№ 628
гр. Стара Загора, 27.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело №
20245500100303 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. С. Г. от
гр. Ч. срещу „К.т.“ АД, с която е предявен иск за обявяване нищожността на
целия договор за кредит № 159-2022 от 23.06.2022 г., сключен между
страните на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.42, ал.1
ЗКНИП, както и нищожността на отделни клаузи от този договор като
неравноправни на основание чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД.
Ищецът е твърдял, че е сключил с ответника договор за кредит и има
качеството „потребител“, тъй като кредитът не е бил предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност. Твърдял е, че съдът
има задължение служебно да следи за неравноправни клаузи в договорите с
потребител в заповедното производство, но в конкретния случай той не е
направил това, като е приел, че подаденото заявление по чл.417 ГПК в РС –
Чирпан е допустимо и основателно. Ищецът твърди, че общият размер на
кредита е 21 642 евро с определени от кредитора такси и гаранционна вноска;
променлив лихвен процент, но не по-малко от 22%; годишен процент на
разходите от 24,94%, но същевременно с това и допълнителен годишен
процент на разходите равен на 31,82%; общ разход по кредита 74 753,81 евро;
срок за погасяване – 23.06.2037 г.; такси и застраховки в размер на 398,78
евро.
Ищецът твърди, че е получил кредита в размер на 12 800 евро с договор
от 12.08.2021 г., който бил напълно изплатен с процесния кредит в размер на
19 630,05 евро. За обезпечаване на кредита ищецът твърди да е учредил
договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот. Върху имота били
вписани възбрани от ЧСИ Г. И. и ЧСИ И.Б.. Изпратено му било уведомление
за предсрочна изискуемост на кредита.
РС – Чирпан бил издал по ч.гр.д. № 295/2023 г. заповед № 178 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
срещу него за сумата 42 295,63 лв. за главница, заедно със законната лихва от
10.05.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 11 673,60 лв. за неустойка
1
за забава за периода от 24.10.2022 г. до 10.04.2023 г.; сумата от 11 572,68 лв.
за неустойка за забава за периода 24.11.2022 г. до 10.04.2023 г.; за 530 лв. за
законна лихва за периода от 11.04.20223 г. до 03.05.2023 г., както и за
държавна такса в размер на 1400 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
8000 лв.
Ищецът твърди, че целта на договора не е била за оборотни средства
във връзка с търговска дейност. Това било бланкетно твърдение, което
кредиторът записвал във всички договори, за да бъде отказана защитата на
потребителя.
Ищецът твърди, че клаузите по т.7.1 и 7.2 касаещи договорената
плаващи лихва са неравноправни, тъй като не са уговорени индивидуално.
Тези уговорки са изцяло във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и това несъмнено водело до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Уговорения годишен процент на разходите бил повече от два пъти на
законната лихва. Клаузите относно уговорените такси по кредита били
неясни, тъй като не било посочено за какви правни и фактически действия
преди сключването на договора става дума. Счита, че такса за проучване на
финансовото състояние на кредитополучателя не се дължи. Клаузата е
неравноправна и обслужва интересите на кредитора.
Клаузата по чл.4, ал.3, част ІІ от договора счита за нищожна. Счита, че
след деня на предсрочната изискуемост се дължи мораторна лихва само върху
главницата. Лихва върху лихва не била недопустима. Ищецът счита, че
клаузите относно неустойките също са нищожни, като излага доводи, че те
противоречат на добрите нрави. Освен това били неравноправни, защото
задължават потребителя при неизпълнение на неговото задължение да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Счита, че и
уговореното обезпечение – учредяване на договорна ипотека върху
единственото притежавано от ищеца жилище, противоречи на целта на
Директива 2008/48, като според чл.8, §1 преди сключването на договора за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя. Ищецът бил безработен от 26.06.2022 г. и не е можел да плаща
вноските по първия договор и затова се е съгласил да сключи втори договор,
без кредиторът да изпълни задължението си да оцени кредитоспособността
му.
С оглед на така изложените факти и обстоятелства съдът намира, че
предявеният иск е недопустим. Съображенията за това са следните:
От изисканото и приложено ч.гр.д. № 295/2023 г. по описа на РС –
Чирпан се установява, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК от 10.05.2023 г. ответникът по настоящото дело „К.т.“ ООД е
поискал от съда издаването на заповед за изпълнение срещу ищеца Г. С. Г. за
сумите: 42 295,63 лв. за главница по договор за кредит „баланс“ на ФЛ №
15902022 от 23.06.2022 г., която сума била левовата равностойност на 21
625,41 евро по фиксинга на БНБ; 361,05 лв. за лихва от месечна вноска за
2
периода от 24.10.2022 г. до 23.11.2022 г.; 774,82 лв. за лихва от месечна
вноска за периода от 24.11.2022 г. до 23.12.2022 г.; 774,20 лв. за лихва от
месечна вноска за периода от 24.12.2022 г. до 23.01.2023 г.; 773,75 лв. за
лихва от месечна вноска за периода от 24.01.2023 г. до 23.02.2023 г.; 772,92
лв. за лихва от месечна вноска за периода от 24.02.2023 г. до 23.03.2023 г.;
437,62 лв. за дължима редовна лихва за периода от 24.03.2023 г. до 10.04.2023
г.; 11 673,60 лв. за неустойка за забава, съгласно чл.5, ал.7, част ІІ от договора
за периода от 24.11.2022 г. до 10.04.02023 г.; 11 572,68 лв. за неустойка,
съгласно чл.13, ал.6, част ІІ от договора; 530,30 лв. законна лихва за периода
от 11.04.2023 г. до 03.05.2023 г. и законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането на вземането. Посочено е, че вземането
съставлява неизплатено задължение за главница съгласно договор за кредит,
възнаградителна лихва, неустойка за забава и неустойка и законна лихва
съставлява вземане. Такава заповед е издадена на 11.05.2023 г., като
заповедният съд е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя исканите
суми. Заповедта е връчена лично на длъжника на 13.10.2023 г., видно от
показана за доброволно изпълнение, изпратена от ЧСИ Гергана И.. По делото
няма данни длъжникът да е възразил по чл.414 ГПК. Няма и такива твърдения
в исковата молба по настоящото дело.
Издадената заповед за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание, като само при оспорването й от длъжника чрез
възражение се извършва проверка дали вземането съществува в общ исков
процес. Длъжникът в заповедното производство разполага само с
материалноправните изисквания за законосъобразност, така и срещу
накърняване на процесуалните правила. На първо място, това е възражението,
с което той може да оспори вземането на кредитора по същество. Също така
той може, ако е бил лишен от възможността да направи това, да възрази пред
окръжния съд по реда на чл.423, ал.1 ГПК. В чл.424 ГПК е уреден още един
способ за защита – това е т.нар. иск за оспорване на вземането, но той може
да бъде предявен само при наличието на предвидените в правната норма
обстоятелства – новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до
изтичане на срока за подаване на възражение. Ако едно вземане е спорно,
редно е длъжникът в заповедното производство да прояви дължимата грижа и
да си предяви възражението. Ако счита, че е бил лишен от възможността да
оспори вземането или да стори това своевременно, може да подаде
възражение по чл.423 ГПК.
С други думи фактите и обстоятелствата, които длъжникът е могъл да
посочи във възражението си или в отговора на исковата молба за
установяване на вземането на кредитора не могат да послужат като основание
по-късно да бъде предявен установителен иск – те са преклудирани.
Предявените в настоящата искова молба основания за нищожност са именно
такива. Твърденията за нищожност на отделни клаузи от договора ищецът е
могъл да предяви в заповедното производство или в исковото, което обаче
3
може да бъде инициирано само при положение, че той подаде възражение в
предвидения в ГПК срок. След като длъжникът (ищец в настоящото
производство) е бездействал, след като е получил заповедта за изпълнение и
не е подал възражение, каквото право е имал, издадената заповед за
изпълнение влиза в сила. Спорът между страните е разрешен със сила на
пресъдено нещо. В исковата молба ищецът не твърди новонастъпили или
новооткрити обстоятелства и доказателства по смисъла на чл. 439 ГПК и чл.
424 ГПК, нито твърденията за нарушена процедура по връчването на
съобщенията и призоваването.
Посочените по-горе способи осигуряват на длъжника достатъчна
защита на интересите му, ако те са накърнени в рамките на заповедното
производство, включително и възможност да осъществи защита на правата му
като потребител срещу неправноправни клаузи. Тяхното пропускане води до
неблагоприятни за него правни последици, но това не му дава основание да
търси защита по друг начин, извън предвидените в ГПК - в случая чрез
предявяване на установителен иск за нищожност на клаузи от договора, с
което всъщност цели да се домогне до установяване на недължимост на
сумите по заповедта за изпълнение.
Решението на ВКС, на което ищецът се позовава в исковата си молба, за
да обоснове нейната допустимост, е напълно неприложимо в настоящия
случай.
Предвид на тези съображения съдът намира, че предявеният иск е
недопустим – основанията за недължимост са преклудирани и заповедта за
изпълнение е влезнала в сила. Производството по делото следва да бъде
прекратено.
С исковата молба и с молба от 24.06.2024 г. ищецът е поискал да бъде
допуснато обезпечение на предявения от него иск чрез спиране на
изпълнението по образуваното изпълнително дело при ЧСИ Г. И.. Съгласно
чл.391 ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са налице
няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска, т.е.
искът да е допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от
обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В
случая, както е посочено по-горе, предявеният иск е недопустим, поради
което не е налице предпоставка за допускане на обезпечение. Затова молбата
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. С. Г. от гр. Ч. за допускане на обезпечение на
предявения от него иск за обявяване на нищожност на клаузи от договор за
кредит № 159-2022 от 23.06.2022 г., сключен между страните, срещу „К.т.“
4
АД чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 20237650401619 по описа на
ЧСИ Г. И..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 303/2024 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд поради недопустимост на предявения иск.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Пловдив
в 1-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
5