№82
гр. Силистра, 27.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на
седемнадесети юли
през две хиляди и
седемнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1.КРЕМЕНА КРАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2.ВЛАДИМИР ДОБРЕВ
при секретаря Данаила Георгиева и в
присъствието на прокурора
сложи
на разглеждане в.
гр д. № 167 по описа за
2018 г. и за
да се произнесе, взе в предвид следното :
Предявена е въззивна жалба от Г.В.В., с ЕГН: **********,***,
чрез процесуален представител,срещу
решение №180/28.05.2018 год., постановено от Районен съд Силистра по
гр.д. № 2145/2017 год.,с което Е ОСЪДЕН ЕТ „Кати – Стефка Проданова“ с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, общ. Тервел, обл. Добрич, ул.
Гео Милев № 38, да и заплати сумата 433.
18 (четиристотин тридесет и три лв. и осемнадесет ст.) лева, представляваща
дължимо нетно трудово възнаграждение за месец септември 2017 г., обезщетение за
забава в размер на 9. 52 (девет лв. и петдесет и две ст.) лева за периода 01.
10. 2017 г. – 18. 12. 2017 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от 19. 12. 2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни предявените искове в
останалата част: относно главницата – за разликата над 433. 18 лева и за
периода от 13. 03. 2017 г. до 31. 08. 2017 г., относно лихвата – за разликата
над 9. 52 лв. и за периода от 01. 04. 2017 г. до 30. 09. 2017 г. Присъдил е
съответни такси и разноски. Жалбоподателката е посочила като обжалваемо цялото съдебно решение на първата инстанция, но
правният и интерес се разпростира само до отхвърлителната
част и съответните такси и разноски, присъдени в нейна тежест. Тя счита, че в обжалваната част решението на
районния съд е неправилно, необосновано
и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което
моли да бъде отменено от настоящата инстанция и постановено ново, с което да
бъдат уважени изцяло исковите и претенции. В с.з. се явява лично и с процесуален
представител, като поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата и по
предявения пред районния съд иск ЕТ „Кати – Стефка Проданова“ с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, общ. Тервел, обл. Добрич, ул.
Гео Милев № 38, не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, въпреки
предоставената му от първоинстанционния съд възможност за това. В с.з., чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, моли да бъде потвърдено обжалваното
решение.
ОС, като съобрази доводите на
страните и данните по делото, прие за установено следното : Жалбата е предявена от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред първоинстанционния съд настоящиата въззивница Г.В.В. с ЕГН – **********
***, е предявила обективно
съединени искове по чл. 128 КТ и чл. 86 от ЗЗД – относно заплащането на
трудово възнаграждение за периода от 13. 03. 2017 г. до 13. 12. 2017 г., както
и обезщетение за забава за периода от 01. 04. 2017 г. до 18. 12. 2017 г. върху
месечните плащания за трудово възнаграждение от м. март до м. септември
включително, против ответника ЕТ „Кати –
Стефка Проданова“ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Тервел, общ. Тервел, обл. Добрич, ул. Гео Милев № 38, като претендира да й
заплати сумата 3362. 23 (три хиляди триста шестдесет и два лв. и двадесет и три
ст.) лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 13. 03. 2017 г. до 13. 12. 2017
г., както и обезщетение за забава за периода от 01. 04. 2017 г. до 18. 12. 2017
г. върху месечните плащания за трудово възнаграждение от м. март до м.
септември включително в общ размер на 101. 51 лева, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане, и направените по делото
разноски.
От данните по делото се
установява, че между страните е възникнало трудово правоотношение по силата на подписан
на 13. 03. 2017 г. трудов договор, като до края на м. май 2017 г. ищцата е била
с четиричасово работно време, а от 01. 06. 2017 г. – с осемчасово, на длъжност
продавач- консултант. Безспорно установено е от обясненията и признанията на
самата въззивница пред районния съд в с. з. на 14.
03. 2018 г., а и от показанията на всички разпитани по делото свидетели става
ясно, че тя е полагала труд реално до 19. 09. 2017 г., а след тази дата
търговският обект е бил затворен.
Съгласно чл. 124 от КТ - да
заплаща възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен
трудов договор е полагал труд, е едно от основните задължения на работодателя.
Възнаграждението се дължи за извършената работа, която съгласно чл. 125 от КТ
работникът или служителят следва да изпълнява точно и добросъвестно /в пълен
обем, срочно, с влагане на необходимите знания, умения и сръчности, съобразно
технологичните изисквания, с желание възложената работа да бъде изпълнена/.Ето
защо, районният съд е направил извод, че само наличието на сключен трудов договор не е
достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово
възнаграждение, а е необходимо и работникът или служителят да полага труд и
фактически да осъществява съответната трудова функция. В тази връзка, въз
основа на горепосочените факти е приел, че работодателят дължи възнаграждение
само за реално положен труд, което означава периода 13. 03. 2017 г. – 19. 09.
2017 г.
Разплащането с работещите в
търговския обект продавачки ставало от
оборота на магазина, като от приложените по делото тетрадка и пликове, в
които записванията са извършвани от самата ищца и посредством които се е
осъществявала отчетността в търговския обект, е установено с помощта на ССЕ
какви суми са изплатени на всички работещи на обекта, включително и на ищцата-въззивница. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на свидетелите, като с особен превес са тези на св. Петрова, която
също е била от персонала на магазина в
този период и заявява, че възнаграждението и е изплащано по описания начин и че
няма претенции към работодателите. Свидетелката Петрова, за разлика от другите
двама свидетели, не е обвързана с търговеца в роднински или бизнес отношения,
към настоящия момент не е и техен служител и при липсата на данни, опровергаващи
верността на изложените от нея факти, нейните показания правилно са преценени
от съда като съществени и подкрепящи твърденията на ответника. На база св. показания и приложените
документи, с помощта на ССЕ, съдът е стигнал до заключение, че в процесния
период ищцата е получавала суми от оборота на магазина като трудово
възнаграждение, което възлиза на сумата, до която е уважен иска, като са
присъдени и съответни лихви.
В жалбата пред тази инстанция въззивницата
отново акцентира на роднинската връзка
между ответника и двама от свидетелите, което обстоятелство е ирелевантно, тъй
като техните показания се подкрепят от св. Петрова, която няма такива
обвързаности, както се посочи по – горе. Набляга се в жалбата и на факта, че
записванията в тетрадката и по пликовете не са равностойни на ведомост за
заплата, тъй като там няма подпис на лицето, което е получило сумите.
Действително, вещото лице пред районния съд е посочило, че възприетата практика
е възнаграждение да се получава срещу подпис на работника върху ведомост, фиш
или ПКО, но Законът за счетоводството дава
свобода на оформяне при получаване на работна заплата, като все пак той
счита, че следва да са налице основни атрибути – дата и подпис. В случая действително
подпис на въззивницата няма, но дати има върху всички записвания на дадени
възнаграждения по тетрадката и пликовете, а фактът , че самата тя е правила
тези записвания, несъмнено, е много по – силен аргумент от какъвто и да било
неин подпис . В тази връзка не може да се приеме за логично нейното оспорване,
че е правила тези записвания под диктовка на управляващите фирмата и че не
отговарят на истината. При положение, че тя до такава степен е била в услуга на работодателите си, че би
допуснала да прави неверни записвания в свой ущърб по тетрадката и пликовете,
като тези, че е получила възнаграждение
без реално да е взела такова, каква би
била гаранцията, че ако имаше ведомост или ПКО с нейни подписи, не е направила
същото пак под диктовка на работодателите си без реално да вземе пари. В случая
нейните записвания са равносилни на подпис, че е получила възнагражденията,
които са посочени, защото подписът има същата доказателствена сила както и
ръкописния текст.
По тези съображения ОС счита, че
обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното ОС
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение№180/28.05.2018
год., постановено от Районен съд Силистра по гр.д. № 2145/2017 год.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от 31.07.2018 г., от
страните по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.