Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.08.2018 г.
Софийски градски съд, НO, I въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи май две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНЕТА
ИЛЧЕВА
при участието на секретар Рени Атанасова
и прокурор Нина Кирилова, като разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. н. ч.
д. № 1524 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ НПК.
Образувано е по жалба на Д.М.Д. чрез служебния му защитник, адв. С.П.С., срещу протоколно определение от 15.12.2017 г. на СРС, НО, 122 състав, постановено по н. ч. д. № 4700/2017 г. в частта, с която на основание чл. 24 НК
определеното общо наказание „лишаване от
свобода“
по формираната група в размер на 3 години и 2 месеца е увеличено с 1 година
и 4 месеца и е постановено изтърпяването му при първоначален „строг“ режим. Сочи се, че увеличението на наказанието е
неправилно, тъй като не е необходимо завишаване на наказанието, доколкото
спрямо осъдения не е необходимо да бъдат предприети по-интензивни мерки,
ангажиращи наказателната му отговорност, които да спомогнат за постигане на
целите на наказанието.
В съдебно заседание пред
въззивния съд защитникът на осъденото лице пледира да се отмени определението на Софийски районен съд в частта,
с която на основание чл. 24 НК е увеличено наложеното общо наказание „лишаване от свобода“ с 1 година и 4 месеца, тъй като е достатъчно наложеното
наказание „лишаване от свобода“ да бъде завишено с не повече от
1 година.
Представителят на СГП
пледира обжалваното
определение да бъде потвърдено, а жалбата да бъде
оставена без уважение. Счита, че съдът
правилно е отчел многобройните осъждания на лицето, които сочат на висока
обществена опасност на личността му.
Софийски градски съд, след
като обсъди становищата на страните и съобрази събраните по делото
доказателства, прие следното:
Жалбата е допустима като
подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения
за това срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Видно от справката за
съдимост на осъденото лице, срещу него са постановени 19 съдебни акта, с които Д. е признат за виновен за престъпления и са му наложени наказания.
С
определение от 25.06.2015 г., постановено по ч. н. д. № 383/2015 г. на РС
Силистра, е определено едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години и 2 месеца измежду наказанията, наложени по н. о.
х. д. №192/2014 г. на РС Силистра, н. о. х. д. № 315/2014 г. на РС Силистра и
н. о. х. д. № 469/2014 г. на РС Силистра. На основание чл. 24 НК съдът е
увеличил така определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с 1 година.
С атакуваното определение
СРС, НО, 122 състав, е определил едно
общо наказание измежду наказанията по н. о. х. д. № 192/2014 г. на РС Силистра,
н. о. х. д. № 315/2014 г. на РС Силистра, н. о. х. д. № 469/2014 г. на РС
Силистра и н. о. х. д. № 3900/2015 г. на СРС, а именно „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 2 месеца, чийто размер на основание
чл. 24 НК е увеличил с 1 година и 4 месеца и е
постановил изтърпяването му при първоначален „строг“ режим. Съдът е приел, че с
оглед датите на извършване на деянията по постановените присъди и времето на
влизането им в сила, общото най-тежко наказание следва да се определи от
размера на н. о. х. д. № 469/2014 г. на РС Силистра, който е най-висок измежду
наказанията, включени в групата.
Основното оплакване, което
се прави в жалбата, е срещу увеличението по реда на чл. 24 НК, постановено от първостепенния съд в размер на 1 година и 4 месеца или общо окончателно наказание възлизащо на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. Защитникът
намира, че не
е необходимо увеличаване на наложеното наказание, което да се доближава до
максимално предвиденото.
Настоящата инстанция не споделя това становище.
Въззивният
съд намира за правилно увеличението на общото наказание
от 3 години и 2 месеца „лишаване от свобода“ да е с 1 година и 4 месеца. При решаване на въпроса за увеличаване на наказанието съдът следва да обсъди общия брой на отделните
осъждания, престъпленията, които са техен предмет и очерталата се от това
степен на обществена опасност на дееца, както и налага ли се приложението на
чл. 24 НК за постигане на целите на наказанието по смисъла на чл. 36 НК. В
случая е видно, че се касае за голям брой
осъждания,
преобладаващата част от които са за престъпления срещу собствеността (предимно кражби, извършвани с технически средства и
взлом). Касае се за последователно извършвани във времето престъпления, което показва устойчивост на
престъпната нагласа на осъденото лице и липсата на превъзпитание от негова
страна, въпреки ефективно изтърпяваните присъди. Обосновава се фактическо и
правно основание да се увеличи наложеното общо най-тежко наказание на последно
извършената кумулация в определения от съда размер, тъй като това е
законосъобразното решаване на въпроса за постигане на целите на общата и
специална превенция по чл. 36 НК. Правилно СРС е решил и въпроса за
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, който на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече
от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“,
е предвидено да е „строг“.
Поради гореизложеното и на основание чл.
334, т.
6,
вр. чл.
338 НПК
Софийски градски съд, НО, I въззивен
състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от
15.12.2017 г. на СРС, НО, 122 състав, постановено по н. ч. д. № 4700/2017 г., с което на основание чл. 24 НК определеното общо наказание „лишаване от свобода“ измежду наказанията
по н. о. х. д. № 192/2014 г. на РС Силистра, н. о. х. д. № 315/2014 г. на РС
Силистра, н. о. х. д. № 469/2014 г. на РС Силистра и н. о. х. д. № 3900/2015 г.
на СРС в размер на 3 години
и 2 месеца е увеличено с 1 година
и 4 месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.