведена
цитираната норма се посочва, че това уведомяване е предпоставка
за постъпването на работника или служителя на работа, предвид което и с
оглед въведената административнонаказателна санкция за неизпълнение на
задълженията на работодателите относно формата и уведомяването, може
основателно да се очаква абсолютно намаляване на числото на незаконното и
антисоциално наемане на работа - без договор, без работно време, без
гарантирана заплата, почивки, отпуски и пр.
От коментираните по -горе доказателства съдът приема за
установено, че на процесните дата и място лицето В.И. е било допуснато до
работа в цеха за производство на метални изделия преди да му бъде
предоставено заверено копие от уведомлението за регистрация на трудовия
договор в ТД на НАП, който е бил сключен и регистриран след извършването
на проверката и установяването на нарушението.
4
В депозираното от дружеството възражение се твърди, че лицето се е
намирало на обекта в изпълнение на сключен граждански договор. Съдът
намира, че приложеният граждански договор е привиден договор, с който се
прикриват трудови правоотношения. Преценката дали се касае за трудов или
граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се
изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по
силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим,
заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е
постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или
произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна
самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този
облигационен договор. При договора за изработка изпълнителят е
самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от
него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор
работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него
(в този смисъл изрично- Решение №10767/2006г. на ВАС; Решение
№232/2000г. на ВАС; Решение №181/1997г. на ВАС и др.). В конкретния
случай според представения граждански договор И. се е задължил да извърши
заварки на 8 линейни метра парапет в срок до 02.03.2021г., при уговорено
възнаграждение от 100 лева. Видно е, че според договора И. не е поел
задължение да постигне конкретен резултат или да изработи продукт при
пълна самостоятелност и без контрола на работодателя, а напротив- следвало
е да изпълнява работа, включена в предмета на дейност на дружеството, в
цех, стопанисван от последното, в който аналогична работа са извършвали и
наетите по трудово правоотношение лица, при уговорено определено работно
време. Поради това съдът приема, че се касае за прикрити трудови, а не за
гражданскоправни отношения, като действителните такива между
дружеството и И. в момента на проверката са били трудовоправни отношения
между работодател и работник. Следователно на тази дата И. е бил допуснат
до работа в стопанисвания от въззивното дружество цех за метални изделия.
Безспорно е установено на следващо място, че трудовият договор с
лицето е бил регистриран в ТД на НАП след проверката. При това положение
нормативните изисквания несъмнено не са били спазени, тъй като на И. не е
било предоставено копие от съответното уведомление, но въпреки това
същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения. Поради това съдът
приема, че дружеството-жалбоподател действително е осъществило
неизпълнение на административно задължение, установено с чл.63, ал.2 от
КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното
наказателно постановление. В тази насока е и практиката на ВАдмС- в
Решение № 604 от 10.05.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 640/2021 г. се
5
приема изрично, че след като лицето е полагало труд към момента на
проверката и след като на същата дата е бил сключен писмен трудов договор,
който е регистриран след приключване на проверката, се налага извод за
възникнало трудово правоотношение. В цитираното решение е счетен за
осъществен състава на нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като работничката
е престирала труд при проверка на контролните органи, но не й е било
връчено уведомление по чл. 62 от КТ и екземпляр от писмен трудов договор,
защото той е бил съставен след приключване на проверката. Касационната
инстанция приема, че е осъществен състава на процесното нарушение и в
случай, когато трудовият договор е сключен след проверката, като посочва, че
с противоправното си поведение работодателят не е спазил не само
нормативното предписание на чл. 63, ал. 1 от КТ, но също така и
задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ за сключване на писмен трудов договор.
Това се две от формите на изпълнително деяние на нарушението по чл. 414,
ал. 3 от КТ и подлежат на самостоятелно санкциониране. В тази насока е и
Решение №182/21.02.2022г. по к. а. н. д. № 2685/21г. на ВАдмС и др.
Изложеното становище се споделя изцяло от настоящия състав, като счита, че
разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ е въведена именно за да се осуети
избягването на административнонаказателна отговорност от работодателите
чрез сключване на трудов договор след установяване на нарушение от
компетентните органи и представянето му за сключен в по-ранен момент.
Следва да се напомни, че за извършването на определена задача (в случая-
производство на метални изделия), а не за многократно и продължително
изпълнение на трудови операции чл.68, ал.1 от КТ е предвидил възможността
за сключване на срочен трудов договор- за определен срок или до завършване
на определена работа. Също така разпоредбата на чл.70 от КТ дава
възможност за сключване на трудов договор със срок за изпитване, когато
работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, или когато работникът или служителят желае да провери дали
работата е подходяща за него, като не е имало пречка такъв да бъде сключен и
с лицето В.И..
Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като
наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ
специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.62, ал.3
от КТ, какъвто е и раздглежданият случай. Понятието „работодател“ е
дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко
6
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
От събраните по делото доказателства е видно, че И. е бил ангажиран именно
от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови
функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това
положение правилно е счетено, че „ДМ Тех 20“ ЕООД има качеството
работодател, чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде
ангажирана за установеното нарушение.
Наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в закона,
при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация съобразно
особеностите на случая.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 3-
0011/12.01.2010г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на процесното неизпълнение на
административно задължение; надлежно е издирил приложимия закон и
относимата санкционна разпоредба.
Не следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и
приложението е изключено поради наличието на специалната норма на
чл.415в от КТ- становище, последователно застъпвано в практиката на
съдилищата. (Решение № 2314 от 29.11.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 1952/2018 г.). Втората алинея на посочения текст изрично изключва
възможността да бъдат квалифицирани като маловажни нарушенията на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно тежестта на
нарушението в тази насока не следва да се обсъжда.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Дирекция
7
„Инспекция по труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, но с оглед
провеждането на няколко съдебни заседания и проявената процесуална
активност от юрисконсулта съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер над предвидения в закона минимум, а именно-
100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление. 03-
013525/07.04.2021г на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с
което на „ДМ-ТЕХ 20“ ЕООД, ЕИК:*********, на основание чл.416, ал.5, вр.
с чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500,00 лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „ДМ-ТЕХ 20“ ЕООД, ЕИК:********* да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 100,00 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8