СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 12941 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 126285 от 28.05.2019 г. по гр. д. № 61187/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 34 състав, Агенция „П.И.“, ЕИК ******* е осъдена, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на З. „Б.И.“, ЕИК*******следните суми: сумата
от 2913,28 лв. /с включена сумата от 15 лв. – ликвидационни разноски/ платено
обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на МПС, с марка
„БМВ 525Д“ с рег. № ******* от настъпило на 14.03.2015 г. на АМ „Тракия“ км 224
– удар с внезапно излязъл на пътното платно в посока от ляво на дясно диво
животно /чакал/, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 17.09.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 605,31 лв. – обезщетение за
забава за периода от 04.08.2016 г. до 21.08.2018 г.; като са отхвърлени искът,
с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над уважения размер от
2913,28 лв. до пълния предявен размер от 2964,81 лв., както и искът, с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 605,31 лв. до
пълния претендиран размер 614,13 лв.
С
решението Агенция „П.И.“, ЕИК *******, е осъдена да заплати на З. „Б.И.“,
ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 165,75 лв. – разноски по делото.
С
решението З. „Б.И.“, ЕИК *******, е осъдено да заплати на Агенция „П.И.“,
ЕИК ******* ,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1,69 лв. – разноски в производството.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която предявените искове са уважени,
е подадена въззивна жалба от ответника Агенция „П.И.“, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност
на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Въззивникът твърди, че първостепенният
съд е постановил обжалваното решение при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, на материалния закон, при неизяснена фактическа
обстановка, неправилна оценка на събраните доказателства и при липса на мотиви.
Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е възприел и оценил събраните по
делото доказателства. Оспорва възприетия от съда извод, че ответникът не е
изпълнил законовото си задължение да поддържа в изправност републиканската
пътна мрежа, и предприемане на необходимите действия за предотвратяване появата
на диви животни на пътната настилка, както и че причината за поява на диво животно
на пътната настилка е ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника, доколкото ЗДвП предвижда общо и абстрактно задължение на АПИ да
поддържа републиканската пътна мрежа, без значение под въздействието на какви
фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасен пътен
трафик. Поддържа, че от приетите по делото доказателства се установява, че АПИ
е изпълнила изцяло задълженията си по чл. 30, ал. 1 ЗДвП, като са извършени
необходимите работи по обезопасяване на движението на автомобилите по пътя при
спазване на разпоредбите на ЗДвП. Заявява, че от приетите по делото доказателства
не може да се направи извод за наличието на прекъсвания на мрежата в процесния
период. Излага още, че пътят и неговите принадлежности били в изправно
състояние, причината за удара било преминаващото животно, с неизвестен
собственик, като не било установено откъде точно е влязло на пътното платно. В
обобщение твърди, че не се установява по делото причинна връзка между
претърпените вреди и действията на лицата, ангажирани с поддръжката на пътя,
като в случая се касаело за злополука със случаен и невиновен причинител.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от З. „Б.И.“.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице –
помагач на страната на ответника „П.Г.“ ЕАД, в който се поддържа, че
депозираната въззивна жалба е основателна и се моли първоинстанционното решение
да бъде отменено, а исковите претенции отхвърлени. Претендира юрисконсултско
въднаграждение.
Останалите трети
лица – помагачи на страната на ответника „П.“ ЕАД, „Е. - Р“ ООД и „З.“ ООД не
изразяват становище по изложеното във въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността на
решението съдът намира следното:
СРС, I
Гражданско отделение, 34 състав е бил сезиран с осъдителни
искове, с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) с
плащането на застрахователното обезщетение от застрахователя по имуществената
застраховка същият встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне, като в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В чл. 213 КЗ е
уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не
изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение,
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 213,
ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите,
причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното
изпълнение. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 213, ал. 1 КЗ, не е
предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане
обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия
гаранционно - обезпечителна отговорност възложител на виновното лице, в т. 15
от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на
застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за
реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за
нея. Въззивният съдебен състав намира, че макар тези тълкувателни разяснения да
са дадени при действието на отменени правни разпоредби, същите са приложими и
при тълкуването на чл. 213, ал. 1 КЗ.
Отговорността на
лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително - гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Съгласно разясненията, дадени в цитираното постановление, лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
В процесния случай,
от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на
определени физически лица, на които АПИ е възложила да поддържат в изправност
пътища - част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за
бездействията на тези лица. АПИ като признато от правото юридическо лице не е
деликтоспособна, тъй като формира и изразява правновалидна воля чрез своите
органи - физически лица и носи единствено обезпечително - гаранционна
отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от
съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от
агенцията работа. В този смисъл, ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната
отговорност на агенцията по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, в качеството на
собственик на процесния път, за виновното поведение на съответни физически
лица, на които е възложено да поддържат в изправност пътищата от републиканската
пътна мрежа.
Необходимо е да се
посочи и че съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.
49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
За да възникне
регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане
срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при
или по повод възложена нему работа, е необходимо в обективната действителност
да бъдат осъществени кумулативно следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане
на застрахованата вещ.
С определението на първоинстанционния
съд, по реда на чл. 140 ГПК, от 08.01.2019 г., за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обявени следните обстоятелства: наличие на засрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ за процесния период; плащане
от застрахователя /ищец/ по реализиран покрит риск в рамките на сключения
договор; и обстоятелството, че АМ „Тракия“, км. 224 е път от републиканската
пътна мрежа и се поддържа от ответника.
Спорно пред въззивната
инстанция, с оглед релевираните от ответника в отговора на
исковата молба възражения, е
наличието на настъпило на процесната дата ПТП, механизъм на същото,
причинна връзка между настъпилото произшествие и действията на служителите на
ответника в изпълнение задълженията за поддръжка на пътя,
размер на вредите. Направено е и възражение за съпричиняване.
Ответникът оспорва
основателността на исковете, като твърди, че е изпълнил
надлежно задълженията си по поддръжка на процесния участък от пътя, на който е
станало произшествието, и че същото не е резултат от неизпълнение на
задълженията му, а от събитие със случаен характер – излизане на животно на пътя.
Най-напред въззивният
съд намира за неубедително доказан механизмът на осъществяване на
произшествието, резултирало в редица увреждания по превозното средство.
Твърдението за сблъсък с диво
животно /чакал/, появило
се на пътното платно, по което се е движел застрахованият водач, произтича
единствено от него и не се подкрепя от никакви други годни и надеждни
доказателствени средства.
Настоящият въззивен
състав намира, че механизмът на ПТП и причинната връзка между него и
настъпилите вреди не се установяват от представения по делото протокол за ПТП №
1446459/14.03.2015 г., съставен в 22:35 ч. от длъжностно лице при ОД на МВР –
Стара Загора, нито от другите събрани по делото доказателства.
В представения
протокол № 1446459/14.03.2015 г., за настъпило ПТП на същата дата е описан
приетият за установен по делото механизъм на инцидента, а именно, че водачът на
застрахования при ищцовото дружество автомобил движейки се по АМ „Тракия“ в
посока изток – запад до 224 км. блъска внезапно излязло на пътното платно в
посока от ляво на дясно диво животно /чакал/. Посочено е още, че мястото на ПТП
е посетено от съставителя на акта, като са описани и констатирани от него
имуществени вреди по процесното моторно превозно средство. Част от протокола
съставлява схема на ПТП № 74, в която е изобразена позицията и посоката на
движение на увредения автомобил по АМ „Тракия“ на км. 224 /от изток на запад/,
както и посоката спрямо МПС, от която се е появило дивото животно, а именно от
дясно на ляво, съобразявайки посочените в протокола за ПТП географски посоки. В
протокола за ПТП не е отразено наличието на труп на блъснато диво животно
/чакал/ на пътното платно.
Доводите на
въззивника, че приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно
механизма на произшествието, доколкото същото не е възприето лично от
длъжностното лице, съставител на акта, следва да бъдат споделени - действително
механизмът на индидента не се установява пряко от обсъждания документ. По
аргумент от чл. 179 ГПК, обаче, протоколът за ПТП представлява официален
свидетелстващ документ за фактите и изявленията, лично възприети от съставилото
го длъжностно лице. В процесния случай от обсъждания протокол се установява, че
орган на полицията е посетил местопроизшествието след реализирането му, и
следователно протоколът обективира не само авторството на изявлението, датата и
мястото на съставянето му, но и другите факти, непосредствено възприети от
длъжностното лице – в случая единствено видимите вреди по лек автомобил марка „БМВ 525Д“ с рег. № *******.
Протоколът за ПТП не
се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно посочения в него
механизъм за ПТП, тъй като произшествието не се е осъществило пред длъжностното
лице. Същият е
официален свидетелстващ документ, издаден от лице, снабдено с държавна
удостоверителна власт, в кръга на неговата компетентност,
като
са спазени предвидените от закона ред и форма. Поради това той има освен формална
и материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното
изявление на длъжностното лице са се осъществили така, както се твърди в
документа. Тя е обвързваща съда поради характера на документа и за оборването й
е необходимо да се докаже неверността на изявленията, тоест – че удостовереното
в документа не отговаря на действителното фактическо положение. В този смисъл,
след като в него не фигурира най-същественият факт, твърдян от ищеца /а тогава
– от застрахования водач/ - наличие на блъснато диво животно
/чакал/
– то въобще осъществяването на факта е поставено под съмнение. / Описанието,
дадено в обстоятелствената част е възпроизведеното от длъжностното лице
изявление на водача, а не възприети лично от съставителя събития. Ищецът не е
предложил други годни доказателствени средства с равна или по-голяма
доказателствена сила, които да позволят да се приеме за доказан генезисът на
увреждането като удар в животно.
Видно от протокола за
ПТП, причина за същото се явява изкочило внезапно диво животно
/чакал/. Този
протокол обаче следва да бъде коментиран и кредитиран в
съвкупен анализ с останалите събрани по делото доказателства.
Съставителят не е удостоверил факта на удара с диво животно, което е навлязло на
магистралата. Няма отразена констатация на длъжностното лице за
наличието на труп на блъснато диво животно, явяващо се процесното
препятствие, препречило пътя на увреденото МПС, има ли данни животното да има
собственик и т. н. Тези обстоятелства са от съществено значение относно
защитата на ответника, както и за преценка относно ангажиране на неговата
гаранционно-обезпечителна отговорност. Обстоятелството, че е налице реализирано
застрахователно събитие само по себе си не може да ангажира отговорността на
ответната Агенция. Следва да се установи виновно противоправно действие или
бездействие, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП и респективно
липсата на причиняване на ПТП-то от водача на увреденото МПС.
Отделно от това, следва да бъдат посочени и
вътрешните противоречия между отразеното в ПТП от гледна точка на
обстоятелства, при които е настъпил инцидентът и схемата, която изобравява
графично произшествието. В обстоятелствена част на протокола е посочено, че водачът
на застрахования при ищцовото дружество автомобил движейки се по АМ „Тракия“ в
посока изток – запад до 224 км. блъска внезапно излязло на пътното платно в
посока от ляво на дясно диво животно /чакал/. Отразеното обаче в схема на ПТП №
74, която съставлява част от протокола, не съответства на изложеното в
обстоятелствена част, тъй като в нея е изобразено, че спрямо позицията и
посоката на движение на увредения автомобил по АМ „Тракия“ на км. 224 /от изток
на запад/, посоката, от която се е появило дивото животно, е от дясно на ляво, тъкмо
обратно на записаното, че внезапно
излязлото на пътното платно диво животно е било в посока от ляво на дясно
спрямо МПС.
Обсъденото по-горе
несъответствие и вътрешно противоречие между изложеното в протокола за ПТП
досежно обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, липсата в протокола за ПТП на
констатация за наличието на труп на блъснато диво животно /чакал/ на пътното
платно, както и липсата по делото на обективни находки за механизма, при който
е настъпило произшествието, води до извод, че в производството не се доказа
наличето на причинна връзка между претендираните от ищеца вреди на
застрахования при него по имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил и
настъпилото ПТП.
Единствената причина за
възникване на процесното застрахователно събитие е твърдението за внезапно
изскочило на пътя диво животно, но това обстоятелство не се доказа по
категоричен начин. Ищецът следва да извърши пълно главно
доказване относно релевантните факти по делото – механизма на извършване на
ПТП, наличие на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди по
автомобила, наличие на противоправно действие, респективно бездействие от
страна на ответника, респективно на негов служител.
Приетата по делото САТЕ
също почива изцяло на данните, констатирани в протокола и останалите документи,
депозирани от ищеца, а не на обективни данни.
Доводите на първоинстанционния съд, че от заключението на допусната по делото
САТЕ се установявало, че описаните в протокола за ПТП повреди на застрахованото
МПС са в причинно-следствена връзка с описания в протола за ПТП механизъм, не
може да бъде споделен от въззивния съдебен състав.
При така установеното
от фактическа страна съдът намира, че не са
налице условията на чл. 213, ал. 1, КЗ
/отм./,
тъй като не намира за доказана
причинно-следствената връзка между увреждането и вредоносния резултат, поради
което регресните исковете за присъждане на изплатените от застрахователя
обезщетения на увреденото лице следва да се отхвърлят като неоснователни
и недоказани.
Независимо от всичко
това обаче, настоящата инстанция намира, че и при положение, че животното е
било чакал и е попаднало на пътното платно, то отново не е доказано
непререкаемо и убедително противоправно поведение на ответника чрез негови
служители или натоварени лица. Действително е задължение на АПИ чрез ОПУ,
да осигури безопасността на пътното платно, включително и чрез поставяне на обезопасителни
съоръжения, препятстващи попадането на всякакви животни върху лентите за
движение на автомобилите. Тези съоръжения се поставят на нормативно
определените за това места и в случая в участъка, където е настъпило
произшествието – км.
224 от АМ Тракия, фактът
за евентуалната й нарушена цялост е положителен и тежестта на доказването му
лежи върху твърдящата го страна – ищеца, който черпи изгодни за себе си правни
последици от съществуването му. Той не е успял да проведе успешно доказване и в
тази насока, не излага такова твърдение, нито протоколът за ПТП, изготвен
непосредствено след произшествието, съдържа такава констатация. Ето защо съдът
не може да приеме за доказано и това ищцово твърдение, тъй като процесуалната
му отговорност се изразява в осъществяване на пълно и главно доказване, при
което е необходимо в съзнанието на съда се създаде пълната увереност, че
фактът, който се домогва да докаже страната, се е осъществил. В случая от
събраните доказателствени средства не може да се
направи такъв извод.
Така, при липсата на
номинираното бездействие е безпредметно изследването на неговата
противоправност, което отнема и причинната връзка с настъпилите вреди.
След като не са
установени извън съмнение присъствието на няколко от елементите на сложния фактически
състав на нормата на чл. 49 ЗЗД – то не е настъпил и правопораждащият
притезанието факт.
С оглед това за
въззивника-ищец не се е породило право да търси връщането на заплатеното от
него на увреденото лице застрахователно обезщетение, поради което главният
иск се явява недоказан, а оттам – и неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен. С оглед на възприетото от настоящия съдебен състав
становище за неоснователност на главната пратенция, неоснователна се явява и
акцесорната такава за лихва върху главното вземане.
По
разноските:
За
първата инстанция: в исковото производство, предвид изхода на спора, ищецът
няма право на разноски. В исковото производство ответникът
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя,
по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 100 лв.
Съобразно изхода на спора на ответника се следват разноски в размер на 98,31 лв.
За
въззивната инстанция, при този изход на делото право на разноски има въззивникът, който представя
списък по чл. 80 ГПК, и претендира заплащането на сумата от 70,37 лв. –
държавна такса за въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК,
сумата от 100 лв. Общият размер на разноските на
ответника, които му се следват за въззивната инстанция, е в размер на 170,37 лв. При този изход на спора
въззиваемата страна няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 10 ГПК, на
третото лице - помагач не се следват разноски.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 126285 от 28.05.2019
г. по гр. д. № 61187/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 34 състав, в частта, с която Агенция „П.И.“, ЕИК ******* е осъдена, на основание чл.
213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на З. „Б.И.“, ЕИК*******следните
суми: сумата от 2913,28 лв. /с включена сумата от 15 лв. – ликвидационни
разноски/ платено обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени
на МПС, с марка „БМВ 525Д“ с рег. № ******* от настъпило на 14.03.2015 г. на АМ
„Тракия“ км 224 – удар с внезапно излязъл на пътното платно в посока от ляво на
дясно диво животно /чакал/, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда -
17.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 605,31
лв. – обезщетение за забава за периода от 04.08.2016 г. до 21.08.2018 г.; както
и в частта, с която Агенция „П.И.“, ЕИК *******, е осъдена да заплати на З. „Б.И.“, ЕИК *******, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 165,75 лв. – разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от З. „Б.И.“, ЕИК*******срещу Агенция „П.И.“, ЕИК ******* искове, с правно
основание основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане
на следните суми: сумата от 2913,28 лв. /с включена сумата от 15 лв. –
ликвидационни разноски/ платено обезщетение по имуществена застраховка за
вредите, причинени на МПС, с марка „БМВ 525Д“ с рег. № ******* от настъпило на
14.03.2015 г. на АМ „Тракия“ км 224 – удар с внезапно излязъл на пътното платно
в посока от ляво на дясно диво животно /чакал/, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.09.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 605,31 лв. – обезщетение за забава за периода от
04.08.2016 г. до 21.08.2018 г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“, ЕИК *******, да
заплати на Агенция „П.И.“, ЕИК *******, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 98,31
лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“, ЕИК *******, да
заплати на Агенция „П.И.“, ЕИК *******, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 170,37
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.