№ 994
гр. София , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500286 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260296 от 01.10.2020г., постановено по гр. д. №
17273/2018 г. СГС, І ГО, 1 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на С.
И. Х. сумата от 5 000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП
настъпило на 29.07.2016г. и причинено от застрахован по застраховката
„Гражданска отговорност“ водач на л.а. „Мицубиши Лансер“, с ДК № ***,
ведно със законната лихва от 24.05.2017г. до изплащането, като е отхвърлил
иска за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. С решението СГС,
І ГО, 1 състав е осъдил С. И. Х. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, от 218,75 лв. С решението СГС, І ГО,
1 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати по сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. ал 6 от ГПК, сумата от 231, 25 лв.
Срещу решението в неговата отхвърлителна част е подадена въззивна
жалба от ищцата, чрез процесуалния й представител, с релевирани
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, за
неправилност, поради несъобразяване с материалния закон и необоснованост.
В жалбата се твърди, че определеното обезщетение не отговаря на принципа
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и само частично компенсира болките и
страданията на ищцата, както и последиците от претърпените вреди. Релевира
1
се възражение, че съдът не е обсъдил всички доказателства в достатъчна
степен както в съвкупност, така и поотделно, поради което е пропуснал да
съобрази съществени обстоятелства досежно обема и интензитета на
търпените неимуществени вреди от пострадалата. Поддържа се становище, че
първоинстанционният съд, при определяне на справедлив размер на
присъденото обезщетение, не е взел предвид и мекотъканните увреждания по
тялото на ищцата, както и настъпилото усложнение при нея – пожизнена
флеботромбоза. Релевира се оплакване, че в тази връзка неправилно е
преценено заключението на вещото лице-доктор, изготвило КСМАТЕ в
първата инстанция. Поддържа се възражение, че присъденото
застрахователно обезщетение не кореспондира с икономическите условия в
страната и със съдебната практика при идентични случаи. Прави се искане
въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на
първата инстанция в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва.
В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК насрещната страна ЗК „Лев
Инс“ АД, чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с който
заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на съдебни разноски.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът по
жалбата, представляван от пълномощника си, оспорва подадената въззивна
жалба и моли съда да я остави без уважение, като потвърди
първоинстанционното решение.
По делото е постъпила писмена молба от въззивницата, в която
поддържа подадената от нея въззивна жалба, като моли съда да я уважи, като
отмени постановеното решение в обжалваната част като неправилно и
необосновано.
Въззивната жалба, с която въззивният съд е сезиран, е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, поради което
се явява допустима.
Въззивният съд приема, че предявения иск е с правно основание чл. 432
КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и има за предмет - присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от ищцата, вследствие на ПТП настъпило на
29.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й
изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва
да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с
договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил,
че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с
противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 1 състав е
уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за
2
неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение
за причинените неимуществени вреди на ищцата в размер на 20 000 лв. Съдът
е редуцирал така определения размер с изплатеното извънсъдебно
обезщетение от застрахователя – 15 000 лв., вследствие на което е присъдил
обезщетение в размер от 5 000 лв. за претърпените от нея неимуществени
вреди.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от
ищцата вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до
размер на сумата от 5 000лв., ведно със законната лихва, считано от
24.05.2017г. до окончателното й изплащане, то основанието на предявения
иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд
не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде
ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на ищцата, които се
свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира от фактическа страна следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се установява, че
вследствие на претърпяното произшествие С. И. Х. е получила закрито
счупване на горното рамо на дясната срамна кост на таза. Вещото лице –
ортопед сочи, че тазовите фрактури са едни от най-тежките травми в областта
на травматологията. Допълва, че по своя медико-биологичен характер,
полученото счупване на горното рамо на дясната срамна кост на таза е довело
на пострадалата – „трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 2 месеца). Установява, че
ищцата е получила спешна медицинска помощ и болнично лечение във 2-ра
Травматологична клиника УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Приета е била в
увредено общо състояние, но контактна, адекватна по време на прегледите.
Извършени са й били хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и
консултации с лекари от различна специалност, но не са били констатирани
други травми. Било й е извършено „наместване на счупена тазова кост“, след
което пострадалата е била поставена на строг постелен режим с включена
инфузионна, антикоагулантна и обезболяваща терапия. Докторът установява,
че след стабилизиране на общото състояние, пострадалата е била изписана от
болницата на 03.08.2016г., като лечението й е продължило амбулаторно с
3
назначени контролни прегледи. В периода от 20.08.2016г. до 27.08.2016г.
ищцата е провела рехабилитация в МБПЛР „Сердика“, гр. София по повод
процесните увреждания. Според заключението на вещото лице, фрактурата на
дясната срамна кост при ищцата е зараснала за срок до 35-40 дена. Докторът
излага, че общо оздравителния период е приключил за срок до 2 месеца. През
това време пострадалата е търпяла болки и страдания за срок около 2 месеца,
като най-интензивни са били през първите 2-3 седмици непосредствено след
злополуката и около 2 седмици по време на провежданата рехабилитация.
Постепенно болките са намалявали интензивността си и са останали
спорадични такива в областта на тазовата фрактура най-вече при преумора,
както и при внезапна промяна на времето, но отзвучават след употреба на
аналгетици. Сочи, че към момента ищцата не следва вече да търпи болки в
зоната на тазовата увреда. При прегледа констатира, че счупената дясна
срамна кост на таза е зараснала окончателно. Излага, че липсват данни за
настъпили усложнения в здравословното й състояние, свързани с процесното
увреждане. Според вещото лице фрактурата на таза не може да бъде причина
за трудното придвижване, тъй като ищцата се е движила с патерици и преди
настъпването на процесното ПТП /по данни взети от присъдата на
наказателния съд/. Обяснява, че затрудненото предвижване при ищцата се
дължи на настъпилите дегенеративни промени в поясния отдел на гръбначния
стълб. Във връзка с отразеното в приложеното по делото медицинско
удостоверение от проведена на 08.11.2017г. електромиография в МБАЛ „Св.
Иван Рилски“, вещото лице счита, че неврологичните увреждания на двата
перониални (фибуларни) нерви се дължат на настъпили дегенеративни
артрозни промени в телата на посочените прешлени, а не на получените
телесни увреждания от процесното ПТП. Аргументира това свое становище, с
обстоятелството, че в медицинската документация на ищцата, предоставена
от Института „Н. И. Пирогов“, няма отразени данни за неврологични
усложнения, установени при пострадалата по време на прегледите там.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице сочи, че ищцата има
флеботромбоза, уплътненост на бедрената вена на десния крак и затова той е
малко по-обемист, по-болезнен при палпация. Допълва, че няма данни
флеботромбозата при ищцата да е била налице преди настъпването на
инцидента, като обяснява, че тя не е възпалителна, а такива усложнения се
получават, поради дългото залежаване на легло. Вещото лице приема, че
флеботромбозата следва да бъде отчетена като усложнение вследствие
залежаването на ищцата, като допълва, че тя е пожизнена.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи,
обективирани в приетата КСМАТЕ, тъй като вещото лице – доктор е
отговорил пълно и обективно на поставените въпроси. Съдът кредитира и
допълненията, направени в о.с.з. от вещото лице-ортопед, като същите ще
бъдат съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди.
4
От събраните пред първата инстанция показания на свидетеля Х.
(съпруг на ищцата) се установява следното: Непосредствено след
настъпването на инцидента пострадалата била приета в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ в неподвижно състояние - не можела да се обърне нито на ляво,
нито на дясно. На 5-тия ден я изписали, но тъй като свидетелят не можел да
полага грижи за нея вкъщи, тя постъпила в болница „Сердика“. След 15-20
дена се прибрала вкъщи в същото състояние и постепенно в период от около
3-4 месеца започнала да се изправя, най-напред в седнало положение,
придвижвала се с патерици и с инвалидната количка на свидетеля. Спряла да
излиза навън, като прекарвала по-голяма част от времето лежейки. Преди
била много весела жена и жизнен човек, но след това настъпил срив, не само
двигателно и физически, но и душевно. Започнала да говори за смърт. Не
чувала, бил засегнат центъра на равновесие, болели я ръцете и не можела да
ги вдига нагоре, краката и кръстът също я болели. Изпитвала неописуеми
болки.
Настоящият състав счита, че свидетелските показания не следва да
бъдат кредитирани изцяло, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото и предвид това, че в някои части са в
противоречие с установеното от останалите доказателства по делото. На
първо място, показанията противоречат на установената с епикризите
продължителност на болничния престой – общо 10 дни в двете болници. На
следващо място, свидетелят сочи, че след прибирането си вкъщи, в период от
3-4 месеца, ищцата започнала да се изправя постепенно - първо в седнало
положение, но в представената по делото епикриза от МБПЛР „Сердика“
ООД е посочено, че при проведената рехабилитация пострадалата е
обучавана да ходи, като е изписана със стабилизирана походка. Освен това в
показанията си свидетелят твърди, че ищцата продължава да изпитва
неописуеми болки, но от експертното заключение се установи, че такива
последната не следва да търпи, тъй като процесната травма е зараснала
окончателно. В частта, в която свидетелят установява, че съпругата му има
влошено зрение и слух съдът не следва да ги взема предвид, тъй като вещото
лице-ортопед при разпита в о.с.з. излага, че тези промени не могат да бъдат
свързани с процесното произшествие.
По делото не се спори, че ответното застрахователно дружество е
заплатило извънсъдебно на ищцата сумата от 15 000 лв., като обезщетение за
получените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди.
С оглед обсъдените данни, съдът достига до следните правни изводи:
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата от
ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. В ППВС №4/1968г. е
посочено, че, за да бъде намерен точният паричен еквивалент на
неимуществените вреди следва да бъдат съобразени не само болките и
5
страданията, понесени от увреденото лице, но и всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Въззивният съд, като взе предвид обсъдените по-горе поотделно и в
съвкупност писмени и гласни доказателства, намира, че определеното от
първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди е в занижен размер.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази характера,
тежестта, броя и вида на травмите – ищцата е получила една фрактура -
закрито счупване на дясната срамна кост на таза. Неоснователно е
възражението на въззивницата, че съдът не бил отчел и мекотъканните
увреждания. По делото нито в приложената епикриза, нито в изготвената
СМЕ, са налице данни за такива увреди. На следващо място, съдът взе
предвид и проведеното лечение, което включва 10-дневен болничен престой
(общо), което обстоятелство безспорно е причинило на ищцата дискомфорт.
Взе предвид и продължителността на оздравителния период, който е
приключил за около 2 месеца, изпитваните от нея болки и страдания, които са
били най-интензивни през първите 2-3 седмици след злополуката и около 2
седмици по време на проведената рехабилитация. Взе предвид и настъпилото
пълно възстановяване от процесната фрактура. Съдът отчита също, че
вследствие на залежаването от проведеното лечение ищцата е получила
флеботромбоза, която предвид възрастта на последната трудно може да бъде
лекувана успешно, което съставлява усложнение. В тази връзка намира за
основателно възражението на жалбоподаталката, тъй като първата инстанция
необосновано не е зачела наличието на причинна връзка между
флеботромбозата и претърпения от пострадалата инцидент. Съдът взе
предвид и обстоятелството, че ищцата е била поставена първоначално на
строг постелен режим, като е разчитала изцяло на чужда помощ, което
безспорно й е причинило дискомфорт и притеснения. Отчете и негативното
отражение, което инцидентът е имал върху психо-емоционалното състояние
на ищцата и като взе предвид нивата на застрахователно покритие и
обществено-икономическите условия в страната към релевантния момент,
настоящият състав на САС приема, че доколкото неимуществените вреди
могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо
обезщетяване на ищцата ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в
размер на 25 000 лв.
За да остави без уважение жалбата на ищцата в останалата й част, съдът
взе предвид, че получената травма на дясната срамна кост е зараснала
напълно. Не се е наложила оперативна намеса с поставяне на импланти. Още
по време на болничния си престой в МБППР „Сердика“ гр. София по време на
проведената рехабилитация пострадалата е успяла да се придвижва сама с
помощта на патерици. По делото се установи, че затрудненото придвижване
на ищцата е вследствие на дегенеративни промени в поясния отдел на
гръбначния й стълб, които предшестват настъпването на процесното ПТП.
Въпреки че отчита в насока увеличаване размера на обезщетението
получената от ищцата флеботромбоза, то последната не е довела до
6
значителни негативни последици за пострадалата на фона на вече сериозните
проблеми с коленете, които има от тежките артрозни изменения в тази област.
Размерът на определеното по справедливост обезщетение следва да
бъде намален съобразно изплатеното извънсъдебно обезщетение от
застрахователя в размер на 15 000 лв., при което на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 10 000 лв.
В заключение: първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в отхвърлителната част за разликата над 5 000лв. до 10 000лв. С въззивното
решение съдът ще следва да осъди ответното застрахователно дружество да
заплати на ищцата още 5000лв., ведно със законната лихва, считано от
24.05.2017г. до окончателното плащане. Решението на първата инстанция
следва да бъде отменено и в частта, в която ищцата е осъдена, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на ответника разноски над размера на сумата от
187.50лв. В останалата обжалвана част решението на СГС следва да бъде
потвърдено. Ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание чл.
78, ал.6 ГПК, допълнително още 200лв. – държавна такса по сметка на СГС.
По отношение на разноските пред САС: с оглед изхода от делото,
ищцата, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, следва да бъде осъдена да заплати на
ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 85.71лв. – юрисконсултско възнаграждение /при
приета от САС база в размер на 100лв./. На ищцата не следва да се присъждат
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, тъй като няма данни за направени
такива. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден, на основание чл. 78,
ал.6 ГПК, да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260296 от 01.10.2020г., постановено по гр. д. №
17273/2018 г. от СГС, І ГО, 1 състав в частта, в която предявеният от С. И. Х.
против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45
ЗЗД е отхвърлен за разликата над 5000лв. до 10 000лв., ведно със законната
лихва, считано от 24.05.2017г. до окончателното плащане, както и в частта,
в която С. И. Х. е осъдена, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД разноски над сумата от 187.50лв., като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А да заплати на С. И.
Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 28, ет. 3, ап. 4,
допълнително още 5 000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45
7
ЗЗД, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП настъпило на 29.07.2016г. и причинено от застрахован по
застраховката „Гражданска отговорност“ водач на л.а. „Мицубиши Лансер“, с
ДК № ***, ведно със законната лихва от 24.05.2017г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати, на основание чл. 78, ал.6 ГПК,
по сметка на СГС допълнително още 200 лв., а по сметка на САС сумата от
100лв. – държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260296 от 01.10.2020г., постановено по
гр. д. № 17273/2018 г. от СГС, І ГО, 1 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. И. Х. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, на основание чл. 78,
ал. 3, вр. с ал.8 ГПК, сумата от 85.71 лв. – юрисконсултско възнаграждение
във въззивната инстанция.
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, в която
претенцията с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ е уважена до размера на
сумата от 5 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени на С. И. Х. неимуществени вреди от настъпило на 29.07.2016г.
ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.05.2017г.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8