Р Е Ш Е Н И Е
№ 260082 02.04.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на пети март две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело № 1112/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като
с Определение № 260513 от 20.10.2020г., постановено по гр.д. № 1019/2020г. по
описа на Районен съд – гр.Шумен, с което е прекратено производството по делото
и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Несебър.
Делото е образувано по повод исковата молба от „К.Б.” ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ПК 1606, представлявано от управителя
Радослав Велчев, подадена чрез процесуалния им представител – юрк.Х.Д. против В.И.С. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***. В исковата молба се сочи, че на 09.03.2015г.
между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка „Вивус" и В.И.С. е сключен Договор за кредит № **, по
реда на чл.6 от ЗПФУР, който се явява втори по ред между страните. В заявката
си ответницата С. е заявила желание да й бъде отпусната сума в размер 50
(петдесет) лева. Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата –
08.04.2015г. На 16.03.2015г., ответницата С. е отправила искане за допълнителен
кредит в размер на 50 /петдесет/ лева, който е одобрен още същият ден и сумата
е отпусната по посочената банкова сметка ***.03.2015г. Така главницата по
договора за кредит станала 100 /сто/ лева, а общо дължимата сума, която следвало
да бъде върната на датата на падежа /която останала непроменена/ била 120,40
/сто и двадесет лева и четиридесет стотинки/ лева. На 19.03.2015г., ответницата
С. отправила ново искане за допълнителен кредит в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева. Искането било одобрено и още на същия ден сумата била преведена
на ответницата по банковата й сметка. Така главницата по договора за кредит
станала 250 /двеста и петдесет/ лева, а общо дължимата сума, която следвало да
бъде върната на датата на падежа /която останала непроменена/ била 292,90 лева.
На 25.03.2015г. кредитоискателят отправила трето искане за допълнителен кредит
в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, което било одобрено в същия ден и
сумата била отпусната по банковата сметка на ответницата С. същия ден. С
последният допълнителен договор за кредит, дължимата главница станала в размер
на 500 /петстотин/ лева, а падежната дата останала непроменена – 08.04.2015г.
Общо дължимата сума, която следвало да бъде върната на падежната дата била 574,40
лева, от които главница в размер на 500 /петстотин/ лева, договорна лихва в
размер на 10,23 лева /десет лева и двадесет и три стотинки/ и такса за
експресно обслужване – 64,17 лева /шестдесет и четири лева и седемнадесет
стотинки/. Кредитополучателят С. не е погасила дължимите суми на падежната дата
и е изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението и
т.13.2 от Общите условия, от 09.04.2015г., „4финанс" ЕООД (Вивус)
започнали да начисляват наказателна лихва върху непогасената главница,
формирана от сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните
условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за
просрочие - 10,00 % към датата на сключване на договора. Сочи се, че след като
изпада в забава, до длъжника са изпратени уведомителни писма от страна на
кредитора, в които се съдържала детайлна информация за просрочения кредит -
актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва,
сторени разноски. Писмата, съгласно т.13.4 от Общите условия към Договор за
кредит № ** се таксуват съгласно Тарифата на Кредитора и са за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани,
ответницата не погасила гореописаните вземания.
На 01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент,
сключило с „К.Б." ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който
цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **, в общ размер от
1254,40 лева, от които: главница - 500 лева; наказателна лихва – 650 лева;
договорна лихва – 10,23 лева, такса за експресно разглеждане – 64,17 лева и
отписани такси за събиране / за изпратените до длъжника писма/ - 30 лева.
Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Ищецът не претендира
заплащане на цедираната наказателна лихва, договорна лихва, такса за експресно
обслужване и отписаните такси за събиране, но претендира лихва за забава в
размер на 107,23 лева /сто и седем лева и двадесет и три стотинки/, начислена
за периода от датата на цесията – 01.02.2018г. до 13.03.2020г. Сочи се, че в
изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „К.Б." ЕООД изпратило
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български
пощи" ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсена“.
Гореизложеното е мотивирало ищцовото дружество да поиска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата В.И.С. да им заплати сумата в
размер на 500 лева /петстотин лева/ - главница по Договор за кредит № **,
сумата от 107,23 лева /сто и седем лева и двадесет и три стотинки/, начислена
за периода от датата на цесията – 01.02.2018г. до 13.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба –
22.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането. При условията на
евентуалност, молят съда да осъди ответницата С. да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 500 лева, която същата е получила без правно
основание, както и законна лихва върху главницата, от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. На основание чл.127,
ал.4 от ГПК, ищецът сочи банкова сметка, ***е от нея суми. Представят писмени
доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски. На
основание чл.192 от ГПК, молят съда да изиска от трето неучастващо по делото
лице – „Инвестбанк“ АД да разкрие банкова тайна по отношение на направените от
„4Финнс“ ЕООД преводи по сметка на ответницата С. и да представи всички
намиращи се в него документи и информация, свързана с усвояването на сумите,
преведени от „4финанс“ ЕООД към ответницата на 09.03.2015г.; 16.03.2015г.;
19.03.2015г.; 25.03.2015г.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответницата С..
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Изпращат писмено становище, с което молят делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Заявява, че поддържа изцяло исковата молба, ведно с приложените към нея писмени
доказателства. Моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника на
основание чл.238, ал.1 от ГПК, с което да уважи изцяло предявения иск.
Претендира присъждане на разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Ответницата С. е взела
становище по предявените претенции, като не е депозирала отговор в срока по
чл.131, ал.1 от ГПК, а също така не е изпратила представител в съдебно
заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
За да се произнесе,
настоящият съдебен състав съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 във връзка с
чл.240 във връзка с чл.99 от ЗЗД, и при условията на евентуалност иск по чл.55,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
В законоустановеният срок ответницата не е
подала отговор на исковата молба и не се е явила в първото заседание по делото,
без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие /чл.238, ал.1
от ГПК/, като с Определение от 04.12.2020г. са й указани последиците по чл.239,
ал.1, т.1 от ГПК. Налице са и предпоставките по чл.239, ал.1, т.2, предл. първо
от ГПК. От
представените по делото писмени доказателства, може да се направи извод за
вероятна основателност на ищцовата претенция за главницата в размер на 500 лева
/петстотин лева/ по Договор за кредит № **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.06.2020г.
до окончателното изплащане на вземането.
Вероятната
основателност на главната претенция на ищеца налага извода за вероятна
основателност и на аксесорната претенция на същия с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД в размер на 107,23
лева /сто и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху неизплатената
главница за
периода от датата на цесията – 01.02.2018г. до 13.03.2020г. Ето защо, съдът
намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка
на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата доказателства,
които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована
основателността на исковите претенции с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 във връзка с чл.240 във
връзка с чл.99 от ЗЗД.
С оглед на изхода по
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
заплатените разноски по водене на делото общо в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/, включващи държавна такса в
размер на 100 лева и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложените
мотиви, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.И.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
*** да заплати на „К.Б.” ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ПК 1606, представлявано от управителя
Радослав Велчев, подадена чрез процесуалния им представител – юрк.Х.Д., сумата в
размер на 500 лева /петстотин лева/,
представляваща главницата по Договор за кредит № **, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.06.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 107,23
лева /сто и седем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху неизплатената
главница за периода от датата на цесията – 01.02.2018г. до 13.03.2020г.
ОСЪЖДА В.И.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
*** да заплати на „К.Б.” ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ПК 1606, представлявано от управителя
Радослав Велчев, подадена чрез процесуалния им представител – юрк.Х.Д., сумата
общо в размер на 250 лева /двеста и
петдесет лева/, представляваща заплатени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване, на основание
чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: