Р Е Ш Е Н И Е
№ 656
гр. Русе, 18.04.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски районен съд ХII
граждански състав…в публично заседание на 19 март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Десислава Великова
при секретаря Светла Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6823 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Т.Р.Г. твърди, че въз основа на изпълнителен
лист от 04.02.2010 г., издаден по гр. дело № 8011/2009 г. по описа на РРС на
29.04.2010 г. било образувано изпълнително дело № 202/10 г. по описа на ЧСИ М.М.,
с рег. № 831 в КЧСИ, с район на действие РОС. Ищецът по този изпълнителен лист
бил осъден да заплати на ответника „Първа Инвестиционна Банка” АД сумата от 10
000 лева – главница; 2688,57 лева – лихва за забава за периода от 19.01.2009 г.
до 19.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2009 г. до окончателното им изплащане; 757,54 лева – разноски. По това
дело били предприети следните валидни изпълнителни действия: на 27.05.2010 г.
бил извършен запор на МПС; на 09.06.2010 г. бил извършен опис на МПС, а на
21.12.2014 г. било осъществено присъединяване на кредитор. ИД № 202/2010 г.
било прекратено на основани чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление на ЧСИ
от 25.05.2016 г., тъй като взискателят не бил поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години.Счита, че изпълнителното дело
е било прекратено още на 09.06.2012 г. по силата на закона, поради което
изпълнителното действие – присъединяване на кредитор, извършено на 21.12.2014
г. не било валидно изпълнително действие, тъй като било предприето след
прекратяването на изпълнителното производство, като заявяват, че вземането на
ответника по изпълнителен лист от 04.01.2010 г. по гр. дело № 8011/2009 по
описа на РРС било погасено по давност на 09.06.2015 г. На 25.05.2016 г., датата
на която ЧСИ прекратило с Постановление изпълнително дело № 202/2010 г. по
молба отново на ответника ЧСИ образувало ново изпълнително дело № 611/2016 г.
на основание същия изпълнителен лист от 04.01.2010 г. Заявяват, че образуването
на изпълнително дело № 611 по описа за
Ответникът „Първа Инвестиционна Банка” АД в отговора
на исковата молба счита предявените искове за неоснователни.
Третото лице, помагач „Еос Матрикс” ЕООД на страната
на ответника по делото, по даденото становище също заявява, че подадените
искове са неоснователни.
Съдът, след
като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното изпълнително дело № 202/10 г. по
описа на ЧСИ М.М., с рег. № 831 в КЧСИ, с район на действие РОС, по гр.д. гр.
дело № 8011/2009 г. по описа на РРС, въз основа на Заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК от 22.12.2009 г. бил издаден изпълнителен лист на 04.01.2010 г. в
полза на „Първа Инвестиционна Банка” АД срещу ищеца за сумата 10 000 лева –
главница; 2688,57 лева – лихва за забава за периода от 19.01.2009 г. до
19.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2009
г. до окончателното им изплащане; 757,54 лева – разноски.
Въз основа на издадения изпълнителен лист „Първа
Инвестиционна Банка” АД инициирал изпълнително производство и било образувано
изп.д. № № 202/10 г. по описа на ЧСИ М.М., с рег. № 831 в КЧСИ, с район на
действие РОС.
По това дело били предприети следните изпълнителни
действия: на 27.05.2010 г. бил извършен запор на МПС; на 09.06.2010 г. бил
извършен опис на МПС, а на 21.12.2014 г. било осъществено присъединяване на
кредитор-Държавата.
По искането от 12.04.2012 г. за налагане на запор
върху лек автомобил марка Рено, модел Меган, рег. №Р1236, получено от ОД на
МВР-Русе, сектор КАТ Пътна полиция, било отговорено на ЧСИ, че запор не бил
наложен, тъй като лекия автомобил не бил собственост на длъжника/л. 36 от изп.
д./
Изп. д. № 202/2010 г. по описа на ЧСИ М.М., с рег. №
831 в КЧСИ, с район на действие РОС било прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК с Постановление на ЧСИ от 25.05.2016 г., тъй като взискателят не
бил поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
На 25.05.2016 г., денят, е който ЧСИ прекратил с
Постановление ИД № 202/2010 г., по молба отново на Първа Инвестиционна Банка АД,
ЧСИ образува ново ИД № 611/2016 г., на основание същия изпълнителен лист от
04.01.2010 г. издаден по гр.д. гр. дело № 8011/2009 г. по описа на РРС.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист в полза на Първа Инвестиционна Банка АД, „Еос
Матрикс” ЕООД въз основа на Договор за
цесия от 14.11.2016 год. сключен с ответника, поискал да бъде конституиран като
взискател по това изпълнително дело и на 09.12.2016 г. с Разпореждане ЧСИ удовлетворил
неговото искане.
По изпълнителното дело, нито ответника, нито третото
лице помагач са представили доказателства
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да е получено от длъжника. Такива
доказателства не са ангажирали и в настоящия процес.
Съдът, след
преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна
следното:
Според т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., Когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай ответникът не е ангажирал доказателства, че е
извършвал изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността в
хода на изп.д. № 202/2010 год. след 09.06.2010 г. когато бил извършен опис на МПС. Извършените
проучвания на имуществото на длъжника, изпращането на запорно съобщение за
налагане на запор върху МПС непринадлежащо на длъжника, не са прекъснали
давността. С оглед изложеното съдът приема, че по изп.д. № 202/2010 год. след
09.06.2010 г. не е било извършвано валидно
изпълнително действие и изп.д. № 202/2010 год. е било прекратено на основание
чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.06.2012 г.
Следва да се посочи, че изпълнителното действие - присъединяване на
кредитор, извършено на 21.12.2014 г., не е валидно изпълнително действие, тъй
като е предприето след прекратяването на изпълнителното производство на 09.06.2012 г. по силата на закона.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че вземането по изпълнителен лист
издаден на 04.01.2010 г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
от 22.12.2009 г. по гр.д. гр. дело №
8011/2009 г. по описа на РРС, в полза на „Първа Инвестиционна Банка” АД за
сумата 10 000 лева – главница; 2688,57 лева – лихва за забава за периода от
19.01.2009 г. до 19.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.12.2009 г. до окончателното им изплащане; 757,54 лева – разноски
е погасено по давност на 09.06.2015 г., тъй като изп.д. № 202/2010 год. било прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.
8 ГПК на 09.06.2012 г.
Неоснователно е възражението на третото лице помагач, че т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. не следва да се
прилага към настоящия случай. Това е
така, тъй като извършената с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването
на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк.
д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това. Изп. д. № 202/2010 г. по описа на ЧСИ М.М.,
с рег. № 831 в КЧСИ, с район на действие РОС било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление на ЧСИ от 25.05.2016 г., т.е. след
приемане на посоченото Тълкувателно решение на ВКС на 26.06.2015 г. В този
смисъл Решение №170/17.09.2018 г. по гр.
д. № 2382/2017 г. на ВКС , ІV гр. о.
Изложените съображения налагат извод за основателност на предявените
искове.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента
и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица
и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния
кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД . По изпълнителното дело ответника и третото лице
помагач не са представили доказателства уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да
е получено от длъжника. Такива доказателства не са ангажирали и в настоящия
процес. Съдът не цени в тази насока представените разписки, издадени от „МиБМ
Експрес” ООД, тъй като не се установява, че ищецът е получил изпратеното уведомление
за извършената цесия. С оглед на това
следва да се приеме, че по отношение на длъжника цесията не е породила правно
действие /в този смисъл е съдебна практика Тълкувателно решение № 142-7 от
11.11.1954 г., ОСГК на ВС, също Решение № 150 от 26.03.2009 г. по гр.д. №
147/2008 г., г. к., І г. о. на ВКС, /. За пълнота съдът следва да отбележи, че
не може да бъде приравнено на надлежно съобщаване на цесията от стария кредитор
на длъжника получаването на препис от отговори на исковата молба. В цитираната
съдебна практика за правнорелевантно се счита единствено уведомлението до
длъжника, извършено от цедента, но не и връчването на отговор на исковата
молба. Поради това съдът приема, че „Еос Матрикс” ЕООД не е надлежен кредитор
на длъжника.
Предвид изложеното в тежест на ответника
са направените от ищеца разноски в размер на 1467.84 лв. от които 930 лв.-
адвокатско вазнаграждение и 537.84 лв.- държавна такса
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Първа Инвестиционна Банка
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган
Цанков № 37, че Т.Р.Г., ЕГН **********,*** не дължи по изпълнително дело № 611/2016
г. по описа на по описа на ЧСИ М.М., с
рег. № 831 в КЧСИ, с район на действие РОС, образувано въз основа на
изпълнителен лист издаден на 04.01.2010 г. въз основа на Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК от 22.12.2009 г. по гр.
дело № 8011/2009 г. по описа на РРС, в полза на „Първа Инвестиционна Банка” АД
сумата 10 000 лева – главница; 2688,57 лева – лихва за забава за периода от
19.01.2009 г. до 19.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.12.2009 г. до окончателното им изплащане; 757,54 лева – разноски.
ОСЪЖДА Първа Инвестиционна Банка АД, ЕИК 831094393със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков № 37, да заплати
на Т.Р.Г., ЕГН **********,*** сумата от 1467.84
лв. - разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на „Еос Матрикс” ЕООД - третото лице, помагач на
страната на ответника
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: