Р Е Ш Е Н И Е
№ 2025
гр. Пловдив, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина Николова и участието на прокурора Иван Илевски, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 2402 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Д.Г.К., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв. К.Г., с която са предявени срещу ответника Национална
здравноосигурителна каса (НЗОК) с адрес
на призоваване гр. София, ул. „Кричим” № 1, претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, претърпени в
резултат на незаконосъобразни бездействия на служители и длъжностни лица на
ответното юридическо лице, извършени в периода след отмяна на Решение №
РД-Е112-195/04.12.2018 г. на Управителя на НЗОК с решение по адм. дело №
529/2018 г. на АССГ, изразяващи се в чувство на безпомощност, на гняв, на
огорченост от невъзможността да възстанови изплатената от него чрез заеми сума
за лечението му в чужбина в един продължителен период. Претендират се и
законните лихви, считано от 07.12.2018 г. (датата на влизане в сила на
съдебното решение) до окончателното й изплащане, както и имуществени вреди в
размер на 29 732,82 евро или 58 152,34 лева, представляващи началната
сума за проведеното оперативно лечение и съпътстващите това изследвания в УК
Хайделберг, Германия, ведно със законните лихви, считано от 07.12.2018 г.
(датата на влизане в сила на съдебното решение) до окончателното й изплащане.
Претенциите първоначално са заявени в исковата молба, а впоследствие уточнени с
молба вх. № 17371/27.09.2022 г. по описа на съда (л. 49).
С влязло в сила Определение № 1533/07.10.2022 г., постановено по настоящото
дело, е оставена без разглеждане исковата молба на К. срещу НЗОК – София, с
която се търси обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на общо 29 732,82
евро или 58 152,34 лева.
А с молба вх. № 17710/11.09.2023 г. по описа на съда (л. 144) е направено
уточнение на твърдяните бездействия в насока, че К. е поискал от НЗОК
посредством формуляр S2 с вх. № Е112-01-42/19.05.2017 г. да му бъде издадено
разрешение за лечение в чужбина, по което ответникът е бездействал повече от
осем месеца и се е произнесъл с Решение № РД-Е112-195/04.12.2017 г., с което
Управителят на НЗОК е отказал да издаде предварително разрешение за лечение на
здравноосигурен пациент в чужбина на територията на друга държава-членка на ЕС.
На следващо място е посочено, че въпреки дадените указания от страна на ВАС,
съдебното решение, с което е отменено посоченото по-горе решение на Управителя
на НЗОК, не се изпълнява в продължение на повече от три месеца, поради което и
се твърди, че органите на ответника бездействат и е постановен отказ, изразен в
Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г. на Управителя на НЗОК. Това уточнение е
прието в последното по делото о.с.з.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че предмет на разглеждане в
настоящото производство е предявеният от К. иск против НЗОК за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, претърпени в
резултат на незаконосъобразни бездействия на служители и длъжностни лица на
ответното юридическо лице, извършени в периода от 19.05.2017 г. (датата на
депозиране на заявлението) до 04.12.2017 г. (датата на издаване на Решение №
РД-Е112-195/04.12.2017 г. на Управителя на НЗОК), както и в периода от 07.12.2018
г. (датата на влизане в сила на съдебното решение, постановено по адм. дело №
529/2018 г. по описа на АССГ, с което е отменено Решение №
РД-Е112-195/04.12.2017 г. на Управителя на НЗОК) до 27.03.2019 г. (датата на
издаване на Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г. на Управителя на НЗОК),
изразяващи се в чувство на безпомощност, гняв и огорченост от невъзможността да
възстанови изплатената от него чрез заеми сума за лечението му в чужбина в един
продължителен период, ведно със законните лихви, считано от 07.12.2018 г. -
датата на влизане в сила на съдебното решение, постановено по адм. дело №
529/2018 г. по описа на АССГ, до окончателното им изплащане.
Ищецът чрез пълномощник адв. Г. поддържа исковите претенции и моли да бъдат
уважени, като подробни съображения излага в депозирани по делото писмени
бележки. Претендират се и сторените по делото разноски, съгласно представен
списък.
Ответникът – НЗОК, чрез процесуален представител юриск. А., оспорва така
заявените искови претенции с основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и прави
възражение за изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения излага в депозирана по делото писмена
защита. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за
основателност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като
прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното.
Не е спорно между страните, че от Д.Г.К. е депозирано Заявление за издаване
на разрешение (формуляр S 2) за планирано лечение извън държавата по
осигуряване/пребиваване, адресирано до Управителя на НЗОК, входирано в НЗОК с
вх. № Е112-01-42/19.05.2017 г. (л. 11-14). Заявлението на К. е разгледано от
комисията, назначена със Заповед № РД-15-8/23.01.2017 г. на Управителя на НЗОК
(л. 75-76 от адм. дело № 529/2018 г. на АССГ) на заседание, проведено на
22.05.2017 г., като видно от изготвения Протокол № 31 Е112-04-31/22.05.2017 г.
(л. 69 и сл. от адм. дело № 529/2018 г. на АССГ), е констатирано, че към
заявлението не са приложени копия от медицински документи, не става ясно какво
е заболяването, от което страда пациентът, нито дали са провеждани изследвания,
лечение и консултации в лечебни заведения на територията на страната. Посочено
е, че е представено единствено копие на лична карта на лицето, СД – 1 бр. и
преведена на български език оферта за
лечение в Университетска клиника Хайделберг (за извършване на
пневмонектомия) на предварителна стойност 30 000 евро с посочване, че е
необходимо превеждане на посочената сума авансово по банков път, като липсва
потвърждение, че пациентът ще бъде приет за лечение срещу представяне на
европейски формуляр S2, както и термин на хоспитализация. При тези данни
Комисията е решила, че не може да бъде разгледана по същество молбата и че
следва пациентът да бъде информиран писмено за реда за разглеждане на заявления
за издаване на разрешение за планово лечение в чужбина и за допълнително
необходимите документи, които следва да представи. В тази връзка с писмо изх. №
Е112-01-42/23.05.2017 г. на Управителя на НЗОК от К. са поискани допълнителни
документи, за да бъде даден ход на преписката (л. 73-74 от адм. дело № 529/2018
г. на АССГ). По делото няма данни кога това писмо е стигнало до знанието на
своя адресат, като с писмо вх. № Е112-01-42/06.11.2017 г. К. депозира в НЗОК
документи и моли да бъде даден ход на преписката и да бъде възстановена сумата
(л. 16 и сл. от адм. дело 529/2018 г. на АССГ). Заявлението на К., ведно с
допълнително постъпилите документи е разгледано от определената комисия на
заседание, проведено на 09.11.2017 г., видно от Протокол №
Е112-04-62/09.11.2017 г. (л. 63 и сл. от адм. дело № 529/2018 г. на АССГ), като
е взето решение да се изпрати цялата преписка за експертни писмени становища. В
тази връзка с писмо изх. № Е112-0142/10.11.2017 г. (л. 34 от адм. дело № 529/2018
г. на АССГ) от проф. д-р Д.П. – национален консултант по гръдна хирургия,
президент на Българската асоциация по гръдна хирургия, е поискано експертно
становище дали към момента на подаване на документите, едновременно са
изпълнени на територията на РБ конкретно посочени две условия. С вх. №
Е112-01-42/23.11.2017 г. проф. д-р Д.П. е представил експертно становище (л.
36-37 и сл. от адм. дело № 529/2018 г. на АССГ). Видно от Протокол №
Е112-04-67/30.11.2017 г. Комисията е разгледала заявлението на К., допълнително
постъпилите документи и постъпилото експертно становище (л. 38 и сл.) и в т. 3
е приела, че не са налице предпоставките за издаване на разрешение за лечение
извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), предвидени в Регламент
(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за
координация на системите за социална сигурност и е взела решение да предложи на
Управителя на НЗОК издаване на отказ за провеждане на планово оперативно
лечение извън държавата-членка по пребиваване на лицето Д.Г.К.. Последвало е
издаването на Решение № РД-Е112-195/04.12.2017 г. на Управителя на НЗОК, с
което на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от ЗЗО във връзка с прилагане на чл. 20
от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004
г. за координация на системите за социална сигурност и във връзка с решение на
комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за издаване на разрешение за
лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), отразено в
протокол № Е112-04-67/30.11.2017 г., е отказано издаването на търсеното
предварително разрешение (л. 15-16).
Недоволен от така постановеното решение, К. го е оспорил пред
Административен съд – София-град, по повод на което е образувано адм. дело №
529/2018 г. (приложено по настоящото дело), приключило с Решение №
2587/18.04.2018 г., с което съдът е отменил Решение № РД-Е112-195/04.12.2017 г.
на Управителя на НЗОК и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на
указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
За да стори това, съдът е приел, че оспореното решение е издадено без да са
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, в тази връзка е
върнал преписката с указания да се изиска повторно становище от националния
консултант за установяване на възможностите за провеждане на осъщественото вече
лечение на територията на България, да се поискат становища от други медицински
специалисти по профила на заболяването на К. и след съвкупната им преценка да
се вземе мотивирано решение по искането му, като се отчете и размерът на
заплатената сума за извършеното лечение и това, което се заплаща в България за
такова лечение. С влязло в сила Решение № 15224/07.12.2018 г., постановено по
адм. дело № 8506/2018 г. по описа на ВАС, Шесто отделение (приложено по
настоящото дело), е оставено в сила Решение № 2587/18.04.2017 г., постановено
по адм. дело № 529/2018 г. по описа на АССГ (л. 17-24). С писмо от 11.12.2018
г. на АССГ преписката е върната на Управителя на НЗОК за произнасяне при
спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадените в мотивите
на съдебното решение, което писмо се установява, че е получено от процесуален
представител на НЗОК на 17.12.2018 г. (л. 103 от адм. дело № 529/2018 г. на
АССГ).
На заседание, проведено на 23.01.2019 г., в изпълнение на влязлото в сила
съдебно решение, Комисията е разгледала заявлението на К., като е взела решение
(л. 57 и сл. от адм. дело № 4467/2019 г. на АССГ) да бъдат изискани становища
от проф. д-р Д.П. – национален консултант по гръдна хирургия и президент на
Българската асоциация по гръдна хирургия и избрани от комисията двама
републикански консултанти по гръдна хирургия във връзка с възможността за лечение
в ЛЗБП на територията на Република България по съответната диагноза на база
приложени медицински документи, както и дали съответното лечение е могло да
бъде осъществено в необходимите, съобразно здравословното състояние на пациента
срокове. В тази връзка с писмо изх. № Е112-01-42/25.01.2019 г. е изискано от
проф. д-р Д.П., проф. д-р А.У. и проф. д-р Р.Р. експертни писмени становища (л.
49 от адм. дело № 4467/2019 г. на АССГ). Такова становище е постъпило на
12.02.2019 г. от проф. д-р Р. (л. 51 от адм. дело № 4467/2019 г. на АССГ).
Междувременно с Протокол № 8/Е112-04-8/13.02.2019 г. Комисията е взела решение
по т. 7 (л. 63 и сл. от адм. дело № 4467/2019 г. на АССГ) да изчака
получаването на становищата и от останалите консултанти по гръдна хирургия, до
които е изпратено копие от преписката на пациента. На 18.02.2019 г. становище е
постъпило от проф. д-р П. (л. 53 и сл. от адм. дело № 4467/2019 г. на АССГ). На
свое заседание, обективирано в Протокол № 9/Е112-04-9/20.02.2019 г., Комисията
е взела решение по т. 7 (л. 69 и сл. от адм. дело № 4467/2019 г. на АССГ) да
изчака получаването на становище и от третия консултант по гръдна хирургия
(проф. д-р У.), до когото е изпратено копие от преписката на пациента.
Изпратено се констатира да е и писмо с изх. № Е112-01-42/06.03.2019 г. до проф.
д-р А.У. и до доц. д-р Е.А., с което се изисква експертно писмено становище по
заявлението на К. (л. 55 от адм. дело № 4467/2019 г. на АССГ), като на
19.03.2019 г. в НЗОК е постъпило такова от проф. д-р А.У. (неприложено по
делото). Последвало е издаването на Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г. на
Управителя на НЗОК, с което на основание чл. 19, ал. 7, т. 2 от ЗЗО във връзка
с прилагане на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и
на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и
във връзка с решение на комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждане на искания за
издаване на разрешение за лечение извън държавата-членка по пребиваване
(формуляр S2), отразено в протокол № Е112-04-15/26.03.2019 г. (неприложен по
делото) е отказано издаването на търсеното предварително разрешение (л. 25-26).
Недоволен от така постановеното решение, К. го е оспорил пред Административен
съд – София-град, по повод на което е образувано адм. дело № 4467/2019 г.
(приложено по настоящото дело), по което е постановено окончателно Определение
№ 3260/24.04.2019 г., с което делото е прекратено и е изпратено по подсъдност
на Административен съд – Пловдив. Образувано в тази връзка е адм. дело №
1350/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив (приложено по настоящото
дело), приключило с Решение № 1529/12.07.2019 г., с което съдът е обявил за
нищожно Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г. на Управителя на НЗОК и е изпратил
преписката на Управителя на НЗОК за ново произнасяне в 30-дневен срок от
влизане в сила на решението. С окончателно Решение № 17026/12.12.2019 г.,
постановено по адм. дело № 11003/2019 г. по описа на ВАС, Шесто отделение (приложено
по настоящото дело) е отменено Решение № 1529/12.07.2019 г. на Административен
съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1350/2019 г. и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда. В тази връзка е образувано адм. дело №
3878/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив (приложено по настоящото
дело), приключило с Решение № 1587/27.08.2020 г. (л. 27-32), с което съдът е
отменил Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г. на Управителя на НЗОК и е изпратил
преписката за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуване и прилагане
на закона, дадени в мотивите на решението, като е определен 14-дневен срок от
влизане в сила на решението. За да стори това, съдът е приел, че процесното
решение е издадено без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от
значение за случая. С окончателно Решение № 3019/08.03.2021 г., постановено по
адм. дело № 11588/2020 г. по описа на ВАС, Шесто отделение (приложено по
настоящото дело) е оставено в сила решение № 1587/27.08.2020 г., постановено по
адм. дело № 3878/2019 г. на Административен съд – Пловдив (л. 33-34), като е
указана необходимостта и от изискване на становище от онколог, съобразно
заболяването, от което страда К.. С писмо изх. № 1085/16.03.2021 г. по описа на
съда, заверен препис от влязлото в сила съдебно решение е изпратен на
Управителя на НЗОК за сведение и изпълнение, което писмо няма данни кога е
стигнало до своя адресат. На 22.03.2021 г. обаче се констатира, че по молба на
ответника, заверен препис от влязлото в сила съдебно решение е получен от
процесуалния представител на Управителя на НЗОК (л. 56-58 от адм. дело №
3878/2019 г. на ПАС). Сиреч, считано от 22.03.2021 г. Управителят на НЗОК е бил
сезиран със заявлението на К., по което следва да се произнесе при съобразяване
с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 19, ал. 7,
т. 2 от ЗЗО във връзка с прилагане на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите
за социална сигурност и протокол № Е112-04-65/26.03.2019 г. (неприложен по
делото) в определения от съда 14-дневен срок е постановено Решение №
РД-Е112-20/29.03.2021 г. на Управителя на НЗОК, с което е разрешено провеждане
на планово лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК (с
формуляр S2) на задължително здравноосигуреното по българското законодателство
лице Д.Г.К. (л. 35-37), което няма данни кога е връчено на лицето, както и кога
е влязло в сила.
А по заявление за възстановяване на извършени разходи по реда на чл. 25 (Б)
параграф 5-9, чл. 26 (Б) параграф 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 987/2009 или
действащи двустранни спогодби/договори за социално осигуряване с вх. №
Е126-01-102/09.09.2021 г. на К., е налице постановено Решение № РД-Е126-210/31.10.2022
г. от Управителя на НЗОК, с което е разрешено възстановяване на средства в
натура от бюджета на НЗОК на основание чл. 19, ал. 1 от Правилата в размер на
34 036,83 лева за получена и заплатена необходима медицинска помощ,
оказана по реда на Регламент (ЕО) № 987/2009 по време на престой на територията
на Федерална република Германия (л. 81-82).
В хода на настоящото съдебно производство като свидетели са разпитани М.И.К.
– съпруга на ищеца, Л.Д. К. – Ц. – дъщеря на ищеца и Д.Х. Д., чиито показания
съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени
впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда при
необходимост, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната заинтересованост на първите две разпитани лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените
въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК.
На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на
обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след
отмяната на административния акт по съответния ред. Изключение от това правило
е предвидено в разпоредбите на ал. 3 и 4 на чл. 204 от АПК, където липсва
изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или
съдебно решение относно нищожността на административния акт, незаконосъобразността
на оттегления акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието.
Така, съгласно изричното правило на чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК нищожността
на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, съответно
незаконосъобразността на оттегления административен акт, се установяват пред
съда, пред който е предявен искът за обезщетение. С други думи казано, когато
твърдяните вреди са настъпили от нищожен административен акт, оттеглен
административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на
административен орган или длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, предварителното установяване на нищожността или
незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото,
нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче в исковото производство
сезираният съд да установи нищожността, респ. незаконосъобразността на акта,
съответно незаконосъобразността на действието или бездействието.
В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима,
доколкото се претендират вреди от твърдени незаконосъобразни бездействия на
служители и длъжностни лица на ответното юридическо лице. Съдът констатира още и
че както ищецът, така и ответникът НЗОК са легитимирани да бъдат страни в
производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая обаче от събраните по делото
доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на служители и
длъжностни лица на НЗОК по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Това е така, защото, по делото не е спорно, че за Д.Г.К. е подадено
заявление за издаване на разрешение (формуляр S2) за планирано лечение извън държавата по осигуряване/пребиваване по чл. 20
от Наредба № 5 от 21.03.2014 г. за
условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно
обслужване, издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 80е, ал.
4, чл. 80ж, ал. 1 и чл. 80з, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване и чл.
221, ал. 5 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. А съгласно
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба, в срок 1 месец от подаване на искането
и документите по чл. 20 и чл. 23, ал. 1 управителят на НЗОК, по предложение на
специализираната комисия по чл. 22, ал. 1 дава предварително разрешение за
възстановяване на разходи за предоставено здравно обслужване в друга държава
членка или отказва да даде предварително разрешение. Като съгласно ал. 4 на чл.
25 от Наредбата, отказът по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Казано по друг начин, в случаите, в които е сезиран с подадено
заявление за предварително разрешение, административният орган – в случая
Управителят на НЗОК е задължен да се произнесе с административен акт – да
разреши или да откаже търсената помощ, т.е. с издаването на индивидуален
административен акт, който от своя страна подлежи на самостоятелно обжалване.
Ето защо и не фактически, а правни са действията на ответника, които се състоят
в издаване на съответния акт.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че незаконосъобразно действие по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да бъде юридическо (правно) действие,
защото незаконосъобразното такова действие е незаконосъобразен юридически акт и
в този случай отговорността пак ще бъде по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но не за
вреди от незаконосъобразни действия, а ще бъде за вреди от незаконосъобразен
акт. Същото се отнася и за незаконосъобразното бездействие на административен
орган. Ако то се състои от фактическа страна в непроизнасяне в съответния срок
по чл. 57 от АПК по искане да се издаде административен акт, това бездействие
по дефиницията на чл. 58, ал. 1 и ал. 4 от АПК е приравнено на административен
акт - мълчалив отказ или мълчаливо съгласие. Мълчаливият отказ на администрацията,
съобразно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД №
3/2004 година на ОСГК, не е фактическо действие, а юридически акт, който, ако
бъде отменен, обосновава обезщетение от незаконен акт на органа на
администрацията. Съдебната практика на ВАС също е категорична, че незаконосъобразни
бездействия на административен орган по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК са
налице само при неизвършването на фактически, но не и на правни действия. Юридическите
действия трябва предварително да бъдат отменени като административни актове, за
да е допустимо сезирането на съда на посоченото основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото няма данни ищецът да е оспорил мълчалив отказ на Управителя на
НЗОК да се произнесе по подадено от него заявления в предвидения от закона срок
и този мълчалив отказ да е отменен. В този смисъл, наведените от ищеца
възражения, че вредите са произлезли от незаконосъобразни фактически
бездействия, изразяващи се в неиздаване на търсения административен акт в
продължителен срок от време, са неоснователни, доколкото, както вече се посочи
по-горе, непроизнасянето в предвидения срок, не представлява фактическо
действие, респ. бездействие, а представлява правно такова (мълчалив отказ).
При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният в
настоящото производство иск се основава на твърдения за незаконосъобразни
действия при издаване на административни актове, т.е. правни, а не фактически
действия и/или бездействия, поради което и следва да се приеме, че не е
проведено главно, пълно доказване на твърдението за извършени незаконосъобразни
бездействия от органите на НЗОК, съставляващи една от необходимите
предпоставки, обосноваващи извод за настъпила вреда, обусловена от тях. Само
това е достатъчно, предявените от ищеца искови претенции, да бъдат отхвърлени,
поради липса на един от елементите на посочения по-горе фактически състав на
отговорността на държавата и общините за дейността на администрацията, а именно
наличието на незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица на НЗОК
при или по повод изпълнение на административна дейност.
Липсата на първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника (наличието
на незаконосъобразни бездействия на органи и длъжностни лица на НЗОК при или по
повод изпълнение на административна дейност) обезсмисля обсъждането на другите
две - настъпила вреда и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
бездействието и претендираните вреди.
Показанията на разпитаните по делото свидетели по никакъв начин не променят
възприетите вече изводи, което изключва необходимостта от тяхното обсъждане.
За пълнота е необходимо да бъде посочено още, че действията и/или
бездействията, извършени или допуснати в хода на административно производство,
не подлежат на обжалване или на установяване на тяхната незаконосъобразност
отделно от издадения в това производство акт. При предвидения в закона контрол
върху този акт се извършва и контрол за законосъобразност на въпросните
действия и/или бездействия. Не може в исковото производство тепърва да се
установява действие и/или бездействие на органите НЗОК по издаване на
административен акт. Това са все обстоятелства с дължимо доказване в
производството по неговото оспорване или в производство по оспорване на
мълчалив отказ. Доказването на незаконосъобразни действия и/или бездействия е
допустимо, когато административното производство не е приключило. Когато
административният акт е вече издаден, провеждане на доказване, че дължимо
действие в хода на административното производство не е сторено или че е
извършено нещо, което не следва от характера на производството, всъщност
съставляват основания за въвеждане на твърдения за допуснати съществени
административнопроизводствени нарушения, относими към оспорване на
административния акт.
С оглед изхода на спора, на ответника следва да бъде присъдено
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал.
4 от ЗОДОВ, което според настоящия съдебен състав следва да бъде определено в
размер на 100 лева, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото
и именно тази сума следва да бъде присъдена на ответника.
Воден от горното, Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
предявения от Д.Г.К., ЕГН ********** *** иск против Национална
здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр. София, ул. „Кричим” № 1, за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева,
претърпени в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители и
длъжностни лица на НЗОК, извършени в периода от 19.05.2017 г. (датата на депозиране на
заявлението) до
04.12.2017 г. (датата на
издаване на Решение № РД-Е112-195/04.12.2017 г. на Управителя на НЗОК), както и в периода от 07.12.2018
г. (датата на
влизане в сила на съдебното решение, постановено по адм. дело № 529/2018 г. по
описа на АССГ, с което е отменено Решение № РД-Е112-195/04.12.2017 г. на
Управителя на НЗОК) до
27.03.2019 г. (датата на
издаване на Решение № РД-Е112-40/27.03.2019 г. на Управителя на НЗОК), изразяващи се в чувство на
безпомощност, на гняв, на огорченост от невъзможността да възстанови
изплатената от него чрез заеми сума за лечението му в чужбина в един
продължителен период, ведно със законните лихви, считано от 07.12.2018 г. (датата на влизане в сила на
съдебното решение, постановено по адм. дело № 529/2018 г. по описа на АССГ) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Г.К.,
ЕГН ********** *** да заплати на Национална здравноосигурителна каса с адрес на призоваване гр. София, ул.
„Кричим” № 1, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: